Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Бог не спасява човека директно чрез Духа и идентичността на Духа, защото човек не може да докосне или види Неговия Дух и не може да се приближи до Него. Ако Той се опита да спаси човека директно чрез Духа, човекът никога не би могъл да получи Неговото спасение. Ако Бог не приеме външната форма на сътворен човек, човекът няма да може да получи това спасение. Защото човекът по никакъв начин не е в състояние да се приближи до Него, точно както никой не можа да се приближи до облака на Йехова. Едва когато стане сътворен човек, т.е. като постави Своето слово в плът, в която Той ще се превърне, Бог може лично да внедри словото във всички онези, които Го следват. Само тогава човек може лично да чуе и види Неговото слово, нещо повече, да получи словото Му, и по този начин да бъде напълно спасен. Ако Бог не беше станал плът, никой човек от плът и кръв нямаше да получи такова велико спасение и никой човек нямаше да бъде спасен. Ако Божият Дух действаше непосредствено сред хората, цялото човечество щеше да бъде поразено, или без никаква възможност да влезе в контакт с Бог, щеше да бъде напълно завладяно от Сатана. Целта на първото въплъщение беше да изкупи човека от греха чрез плътта на Исус, т.е. Той спаси човека от кръста; но поквареният сатанински нрав все още остана в човека. Второто въплъщение вече няма за цел да служи като принос за грях, а има за цел да спаси напълно онези, които са били изкупени от греха. Това се постига, за да могат опростените да намерят освобождение от греховете си и да бъдат напълно очистени, и след като постигнат промяна в нрава си, да се освободят от тъмното влияние на Сатана и да се върнат при Божия престол. Само така човек може да бъде напълно осветен. След като Епохата на закона приключи и започна Епохата на благодатта, Бог започна делото на спасението, което продължава до последните дни, когато Бог напълно ще очисти човечеството чрез съд и порицание на човека за неговото непокорство. Едва тогава Бог ще завърши Своето дело на спасение и ще си почине. Така, по време на трите етапа на делото, Бог само два пъти стана плът, за да извърши Своето дело сред хората. Причината за това е, че само един от трите етапа на това дело е предназначен да напътства хората в техния живот, докато другите два представляват делото на спасението. Само като стане плът, Бог може да живее сред хората, да изпитва страданията на света и да живее в обикновена плът. Само по този начин Той може да даде на хората практическия начин, от който се нуждаят като сътворени същества. Именно чрез въплъщението на Бог човек получава пълно спасение от Него, а не директно от небето в отговор на молитвите си. Факт е, че бидейки от плът и кръв, човекът не е способен да види Божия Дух, а още по-малко да се приближи до Него. Човек може да общува само с въплътения Бог; само чрез Него може да разбере всички пътища и цялата истина и да получи пълно спасение.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (4)“)

Бог стана плът, защото обектът на Неговото дело не е духът на Сатана или друго безтелесно нещо, а човекът, който е от плът и е покварен от Сатана. Именно защото човешката плът е покварена, Бог е направил човека от плът и кръв обект на Своето дело; нещо повече, тъй като човекът е обект на поквара, Бог е направил човека единственият обект на Своето дело през всички етапи на делото Си на спасението. Човекът е смъртно същество, от плът и кръв, и Бог е единственият, който може да го спаси. Така Бог трябва да се превърне в плът, която притежава същите качества като човека, за да върши Своето дело, така че то да може да постигне по-добри резултати. Бог трябва да стане плът, за да извърши Своето дело, именно защото човекът е от плът и кръв и не може нито да преодолее греха, нито да се освободи от плътта. Въпреки че същността и идентичността на въплътения Бог се различават значително от същността и идентичността на човека, Неговият външен вид е еднакъв с този на човека; Той има външност на нормален човек и живее като нормален човек, а тези, които Го виждат, не могат да открият никаква разлика с нормалния човек. Този Негов нормален външен вид и нормална човешка природа са достатъчни, за да може Той да върши Своето божествено дело в нормалната човешка природа. Неговата плът Му позволява да върши Своето дело в нормалната човешка природа и Му помага да върши Своето дело сред хората, а Неговата нормална човешка природа освен това Му помага в извършването на делото на спасението сред хората. Въпреки че Неговата нормална човешка природа е предизвикала много вълнения сред хората, тези вълнения не са повлияли на нормалните резултати от Неговото дело. Накратко казано, делото на Неговата нормална плът е от изключителна полза за човека. Въпреки че повечето хора не приемат Неговата нормална човешка природа, делото Му все пак може да постига резултати и тези резултати се постигат благодарение на Неговата нормална човешка природа. В това няма никакво съмнение. От Божието дело в плът човек печели десет пъти или десетки пъти повече неща от съществуващите сред хората представи за Неговата нормална човешка природа и всички тези представи накрая ще бъдат погълнати от делото Му. И резултатът, който Неговото дело е постигнало, тоест познанието, което човек има за Него, далеч надхвърля човешките представи за Него. Няма как да си представим или да измерим работата, която Той върши в плът, тъй като Неговата плът е различна от тази на всяко облечено в плът човешко същество; въпреки че външната обвивка е идентична, същината не е еднаква. Божията плът поражда у човека много представи за Бог, но в същото време тази Негова плът може да позволи на човека да придобие много знания и дори да завоюва всеки човек с подобна външна обвивка. Защото Той не е просто човек, а Бог с външната обвивка на човек, и никой не може да Го обясни или разбере напълно. Ако Бог е невидим и неосезаем, Той е обичан и приветстван от всички. Ако Бог е просто Дух, който е невидим за хората, за тях е много лесно да повярват в Бог. Те могат да дадат воля на фантазиите си, да изберат какъвто си поискат Божий образ, за да останат доволни и да се почувстват щастливи. По този начин хората могат да правят всичко, което техният собствен Бог най-много харесва и иска да правят, без да имат никакви скрупули. Нещо повече, хората вярват, че никой не е по-верен и по-благочестив пред Бог от тях и че всички останали са езически кучета и не са верни на Бог. Може да се каже, че това търсят тези, чиято вяра в Бог е неясна и основана на доктрини; това, което те търсят — с малки различия — е почти едно и също. Само образите на Бог в техните фантазии са различни, но същината им фактически е еднаква.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог“)

