Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Съдното дело е лична работа на Бог и естествено тя трябва да бъде свършена от Самия Бог; човекът не може да я свърши вместо Него. Тъй като правосъдието е използване на истината за завоюване на човечеството, няма съмнение, че Бог все пак ще се яви във въплътения Си облик, за да извърши това дело сред човеците. Това означава, че Христос от последните дни ще използва истината, за да научи хората по целия свят и да разгласи всички истини пред тях. Такова е правосъдното дело на Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Христос извършва делото на правосъдието с истината)

Христос от последните дни използва различни истини, за да научи човека, за да разобличи същината му и да разнищи думите и делата човешки. Тези думи съдържат различни истини, като например за дълга на човека, за това как той трябва да се покорява на Бог, да Му бъде предан, как да изживява нормална човешка природа, както и мъдростта и нрава на Бог и т.н. Всички тези думи са насочени към същината на човека и неговия покварен нрав. Особено думите, които разобличават как човек отрича Бог, засягат това, че човек е въплъщение на Сатана и вражеска сила срещу Бог. В Своето дело на правосъдието Бог не само изяснява човешката природа с няколко думи — Той разобличава и кастри в дългосрочен план. Всички тези различни методи на разобличаване и кастрене не могат да бъдат заменени с обикновени думи, а с истината, от която човекът е напълно лишен. Само такива методи могат да се наричат съд; само чрез такова правосъдие човек може да бъде укротен и изцяло убеден в Бог и само така човек може да придобие истинско познание за Бог. Това, което постига делото на правосъдието, е човек да разбере истинското лице на Бог и истината за собственото си непокорство. Делото на правосъдието дава възможност на човека да придобие много разбиране за Божиите намерения, за целта на Божието дело и за тайнствата, които са непонятни за него. То също така позволява на човека да разпознае и познае своята покварена същност и корените на своята поквара, както и да открие грозотата на човека. Всички тези резултати се постигат чрез делото на правосъдието, понеже неговата същност е всъщност делото по откриването на истината, пътя и живота на Бог на всички онези, които вярват в Него. Това е делото на правосъдието, извършвано от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Христос извършва делото на правосъдието с истината)

Днес Аз те съдя заради твоята мръсотия и те наказвам заради твоята поквара и непокорство. Аз не изтъквам пред вас Моята власт и не ви потискам умишлено; правя тези неща, защото вие, които сте родени в тази земя на мръсотия, сте толкова силно заразени от мръсотията. Вие просто сте загубили своята почтеност и човечност, подобно на свинете, които живеят на мръсни места. Именно заради вашата мръсотия и поквара сте осъдени и Аз отприщвам Моя гняв върху вас. Именно поради съда на тези думи вие успяхте да видите, че Бог е праведният Бог и че Бог е светият Бог; именно поради Своята святост и праведност Той ви съди и отприщва гнева Си върху вас; именно защото вижда непокорството на човечеството, Той разкрива Своя праведен нрав. Мръсотията и покварата на човечеството изявяват Неговата святост. Това е достатъчно, за да покаже, че Той е Самият Бог, Който е свят и неопетнен, и все пак живее в земята на мръсотията. Ако човек се валя в тинята заедно с другите и в него няма нищо свято, и той няма праведен нрав, тогава той не е компетентен да съди човешката неправда, нито пък е годен да извърши човешкия съд. Как биха могли хора, които са еднакво мръсни като другите, да са компетентни да съдят онези, които са като тях? Само Самият свят Бог е способен да съди цялото мръсно човечество. Как би могъл човек да съди човешките грехове? Как би могъл човек да види греховете на човека и как би могъл да бъде компетентен да заклейми тези грехове? Ако Бог не беше компетентен да съди греховете на човека, тогава как би могъл Той да бъде Самият праведен Бог? Именно защото хората разкриват покварен нрав, Бог говори, за да ги съди, и само тогава те могат да видят, че Той е свят Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как се постигат резултати във втория етап от делото на завоюването)

