Свършил съм огромна работа на земята и съм ходил сред човечеството толкова дълги години, но хората рядко познават образа и нрава Ми и малко хора могат да обяснят изчерпателно делото, което върша. Има толкова много неща, които липсват на хората, винаги им липсва разбиране за това, което върша, и винаги сърцата им се пазят, сякаш дълбоко се страхуват, че ще ги поставя в друга ситуация и след това няма да им обърна повече внимание. Така отношението на хората към Мен винаги е хладно и със силна доза предпазливост. Това се дължи на факта, че те са дошли в настоящето, без да разбират делото, което върша, и в частност са объркани от думите, които им говоря. Те държат словото Ми в ръцете си, без да знаят дали трябва да се посветят на непоколебима вяра в него, или да изберат нерешителността и да го забравят. Те не знаят дали да ги приложат на практика, или да изчакат и да видят, дали да захвърлят всичко и смело да ги следват, или да продължат да поддържат приятелство със света, както досега. Вътрешният свят на хората е толкова сложен и те са толкова хитри. Тъй като хората не могат да видят ясно или напълно словото Ми, много от тях трудно го практикуват и трудно полагат сърцата си пред Мен. Аз дълбоко разбирам вашите затруднения. Много слабости са неизбежни, когато живеете в плът, и много обективни фактори създават трудности за вас. Вие изхранвате семейството си, прекарвате дните си в усилена работа, а месеците и годините преминават в трудности. В живота в плът има много трудности — не отричам това и, разбира се, Моите изисквания към вас са съобразени с вашите трудности. Всички изисквания в делото, което извършвам, се основават на действителния ви духовен ръст. Може би в миналото изискванията, които хората предявяваха към вас в работата си, са били примесени с елементи на прекомерност, но вие трябва да знаете, че никога не съм имал прекомерни изисквания към вас в това, което казвам и правя. Всички изисквания се основават на природата на хората, на плътта им и на това, от което се нуждаят. Вие трябва да знаете, а Аз мога много ясно да ви кажа, че не Се противопоставям на някои разумни начини на мислене, които хората имат, и не Се противопоставям на присъщата на човечеството природа. Само защото хората не разбират какви всъщност са стандартите, които съм им поставил, нито пък разбират първоначалния смисъл на словото Ми, досега са се съмнявали в него и дори по-малко от половината хора вярват на словото Ми. Останалата част са невярващи, а още повече са онези, които обичат да Ме слушат да „разказвам истории“. Освен това има много хора, които се наслаждават на зрелището. Предупреждавам ви: много от Моите слова вече са открити за онези, които вярват в Мен, а онези, които се наслаждават на красивата гледка на царството, но са заключени пред неговата порта, вече са пропъдени от Мен. Не сте ли вие просто плевели, омразни и отхвърлени от Мен? Как можете да гледате как Си тръгвам, а след това да приветствате с радост Моето завръщане? Казвам ви, че след като хората от Ниневия чуха гневните думи на Йехова, те веднага се покаяха в дълбока скръб. Именно защото повярваха на думите Му, те бяха изпълнени с паника и ужас и затова се покаяха в дълбока скръб. Що се отнася до днешните хора, макар че вие също вярвате на думите Ми и дори нещо повече — вярвате, че Йехова отново е дошъл сред вас днес, вашето отношение не е нищо друго освен неуважение, сякаш просто наблюдавате Исус, който се роди в Юдея преди хиляди години и сега е слязъл сред вас. Напълно разбирам лукавството на вашите сърца; повечето от вас Ме следват от любопитство и са дошли да Ме търсят от празнота. Когато третата ви надежда се разруши — надеждата ви за мирен и щастлив живот — тогава и вашето любопитство угасва. Лукавството, което съществува в сърцето на всеки един от вас, се разкрива чрез думите и делата ви. Ако трябва да бъда откровен, към Мен изпитвате само любопитство, но не и страх; не внимавате за езика си, а още по-малко проявявате сдържаност в поведението си. Тогава каква вяра имате всъщност? Истинска ли е тя? Вие просто използвате думите Ми, за да разсеете тревогите си и да се избавите от скуката, за да запълните останалите празни пространства в живота си. Кой от вас е приложил думите Ми на практика? Кой има истинска вяра? Вие продължавате да крещите, че Бог е Бог, Който вижда дълбоко в сърцата на хората, но как Богът, за Когото крещите в сърцата си, е съвместим с Мен? След като вие крещите така, защо тогава се държите по този начин? Възможно ли е това да е любовта, с която искате да Ми се отплатите? На вашите устни има немалко отдаденост, но къде са вашите жертви и добрите ви дела? Ако не бяха думите ви, които стигат до ушите Ми, как бих могъл да ви ненавиждам толкова силно? Ако наистина вярвахте в Мен, как можеше да изпаднете в такова състояние на страдание? Лицата ви са окаяни, сякаш се намирате в Хадес и сте изправени пред съд. Нямате дори частица жизненост и слабо говорите за вътрешния си глас; още повече сте пълни с оплаквания и проклятия. Вие отдавна сте загубили вяра в това, което правя, и дори първоначалната ви вяра е изчезнала, така че как бихте могли да следвате докрай? След като това е така, как тогава можете да бъдете спасени?