Единствената причина, поради която въплътеният Бог е дошъл в плът, са нуждите на покварения човек. Това става заради нуждите на човека, а не на Бог, и всички Негови жертви и страдания са в името на човечеството, а не в полза на Самия Бог. Бог не получава плюсове и минуси или награди; Той няма да пожъне някаква бъдеща реколта освен тази, която първоначално Му е била дължима. Всичко, което Той прави и жертва за човечеството, не е за да получи големи награди, а е само заради човечеството. Макар че Божието дело в плът е свързано с множество невъобразими трудности, резултатите, които то накрая постига, далеч надхвърлят тези от работата, която се върши пряко от Духа. Делото на плътта е свързано с много трудности и плътта не може да притежава същата велика идентичност като Духа, Божията плът не може да извършва същите свръхестествени дела като Духа, а още по-малко може да притежава същата власт като Духа. И все пак същността на делото, извършено от тази незабележителна плът, е с много по-висока стойност от тази на работата, извършвана пряко от Духа, и плътта на Самия Бог е отговорът на нуждите на цялото човечество. За тези, които трябва да бъдат спасени, това, което Духът дава като стойност, е много по-малко в сравнение с извършеното от плътта: работата на Духа може да обхване цялата вселена, всички планини, реки, езера и океани, но делото на плътта се отнася по-ефективно към всеки човек, с когото Той влиза в контакт. Нещо повече, Божията плът с осезаема форма може да бъде по-добре разбрана от човека и той може да ѝ се довери, тя може допълнително да задълбочи познанието на човека за Бог и да остави у него по-дълбоко впечатление за действителните дела на Бог. Работата на Духа е забулена в мистерия; за смъртните същества е трудно да я осмислят, а още по-трудно е да я видят, затова те могат да разчитат само на своите празни представи. Делото на плътта обаче е нормално, основано на реалността, притежава богата мъдрост и е факт, който може да бъде видян от физическото око на човека; човекът може лично да изпита мъдростта на Божието дело и няма нужда да използва богатото си въображение. В това се състои точността и истинската стойност на Божието дело в плът. Духът може да прави само неща, които са невидими за хората и които те трудно могат да си представят, например просвещението на Духа, движението на Духа и напътствията на Духа, но за човека, който има ум, те нямат ясен смисъл. Те дават само променлив или широк смисъл и не могат да дадат указания с думи. Божието дело в плътта обаче е много по-различно: то включва точно напътствие с думи, има ясна воля и ясно определени цели. Така че не е нужно човекът да се опитва да търси слепешком или да използва въображението си, а още по-малко да прави предположения. В това се състои яснотата на делото на плътта и голямата разлика между него и работата на Духа. Работата на Духа е подходяща само когато обхватът е ограничен и тя не може да замени делото на плътта. Делото на плътта дава на човека много по-точни и необходими цели и много по-истинско и ценно знание, отколкото работата на Духа. Работата, която има най-голяма стойност за покварения човек, е тази, която осигурява точни думи, ясни цели, които да се преследват, и която може да бъде видяна и докосната. Само реалната работа и навременното напътствие са подходящи за човека и само истинската работа може да спаси човека от неговия покварен и развратен нрав. Това може да бъде постигнато само от въплътения Бог; само въплътеният Бог може да спаси човека от неговия някога покварен и греховен нрав. Въпреки че Духът е изначалната същност на Бог, подобно дело може да бъде извършвано само от Неговата плът. Ако Духът работеше сам, нямаше да е възможно Неговата работа да бъде ефективна — това е очевидна истина. Въпреки че повечето хора са станали врагове на Бог заради тази плът, когато Той завърши делото Си, онези, които са срещу Него, не само ще престанат да бъдат Негови врагове, но напротив — ще станат Негови свидетели. Те ще станат свидетели, които са завоювани от Него, свидетели, които са съвместими с Него и неотделими от Него. Той ще накара хората да разберат колко важно е за тях Неговото дело в плът и те ще разберат колко важна е тази плът за смисъла на човешкото съществуване, ще разберат истинската стойност на Бог за развитието на човешкия живот и освен това ще разберат, че тази плът ще се превърне в жив извор на живот, от който хората няма да могат да се отделят. Въпреки че въплътеното тяло на Бог далеч не е равностойно на Божията идентичност и положение и изглежда на човека несъвместимо с действителното Му състояние, тази плът, която не притежава истинския образ на Бог или истинската идентичност на Бог, може да върши делото, което Божият Дух не е в състояние да извърши пряко. Такова е истинското значение и стойност на Божието въплъщение и именно това значение и стойност хората не могат да оценят и признаят. Въпреки че всички хора се отнасят с почит към Божия Дух и гледат отвисоко на Божията плът, независимо от това как я възприемат или какво мислят за нея, истинското значение и стойност на плътта далеч надвишават тези на Духа. Разбира