За всички, които живеят в плътта, промяната на техния нрав изисква цели, към които да се стремят, а познаването на Бог изисква да се видят практическите дела и истинското лице на Бог. И двете могат да бъдат постигнати само чрез въплътеното тяло на Бог, и двете могат да бъдат постигнати само чрез нормалната и осезаема плът. Ето защо е необходимо въплъщението и защо то е нужно на цялото покварено човечество. Тъй като от хората се изисква да познават Бог, образите на нереалистичните и свръхестествените богове трябва да бъдат прогонени от сърцата им и тъй като от тях се изисква да отхвърлят покварения си нрав, те първо трябва да опознаят този свой покварен нрав. Ако човекът сам върши делото за прогонването на образите на нереалистичните богове от сърцата на хората, той няма да успее да постигне търсения резултат. Образите на нереалистичните богове в сърцата на хората не могат да бъдат разобличени и отстранени или хората да се отърват от тях само с думи. По този начин пак няма да е възможно тези дълбоко вкоренени неща да бъдат прогонени от хората. Само ако се заменят тези неясни и свръхестествени неща с практическия Бог и истинския образ на Бог и се накарат хората постепенно да ги опознаят, може да се постигне необходимия резултат. Човекът осъзнава, че Богът, когото е търсил в миналото, е неясен и свръхестествен. Това, което може да постигне този резултат, не е прякото ръководство на Духа, още по-малко пък учението на определен човек, а въплътеният Бог. Човешките представи се оголват, когато въплътеният Бог официално извършва Своето дело, защото нормалността и практичността на въплътения Бог са антитезата на неясния и свръхестествен бог в човешкото въображение. Първоначалните човешки представи могат да бъдат разкрити само когато бъдат противопоставени на въплътения Бог. Без сравнението с въплътения Бог човешките представи не биха могли да бъдат разкрити; иначе казано, без практичността като противовес, неясните неща не могат да бъдат разкрити. Никой не е способен да използва думи, за да върши това дело, и никой не е способен да изрази това дело с думи. Самият Бог може да върши Своето дело и никой друг не може да върши това от Негово име. Колкото и богат да е човешкият език, той не може да изрази практичността и нормалността на Бог. Хората могат да опознаят Бог по-практично и да Го видят по-ясно само ако Бог лично работи сред тях и напълно разкрие Своя образ и Своето същество. Този резултат не може да бъде постигнат от никое човешко същество от плът и кръв.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог)

Именно защото Сатана е покварил човешката плът, а човекът е този, когото Бог възнамерява да спаси, Бог трябва да приеме плът, за да води битка със Сатана и лично да стане пастир на човека. Само това е от полза за Неговото дело. Двете въплъщения на Бог са, за да победят Сатана и да спасят човека по най-добрия възможен начин. Факт е, че само Бог, независимо дали е Божият Дух или въплътеният Бог, може да се бори със Сатана. Накратко, ангелите не могат да водят битка със Сатана, още по-малко пък човекът, който е бил покварен от Сатана. Ангелите са безсилни да водят тази битка, а човекът е още по-безсилен. В този смисъл, ако Бог иска да обработва живота на човека, ако иска лично да дойде на земята, за да спаси човека, тогава Той трябва лично да стане плът — т.е. трябва лично да приеме плътта и с присъщата Си идентичност и делото, което трябва да извърши, да дойде сред хората и лично да спаси човека. Ако не беше така, ако това дело се извършваше от Божия Дух или от човека, от тази битка нямаше да излезе нищо и тя никога нямаше да приключи. Човекът има шанс за спасение само когато Бог стане плът, за да воюва лично срещу Сатана, намирайки се сред хората. Нещо повече, само тогава Сатана е посрамен и остава без възможности да се възползва и без планове, които да осъществи. Делото, което върши въплътеният Бог, е недостижимо за Божия Дух, а още по-невъзможно би било който и да е плътски човек да го извърши от името на Бог, тъй като делото, което Той върши, е в името на живота на човека и за да промени покварения му нрав. Ако човекът участваше в тази битка, той само щеше да избяга в жалък безпорядък и просто нямаше да е в състояние да промени своя покварен нрав. Той не би бил способен да спаси човека от кръста или да победи цялото разбунтувано човечество, а би могъл само да свърши малко стара работа, която не излиза извън рамките на принципите, или пък работа, която не е свързана с победата над Сатана. Така че защо да си прави труда? Какъв е смисълът от дело, което не може да спечели човечеството, още по-малко да победи Сатана? Така че битката срещу Сатана може да се води единствено от Самия Бог, а за човека просто би било невъзможно да го направи. Човекът е длъжен да се покорява и да следва, защото не може да извърши делото по създаване на небето и земята, нито пък да се бори срещу Сатана. Човекът може да угоди на Създателя само под ръководството на Самия Бог, чрез което Сатана бива победен; това е единственото, което човек може да направи. И така, всеки път, когато започва нова битка, т.е. всеки път, когато започва делото на нова епоха, това дело се извършва лично от Самия Бог, чрез което Той ръководи цялата епоха и открива нов път за цялото човечество.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел)

