Човешката природа е съвсем различна от Моята същност, защото покварената природа на човека произлиза изцяло от Сатана, човешката природа е променена и покварена от Сатана. Това означава, че човек живее под влиянието на неговото зло и уродливост. Човекът не израства в свят на истина или в свята среда, а още по-малко пък живее в светлината. Ето защо не е възможно той да притежава истината в своята природа от момента на раждането си, а още по-малко може да се роди със същност, която се бои от Бог и Му се покорява. Напротив — хората притежават природа, която се съпротивлява на Бог, бунтува се срещу Него и не изпитва любов към истината. Тази природа е проблемът, който искам да обсъдя — предателството. Предателството е източникът на противопоставянето на всеки човек срещу Бог. Това е проблем, който съществува само в човека, не в Мен. Някои ще попитат: след като всички хора живеят в света точно както Христос, защо те имат природа, която предава Бог, а Христос — не? Това е проблем, който трябва да ви бъде ясно обяснен.

Основата на човешкото съществуване е многократното превъплъщение на душата. С други думи, всеки човек придобива човешки живот в плът, когато душата му се превъплъти. След като тялото на човека се роди, животът му продължава, докато накрая плътта не достигне своя предел, което е последният момент, в който душата напуска своята обвивка. Този процес се повтаря непрекъснато, като душата на човека идва и си отива отново и отново, и така се поддържа съществуването на човечеството. Животът на плътта е и живот на човешката душа, а човешката душа поддържа съществуването на човешката плът. Това означава, че животът на всеки човек идва от неговата душа и не е присъщ на плътта. Затова природата на човека идва от душата, а не от плътта. Само душата на всеки човек знае как е преживял изкушенията, страданията и покварата на Сатана. Тези неща са непознаваеми за човешката плът. Ето защо човечеството несъзнателно става все по-мрачно, все по-развратно и все по-зло, докато разстоянието между човека и Мен става все по-голямо, а животът на човечеството — все по-безрадостен. Щом Сатана държи в ръцете си душите на човеците, разбира се, че и плътта им е завладяна от него. Как може такава плът и такова човечество да не се противопоставят на Бог? Как биха могли да бъдат вродено съвместими с Него? Причината, поради която изгоних Сатана от небето, е че той Ме предаде. Как тогава хората биха могли да избегнат своята участ? Ето защо предателството е в човешката природа. Вярвам, че след като разберете тези доводи, би трябвало да имате и известна степен на вяра в същността на Христос. Плътта, носена от Божия Дух, е плътта на самия Бог. Божият Дух е върховен; Той е всемогъщ, свят и праведен. По същия начин Неговата плът също е върховна, всемогъща, свята и праведна. Такава плът може да върши само онова, което е праведно и благотворно за човечеството и което е свято, славно и могъщо. Той не е способен да извършва нищо, което нарушава истината, морала и справедливостта, а още по-малко е способен на нещо, което би предало Божия Дух. Божият Дух е свят и затова плътта Му не може да бъде покварена от Сатана; Неговата плът е с различна същност от човешката плът. Защото именно човекът е покварен от Сатана, а не Бог. Сатана никога не би могъл да поквари Божията плът. Затова въпреки факта, че човекът и Христос живеят в едно и също пространство, само човекът е обладан, използван и впримчен от Сатана. За разлика от човека, Христос е вечно неподатлив на покварата на Сатана, защото Сатана никога няма да може да се изкачи до най-високото място и никога няма да може да се доближи до Бог. Днес всички вие трябва да разберете, че само човечеството, така покварено от Сатана, Ме предава. Предателството никога няма да бъде въпрос, който по какъвто и да било начин да засяга Христос.

Всички покварени от Сатана души се намират в неговата власт. Само вярващите в Христос са отделени, спасени от лагера на Сатана и въведени в днешното царство. Те вече не живеят под влиянието на Сатана. Но дори и така, човешката природа все още е вкоренена в човешката плът, което означава, че макар душите ви да са спасени, природата ви все още е както преди, и шансът да Ме предадете остава стопроцентов. Ето защо делото Ми продължава толкова дълго, тъй като природата ви е неподатлива. И така, всички вие понасяте трудности според възможностите си, докато изпълнявате дълга си, но всеки от вас е способен да Ме предаде и да се върне във властта на Сатана, в неговия лагер, и към стария си живот — това е неоспорим факт. Тогава няма да е възможно да покажете и частица човечност или човешко подобие, както правите сега. При сериозните случаи ще бъдете унищожени и дори обречени на вечно страдание, жестоко наказани, така че да не се превъплътите никога повече. Това е проблемът, изложен пред вас. Напомням ви по този начин, първо, за да не е било напразно Моето дело, и второ, за да може всички вие да живеете в светли дни. Всъщност дали делото Ми е напразно, не е съществено. Същественото е да имате щастлив живот и прекрасно бъдеще. Делото Ми е да спасявам душите на хората. Ако душата ти попадне в ръцете на Сатана, тялото ти няма да живее в мир. Ако Аз защитавам тялото ти, и душата ти със сигурност ще бъде под Моята грижа. Ако наистина се отвратя от теб, тялото и душата ти веднага ще попаднат в ръцете на Сатана. Можеш ли да си представиш положението си тогава? Ако един ден словата Ми изгубят смисъл за вас, тогава или ще ви предам отново на Сатана, който ще ви подложи на мъчителни изтезания, докато гневът Ми напълно се разсее, или лично ще ви накажа като непоправими хора, защото сърцата ви, които Ме предават, никога няма да се променят.