се, това се отнася само за поквареното човечество. За всеки, който търси истината и копнее за явяването на Бог, делото на Духа може да осигури само въздействие или вдъхновение, както и усещане за чудо, сякаш е необяснимо и невероятно, и усещане, че е велико, трансцендентно и възхитително, но също и далечно и непостижимо за всички. Човекът и Божият Дух могат само да се чувстват отдалечени един от друг, сякаш между тях има огромно разстояние, и никога не могат да си приличат, сякаш човекът и Бог са разделени от невидима преграда. Всъщност това е илюзия, която Духът е дал на човека, и това е така, защото Духът и човекът не са от един и същи вид и никога няма да съществуват съвместно в един и същи свят, и защото Духът не притежава нищо от човека. Така че човекът няма нужда от Духа, тъй като Духът не може пряко да извърши работата, която е най-необходима на човека. Делото на плътта предлага на човека истински цели, които да преследва, ясни думи и усещане, че Той е реален и естествен, че е смирен и обикновен. Въпреки че хората може да се страхуват от Него, за повечето от тях Той е лесен за разбиране: човекът може да вижда лицето Му и да чува гласа Му и няма нужда да Го гледа отдалече. Тази плът изглежда достъпна за човека, не далечна или необяснима, а видима и осезаема, защото тя е в същия свят като човека.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог“)

Когато Бог още не се беше въплътил, хората не разбираха много от това, което Той казваше, защото Неговите слова произлизаха от съвършена божествена природа. Гледната точка и контекстът на казаното от Него бяха невидими и недостижими за хората; то беше изразено, идвайки от един духовен свят, който хората не можеха да видят. Хората, които живееха в плът, не можеха да преминат в духовния свят. Но след като Бог се въплъти, Той говореше на човечеството от човешка гледна точка и излезе и надхвърли рамките на духовния свят. Той можеше да изрази Своя божествен нрав, воля и отношение чрез неща, които хората можеха да си представят, чрез неща, които виждаха и които срещаха в живота си, и като използваше методи, които хората можеха да приемат, на език, който те можеха да разберат, и със знание, което можеха да схванат, за да позволи на човечеството да разбере и да опознае Бог, да разбере Неговото намерение и изискваните от Него стандарти в рамките на техните възможности и до степента, в която бяха способни. Това беше методът и принципът на Божието дело в човешки образ. Въпреки че Неговите начини и принципи на работа в плът бяха постигнати най-вече от или чрез човешката природа, те наистина постигнаха резултати, които не биха могли да бъдат постигнати, ако Той работеше пряко чрез божествената природа.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)

Днес човекът вижда, че въплътеният Бог е извършил едно наистина изключително дело. Има много неща в делото, които човек не може да постигне — тайни и чудеса. Ето защо мнозина са се покорили. Някои от тях никога не са се подчинявали на никого, откакто са се родили, но когато тези хора виждат Божиите слова в наши дни, те се подчиняват напълно, без дори да забележат, че са го направили. И не си позволяват да проверяват или да казват нещо друго. Човечеството е паднало под властта на словото и се е преклонило пред съда на словото. Ако Божият Дух говореше директно на човека, цялото човечество щеше да се подчини на гласа Му, падайки без думи на откровение, подобно на Павел, който падна на земята, когато видя светлината по пътя за Дамаск. Ако Бог бе продължил да действа по този начин, човекът никога нямаше да може да разпознае собствената си поквара при осъждането чрез словото и по този начин да постигне спасение. Само като стане плът, Бог може лично да предаде Своите думи на всеки човек, така че всички, които имат уши, да чуят думите Му и да приемат Неговото осъдително дело чрез словото. Такъв резултат се постига само чрез Неговото слово, но не и чрез появата на Духа, който кара уплашения човек да се подчини. Само чрез такава практическа и все пак необикновена работа старият нрав на човека, който е бил скрит в него в продължение на много години, може да бъде напълно разкрит, за да може човекът да го разпознае и да го промени. Такава е практическата работа на въплътения Бог. Той изрича и изпълнява присъда по практически начин, за да постигне резултатите от осъждането на човека чрез словото. Това е силата на въплътения Бог и значението на Божието въплъщение. Това се прави, за да се прояви властта на въплътения Бог, за да се покажат резултатите от действието на словото и за да стане ясно, че Духът е станал плът и демонстрира Своята власт чрез осъждането на човека чрез словото. Въпреки че плътта Му външно е обвивка, представляваща обикновена и нормална човешка същност, резултатите, които словото Му постига, показват на човека, че Той е изпълнен с власт, че е Самият Бог и че думите Му са проява на Самия Бог. Това показва на всеки човек, че Той е Самият Бог, Самият Бог, станал плът, че никой не може да Го оскърби, никой не може да надмине Неговата словесна присъда и никоя сила на мрака не може да надвие Неговата власт. Човекът е напълно подчинен на Него, защото Той е Словото, станало плът, както и заради Неговата власт и Неговата присъда чрез словото. Делото, извършено чрез Неговото въплъщение, е властта която Той притежава. Той става плът, защото и плътта може да има власт, а Той е способен да върши дело сред хората по практически, видим и осезаем за човека начин. Това дело е много по-реалистично от делото, извършвано пряко от Божия Дух, който има цялата власт, а и резултатите от него са видими. Причината за това е, че след като е станал плът, Бог може да говори и да върши делото Си по практически начин. Външната обвивка на Неговата плът няма власт и човек може да се приближи до нея. От друга страна, Неговата същност има власт, но властта Му не е видима за никого. Когато Той говори и върши делото Си, човек не е в състояние да открие