Един много сериозен проблем: предателството (1)

Съвсем скоро делото Ми ще приключи, а многото години, прекарани заедно, са се превърнали в непоносим спомен. Непрекъснато повтарях думите Си и постоянно разгръщах новото Си дело. Разбира се, съветите Ми са необходима част от всичко, което творя. Без тях всички вие бихте се заблудили и даже напълно бихте се изгубили. Делото Ми вече е пред завършване и в последния си етап. Все още желая да ви напътствам, да ви давам съвети, които да чуете. Надявам се само, че няма да позволите усилията, които съм положил, да отидат напразно, и още повече — че разбирате внимателните грижи, които съм проявявал, и че приемате словата Ми като основа на поведението си като човешки същества. Независимо дали това са думи, в които сте готови да се вслушате или които се радвате да приемете, или ги приемате само с неудобство, вие трябва да се отнасяте към тях сериозно. В противен случай вашият нехаен и равнодушен нрав и държание ще Ме разстроят дълбоко и наистина ще Ме отвратят. Силно се надявам всички вие да четете думите Ми отново и отново — хиляди пъти — и дори да ги научите наизуст. Само така няма да провалите очакванията Ми към вас. Никой от вас обаче не живее по този начин сега. Напротив, всички вие сте потънали в покварен живот — живот на ядене и пиене до насита, и никой от вас не използва думите Ми, за да обогати сърцето и душата си. Поради тази причина достигнах до извод за истинския облик на човечеството: човекът може да Ме предаде по всяко време и никой не може да бъде абсолютно верен на думите Ми.

„Човекът е толкова покварен от Сатана, че вече не прилича на човек“. Мнозинството от хората вече признават донякъде истинността на това твърдение. Казвам това, защото „признаването“, за което говоря, е само един вид повърхностно приемане, за разлика от истинското познание. Тъй като никой от вас не може да се оцени точно, нито да се анализира задълбочено, вие нямате ясно разбиране за Моите думи. Но този път Аз използвам факти, за да обясня един от най-сериозните проблеми, които имате. Това е предателството. Всички вие познавате думата „предателство“, тъй като повечето хора са правили неща, с които предават другиго, например съпруг предава жена си, жена предава съпруга си, син предава баща си, дъщеря предава майка си, роб предава господаря си, приятели се предават един друг, роднини се предават един друг, продавачи предават купувачи и т.н. Във всички тези примери се вижда същността на предателството. Накратко, предателството е начин на поведение, с което се нарушава обещание, престъпват се морални принципи или се действа в разрез с човешката етика, което показва загуба на човешката природа. Най-общо казано, като родено на този свят човешко същество, ти все ще си направил нещо, което представлява нарушаване на истината, без значение дали си спомняш някога да си направил нещо, с което да предадеш друг човек, или си предавал други хора много пъти преди. Щом си способен да предадеш родителите или приятелите си, значи си способен да предадеш другите, а още повече си способен да предадеш Мен и да вършиш неща, които презирам. Казано по друг начин, предателството не е просто повърхностно неморално поведение, а нещо, което е в противоречие с истината. Именно това е източникът на човешкото противопоставяне и бунтуване срещу Мен. Ето защо съм го обобщил в следното твърдение: предателството е присъщо на човешката природа и тази природа е големият враг на хармонията между всеки човек и Мен.