Макар че делото Ми е много полезно за вас, думите Ми не стигат до вас и остават без резултат във вас. Трудно е да се намерят онези, които да бъдат усъвършенствани от Мен, и днес почти съм изгубил надежда във вас. От няколко години търся сред вас, но е трудно да се намери някой, който да бъде Мой приближен. Чувствам се така, сякаш нямам увереност, за да продължа да работя във вас, и нямам любов, с която да продължа да ви обичам. Това е така, защото отдавна съм Се отвратил от вашите „постижения“, колкото и нищожни и жалки да са те; изглежда така, сякаш никога не съм говорил сред вас и никога не съм работил във вас. Постиженията ви са толкова отвратителни. Вие винаги си навличате разруха и срам и нямате почти никаква стойност. Едва ли мога да открия във вас подобие на човек, нито да усетя следа от човек. Къде е вашият свеж аромат? Къде е цената, която сте платили в продължение на много години, и къде са резултатите? Нима никога не сте имали такива? Делото Ми сега има ново начало, нов старт. Ще осъществя грандиозни планове и искам да извърша още по-велико дело, но вие все още се валяте в калта както преди, живеете в мръсните води на миналото и на практика не сте успели да се освободите от първоначалното си положение. Следователно вие все още не сте спечелили нищо от словото Ми. Все още не сте се освободили от първоначалното си място на кал и мръсна вода и знаете само Моето слово, но всъщност не сте навлезли в сферата на свободата на Моето слово, затова Моето слово никога не е било открито за вас; то е като книга с пророчества, която е била запечатана в продължение на хиляди години. Аз се явявам в живота ви, но вие не винаги го осъзнавате. Вие дори не Ме разпознавате. Почти половината от словата, които изричам, са за ваше осъждане и постигат само половината от ефекта, който би трябвало да имат, а именно да всеят дълбок страх във вас. Останалата половина се състои от слова, които ви учат на живот и на това как да се държите. Изглежда обаче, че що се отнася до вас, тези слова дори не съществуват или сякаш слушате думи на деца, думи, на които винаги се усмихвате вътрешно, но никога не привеждате в изпълнение. Вие никога не сте се интересували от тези неща; винаги сте наблюдавали действията Ми предимно от любопитство, в резултат на което сега сте изпаднали в мрак и не можете да видите светлината, затова плачете жално в тъмнината. Това, което искам, е вашето покорство, безусловното ви покорство, и дори нещо повече, изисквам да сте напълно сигурни във всичко, което казвам. Не бива да възприемате отношение на пренебрежение и по-специално не бива да се отнасяте избирателно към нещата, които казвам, нито да сте безразлични към думите и делата Ми, както сте свикнали. Моето дело е извършено сред вас и Аз съм дарил много от Моите слова на вас, но ако се отнасяте към Мен по този начин, Аз мога само да предам на езическите семейства това, което вие нито сте спечелили, нито сте приложили на практика. Кое от всички сътворени същества не е държано от Мен в ръцете Ми? Повечето от тези сред вас са на „зряла възраст“ и нямат енергията да приемат този вид дело, което Аз имам. Вие сте като птица Ханхао^[а], която едва преживява, и никога не се отнасяте сериозно към думите Ми. Младите хора са изключително суетни и презадоволени и обръщат още по-малко внимание на Моето дело. Те не се интересуват да пируват с вкусотиите на Моята трапеза; те са като птичка, която е излетяла от клетката си, за да отлети надалеч. Как могат да бъдат полезни за Мен такъв тип млади и стари хора? Тези на преклонна възраст са готови да използват словото Ми като пенсия, докато са в гроба, за да може след смъртта им душите им да се изкачат на небето; за тях това е достатъчно. Тези стари хора сега