Делото на целия Божи план за управление се извършва лично от Самия Бог. Първият етап — сътворението на света — беше осъществен лично от Самия Бог, а ако не беше така, никой нямаше да може да създаде човечеството; вторият етап беше изкуплението на цялото човечество и също бе осъществен лично от Самия Бог; за третия етап е излишно да се говори: още по-необходимо е цялото Божие дело да бъде завършено от Самия Бог. Делото на изкуплението, завоюването, придобиването и усъвършенстването на цялото човечество се извършва лично от Самия Бог. Ако Той не вършеше лично това дело, човекът не би могъл да бъде представител на Неговата личност и да върши Неговото дело. За да победи Сатана, да спечели човечеството и да предостави на човека нормален живот на земята, Той лично ръководи човека и лично работи сред хората; заради целия Си план за управление, заради цялото Си дело, Той трябва лично да го върши. Ако човек вярва само в това, че Бог е дошъл, за да може хората да Го видят, за да ги направи щастливи, тогава тези вярвания нямат никаква стойност, никакво значение. Човешкото разбиране е твърде повърхностно! Бог може да извърши това дело изцяло и напълно само като го извърши Сам. Ако човекът трябваше да свърши тази работа, той не би могъл да замести Бог. Тъй като не притежава Божията идентичност или Неговата същност, той е неспособен да извърши Божието дело и дори човекът да извърши това дело, то няма да има никакъв ефект. Първият път, когато Бог стана плът, беше заради изкуплението, за да изкупи цялото човечество от греха, за да направи човека способен да се пречисти и да му бъдат опростени греховете. Делото на завоюването също се извършва лично от Бог сред хората. Ако на този етап Бог само изричаше пророчества, тогава можеше да се намери пророк или някой надарен, който да заеме Неговото място; ако се произнасяха само пророчества, тогава човек можеше да замести Бог. Но ако човекът се опита лично да върши делото на Самия Бог и се опита да обработва живота на човека, би било невъзможно той да извърши това дело. То трябва да се извърши лично от Самия Бог: Бог трябва лично да стане плът, за да извърши това дело. Ако в Епохата на словото се произнасяха само пророчества, щеше да се намери пророк Исая или Илия, който да извърши това дело, и нямаше да има нужда Самият Бог да го върши лично. Но тъй като делото, извършено през този етап, не е само изричането на пророчества и тъй като е много важно делото на думите да бъде използвано за завоюването на човека и победата над Сатана, това дело не може да бъде извършено от човек, а трябва да бъде извършено лично от Самия Бог. В Епохата на закона Йехова извърши част от Своето дело, след което изрече някои думи и извърши някои дела чрез пророците. Това е така, защото човекът можеше да замени Йехова в делото Му, а пророците можеха да предсказват неща и да тълкуват някои сънища от Негово име. Делото, извършено в началото, не беше дело на пряка промяна на човешкия нрав и не беше свързано с греха на човека, а от човека се изискваше само да спазва закона. Така че Йехова не стана плът и не се откри на човека; вместо това Той говореше директно на Мойсей и на други, накара ги да говорят и да работят от Негово име, както и да работят директно сред човечеството. Първият етап от Божието дело беше ръководството на човека. Това беше началото на битката срещу Сатана, но тя все още не беше започнала официално. Официалната война срещу Сатана започна с първото въплъщение на Бог и продължи чак до днес. Първата битка от тази война беше, когато въплътеният Бог бе прикован на кръста. Разпъването на кръста на въплътения Бог победи Сатана и това беше първият успешен етап от войната. Когато въплътеният Бог започна да обработва пряко живота на човека, това беше официалното начало на делото по възвръщането на човека и тъй като това беше дело на промяна на стария нрав на човека, то беше дело на битка срещу Сатана. Етапът на делото, извършено от Йехова в началото, беше само ръководството на човешкия живот на земята. Това беше началото на Божието дело и макар че все още не включваше никаква битка или някакво голямо дело, то положи основите на предстоящата битка. По-късно, вторият етап на делото през Епохата на благодатта включваше промяна на стария нрав на човека, което означава, че Самият Бог изкова живота на човека. Това трябваше да се извърши лично от Бог: необходимо беше Бог лично да стане плът. Ако Той не бе станал плът, никой нямаше да може да Го замести в този етап от делото, тъй като то представляваше дело, свързано с директна борба срещу Сатана. Ако човек беше предприел това дело вместо Бог, то когато човекът се изправи срещу Сатана, Сатана нямаше да му се подчини и щеше да е невъзможно човекът да го победи. Трябваше въплътеният Бог да дойде, за да го победи, защото същността на въплътения Бог все пак е Бог, Той все пак е животът на човека и все пак е Създателят; каквото и да се случи, Неговата идентичност и същност няма да се променят. И така, Той прие плът и извърши делото, за да подчини напълно Сатана. През етапа на делото от последните дни, ако човекът трябваше да извърши това дело и да изрече думите директно, той щеше да се окаже неспособен да ги изрече, а ако беше изречено пророчество, това пророчество нямаше да може да завоюва човека. Приемайки плът, Бог идва, за да победи Сатана и напълно да го подчини. Когато Той напълно победи Сатана, напълно завоюва човека и напълно го спечели, този етап от делото ще бъде завършен и ще бъде постигнат успех.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел)

Свързани откъси от филми

Как Бог раздава правосъдие в последните дни