Поведение, с което не се изразява пълно покорство към Мен, е предателство. Поведение, с което не Ми се показва вярност, е предателство. Да Ме мамите и да използвате лъжи, за да Ме заблуждавате, е предателство. Да таите многообразни представи и да ги разпространявате навсякъде е предателство. Да не можете да поддържате Моите свидетелства и интереси е предателство. Да се усмихвате фалшиво, когато сърцето ви е далеч от Мен, е предателство. Това са все деяния на предателство, на които винаги сте били способни, и те са обичайни за вас. Може би никой от вас не смята това за проблем, но Аз не мисля така. Не мога да се отнасям към предателството на човек към Мен като към нещо незначително и със сигурност не мога да го пренебрегвам. Сега, докато Аз действам сред вас, вие се държите по този начин. Ако дойде ден, в който няма кой да бди над вас, няма ли да бъдете като разбойници, които са се обявили за царе на собствените си малки планини? Когато това се случи и предизвикате бедствие, кой ще бъде там, за да се справи с последствията от действията ви? Смятате, че някои прояви на предателство са просто случайни инциденти, а не вашето постоянно поведение, и не заслужават да бъдат обсъждани с такава строгост, по начин, който наранява вашата гордост. Ако наистина мислите така, значи сте лишени от разум. Да мислите така означава да сте образец и първообраз на бунтарството. Природата на човека е неговият живот; тя е принцип, на който той разчита, за да оцелее, и не може да го промени. Вземете за пример същността на предателството. Ако можеш да направиш нещо, с което да предадеш роднина или приятел, това доказва, че то е част от твоя живот и от природа, с която си се родил. Никой не може да отрече това. Например ако човек обича да краде от другите, то това удоволствие е част от живота му, въпреки че понякога може да краде, а друг път — не. Независимо дали краде, или не, това не доказва, че кражбата му е просто вид поведение. По-скоро доказва, че кражбата е част от неговия живот, т.е. от неговата природа. Някои ще попитат: щом това е в неговата природа, защо тогава, когато виждат хубави неща, понякога не ги крадат? Отговорът е много прост. Има много причини, поради които не краде. Може да не открадне нещо, защото е твърде голямо, за да бъде измъкнато изпод зорко пазещите го очи, или защото моментът за действие не е подходящ, или защото е твърде скъпо и добре охранявано, или може би няма особен интерес към предмета, или не вижда каква полза може да има от него, и т.н. Всички тези причини са възможни. Но независимо от всичко, без значение дали краде, или не, това не доказва, че тази мисъл е само моментен, мимолетен проблясък. Напротив, това е част от неговата природа, което трудно може да се промени към по-добро. Такъв човек не се задоволява да открадне само веднъж; подобни мисли за присвояване на чужди вещи се появяват винаги, когато попадне на нещо хубаво или възникне подходяща ситуация. Ето защо казвам, че тази мисъл не е нещо, което просто се заражда от време на време, а е заложена в природата на този човек.

Всеки може да представи истинското си лице чрез думите и действията си. Това истинско лице, разбира се, е неговата природа. Ако говориш неискрено, то имаш неискрена природа. Ако природата ти е лукава, то действаш потайно и много лесно мамиш другите. Ако природата ти е измамна, думите ти може и да галят ухото, но действията ти не могат да прикрият злите ти измами. Ако си мързелив по природа, тогава всичко, казано от теб, е с цел да избегнеш отговорността за своята нехайност и мързел, а действията ти ще бъдат мудни и повърхностни и доста умели в прикриването на истината. Ако по природа притежаваш съпричастност, то думите ти ще бъдат разумни, а и действията ти ще бъдат в съгласие с истината. Ако си верен по природа, тогава думите ти със сигурност са искрени, а начинът ти на действие е обоснован, без нищо, което би могло да накара господаря ти да се притесни. Ако по природа си похотлив или алчен за пари, тогава сърцето ти често ще бъде изпълвано с тези неща и ти неволно ще извършваш лоши, неморални деяния, които хората няма да забравят с лека ръка и които ще ги отвращават. Точно както казах, ако имаш природа на предател, тогава много трудно можеш да се освободиш от нея. Не се доверявай на късмета, че ако не си навредил на другите, значи предателството не е в природата ти. Ако мислиш така, значи наистина си противен. Всеки път, когато говоря, думите Ми са насочени към всички хора, а не само към един човек или един тип хора. Това, че не си Ме предал по един въпрос, не доказва, че няма да Ме предадеш въобще. Когато срещат спънки в брака си, някои хора губят увереността си да търсят истината. Други изоставят задължението си да Ми бъдат верни, когато семейството им се разпада. Трети Ме изоставят, за да търсят моменти на радост и вълнение. Някои хора предпочитат да паднат в тъмна пропаст, вместо да живеят в светлината и да получат насладата от делото на Светия Дух. Има хора, които пренебрегват съветите на приятелите си в името на това да задоволят жаждата си за богатство и дори сега не могат да признаят грешката си и да променят пътя си. Има и такива, които живеят само временно под Моето име, за да получат закрилата Ми, а други Ми се отдават само малко по принуда, защото се вкопчват в живота и се страхуват от смъртта. Не са ли тези и други неморални деяния, които освен това са и непочтени, точно поведения, с които хората отдавна са Ме предали дълбоко в сърцата си? Разбира се, Аз знам, че хората не планират предварително да Ме предадат; предателството им е естествено разкриване на тяхната природа. Никой не иска да Ме предаде и никой не е щастлив от факта, че е направил нещо, за да Ме предаде. Напротив, такива хора треперят от страх, нали? И така, мислите ли как да се спасите от тези предателства и как да промените сегашната ситуация?

Предишна: Как да познаем Бог на земята

Следваща: Един много сериозен проблем: предателството (2)

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger