Съвсем скоро Моето дело ще бъде завършено и нашите много години заедно са се превърнали в непоносим спомен. Аз непрестанно повтарям Своите слова и постоянно напредвам с новото Си дело. Разбира се, Моят съвет служи като необходим компонент всеки път, когато върша дело. Без него всички вие бихте се отклонили и още повече бихте се оказали напълно изгубени. Моето дело сега е на път да приключи и е в своя последен етап. Аз все пак желая да извърша определено дело, като давам съвети, тоест да предложа слова на съвет, които да чуете. Надявам се единствено, че сте способни да не позволите Моите усилия да отидат нахалост и, нещо повече, че можете да разберете Моите ревностни и грижовни намерения и да се отнасяте към Моите слова като към основа за вашите постъпки. Независимо дали това са вид слова, които сте склонни да слушате, дали са слова, които с удоволствие приемате, или ги приемате неохотно, трябва да се отнасяте към тях сериозно. В противен случай вашият лекомислен и безразличен нрав и вашите маниери ще Ме наранят дълбоко, и още повече ще Ме накарат да изпитам голяма ненавист. Много се надявам всички вие да можете да четете Моите слова отново и отново — хиляди пъти — дори до степен, че да се гравират в сърцата ви. Само по този начин няма да подведете Моите очаквания към вас. Никой от вас обаче не живее по този начин сега. Напротив, всички сте потопени в развратен живот, живот на ядене и пиене до насита, и никой от вас не използва Моите слова, за да обогати сърцето и душата си. Поради тази причина стигнах до заключение относно истинското лице на човечеството: човекът може да Ме предаде по всяко време и никой не може да бъде абсолютно предан на Моите слова.

„Човекът е толкова покварен от Сатана, че вече няма човешко подобие“. Огромното мнозинство от хората днес донякъде признават тази фраза. Казвам това, защото „признанието“, за което говоря, е само един вид повърхностно потвърждение, за разлика от истинското познание. Тъй като никой от вас не може да се оцени точно, нито да се анализира задълбочено, винаги вярвате само половинчато на словата Ми. Но този път Аз използвам факти, за да обясня най-сериозния проблем, който имате. Това е предателството. Всички вие сте запознати с думата „предателство“, тъй като повечето хора са извършили нещо, което предава другиго, например съпруг предава жена си, жена предава съпруга си, син предава баща си, дъщеря предава майка си, слуга предава господаря си, приятели се предават един друг, роднини се предават един друг, продавачи предават купувачи и т.н. Всички тези примери съдържат същността на предателството. Казано накратко, предателството е начин на поведение, с който се нарушава клетва, престъпват се морални норми или се действа в разрез с човешката етика, което показва загуба на човешката природа. Като човешки същества, независимо дали си спомняте някога да сте направили нещо, с което да предадете друг човек, или сте предавали други хора много пъти преди, след като сте родени в този свят, всички вие сте направили нещо, което представлява нарушение на истината. Щом си способен да предадеш родителите или приятелите си, значи си способен да предадеш другите и най-вече си способен да предадеш Мен и да вършиш неща, които ненавиждам. Казано по друг начин, предателството не е просто повърхностно неморално поведение, а най-вече е нещо, което е в противоречие с истината. Именно това е източникът на човешката съпротива и бунтарство срещу Мен. Ето защо съм го обобщил в следното твърдение: предателството е вродената природа на човека и тази природа е присъщият враг на постигането на съответствие на всеки човек с Мен.

