Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

„Въплъщението“ е явяването на Бог в плът, Бог извършва делото Си сред сътворените човеци в образа на плътта. Затова, тъй като Той е Божието въплъщение, Той трябва първо да бъде плът — плът с нормална човешка природа: това е най-основното предварително условие. Значението на Божието въплъщение е, че Бог живее и върши делата си в плът, че Бог в самата Си същност става плът, става човек.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Същността на плътта, в която живее Бог)

Въплъщението означава, че Божият Дух става плът, т.е. Бог става плът: делото, което върши плътта, е дело на Духа, който се осъществява в плътта и се изразява чрез плътта. Никой друг, освен Божията плът, не може да завърши служението на въплътения Бог, т.е. само въплътеното тяло на Бог, тази нормална човешка природа — и никой друг — може да изрази божественото дело. Ако по време на Своето първо пришествие Бог нямаше нормална човешка природа преди да навърши двадесет и девет години — ако веднага щом се беше родил можеше да върши чудеса, ако веднага щом се беше научил да говори, можеше да говори на езика на небесата, ако в момента, в който беше стъпил за първи път на земята, можеше да разбира светските въпроси, да разпознава мислите и намеренията на всеки — такъв човек не би могъл да се нарече обикновен човек и такава плът не би могла да се нарече човешка плът. Ако именно така се беше случило с Христос, тогава смисълът и същността на Божието въплъщение щяха да бъдат загубени. Това, че Той има нормална човешка природа, доказва, че Той е Бог, Който е въплътен в човешко тяло; фактът, че преминава през нормален процес на човешко израстване, допълнително показва, че Той е нормална плът. Освен това Неговото дело е достатъчно доказателство, че Той е Божието Слово, Божият Дух, които станаха плът.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Същността на плътта, в която живее Бог)

Въплътеният Бог се нарича Христос, а Христос е плътта, облечена от Божия Дух. Тази плът не прилича на никой друг човек, който е от плът. Разликата е поради това, че Христос е въплъщението на Духа, а не е плътски. Той има както нормална човешка природа, така и пълна божественост. Неговата божественост не е притежавана от никой човек. Нормалната Му човешка природа поддържа всичките Му нормални дейности в плътта, докато божествеността Му извършва делото на Самия Бог. Както Неговата човешка природа, така и Неговата божественост се покоряват на волята на небесния Отец. Същността на Христос е Духът, тоест, божествеността. Следователно Неговата същност е същността на Самия Бог; тази същност няма да прекъсне Неговото собствено дело и Той не би могъл да направи нещо, което да разруши делото Му, нито някога би изрекъл думи против собствената Си воля. Следователно въплътеният Бог абсолютно никога не би извършил някакво дело, което прекъсва собственото Му управление. Това е, което всички хора трябва да разберат. Същината на делото на Светия Дух е да спаси човека и то се извършва заради собственото управление на Бог. По подобен начин делото на Христос също е предназначено да спаси човека и то се извършва поради Божията воля. Като се има предвид, че Бог става плът, Той реализира Своята същина в плътта Си, така че плътта Му да е способна да върши Неговото дело. Следователно цялата работа на Божия Дух е заменена от делото на Христос през времето на Неговото въплъщение и делото на Христос е в основата на цялата работа през времето на Неговото въплъщение. То не може да се смесва с дело от която и да е друга епоха. И тъй като Бог става плът, Той работи чрез въплътената Си идентичност; тъй като Той идва в плът, следователно завършва в плът делото, което трябва да извърши. Дали ще е Божият Дух, или Христос, и двамата са Самият Бог и Той върши делото, което трябва да върши, и изпълнява служението, което трябва да изпълни.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Същината на Христос е покорство към волята на Небесния Отец)