съществуването на Неговата власт; това още повече благоприятства делото Му от практическо естество. А всяко такова практическо дело може да постигне резултати. Въпреки че никой не осъзнава, че Той има власт, никой не вижда, че Той не може да бъде наскърбен и никой не вижда Неговия гняв, Той постига резултатите, предвидени в думите Му, чрез скритата Си власт, скрития Си гняв и думите, които изрича открито. С други думи, чрез тона на гласа Му, строгостта на речта Му и цялата мъдрост на думите Му човекът бива напълно убеден. По този начин човек се подчинява на думите на въплътения Бог, който сякаш няма никаква власт, но постига целта Си да спаси човека. Това е другият смисъл на Неговото въплъщение: да говори по-реалистично и да позволи реалността на думите Му да въздейства върху човека, така че хората да станат свидетели на силата на Божието слово. Така че, ако това дело не беше осъществено чрез въплъщението, то не би постигнало и най-малките резултати и не би било в състояние да спаси напълно грешните хора. Ако Бог не стане плът, Той остава Дух — невидим и неосезаем за човека. Човекът е плътско създание; Бог и човекът принадлежат към два различни свята и имат различна природа. Божият Дух е несъвместим с човека от плът, между тях не може да се установи никаква връзка; освен това човекът не може да стане дух. Следователно Божият Дух трябва да стане създание, за да може да извърши Своето първоначално дело. Бог може както да се издигне до най-голямата висота, така и да се смири, като стане сътворен човек, за да работи и да живее сред хората. Човекът, от друга страна, не може да се издигне до най-голямата висота и да стане дух, нито пък може да слезе на най-ниското място. Затова Бог трябва да стане плът, за да може да върши Своето дело. Точно както при първото въплъщение, когато само въплътеният Бог можеше да изкупи човека чрез Своето разпятие, докато за Божия Дух щеше да е невъзможно да бъде разпънат на кръст като принос за грях за човека. Бог можеше директно да стане плът, за да послужи като принос за грях за човека, но човекът не можеше директно да се изкачи на небето, за да вземе приноса за грях, който Бог беше приготвил за него. Всъщност единственото, което можеше да се направи, беше Бог да бъде помолен да се премести няколко пъти между небето и земята, вместо човекът да се изкачи на небето и да вземе това спасение, защото човекът беше паднал и просто не можеше да се изкачи на небето, още по-малко да вземе приноса за грях. Ето защо беше необходимо Исус да дойде при човечеството и лично да извърши делото, което човекът просто не би могъл да извърши. Всеки път, когато Бог става плът, това е абсолютно необходимо. Ако някой от тези етапи можеше да бъде извършен директно от Божия Дух, Той нямаше да претърпи цялото унижение на въплъщението.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (4)“)

За всички, които живеят в плътта, промяната на техния нрав изисква цели, към които да се стремят, а познаването на Бог изисква свидетелство за истинските дела и истинското лице на Бог. И двете могат да бъдат постигнати само чрез въплътеното тяло на Бог, и двете могат да бъдат постигнати само чрез нормалната и осезаема плът. Ето защо е необходимо въплъщението и защо то е нужно на цялото покварено човечество. Тъй като от хората се изисква да познават Бог, образите на неясните и свръхестествените Богове трябва да бъдат прогонени от сърцата им и тъй като от тях се изисква да отхвърлят покварения си нрав, те първо трябва да опознаят този свой покварен нрав. Ако човекът се заеме само с прогонването на образите на неясните Богове от сърцата на хората, той няма да успее да постигне нужния резултат. Образите на неясните Богове в сърцата на хората не могат да бъдат изобличени, отхвърлени или напълно отстранени само с думи. По този начин пак няма да е възможно тези дълбоко вкоренени неща да бъдат прогонени от хората. Само ако се заменят тези неясни и свръхестествени неща с практическия Бог и истинския образ на Бог и се накарат хората постепенно да ги опознаят, може да се постигне необходимия резултат. Човекът осъзнава, че Богът, когото е търсил в миналото, е неясен и свръхестествен. Това, което може да постигне този резултат, не е прякото ръководство на Духа, още по-малко пък учението на определен човек, а въплътеният Бог. Човешките представи се оголват, когато въплътеният Бог официално извършва Своето дело, защото нормалността и реалността на въплътения Бог са антитезата на неясния и свръхестествен Бог в човешкото въображение. Първоначалните човешки представи могат да бъдат разкрити само когато бъдат противопоставени на въплътения Бог. Без сравнението с въплътения Бог човешките представи не биха могли да бъдат разкрити; иначе казано, без реалността като противовес, неясните неща не могат да бъдат разкрити. Никой не е способен да използва думи, за да върши това дело, и никой не е способен да изрази това дело с думи. Единствено Самият Бог може да върши Своето дело и никой друг не може да върши това от Негово име. Колкото и богат да е човешкият език, той не може да изрази реалността и нормалността на Бог. Хората могат да опознаят Бог по-практично и да Го видят по-ясно само ако Бог лично работи сред тях и напълно разкрие Своя образ и Своето същество. Този резултат не може да бъде постигнат от никое човешко същество от плът и кръв. Разбира се, Божият Дух също не може да постигне този резултат. Бог може да спаси покварения човек от влиянието на Сатана, но това дело не може да бъде извършено пряко от Божия Дух; то може да бъде извършено само чрез плътта, в която Божият Дух е облечен, чрез въплътеното тяло на Бог. Тази плът е човек и същевременно Бог, тя е човек с нормална човешка природа и Бог, който притежава пълната божествена природа. И така, макар тази плът да не е Божият Дух и да се различава значително от Духа, все пак Самият въплътен Бог спасява човека, и Той е Дух и плът. Без значение как Го наричат, в крайна сметка Самият Бог е