Поведение, което не може да Ми се покори напълно, е предателство. Поведение, с което не Ми се показва преданост, е предателство. Да Ме мамите и да използвате лъжи, за да Ме заблуждавате, е предателство. Да таите множество представи и да ги разпространявате навсякъде е предателство. Неспособността да се отстояват Моите свидетелства и интереси е предателство. Да се усмихвате фалшиво, когато сърцето ви е далеч от Мен, е предателство. Това са все деяния на предателство, на които винаги сте били способни, и те са обичайни за вас. Може би никой от вас не смята това за проблем, но Аз не мисля така. Не мога да се отнасям към предателството на човек към Мен като към нещо незначително и най-вече не мога да го пренебрегвам. Дори сега, докато Аз върша делото Си сред вас, вие се държите по този начин — ако дойде ден, в който няма кой да бди над вас, няма ли да станете като разбойници, които са се обявили за царе на собствените си малки територии? Когато това се случи и предизвикате такова огромно бедствие, кой ще бъде там, за да разчисти след вас? Ако си мислите, че някои прояви на предателство са просто случайни действия, а не вашето упорито поведение, което не бива да се изтъква с такава строгост, че да се нарани гордостта ви, и ако наистина вярвате именно в това, то вие сте напълно лишени от разум. Колкото повече някой мисли по този начин, толкова повече той е първообраз и модел на бунтарство. Естеството на човека е неговият живот; то е принцип, на който той разчита, за да оцелее, и не може да го промени. Вземете за пример естеството на предателството. Ако можеш да направиш неща, с които да предадеш когото и да било от своите роднини или приятели, това доказва, че то е част от твоя живот и от природа, с която си се родил. Никой не може да отрече това. Например ако човек обича да краде от другите, то това удоволствие от кражбата е част от живота му, въпреки че понякога може да краде, а друг път — не. Независимо дали краде, или не, това не доказва, че кражбата му е просто вид поведение. По-скоро доказва, че кражбата е част от неговия живот, тоест от неговото естество. Някои ще попитат: щом това е в неговото естество, защо тогава, когато види хубави неща, понякога не ги краде? Отговорът е много прост. Има много причини, поради които не краде. Може да не открадне нещо, защото е твърде голямо, за да бъде измъкнато изпод зорките погледи, или защото моментът за действие не е подходящ, или защото е твърде скъпо и добре охранявано, или може би няма особен интерес към предмета, или не вижда каква полза може да има от него, и т.н. Всички тези причини са възможни. Но независимо от всичко, без значение дали краде, или не, това не доказва, че тази мисъл е само моментен, мимолетен проблясък. Напротив, това е част от неговото естество — естество, което трудно може да се обнови. Такъв човек не се задоволява да открадне само веднъж; подобни мисли за присвояване на чужди вещи се появяват винаги, когато попадне на нещо хубаво или възникне подходяща ситуация. Ето защо казвам, че тази мисъл не е нещо, което този човек просто подхваща от време на време, а е нещо, което идва от естеството му.

Всеки може да представи истинското си лице чрез думите и действията си. Това истинско лице, разбира се, е неговото естество. Ако говориш неискрено, то имаш неискрено естество. Ако естеството ти е измамно, то действаш лукаво и много лесно мамиш и заблуждаваш другите. Ако естеството ти е коварно, думите ти може и да галят ухото, но действията ти не могат да прикрият коварните ти измами. Ако си мързелив по естество, тогава с всичко, което казваш, ще се опитваш да се оправдаеш за това, че си нехаен и мързелив, а действията ти ще бъдат мудни и нехайни и доста добри в прикриването на истината. Ако по естество притежаваш съпричастност, то думите ти ще бъдат разумни, а и действията ти ще се съобразяват добре с истината. Ако по естество си предан на всички, тогава думите ти със сигурност са искрени, а начинът ти на действие е здраво стъпил на земята и няма нищо, което би могло да накара господаря ти да се притесни; Ако по естество си похотлив или алчен за пари, тогава сърцето ти често ще бъде изпълвано с тези неща и ти неволно ще извършваш анормални, неморални деяния, които хората няма да забравят с лека ръка и които ще ги отвращават. Точно както казах, ако имаш естество на предателство, тогава едва ли можеш да избегнеш вината. Недей да таиш нагласата да изпробваш късмета си, като предполагаш, че само защото не си навредил на другите, предателството не е в естеството ти. Ако мислиш така, значи наистина си противен. Всеки път, когато говоря, словата Ми са насочени към всички хора, а не само към един човек или един тип хора. Фактът, че не си Ме предал по един въпрос, не доказва, че няма да Ме предадеш по какъвто и да било друг въпрос. Когато срещат спънки в брака си, някои хора губят вярата си в търсенето на истината. Някои хора изоставят задължението си да Ми бъдат предани, когато семейството им се разпада. Трети Ме изоставят, за да търсят моменти на радост и вълнение. Някои хора предпочитат да паднат в тъмна пропаст, вместо да живеят в светлината и да получат насладата от делото на Светия Дух. Има хора, които пренебрегват съветите на приятелите си в името на това да задоволят жаждата си за богатство и дори сега не могат да признаят грешката си и да променят пътя си. Има и такива, които живеят само временно под Моето име, за да получат закрилата Ми, докато други неохотно Ми посвещават съвсем малко, защото се вкопчват в живота и се страхуват от смъртта. Не са ли тези и други подобни деяния, които са неморални и нещо повече — лишени от почтеност, просто поведение, с което хората отдавна са Ме предали дълбоко в сърцата си? Разбира се, Аз знам, че хората не планират предварително да Ме предадат, но предателството им е естествено разкриване на тяхното естество. Никой не иска да Ме предаде, а още по-малко някой се радва, че е извършил предателство спрямо Мен. Напротив, такива хора треперят от страх, нали? И така, мислите ли как да компенсирате тези предателства и как да промените сегашната ситуация?