Значението на Божието въплъщение е, че Бог живее и върши делата си в плът, че Бог в самата Си същност става плът, става човек. Неговият живот и дело в плът могат да бъдат разделени на два етапа. Първият от тях е животът, който Той има, преди да започне да извършва Своето служение. Той живее в обикновено човешко семейство, в съвършено нормална човешка природа, подчинявайки се на нормалната етика и закони на човешкия живот, с нормални човешки нужди (храна, дрехи, сън, подслон), нормални човешки слабости и нормални човешки емоции. Иначе казано, по време на този първи етап Той живее в небожествена, напълно нормална човешка природа, като участва във всички обичайни човешки дейности. Вторият етап е животът, който Той живее, след като започва да извършва Своето служение. Той все още живее в нормалната човешка природа, има нормална човешка външност и не проявява видими признаци на свръхестественото. И все пак Той живее единствено заради Своето служение и през това време нормалната Му човешка природа съществува само, за да поддържа нормалната работа на Неговата божественост, тъй като дотогава нормалната Му човешка природа е съзряла до степен, в която да може да извършва Своето служение. И така, вторият етап от живота на Бог е осъществяването на Неговото служение в Неговата нормална човешка природа, когато Той живее както в нормална човешка природа, така и в абсолютната божественост. Причината, поради която Той живее в напълно обикновена човешка природа по време на първия етап от Своя живот е, че Неговата човешка природа все още не е способна да поддържа цялата пълнота на божественото дело, все още не е съзряла; едва след като човешката Му природа съзрява и успява да се нагърби с Неговото служение, Той може да започне да осъществява служението, което трябва да извършва. Тъй като Бог е плът, Той трябва да расте и да съзрява. Следователно, първият етап от Неговия живот е този на нормалната човешка природа, докато във втория етап, Неговата човешка природа е способна да се заеме с делото Му и да извършва служението Му и така животът, който въплътеният Бог живее по време на Своето служение, е едновременно в човешката природа и в абсолютната божественост. Ако въплътеният Бог официално беше започнал служението веднага след раждането Си, извършвайки свръхестествени знамения и чудеса, тогава Той не би имал телесна същност. Следователно Неговата човешка природа съществува заради Неговата телесна същност: не може да има плът без човешка природа, а човек без човешка природа не е човешко същество. Така човешката природа на плътта на Бог е вътрешно присъщо свойство на въплътената Божия плът. Да се твърди, че „когато Бог се въплъщава, Той има само божественост и изобщо няма човешка природа“, е богохулство, защото това твърдение просто не съществува и нарушава принципа на въплъщението. Дори след като започва да извършва служението Си, Бог продължава да живее в Своята божественост с външна обвивка на човек, когато върши делата Си — просто през това време Неговата човешка същност има за цел само да позволява на Неговата божественост да извършва делото в нормална плът. Агентът на това дело е божествеността, обитаваща Неговата човешка природа. Работи Неговата божественост, а не човешката Му природа, но тази божественост е скрита в Неговата човешка природа. По същество Божието дело се извършва от Неговата пълна божественост, а не от човешката Му природа. Извършителят на делото обаче е Неговата плът. Може да се каже, че Той е човек и в същото време е Бог, защото Бог става Бог, Който живее в плът; Той има човешка обвивка и човешка същност, а още повече Той има същността на Бог. Тъй като е човек със същността на Бог, Той е над всички създадени човешки същества, над всеки човек, който може да изпълни Божието дело. И така, сред всички онези, които имат човешка обвивка като Неговата, сред всички, които имат човешка природа, само Той е Самият въплътен Бог — всички други са сътворени човешки същества. Въпреки че всички те имат човешка природа, сътворените човешки същества имат само човешка природа, докато въплътеният Бог е различен: в Своята плът Той има не само човешка природа, но и което е най-важно — божественост. Човешката природа може да се види във външността на плътта Му и в ежедневието Му, но Неговата божественост е трудна за възприемане. Тъй като Неговата божественост се изразява само когато Той има човешка природа и не е толкова свръхестествена, колкото хората си я представят, за тях е изключително трудно да я видят. Дори днес хората изпитват невероятни трудности да проумеят истинската същност на въплътения Бог. Предполагам, че дори след като говорих толкова дълго за това, тя все още е загадка за повечето от вас. Всъщност този въпрос не е никак сложен. Тъй като Бог е станал плът, Неговата същност е съчетание от човешка природа и божественост. Това съчетание се нарича Самият Бог, Самият Бог на земята.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Същността на плътта, в която живее Бог)