този, който спасява човечеството. Защото Божият Дух е неделим от плътта и делото на плътта също е дело на Божия Дух; просто това дело не се извършва с идентичността на Духа, а се извършва с идентичността на плътта. Работата, която трябва да бъде извършена пряко от Духа, не изисква въплъщение, а работата, за която се изисква плът, не може да бъде извършена пряко от Духа, а може да бъде извършена само от въплътения Бог. Това е, което се изисква за тази работа, и това е, което е необходимо на поквареното човечество. От трите етапа на Божието дело само един беше осъществен пряко от Духа, а останалите два етапа се осъществяват от въплътения Бог, а не пряко от Духа. Работата, извършена от Духа в Епохата на закона, не включваше промяна на покварения човешки нрав, нито пък имаше някаква връзка с познанието на човека за Бог. Делото на Божията плът в Епохата на благодатта и Епохата на царството обаче включва покварения нрав на човека и неговото познание за Бог и е важна и решаваща част от делото на спасението. Ето защо поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог и се нуждае повече от пряката работа на въплътения Бог. Човечеството се нуждае от въплътения Бог, Който да го направлява, поддържа, пои, храни, съди и порицава, и се нуждае от повече благодат и по-голямо изкупление от въплътения Бог. Само Бог в плът може да бъде довереник на човека, негов пастир, настоящ помощник на човека и всичко това налага необходимостта от въплъщението както днес, така и в миналите времена.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог“)

Човекът е бил покварен от Сатана и е най-висшето от всички Божии създания, затова се нуждае от Божието спасение. Обектът на Божието спасение е човекът, а не Сатана, и това, което ще бъде спасено, е човешката плът и човешката душа, а не дяволът. Сатана е обектът на Божието унищожение, човекът е обектът на Божието спасение, а човешката плът е била покварена от Сатана, така че първото, което трябва да бъде спасено, е човешката плът. Човешката плът е изключително дълбоко покварена и се е превърнала в нещо, което се противопоставя на Бог, като в това противопоставяне достига дори до отричане на съществуването на Бог. Тази покварена плът просто е твърде неподатлива и нищо не е по-трудно от справянето с нея или промяната на покварения ѝ нрав. Сатана влиза в човешката плът, за да предизвиква смут, и използва плътта, за да пречи на Божието дело и да разстройва Божия план, като по този начин човекът се превръща в Сатана и става враг на Бог. За да бъде спасен човекът, той първо трябва да бъде завоюван. Именно поради това Бог се изправя пред предизвикателството и идва в плътта, за да извърши делото, което възнамерява да извърши, и да води битка със Сатана. Неговата цел е спасението на човека, който е бил покварен, и поражението и унищожението на Сатана, който се бунтува срещу Него. Той побеждава Сатана чрез Своето дело на завоюване на човека, като същевременно спасява поквареното човечество. Така с делото се постигат две цели едновременно. Той работи в плът, говори в плът и се заема с всякаква работа в плът, за да влезе по-добре в досег с човека и да го завоюва. Последният път, когато Бог стане плът, Неговото дело от последните дни ще бъде завършено в плът. Той ще категоризира всички хора според вида им, ще завърши цялото Свое управление и ще завърши цялото Си дело в плътта. След като цялото Му дело на земята приключи, Той ще бъде пълен победител. Работейки в плът, Бог напълно ще е завоювал човечеството и напълно ще го е спечелил. Не означава ли това, че цялото Негово управление ще е приключило? Когато Бог завърши Своето дело в плътта, тъй като е нанесъл пълно поражение на Сатана и е победил, Сатана няма да има повече възможност да покварява човека. Делото на първото въплъщение на Бог беше изкуплението и опрощението на човешките грехове. Сега това е делото по завоюването и пълното спечелване на човечеството, така че Сатана вече да няма никакъв начин да върши своята работа и да е напълно загубил, а Бог да има пълна победа. Това е делото на плътта и е делото, което се извършва от Самия Бог. Първоначалната работа в трите етапа на Божието дело беше извършена пряко от Духа, а не от плътта. Окончателната работа в трите етапа на Божието дело обаче се извършва от въплътения Бог, а не пряко от Духа. Делото на изкуплението в междинния етап също беше извършено от въплътения Бог. По време на цялото дело на управлението най-важната работа е спасяването на човека от влиянието на Сатана. Ключовата работа е пълното завоюване на покварения човек, като по този начин се възстанови богобоязливото сърце, което човекът някога е притежавал, у завоювания човек и му се позволи да постигне нормален живот, т.е. нормален живот на Божие създание. Тази работа е от решаващо значение и е в основата на делото на управлението. В трите етапа на делото на спасението първият етап на делото на Епохата на закона беше далеч от същината на делото на управлението; той имаше само лека прилика с делото на спасението и не беше началото на Божието дело за спасяване на човека от властта на Сатана. Първият етап от делото беше извършен пряко от Духа, защото човекът живееше според закона, трябваше да спазва закона и нямаше повече истина, и тъй като делото в Епохата на закона почти не включваше промени в човешкия нрав, а още по-малко се занимаваше с това как да спаси човека от властта на Сатана. Така Божият Дух завърши този изключително прост етап от делото, който не се отнасяше до покварения нрав на човека. Този етап от делото почти нямаше отношение към същината на управлението и нямаше голяма връзка с официалната работа по спасението на човека, така че не се налагаше Бог да стане плът, за да извърши лично Своето дело. Работата, извършвана от Духа, е скрита и необяснима, тя е много плашеща и недостъпна за човека; Духът не е пригоден да извършва пряко делото на спасението и не е пригоден да осигурява пряко живот на човека. Най-подходящо за хората е работата на Духа да се превърне в подход, който е близък до тях, т.