Когато хората съзерцават практическия Бог, когато лично изживяват живота си със Самия Бог, вървят редом с Него и пребивават с Него, те оставят настрана любопитството, което са таили толкова много години в сърцата си. Познанието за Бог, за което стана дума преди, е само първият етап. Въпреки че хората имат познание за Бог, в сърцата им остават много упорити съмнения: откъде е дошъл Бог? Бог яде ли? Дали Бог е много по-различен от обикновените хора? Дали за Бог справянето с всички хора е лесна работа, просто детска игра? Дали всичко, което изричат Божиите уста, са небесни тайни? Нима всичко, което Той казва, е по-висше от нещата, казани от всички сътворени същества? Дали струи светлина от Божиите очи? И така нататък — това е всичко, на което са способни представите на хората. Трябва да разберете тези неща и да вникнете в тях преди всичко останало. Въплътеният Бог все още е нереалистичен Бог в представите на хората. Ако не беше практическото познание, хората никога нямаше да могат да Ме разберат и никога нямаше да видят Моите дела в своите изживявания. Само защото се въплътих, хората са „неспособни да разберат“ намеренията Ми. Ако не се бях въплътил и ако все още бях на небето, в духовния свят, тогава хората щяха да Ме „познават“, щяха да Ми се кланят, да Ме почитат и да говорят за „познанието“ си за Мен от своите изживявания, но каква щеше да е ползата от такова знание? Каква би била неговата стойност като отправна точка? Възможно ли е знанието, основано на представите на хората, да е реално? Не искам знания от човешкия ум, а практически знания.

Моите намерения се разкриват сред вас по всяко време и през цялото време присъстват озарението и просветлението Ми. Когато действам непосредствено в божествената Си същност, тя не се филтрира през мозъка и няма нужда да се добавят „подправки“ — това е пряко действие на божествеността. На какво са способни хората? Нима всичко от времето на сътворението до днес не е извършено лично от Мен? В миналото споменах за седемкратно усиления Дух, но никой не беше способен да разбере същината Му — дори когато я осъзнаваха, хората бяха неспособни да я разберат напълно. Когато работя в човешка природа, управлявана от божествеността, тъй като това дело се извършва при обстоятелства, които хората не намират за свръхестествени, а за нормални, то се нарича дело на Светия дух. Когато работя непосредствено в божествената Си същност, тъй като не съм ограничен от представите на хората и не съм подвластен на ограниченията на „свръхестественото“, както то съществува в техните представи, това дело има незабавен ефект. То се насочва към същността на въпроса и стига право до нея. В резултат на това този етап от делото е по-чист, той е два пъти по-бърз, разбирането на хората се ускорява, а словата Ми се увеличават, което кара всички хора да бързат, за да не изостават. Тъй като ефектът е различен, тъй като средствата, естеството и съдържанието на Моето дело не са същите — и освен това, тъй като Аз официално започнах да работя в плът, с оглед на гореизложеното, този етап от делото се нарича „дело на седемкратно усиления Дух“. То не е нещо абстрактно. След разработването на средствата, чрез които Аз работя във вас, и след идването на царството, седемкратно усиленият Дух започва да работи и това дело постоянно се задълбочава и усилва. Когато всички хора съзрат Бог и видят, че Божият Дух е сред хората, ще се изясни пълното значение на Моето въплъщение. Няма нужда да се обобщава — хората разбират това естествено.

В много отношения — методите, по които върша делото Си, етапите на Моето дело, тонът на словата Ми днес и т.н. — само това, което излиза от устата Ми сега, са „словата на седемте Духа“ в истинския смисъл. Въпреки че съм говорил и в миналото, това беше по времето на изграждането на църквата. Беше като предговора и съдържанието на роман — нямаше същност. Само днешните слова могат да се нарекат слова на седемте Духа по отношение на тяхната същина. „Словата на седемте Духа“ се отнасят до словата, които идват от трона, тоест те са изречени пряко от божествената същност. Моментът, в който Моите слова се насочиха към разкриване на небесните тайни, беше моментът, в който Аз говорех пряко от божествената Си същност. Тоест, неограничаван от човешката природа, Аз директно разкрих всички тайни и обстоятелства на духовния свят. Защо казвам, че преди съм бил подвластен на ограниченията на човешката природа? Това изисква обяснение. В очите на хората никой не е способен да разкрие тайните на небето. Ако не беше Самият Бог, никой на земята не би могъл да узнае за тези тайни. Затова обръщам внимание на представите на хората и казвам, че причината да не разкрия никакви тайни в миналото е, че бях подвластен на ограниченията на човешката природа. По-конкретно обаче това не е така: съдържанието на словата Ми е различно, тъй като делото Ми е различно. И така, когато започнах да изпълнявам служението Си от божествената Си същност, разкрих тайни. В миналото трябваше да работя при обстоятелства, които всички хора смятаха за нормални, и словата, които изричах, бяха постижими за човешките представи. Когато започнах да разкривам тайните, нито една от тях не беше постижима за човешките представи — те бяха различни от човешкото мислене. И така, Аз официално започнах да говоря от божествената Си същност, а това бяха словата на седемте Духа в истинския смисъл. Въпреки че словата от миналото бяха слова от трона, те бяха изречени въз основа на това, което беше постижимо за хората, и следователно не бяха изречени пряко от божествената същност — в резултат на това те не бяха слова на седемте Духа в истинския смисъл.