Преди Исус да изпълни това дело, Той просто живя в Своята нормална човешка природа. Никой не можа да познае, че Той е Бог, никой не разбра, че е въплътеният Бог; хората Го познаваха само като напълно обикновен човек. Неговата съвсем обикновена, нормална човешка природа беше доказателство, че Бог се е явил в плът и че Епохата на благодатта беше епохата на делото на въплътения Бог, а не на делото на Духа. Тя беше доказателство, че Божият Дух се реализира изцяло в плътта, че в епохата на въплъщението на Бог Неговата плът ще извърши цялото дело на Духа. Христос с нормалната Си човешка природа е плът, в която се реализира Духът и която е с нормална човешка природа, нормален разум и човешка мисъл. „Да бъде реализиран“ означава Бог да стане човек, Духът да стане плът. Казано по-ясно, това се случва, когато Самият Бог заживее в плът с нормална човешка природа и чрез нея изразява Своето божествено дело — ето какво означава да бъдеш реализиран или въплътен. По време на първото Му въплъщение беше необходимо Бог да изцелява болни и да изгонва демони, защото Неговото дело беше делото на изкуплението. За да изкупи цялото човечество, Той трябваше да бъде състрадателен и да прощава. Работата, която Той извърши преди да бъде разпнат, беше да изцелява болни и да изгонва демони, което предвещаваше спасението на човека от греха и нечистотията. Тъй като това беше Епохата на благодатта, Той трябваше да изцелява болните, като по този начин показваше знамения и чудеса, които бяха представителни за благодатта в онази епоха, защото Епохата на благодатта беше съсредоточена около даряването на благодат и носеше символите на мира, радостта и благословенията в материалния живот — все знаци на вярата на хората в Исус. С други думи, изцеляването на болни, изгонването на демони и даряването на благодат бяха инстинктивни способности на плътта на Исус в Епохата на благодатта, те бяха делото, което Духът реализираше в плътта. Но докато извършваше тази работа, Той живееше в плът и не излизаше извън нейните предели. Каквито и изцеления да извършваше, Той все пак притежаваше нормална човешка природа и все още живееше нормален човешки живот. Причината, поради която казвам, че по време на епохата на Божието въплъщение плътта изпълняваше всички дела на Духа, е, че независимо какви дела вършеше Бог, Той ги вършеше в плът. Но поради Неговото дело хората не смятаха плътта Му за напълно телесна същност, защото тази плът можеше да прави чудеса и в някои специални моменти можеше да прави неща, които излизаха извън пределите на плътта. Разбира се, всички тези събития се случиха, след като Той започва Своето служение, като например изкушението, което продължи четиридесет дни или преобразяването Му на планината. Така че с Исус смисълът на Божието въплъщение не беше завършен напълно, а само частично. Животът, който Той живя в плът, преди да започне Своето дело, беше напълно нормален във всяко отношение. След като започна Своето дело, Той запази само външната обвивка на плътта Си. Тъй като Неговото дело беше израз на божествеността, то надхвърли нормалното предназначение на плътта. Все пак въплътеното тяло на Бог беше различно от това на хората от плът и кръв. Разбира се, в ежедневието Си Той се нуждаеше от храна, дрехи, сън и подслон, имаше всички естествени потребности, възприятията на нормално човешко същество и разсъждаваше като нормален човек. Хората продължаваха да гледат на Него като на обикновен човек, а работата Му смятаха за свръхестествена. Всъщност независимо от това, което направи, Той живя в обикновена и нормална човешка природа, а що се отнася до изпълнението на Неговото дело, възприятията Му бяха съвсем нормални, мислите — особено ясни, по-ясни от тези на всеки друг нормален човек. Необходимо беше въплътеният Бог да има такова мислене и възприятия, защото божественото дело трябваше да бъде изразено от плът, която имаше съвсем нормални възприятия и много ясни мисли — само по този начин Неговата плът можеше да изрази божественото дело. През всичките тридесет и три години и половина, в които Исус живя на земята, Той запази нормалната Си човешка природа, но заради делата, които върши по време на Неговото служение, което продължи три години и половина, хората смятаха, че Той е много трансцендентен, че е много по-свръхестествен от преди. В действителност нормалната човешка природа на Исус остана непроменена преди и след началото на служението Му; Неговата човешка природа беше една и съща през цялото време, но поради разликата преди и след като започна служението Му, се появиха два различни възгледа за Неговата плът. Независимо от това, което си мислеха хората, въплътеният Бог запази Своята първоначална, нормална човешка природа през цялото време, тъй като след като се въплъти, Бог живя в плът — плът, която имаше нормална човешка природа. Независимо дали извършваше Своето служение или не, обикновената човешка природа на Неговата плът не можеше да бъде заличена, тъй като човешката природа е основната същност на плътта.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Същността на плътта, в която живее Бог)

Въплътеният Бог се нарича Христос, а Христос, който може да даде на хората истината, се нарича Бог. В това няма никакво преувеличение, защото Той притежава същността на Бог, Той притежава нрава на Бог и мъдростта на Неговото дело, които са непостижими за човека. Онези, които наричат себе си христос, но не могат да извършат Божието дело, са самозванци. Христос не е просто проявлението на Бог на земята, но и конкретната плът, в която Бог се е облякъл, докато изпълнява Своето дело и завършва Своето дело сред хората. Тази плът не може да бъде заменена от никой друг човек — тя е онази плът, достатъчно способна да понесе Божието дело на земята, да изразява Божия нрав, правилно да представлява Бог и да осигурява на човека живот.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя на вечния живот)