е. за хората е най-добре Бог да стане обикновен, нормален човек, за да върши Своите дела. Това изисква Бог да се въплъти, за да заеме мястото на Духа в Своето дело, а за човека няма по-подходящ начин Бог да работи. Сред тези три етапа от делото два се извършват от плътта и тези два етапа са ключовите фази на делото на управлението. Двете въплъщения са взаимно допълващи се и се допълват съвършено. Първият етап от Божието въплъщение положи основите на втория етап и може да се каже, че двете въплъщения на Бог образуват едно цяло и не са несъвместими. Тези два етапа от Божието дело се осъществяват от Бог в Неговата въплътена идентичност, тъй като те са много важни за цялото дело на управлението. Почти може да се каже, че без делото на двете въплъщения на Бог цялото дело на управлението щеше да спре и делото на спасяването на човечеството щеше да бъде само празно говорене. Дали това дело е важно, или не, зависи от нуждите на човечеството, от реалността на човешката греховност и от сериозността на неподчинението на Сатана, както и от смущението на делото, което това неподчинение причинява. Върху кого пада изборът да се справи с тази задача зависи от естеството на работата, извършвана от работника, и от важността на тази работа. Когато става въпрос за важността на тази работа, от гледна точка на това какъв метод на работа да се възприеме — работа, която се извършва пряко от Божия Дух, работа, която се извършва от въплътения Бог, или работа, която се извършва чрез човека — първото, което трябва да се изключи, е работата, която се извършва чрез човека, и въз основа на естеството на работата и естеството на работата на Духа спрямо тази на плътта, накрая се решава, че работата, извършвана от плътта, е по-полезна за човека, отколкото работата, извършвана пряко от Духа, и че тя предлага повече предимства. Това беше мисълта на Бог в момента, в който Той реши дали делото да бъде извършено от Духа, или от плътта. Всички етапи от делото имат своето значение и основание. Те не са безпочвени фантазии, нито пък се осъществяват произволно; в тях е вложена мъдрост. Такава е истината за всички Божии дела. По-конкретно, в такова велико дело, каквото е въплътеният Бог, работещ лично сред хората, в Божия план има и нещо допълнително. Следователно Божията мъдрост и цялото Му същество се отразяват във всяко действие, мисъл и идея, свързани с Неговото дело; това е по-конкретното и систематично същество на Бог. За човека е много трудно да си представи тези сложни мисли и идеи, трудно му е да повярва в тях и освен това му е трудно да ги разбере. Човекът върши своята работа според общия принцип, който за него е много задоволителен. И все пак в сравнение с Божието дело има твърде голямо несъответствие; макар че Божиите дела са велики и Бог работи в грандиозни мащаби, зад тези дела се крият много подробни и точни планове и приготовления, които човекът не може да си представи. Всеки етап от Неговото дело не само се изпълнява според принципа, но всеки етап съдържа и много неща, които не могат да бъдат изразени с човешки език, и това са нещата, които са невидими за човека. Независимо дали става дума за работа на Духа, или за работа на въплътения Бог, и в двете се съдържат плановете на Неговото дело. Той не работи необосновано и не върши маловажна работа. Когато Духът работи пряко, това е в съответствие с Неговите цели, а когато стане човек (т.е. когато трансформира външната Си обвивка), за да действа, това още повече съответства на Неговите цели. Защо иначе с готовност да променя Своята идентичност? Защо иначе с готовност да се превръща в човек, който е смятан за низък и е преследван?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог“)

Тъй като този, който е съден, е човекът — човекът, който е от плът и е покварен, а не духът на Сатана, който се съди пряко, делото на правосъдието следователно не се извършва в духовния свят, а сред хората. Никой не е по-подходящ и никой не е по-способен от въплътения Бог да съди покварата на човешката плът. Ако съдът се извършваше пряко от Божия Дух, той не би бил всеобхватен. Нещо повече, такова дело би било трудно за възприемане от човека, тъй като Духът не може да се срещне лице в лице с човека и поради това резултатите нямаше да бъдат незабавни, а още по-малко човекът би могъл да види по-ясно ненакърнимия нрав на Бог. Сатана може да бъде напълно победен само ако въплътеният Бог съди покварата на човечеството. Тъй като е същият като човека, притежаващ нормална човешка природа, Бог в плът може директно да съди нечестивостта на човека; това е белегът на Неговата вродена святост и на Неговата изключителност. Само Бог е способен и има правото да съди човека, тъй като в Него е истината и праведността — затова Той може да съди човека. Тези, в които няма истина и праведност, не са годни да съдят другите. Ако това дело се извършваше от Божия Дух, то не би означавало победа над Сатана. Духът по своята същност е по-възвишен от смъртните същества, а Божият Дух по своята същност е свят и тържествува над плътта. Ако Духът вършеше това дело пряко, Той нямаше да може да съди цялото човешко непокорство и нямаше да може да разкрие цялата човешка нечестивост. Защото делото на правосъдието се извършва и чрез представите на човека за Бог, а човекът никога не е имал представи за Духа — затова Духът не е способен да разкрие по-добре нечестивостта на човека, а още по-малко да я разкрие напълно. Въплътеният Бог е враг на всички, които не Го познават. Като осъжда човешките представи и противопоставянето срещу Него, Той разкрива цялото непокорство на човечеството. Резултатите от Неговото дело в плът са по-видими от тези на работата на Духа. И така, съдът над цялото човечество не се извършва пряко от Духа, а е дело на въплътения Бог. Бог в плът може да бъде видян и докоснат от човека и Бог в плът може напълно да завоюва човека. В отношенията си с въплътения Бог