винаги таят в себе си „големи стремежи“ и „непоколебима увереност“. Макар че имат голямо търпение за Моето дело и притежават онова качество на възрастните хора — да са прави и непреклонни, да отказват да бъдат принуждавани или побеждавани от когото и да било или от каквото и да било — наистина, те са като непревземаема крепост, но дали вярата на тези хора не е забулена с булото на суеверна миризма на труп? Къде е техният път? Не е ли пътят им твърде дълъг, твърде далечен? Как биха могли да познаят Моята воля? Дори увереността им да е похвална, колко от тези старци не следват объркано, а действително се стремят към живота? Колко от тях наистина разбират истинското значение на Моето дело? Чия цел не е да Ме следват днес в този свят, за да не слязат в близко бъдеще в Хадес, а да бъдат пренесени от Мен в друго царство? Мислите ли, че вашата цел е толкова проста? Макар че всички млади хора сте като млади лъвчета, рядко имате истинския път в сърцата си. Вашата младост не ви дава право на повече от Моето дело; напротив, винаги предизвиквате Моето отвращение към вас. Въпреки че сте млади, на вас ви липсва или жизненост, или устрем, и винаги сте незаинтересовани от бъдещето си; сякаш сте безразлични и замислени. Може да се каже, че жизнеността, идеалите и заетата позиция, които би трябвало да се намират у младите хора, абсолютно не могат да бъдат открити у вас; вие, този вид млади хора, сте без позиция и нямате способността да правите разлика между правилно и неправилно, добро и зло, красота и грозота. Невъзможно е да се открият каквито и да било елементи от вас, които да са свежи. Вие сте почти изцяло старомодни, и вие, този вид млади хора, сте се научили и да следвате тълпата, да бъдете ирационални. Никога не можете ясно да разграничите доброто от злото, не можете да различите истинското от лъжливото, никога не се стремите към усъвършенстване, нито пък можете да кажете кое е правилно и кое — не, кое е истина и кое е лицемерие. Около вас се носи по-тежка и остра миризма на религия, отколкото при старите хора. Вие сте дори арогантни и неразумни, съревновавате се и склонността ви към агресия е много силна — как би могъл такъв млад човек да притежава истината? Как може някой, който не може да заеме позиция, да бъде свидетел? Как може някой, който няма способността да прави разлика между добро и зло, да бъде наречен млад човек? Как може някой, който не притежава жизнеността, енергичността, свежестта, спокойствието и устойчивостта на млад човек, да се нарича Мой последовател? Как може някой, който няма истина, няма чувство за справедливост, но обича да играе и да се бие, да бъде достоен да е свидетел за Мен? Очите, които са пълни с измама и предразсъдъци към другите, не са неща, които младите хора трябва да имат, и младите хора не трябва да извършват разрушителни, отвратителни действия. Те не бива да са лишени от идеали, стремежи и ентусиазъм да стават по-добри; не бива да са обезсърчени за перспективите си, нито да губят надежда в живота или увереност в бъдещето; трябва да имат постоянството да продължат по пътя на истината, който сега са избрали — да осъществят желанието си да отдадат целия си живот за Мен. Те не бива да са лишени от истина, нито да таят лицемерие и неправедност — трябва да остават непоколебимо на правилната позиция. Те не трябва просто да се носят по течението, а да имат духа да се осмелят да правят жертви и да се борят за справедливост и истина. Младите хора трябва да имат смелостта да не се поддават на потисничеството на силите на мрака и да променят значението на своето съществуване. Младите хора не трябва да се примиряват с несгодите, а да бъдат открити и откровени, с дух на прошка към своите братя и сестри. Разбира се, това са Моите