Този, Който е Въплътеният Бог, притежава Божията същност; Този, Който е въплътеният Бог, притежава Божия израз. Тъй като се въплъщава, Бог ще роди делото, което смята да извърши, и тъй като Бог се превръща в плът, Той ще изрази онова, което представлява, и ще може да донесе истината на човека, ще го дари с живота и ще му посочи пътя. Плът, която не съдържа Божията същност, категорично не е въплътеният Бог; в това няма съмнение. Ако човек иска да изследва дали това е въплътената Божия плът, той трябва да прецени това по изразявания от Него нрав и по изричаните от Него думи. Иначе казано, за да потвърди, че това е въплътеният Бог и да прецени дали това е или не е истинският път, човек трябва да различи въз основа на Неговата същност. Затова, за да определи дали това е плътта на въплътения Бог, ключът се крие в Неговата същност — в Неговото дело, слова, нрав и много други аспекти — а не във външния вид. Невеж и неук е човекът, който се взира само в Неговата външност и в резултат пренебрегва същността Му.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предисловие)

Тъй като търсим стъпките на Бог, следва да търсим Божиите намерения, Божиите слова. Това е защото където има нови думи, изречени от Бог, там е Божият глас, а където са стъпките на Бог, там са и Неговите дела; където е Божият израз, там Той се явява, а където Той се явява, там са истината, пътят и животът. В търсенето си на Божиите стъпки вие сте пренебрегнали словата „Бог е истината, пътят и животът“. Следователно мнозина, дори когато получат истината, не вярват, че са открили стъпките на Бог, а още по-малко признават явяването Му. Каква сериозна грешка! Явяването на Бог не може да се съобразява с представите на човека, още по-малко е възможно Бог да се яви по начина, по който човек изисква да го направи. Бог прави собствени избори и има собствени планове, когато върши делото Си. Нещо повече, Той има Свои собствени цели и методи. Каквото и дело да върши, Той няма нужда да го обсъжда с човека или да търси неговия съвет, още по-малко да уведомява всеки един човек за делото Си. Такъв е Божият нрав и, нещо повече, той трябва да бъде разпознат от всички. Ако искате да бъдете свидетели на явяването на Бог и да следвате следите Му, първо трябва да се отдалечите от собствените си представи. Не бива да изискваш Бог да прави това или онова, още по-малко трябва да Го поставяш в собствените си граници и да Го ограничаваш до собствените си представи. Вместо това трябва да изисквате от себе си как следва да търсите стъпките на Бог, как следва да приемете Неговото явяване и как следва да се покорите на новото Му дело: това трябва да направи човекът. Тъй като човекът не е истината и не притежава истината, той трябва да търси, да приема и да се покорява.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 1: Явяването на Бог възвестява нова епоха)

Този път Бог идва, за да върши делото Си не в духовно, а в много обикновено тяло. Нещо повече, това е тялото на второто въплъщение на Бог и също така е тялото, чрез което Бог се връща към плътта. Това е много обикновена плът. Като Го гледаш, не можеш да забележиш нищо, което да Го отличава от останалите, но можеш да придобиеш от Него истини, за които никога преди не си чувал. Точно тази незначителна плът е олицетворението на всички Божии слова на истина, носител на Божието дело в последните дни и изражението, чрез което човекът разбира целия Божи нрав. Не изпитваш ли огромно желание да видиш небесния Бог? Не изпитваш ли огромно желание да разбереш небесния Бог? Не изпитваш ли огромно желание да видиш крайната цел на човечеството? Той ще ти каже всички тези тайни — тайни, които никой човек никога не е могъл да ти каже — и Той ще ти каже и истините, които не разбираш. Той е твоята врата към Царството, твоят водач в новата епоха. Тази обикновена плът съдържа множество неразгадаеми за човека тайнства. Делата Му са неразбираеми за теб, но цялата цел на делото, което Той върши, е достатъчна, за да ти даде възможност да видиш, че Той не е просто плът, както си мислят хората, защото Той олицетворява Божиите намерения в последните дни и Божията грижа към човечеството в последните дни. Макар да не можеш да чуеш словата Му, които сякаш разтърсват небето и земята, макар да не можеш да видиш очите Му като огнен пламък и макар да не можеш да получиш дисциплинирането на железния Му жезъл, от словата Му все пак можеш да чуеш, че Бог е гневен, и да разбереш, че Бог проявява милост към човечеството, и да видиш праведния нрав на Бог и Неговата мъдрост и още повече да оцениш загрижеността на Бог за цялото човечество. Работата на Бог в последните дни е да позволи на човек да види небесния Бог на земята да живее сред хората и да даде възможност на човек да познае Бог, да Му се покори, да се бои от Него и да Го обича. Ето защо Той се върна в плът за втори път. […]