човекът преминава от противопоставяне към подчинение, от преследване към приемане, от представи към познание и от отхвърляне към любов — това са резултатите от делото на въплътения Бог. Човекът се спасява само чрез приемането на Неговия съд, човекът постепенно Го опознава само чрез думите, които Той изговаря, човекът бива завоюван от Него, когато Му се противопоставя и получава от Него живот, когато приема Неговото порицание. Цялото това дело е делото на Бог в плът, а не делото на Бог, приемащ идентичността на Духа. Делото, извършено от въплътения Бог, е най-великото и най-всеобхватното дело, а решаващата част от трите етапа на Божието дело са двата етапа на делото на въплъщението. Дълбоката поквара на човека е голяма пречка за делото на въплътения Бог. По-специално, работата, която се извършва с хората от последните дни, е изключително трудна, а средата е враждебна и качеството на всеки вид човек е доста ниско. И все пак, когато тази работа приключи, тя ще е постигнала нужния резултат, без никакви недостатъци; това е резултатът от работата на плътта и той е по-убедителен от резултата от работата на Духа. Трите етапа на Божието дело трябва да бъдат завършени в плът и те трябва да бъдат завършени от въплътения Бог. Най-важната и решаваща работа се извършва в плът и спасението на човека трябва да бъде извършено лично от въплътения Бог. Макар цялото човечество да смята, че въплътеният Бог изглежда несвързан с човека, всъщност тази плът засяга съдбата и съществуването на всички хора.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог“)

Най-хубавото в Неговото дело в плът е, че Той може да остави точни думи и напътствия, както и конкретната Си воля за човечеството на тези, които Го следват, така че след това Неговите последователи да могат по-точно и по-конкретно да предадат цялото Му дело в плът и волята Му за цялото човечество на онези, които приемат този път. Само делото на Бог в плът сред хората наистина доказва факта, че Бог е заедно с хората и живее заедно с тях. Само това дело изпълнява желанието на човека да види Божието лице, да стане свидетел на Божието дело и да чуе личното слово на Бог. Въплътеният Бог слага край на епохата, когато на човечеството се явяваше само гърбът на Йехова, и също така завършва епохата на вярата на човечеството в неясния Бог. По-специално делото на последния въплътен Бог въвежда цялото човечество в епоха, която е по-реалистична, по-практична и по-красива. Той не само завършва Епохата на закона и постановленията, но, което е по-важно, разкрива на човечеството един Бог, който е реален и нормален, който е праведен и свят, който отключва делото на плана за управление и демонстрира тайните и крайната цел на човечеството, който е създал човечеството и слага край на делото на управлението, и който е останал скрит в продължение на хиляди години. Той окончателно завършва епохата на неяснотата, завършва епохата, в която цялото човечество искаше да потърси Божието лице, но не можеше да направи това, слага край на епохата, в която цялото човечество служеше на Сатана, и води цялото човечество към една напълно нова ера. Всичко това е резултат от делото, което Бог извършва в плът вместо Божия Дух. Когато Бог работи в Своята плът, онези, които Го следват, вече не търсят слепешком нещата, които сякаш едновременно съществуват и не съществуват, и престават да гадаят за волята на неясния Бог. Когато Бог разпространи Своето дело в плът, тези, които Го следват, ще предадат делото, което Той е извършил в плът, на всички религии и вероизповедания и ще предадат всички Негови думи на цялото човечество. Всичко, което чуват онези, които приемат Неговото евангелие, ще бъдат факти от делото Му, ще бъдат неща, които хората лично са видели и чули, и ще бъдат факти, а не слухове. Тези факти са доказателствата, с които Той разпространява делото, и също така са инструментите, които Той използва при разпространението на това дело. Без наличието на факти Неговото евангелие не би се разпространило във всички страни и на всички места; без факти, а само с човешки фантазии, Той никога не би могъл да извърши делото на завоюването на цялата вселена. Духът е неосезаем за човека и невидим за него, а работата на Духа не може да остави на хората никакви допълнителни доказателства или факти за Божието дело. Човекът никога няма да види истинското лице на Бог, той винаги ще вярва в един неясен Бог, който не съществува. Човекът никога няма да види Божието лице и никога няма да чуе думи, изречени лично от Бог. Човешките фантазии в крайна сметка са празни и не могат да заменят истинското лице на Бог; изначалният нрав на Бог и делото на Самия Бог не могат да бъдат имитирани от човека. Невидимият Бог на небето и Неговото дело могат да бъдат пренесени на земята само от въплътения Бог, който лично извършва Своето дело сред хората. Това е най-идеалният начин Бог да се яви на човека — когато той вижда Бог и опознава истинското Му лице, а един Бог, който не е в плът, не може да постигне това. След като Бог е извършил Своето дело до този етап, това дело вече е постигнало оптимални резултати и е напълно успешно. Личното дело на въплътения Бог вече е изпълнило деветдесет процента от делото на цялото Му управление. Тази плът е дала по-добро начало и обобщение на цялото Му дело, оповестила е цялото Му дело и е направила последното пълно възстановяване на цялото това дело. Отсега нататък няма да има друг въплътен Бог, който да извърши четвърти етап от Божието дело, и никога няма да има друго удивително дело на трето въплъщение на Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог“)