изисквания и Моите съвети към всички. Но още повече това са Моите успокоителни слова за всички млади хора. Вие трябва да практикувате според Моето слово. По-специално, на младите хора не трябва да им липсва решимостта да проявяват проницателност по въпросите и да търсят справедливост и истина. Трябва да се стремите към всичко красиво и добро и да постигате реалността на всички положителни неща. Трябва да сте отговорни към живота си и не трябва да го приемате лекомислено. Хората идват на земята и рядко се срещат с Мен, а също така рядко имат възможността да търсят и да получат истината. Защо да не оцените това прекрасно време като правилен път, който да следвате в този живот? И защо винаги сте толкова пренебрежително настроени към истината и справедливостта? Защо винаги потъпквате и погубвате себе си заради онази неправедност и мръсотия, която си играе с хората? И защо се държите като онези стари хора, които се занимават с това, което правят неправедните? Защо подражавате на старите начини на старите неща? Животът ви трябва да е изпълнен със справедливост, истина и святост; животът ви не трябва да е толкова покварен на такава млада възраст, което ви води до падане в Хадес. Не чувствате ли, че това би било ужасно нещастие? Не чувствате ли, че това би било ужасно несправедливо?

Всички вие трябва да извършите пределно съвършено делото си и да го принесете в жертва на Моя олтар, превръщайки го в най-висшата, уникална жертва, която Ми принасяте. Всички вие трябва да стоите непоколебимо на собствената си позиция, а не да се поклащате от всеки преминаващ вятър като облаци в небето. Работите усилено през половината от живота си, така че защо да не търсите назначението, което би трябвало да имате? Трудите се половин живот, но позволявате на свинеподобните и кучеподобните си родители да завлекат в гроба истината и значението на личното ви съществуване. Не мислиш ли, че това е голяма несправедливост спрямо теб? Не смяташ ли, че животът ти по този начин е напълно безсмислен? Търсенето на истината и правилния път по този начин в крайна сметка ще доведе до проблеми, така че съседите да са неспокойни и цялото семейство да е нещастно, и ще доведе до смъртоносни бедствия. Ако живееш по този начин, това не е ли равносилно на най-безсмислен живот? Чий живот би могъл да бъде по-щастлив от твоя и чий живот би могъл да бъде по-нелеп от твоя? Не Ме ли търсиш, за да получиш Моята радост и думи на утеха за теб? Но след като си тичал наоколо половин живот, Ме провокираш, докато не се разгневя и спра да ти обръщам внимание и да те хваля — не означава ли това, че целият ти живот е бил напразен? Как би могъл да имаш очи да отидеш да видиш душите на онези светци през вековете, които са били освободени от чистилището? Аз съм ти безразличен и в крайна сметка предизвикваш фатално бедствие — по-добре би било да се възползваш от тази възможност и да си направиш едно радостно пътуване през необятния океан, а след това да се подчиниш на Моята „задача“. Отдавна съм ви казал, че днес ти, който си безразличен, но не желаеш да си тръгнеш, в крайна сметка ще бъдеш потопен и погълнат от вълните, създадени от Мен. Можете ли наистина да се защитите? Наистина ли си сигурен, че сегашният ти метод на следване ще гарантира, че ще бъдеш усъвършенстван? Дали сърцето ти не е много твърдо? Този вид следване, този вид стремеж, този вид живот и този вид характер — как биха могли да спечелят Моята похвала?

Забележка:

а. Историята на птицата Ханхао е много подобна на баснята на Езоп за мравката и щуреца. Птицата Ханхао предпочита да спи, вместо да строи гнездо, докато времето е топло, въпреки многократните предупреждения на съседа ѝ — свраката. Когато настъпва зимата, птицата измръзва до смърт.