[…]

Цялото Божие дело в последните дни се извършва чрез този обикновен човек. Аз ще ти дам всичко и освен това ще мога да определя всичко, което те засяга. Може ли този човек да бъде такъв, за какъвто Го смятате: твърде обикновен, за да бъде достоен за споменаване? Неговата истина не е ли достатъчна, за да ви убеди напълно? Да видите на делата Му със собствените си очи, не може ли да ви убеди? Или пътят, по който Той води, не е достоен за вас да вървите по него? В крайна сметка какво ви подтиква да изпитвате антипатия към Него, да Го отхвърляте и да Го избягвате? Та нали точно този човек изразява истината, точно този човек предоставя истината и точно този човек ви дава път, който да следвате. Дали пък все още не сте способни да намерите следи от Божието дело в тези истини? Без делото на Исус човечеството не би могло да слезе от кръста, но без днешното въплъщение онези, които слязоха от кръста, никога не биха могли да получат Божието одобрение или да навлязат в новата епоха. Без идването на този обикновен човек никога нямаше да имате възможност да видите истинското лице на Бог, нито щяхте да сте пригодни за това, защото всички вие сте обекти, които отдавна е трябвало да бъдат унищожени.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Знаеше ли, че Бог е свършил нещо велико сред хората?)

Христос от последните дни носи живот, носи вечния и непреходния път на истината. Тази истина е пътят, по който човек придобива живота, и е единственият път, по който човек познава Бог и получава Неговото одобрение. Ако не търсиш пътя на живота, който предоставя Христос от последните дни, тогава никога няма да получиш одобрението на Исус и никога няма да бъдеш пригоден да влезеш през портата на небесното царство, защото си едновременно марионетка и затворник на историята. Онези, които се контролират от правила, от думи и от оковите на историята, никога няма да могат да придобият живот, нито пък вечния път на живота. Това е така, защото всичко, с което разполагат, е мътна вода, към която са се придържали в продължение на хиляди години, вместо водата на живота, която тече от трона. Тези, на които не е предоставена водата на живота, завинаги ще останат трупове, играчки на Сатана и синове на ада. Как тогава ще могат да видят Бог? Ти само се придържаш към миналото, само се опитваш да стоиш на едно място и да оставиш нещата такива, каквито са, а не се опитваш да промениш статуквото и да отхвърлиш историята, така че няма ли винаги да си враждебен към Бог? Стъпките на Божието дело са огромни и могъщи, като надигащи се вълни и бушуващи гръмотевици, а ти седиш пасивно и очакваш унищожение, вкопчил се в глупостта си и не правиш нищо. По този начин как може да се смяташ за човек, който следва следите на Агнеца? Как можеш да обосновеш това, че Богът, към когото се придържаш, е Бог, който е винаги нов и никога стар? Как думите в пожълтелите ти книги могат да те пренесат в нова епоха? Как те могат да те насочат да търсиш стъпките на Божието дело? И как могат да те отведат до небето? Това, което държиш в ръцете си, са думи, които могат да дадат само временна утеха, но не и истини, които могат да ти дадат живот. Думите в писанията, които четеш, могат само да обогатят езика ти, но те не са философски слова, които биха ти помогнали да опознаеш човешкия живот, а още по-малко пътя, който може да те доведе до съвършенство. Тази разлика не ти ли дава храна за размисъл? Не ти ли позволява да осъзнаеш тайните, които се съдържат в това? Способен ли си да отведеш сам себе си на небето, за да се срещнеш с Бог? Можеш ли без Божието пришествие да отидеш на небето, за да се радваш на семейно щастие с Него? Все още ли си мечтаеш? Тогава ти предлагам да спреш да мечтаеш и да погледнеш към този, който работи сега, да погледнеш и да видиш кой върши делото по спасението на човека в последните дни. Ако не го направиш, никога няма да придобиеш истината и никога няма да придобиеш живота.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя на вечния живот)

Свързани откъси от филми

Мистерията на Божието въплъщение

Свързани проповеди

Какво е въплъщението?

Свързани химни

Въплътеният Бог има човешка природа, а още повече има божественост

Христос от последните дни е вратата на човека към Царството