Божието дело в плът трябва да бъде извършено в плът. Ако то се извършваше пряко от Божия Дух, нямаше да има никакъв резултат. Дори и да беше извършено от Духа, то нямаше да има голямо значение и в крайна сметка нямаше да бъде убедително. Всички създания искат да знаят дали делото на Създателя е значимо, какво представлява и за какво е извършено, дали Божието дело е изпълнено с власт и мъдрост и дали е с най-голяма стойност и значимост. Делото, което Той извършва, е за спасението на цялото човечество, за победата над Сатана и за да свидетелства за Себе Си сред всички неща. Ето защо делото, което Той извършва, със сигурност има огромно значение. Човешката плът е била покварена от Сатана и е била дълбоко заслепена и напълно увредена. Най-основната причина, поради която Бог работи лично в плът, е че обектът на Неговото спасение е човекът, който е от плът, и защото Сатана също използва човешката плът, за да пречи на Божието дело. Битката със Сатана всъщност е делото на завоюването на човека, като същевременно човекът е и обект на Божието спасение. По този начин делото на въплътения Бог е от съществено значение. Сатана поквари човешката плът, човекът се превърна във въплъщение на Сатана и в обект, който трябва да бъде победен от Бог. Така битката със Сатана и спасяването на човечеството се случват на земята и Бог трябва да стане човек, за да води битка със Сатана. Това дело е изключително практично. Когато Бог работи в плът, Той всъщност води битка със Сатана в плътта. Когато работи в плът, Той върши Своите дела в духовния свят и превръща цялата Си работа в духовния свят в реалност на земята. Този, който е завоюван, е човекът — човекът, който не Му се подчинява — а този, който е победен, е олицетворението на Сатана (разбира се, това също е човекът), който е във вражда с Него, и този, който накрая е спасен, също е човекът. Така става още по-необходимо Бог да се превърне в човек, който има външната обвивка на сътворено същество, за да може да води истинска битка със Сатана, да завоюва човека, който е непокорен и има същата външна обвивка като Него, и да спаси човека, който има същата външна обвивка като Него и е бил увреден от Сатана. Неговият враг е човекът, обектът на Неговото завоюване е човекът, а обектът на Неговото спасение е човекът, който е създаден от Него. Така че Той трябва да стане човек и по този начин работата Му става много по-лесна. Той може да победи Сатана и да завоюва човечеството, а освен това може да го спаси. Въпреки че тази плът е естествена и истинска, Той не е обикновена плът: Той не е плът, която е само човешка, а плът, която е едновременно човешка и божествена. Това е разликата между Него и човека и е белегът на Божията идентичност. Само такава плът може да свърши работата, която Той възнамерява да извърши, да изпълни служението на Бог в плът и да завърши напълно делото Му сред хората. Ако не беше така, Неговото дело сред хората винаги щеше да бъде безсмислено и с недостатъци. Въпреки че Бог може да води битка с духа на Сатана и да излезе победител, старата природа на покварения човек никога не може да бъде преодоляна, а онези, които са непокорни на Бог и Му се противопоставят, никога не могат да станат истински подчинени на Неговата власт, което означава, че Той никога няма да може да завоюва човечеството и никога няма да може да спечели цялото човечество. Ако Неговото дело на земята не може да бъде разрешено, тогава Неговото управление никога няма да бъде доведено до край и цялото човечество няма да може да влезе в покой. Ако Бог не може да постигне покой с всички Свои създания, тогава никога няма да има резултат от това дело на управлението и в резултат на това Божията слава ще изчезне. Въпреки че плътта Му няма власт, делото, което върши, ще е постигнало своя резултат. Това е неизбежната посока на Неговото дело. Независимо от това дали Неговата плът притежава власт, или не, щом е способен да върши делата на Самия Бог, тогава Той е Самият Бог. Независимо колко естествена и обикновена е тази плът, Той може да върши работата, която трябва да върши, защото тази плът е Бог, а не просто човек. Причината, поради която тази плът може да върши работата, която човекът не може, е че Неговата вътрешна същност е различна от тази на всеки човек и причината, поради която Той може да спаси човека, е че Неговата идентичност е различна от тази на всеки човек. Тази плът е толкова важна за човечеството, защото Той е човек и още повече — Бог, защото Той може да извърши делото, което никой обикновен човек от плът не може да извърши, и защото може да спаси покварения човек, който живее заедно с Него на земята. Въпреки че е идентичен с човека, въплътеният Бог е по-важен за човечеството от всяка стойностна личност, защото може да извърши работата, която не може да бъде извършена от Божия Дух, по-способен е от Божия Дух да свидетелства за Самия Бог и е по-способен от Божия Дух да спечели напълно човечеството. В резултат на това, въпреки че тази плът е естествена и обикновена, Неговият принос към човечеството и значението Му за съществуването на човечеството Го правят изключително ценен, а истинската стойност и значение на тази плът са неизмерими за всеки човек. Въпреки че тази плът не може пряко да унищожи Сатана, Той може да използва Своето дело, за да завоюва човечеството, да победи Сатана и да го накара да се подчини напълно на Божията власт. Именно защото Бог е въплътен, Той може да победи Сатана и да спаси човечеството. Той не унищожава Сатана направо, а вместо това става плът, за да извърши делото на завоюването на човечеството, което е било покварено от Сатана. По този начин Той може по-добре да свидетелства за Себе Си сред Своите създания и има по-добра възможност да спаси покварения човек. Поражението на Сатана от въплътения Бог дава по-велико свидетелство и е по-убедително от прякото унищожаване на Сатана от Божия Дух. Въплътеният Бог може по-добре да помогне на човека да познае Създателя и може по-добре да свидетелства за Себе Си сред Своите създания.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог“)

Свързани откъси от филми

Необходимостта от това Бог да върши делото Си чрез въплъщение

Свързани проповеди

Защо Бог се въплъщава в последните дни, а не е във формата на Дух?

Защо Бог се въплъщава, за да осъществи правосъдното Си дело в сетните дни?