Сега всички вие трябва да се вгледате в себе си колкото се може по-скоро, за да видите колко предателство към Мен все още таите в душите си. С нетърпение очаквам вашия отговор. Не бъдете повърхностни в отношенията си с Мен! Аз никога не си играя с хората. Ако кажа, че ще направя нещо, то със сигурност ще го направя. Надявам се, че всеки от вас ще приеме думите Ми сериозно и няма да ги възприеме като научна фантастика. Това, което искам от вас, са конкретни действия, а не вашите въображаеми представи. След това трябва да отговорите на въпросите Ми, които са следните:

1. Ако наистина си обслужващ, можеш ли да Ми служиш вярно, без никакво нехайство или негативност?

2. Ако откриеш, че никога не съм те оценявал, ще можеш ли все още да останеш и да Ми служиш цял живот?

3. Ако, въпреки че си положил много усилия, все още се държа към теб студено, ще можеш ли да продължиш да работиш за Мен в неизвестност?

4. Ако, след като си вложил много енергия за Мен, Аз не удовлетворя дребните ти желания, ще се обезсърчиш ли и разочароваш ли от Мен, или дори ще се ядосаш и ще крещиш обиди?

5. Ако винаги си бил много верен, със силна любов към Мен, но страдаш от мъките на болест, бедност и изоставяне от твоите приятели и роднини или ако преживяваш други нещастия в живота, ще продължиш ли да Ми бъдеш верен и да Ме обичаш?

6. Ако никоя от представите в сърцето ти не съвпада с това, което Аз съм направил, как ще извървиш бъдещия си път?

7. Ако не получиш нищо от това, което си се надявал, можеш ли да продължиш да бъдеш Мой последовател?

8. Ако никога не си разбирал целта и значението на Моето дело, можеш ли да бъдеш покорен и да не правиш произволни преценки и заключения?

9. Можеш ли да цениш всички думи, които съм казал, и всички дела, които съм извършил, докато съм бил заедно с човечеството?

10. Способен ли си да бъдеш Мой верен последовател, готов да понася страдания за Мен цял живот, въпреки че не получаваш нищо?

11. Можеш ли заради Мен да се откажеш от обмислянето, планирането или подготовката за бъдещия си път за оцеляване?

Тези въпроси представляват Моите последни изисквания към вас и се надявам, че всички вие можете да Ми отговорите. Ако си изпълнил едно или две от нещата, изисквани от теб във въпросите, тогава трябва да продължиш да се стремиш. Ако не можеш да изпълниш нито едно от тези изисквания, със сигурност си от хората, които ще бъдат хвърлени в ада. На такива хора не е нужно да казвам нищо повече, защото те със сигурност не могат да бъдат в хармония с Мен. Как бих могъл да държа в дома си човек, който може да Ме предаде при всякакви обстоятелства? Що се отнася до онези, които все пак биха могли да Ме предадат при повечето обстоятелства, Аз ще наблюдавам тяхното поведение, преди да взема други мерки. Все пак никога няма да забравя онези, които са способни да Ме предадат независимо от условията; ще ги помня в сърцето Си и ще чакам възможността да отмъстя за злите им дела. Изискванията, които поставих, са все проблеми, които трябва да проучите в себе си. Надявам се, че всички вие можете да ги обмислите сериозно и да не се отнасяте към Мен нехайно. В близко бъдеще ще проверя отговорите, които сте Ми дали, спрямо Моите изисквания. Дотогава няма да изисквам нищо повече от вас и няма да ви предлагам по-ревностни наставления. Вместо това ще упражня властта Си. Тези, които трябва да бъдат запазени — ще бъдат запазени, които трябва да бъдат възнаградени — ще бъдат възнаградени, които трябва да бъдат предадени на Сатана — ще му бъдат предадени, които трябва да бъдат сурово наказани — ще бъдат сурово наказани, а които трябва да загинат — ще бъдат унищожени. Така вече няма да има никой, който да Ме безпокои в Моите дни. Вярваш ли на думите Ми? Вярваш ли във възмездието? Вярваш ли, че ще накажа всички зли люде, които Ме мамят и предават? Дали се надяваш този ден да дойде по-скоро, или искаш да дойде по-късно? Дали си човек, който се страхува от наказание, или би Ми се противопоставил, въпреки че трябва да понесеш наказание? Когато този ден настъпи, можеш ли да предположиш дали ще живееш сред радост и смях, или ще плачеш и ще скърцаш със зъби? Какъв край се надяваш да имаш? Замислял ли си се някога сериозно дали вярваш стопроцентово в Мен, или се съмняваш стопроцентово в Мен? Обмислял ли си някога внимателно какви последствия и резултати ще ти донесат твоите действия и поведение? Истински ли се надяваш, че всичките Ми думи ще се изпълнят по реда си, или се страхуваш, че ще се изпълнят? Ако се надяваш, че Аз ще Си тръгна скоро, за да изпълня думите Си, как трябва да се отнасяш към собствените си думи и действия? Ако не се надяваш на Моето заминаване и не се надяваш всички Мои думи да бъдат изпълнени незабавно, защо изобщо вярваш в Мен? Наистина ли знаеш защо Ме следваш? Ако причината е просто да разшириш хоризонтите си, няма нужда да се стараеш толкова. Ако е за да бъдеш благословен и да избегнеш предстоящото бедствие, защо не се притесняваш за поведението си? Защо не се запиташ дали можеш да удовлетвориш изискванията Ми? Защо не се запиташ и дали си достоен да получиш благословенията, които предстоят?