Глава 11

За невъоръженото око на човека изглежда, че през този период в Божиите слова няма промяна, което е така, защото хората не са в състояние да схванат законите, според които Бог говори, и не разбират контекста на словата Му. След като прочетат Божието слово, хората не вярват, че в него има нови тайни. Така те са неспособни да водят живот, който е изключително свеж, а вместо това живеят живот, който е застоял и безжизнен. Но в Божиите слова виждаме, че има по-дълбоко ниво на смисъл, който е едновременно необясним и недостижим за човека. Да има късмет да прочете такива Божии слова днес е най-голямата от всички благословии за човека. Ако никой не четеше тези слова, човекът завинаги щеше да остане високомерен, самоправеден, непознаващ себе си и несъзнаващ колко много недостатъци има. След като прочетат дълбоките, необясними Божии слова, хората тайно им се възхищават и в сърцата им има истинско убеждение, неопетнено от лъжливост. Сърцата им се превръщат в истински артикул, а не във фалшива стока. Това всъщност се случва в сърцата на хората. Всеки има своя история в сърцето си. Сякаш си казват: „Най-вероятно това е казано от Самия Бог — ако не Бог, кой друг може да изрече такива слова? Защо не мога да се изказвам така? Защо не съм в състояние да върша такова дело? Изглежда, че въплътеният Бог, за Когото Бог говори, наистина е реален и е Самият Бог! Няма да се съмнявам повече. В противен случай може да се окаже, че когато дойде Божията ръка, ще бъде твърде късно за съжаление!…“. Това е, което повечето хора мислят в сърцата си. Справедливо е да се каже, че от момента, в който Бог започна да говори, до днес, без подкрепата на Божието слово, всички хора биха изчезнали. Защо се казва, че цялото това дело е извършено от Самия Бог, а не от човека? Ако Бог не използваше слова, за да поддържа църковния живот, всички щяха да изчезнат безследно. Това не е ли Божията сила? Това наистина ли е човешко красноречие? Това изключителен човешки талант ли е? Категорично не! Без анализ никой нямаше да знае каква група е кръвта, която тече във вените му, нямаше да знае колко сърца или колко мозъка има, и всички хора биха си мислили, че познават Бог. Нима те не знаят, че в тяхното познание все още се съдържа противопоставяне? Не е чудно, че Бог казва: „Всеки в човечеството трябва да приеме да бъде под критичното наблюдение на Моя Дух, трябва внимателно да проверява всяка своя дума и действие и, освен това, трябва да гледа Моите удивителни дела“. От това се вижда, че Божиите слова не са безцелни и безпочвени. Бог никога не се е отнасял несправедливо с никого; дори Йов, с цялата си вяра, не се отърва — той също беше подложен на щателен анализ и оставен, без да има къде да се скрие от своя срам. Да не говорим за днешните хора. Така Бог след това незабавно пита: „Как се чувствате във времето на идването на царството на земята?“. Божият въпрос няма голямо значение, но оставя хората озадачени: „Какво чувстваме? Все още не знаем кога ще дойде царството, така че как бихме могли да говорим за чувства? Нещо повече — нямаме никаква представа. Ако трябваше да чувствам нещо, то щеше да е изумление и нищо друго“. Всъщност целта на Божиите слова не е този въпрос. Преди всичко това единствено изречение — „Когато Моите синове и народ се стичат към Моя престол, Аз официално започвам съда пред големия бял престол“ — обобщава развитието на целия духовен свят. Никой не знае какво иска да направи Бог в духовния свят през това време и едва след като Бог изрича тези слова, в хората има леко пробуждане. Тъй като в Божието дело има различни стъпки, Божието дело във вселената също се различава. През това време Бог спасява най-вече синовете и Божия народ, което ще рече, че пазени от ангелите, синовете и Божият народ започват да приемат факта, че спрямо тях се предприемат мерки, както и че биват пречупвани, и официално започват да прогонват своите мисли и представи и да се сбогуват с всяка следа от този свят. С други думи, официално започва „съдът пред големия бял престол“, за който говори Бог. Тъй като това е правосъдието на Бог, Бог трябва да заговори — и въпреки че съдържанието може да е различно, целта винаги е една и съща. Днес, съдейки по тона, с който Бог говори, изглежда, че словата Му са насочени към определена група хора. Всъщност, преди всичко, тези слова се отнасят до природата на цялото човечество. Те се забиват директно в гръбначния мозък на човека, не щадят чувствата на човека и разкриват цялата му същност, без да изпускат нищо, без да позволяват на нищо да се измъкне. От днес Бог официално разкрива истинското лице на човека и по този начин „отправя гласа на Своя Дух към цялата вселена“. Ефектът, който в крайна сметка се постига, е следният: „Чрез словото Си ще измия всички хора и неща сред всичко, което е на небето и на земята, така че земята вече да не е мръсна и безпътна, а да бъде свято царство“. Тези слова представят бъдещето на царството, което е изцяло Христовото царство, точно както Бог каза: „Всичко е добър плод, всички са трудолюбиви земеделци“. Естествено, това ще се случи в цялата вселена и няма да се ограничи само до Китай.

Едва когато Бог започне да говори и действа, хората придобиват малко познание за Него в представите си. В началото това познание съществува само в техните представи, но с течение на времето мислите на хората стават все по-безполезни и негодни за човешка употреба. По този начин те започват да вярват на всичко, което Бог казва, до степен, в която „създават място за практическия Бог в своето съзнание“. Само в своето съзнание хората имат място за практическия Бог. В действителност обаче те не познават Бог и говорят само празни думи. И все пак, в сравнение с миналото, те са постигнали огромен напредък, въпреки че все още има голяма разлика със Самия практически Бог. Защо Бог винаги казва: „Всеки ден вървя сред непрестанния поток от хора и всеки ден действам във всеки човек“? Колкото повече Бог казва такива неща, толкова повече хората могат да ги сравняват с действията на Самия практически Бог днес и така могат по-добре да опознаят практическия Бог в действителност. Тъй като Божиите слова са изречени от гледна точка на плътта и с помощта на човешкия език, хората са в състояние да оценят Божието слово, като го съпоставят с материалните неща, и по този начин се постига по-голям ефект. Освен това Бог отново и отново говори за образа на „Аз“ в сърцата на хората и „Аз“ в реалността, което прави хората по-склонни да изчистят образа на Бог в сърцата си и по този начин имат по-голямо желание да опознаят Самия практически Бог и да имат досег до Него. Това е мъдростта на Божието слово. Колкото повече Бог казва такива неща, толкова по-голяма е ползата за познанието на хората за Бог, и затова Бог казва: „Ако не Се бях въплътил, човекът никога нямаше да Ме познае, а дори и да Ме беше опознал, нямаше ли едно такова познание да остане само представа?“. Наистина, ако от хората се изискваше да познават Бог според собствените си представи, би било лесно за тях. Те биха били спокойни и щастливи и по този начин Бог щеше да бъде завинаги неясен и непрактически в сърцата на хората, което би доказало, че Сатана, а не Бог, господства над цялата вселена. По този начин Божиите слова „Възвърнах Си силата“ биха останали завинаги празни.

Когато божествеността започне да действа директно, тогава и царството официално слиза в света на хората. Но това, което се казва тук, е че царството слиза сред хората, а не че царството приема форма сред хората — и следователно това, за което се говори днес, е изграждането на царството, а не как то приема форма. Защо Бог винаги казва: „Всички неща остават безмълвни“? Възможно ли е всички неща да спират и да застиват? Възможно ли е големите планини наистина да остават безмълвни? Тогава защо хората не усещат това? Възможно ли е Божието слово да е грешно? Или Бог преувеличава? Тъй като всичко, което Бог прави, се извършва в определена среда, никой не го осъзнава или не може да го възприеме със собствените си очи и всичко, което хората могат да направят, е да слушат Бог да говори. Поради величието, с което Бог действа, когато Той пристига, сякаш на небето и на земята е настъпила огромна промяна. А за Бог изглежда, че всички наблюдават този момент. Днес фактите все още не са пристигнали. Хората са научили само малко от една част от буквалното значение на Божието слово. Истинският смисъл чака времето, когато те ще се прочистят от представите си. Само тогава те ще разберат какво прави въплътеният Бог днес на земята и на небето. Сред Божия народ в Китай има не само отрова на големия червен змей. Също така в Божия народ е разкрита по-изобилно и по-ясно природата на големия червен змей. Но Бог не говори за това пряко, просто споменава малко за отровата на големия червен змей. По този начин Той не излага пряко белезите на човека, което е по-полезно за напредъка на човека. Потомците на големия червен змей не обичат да бъдат наричани негови потомци пред другите. Сякаш думите „голям червен змей“ им носят срам; никой от тях не желае да говори за тези думи и затова Бог казва само: „Този етап от Моето дело е съсредоточен предимно върху вас и това е един аспект от значението на Моето въплъщение в Китай“. По-точно Бог е дошъл главно да завоюва архетипните представители на потомството на големия червен змей, което представлява значимостта на Божието въплъщение в Китай.

„Когато Аз лично идвам сред хората, едновременно с това ангелите започват делото на пастирството“. Всъщност не се приема буквално, че Божият Дух пристига в света на хората едва когато ангелите започнат своето дело сред всички хора. Вместо това тези две части от делото — делото на божествеността и пастирството на ангелите — се извършват едновременно. След това Бог говори малко за пастирството на ангелите. Когато Той казва, че „всички синове и хора не само получават изпитания и пастирство, но също така са в състояние да виждат със собствените си очи появата на всякакви видения“, повечето хора имат богати представи относно думата „видения“. Виденията се отнасят до свръхестествените събития във въображението на хората. Но съдържанието на делото си остава познанието за Самия практически Бог. Виденията са средството, чрез което работят ангелите. Те могат да дадат на хората чувства или сънища, позволявайки им да възприемат съществуването на ангелите. Но ангелите остават невидими за човека. Методът, чрез който те работят сред синовете и Божия народ, е директно да ги просвещават и озаряват, към което се добавя справянето с тях и пречупването им. Те рядко изнасят проповеди. Естествено, беседването между хората е изключение. Това се случва в страни, различни от Китай. В Божието слово се съдържа откровението за жизненото положение на цялото човечество — естествено, това е насочено основно към потомците на големия червен змей. От различните състояния на цялото човечество Бог избира тези, които са представителни, за да служат като модели. Така Божието слово разголва хората и те не познават срам, в противен случай нямат време да се скрият от блестящата светлина и биват победени в собствената си игра. Множеството човешки привички са изобилие от образи, които Бог е рисувал от древни времена до днес и които ще рисува от днес до утре. Всичко, което Той рисува, е грозотата на човека: едни плачат в тъмнината, привидно скърбейки за гледката, изгубена от очите им, други се смеят, трети са блъскани от големи вълни, някои вървят по вълнообразните планински пътища, други търсят сред необятната пустош, треперейки от страх като птица, стресната от самото дърпане на тетивата на лъка, дълбоко уплашена да не бъде изядена от диви животни в планините. В Божиите ръце това множество от грозни привички се превръща в трогателни, реалистични картини, повечето от тях твърде ужасни за гледане или достатъчни, за да накарат косите на хората да настръхнат и да ги оставят озадачени и объркани. В Божиите очи всичко, което се проявява в човека, е грозота и дори да провокира състрадание, си остава грозота. Разликата между човека и Бог се изразява в това, че слабостта на човека се състои в склонността му да показва доброта към другите. Бог обаче винаги е бил един и същи към човека, което означава, че винаги е имал еднакво отношение. Той не винаги е толкова благ, колкото хората си представят, като опитна майка, чиито деца винаги са на преден план в мислите ѝ. В действителност, ако Бог не искаше да използва набор от методи, за да завоюва големия червен змей, Той в никакъв случай не би се подложил на такова унижение, позволявайки да бъде изложен на ограниченията на човека. Според Божия нрав всичко, което хората правят и казват, предизвиква Божия гняв и те трябва да бъдат порицани. В Божиите очи нито един от тях не е на висота и всички те трябва да бъдат поразени от Бог. Поради принципите на Божието дело в Китай и освен това, поради природата на големия червен змей, както и поради факта, че Китай е страната на големия червен змей и земята, в която обитава въплътеният Бог, Бог трябва да преглътне гнева Си и да завладее всички потомци на големия червен змей. Но Той винаги ще мрази потомците на големия червен змей — тоест Той винаги ще мрази всичко, което идва от големия червен змей — и това никога няма да се промени.

Никой никога не е бил наясно с никое Божие действие, нито Неговите действия са били наблюдавани от нещо. Когато Бог се върна в Сион, например, кой знаеше за това? Така слова като „Тихо идвам сред хората и след това Се отдалечавам. Някой виждал ли Ме е някога?“ показват, че на човека наистина му липсват способностите да приеме случващото се в духовния свят. В миналото Бог каза, че когато се завръща в Сион, „слънцето е огнено, луната е сияйна“. Тъй като хората все още са заети с Божието завръщане в Сион — защото все още обсъждат тази тема — Бог директно изрича словата „слънцето е огнено и луната е сияйна“, за да е в съгласие с представите на хората. В резултат на това, когато представите на хората са поразени от Божието слово, те виждат колко удивителни са Божиите действия и съзират, че Неговото слово е дълбоко, необяснимо и неразгадаемо за всички. По този начин те изцяло оставят настрана този въпрос и усещат малко яснота в духа си, сякаш Бог вече се е завърнал в Сион, и затова хората не обръщат голямо внимание на този въпрос. Оттогава нататък те приемат Божието слово с едно сърце и един ум и вече не се тревожат, че след завръщането на Бог в Сион ще ги сполети катастрофа. Само тогава за хората е лесно да приемат Божието слово, като съсредоточават цялото си внимание върху Божието слово и така нямат желание да обмислят нищо друго.

Предишна: Глава 10

Следваща: Притурка: Глава 2

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger