Съвсем скоро Моето дело ще бъде завършено и нашите много години заедно са се превърнали в непоносим спомен. Аз непрестанно повтарям Своите слова и постоянно напредвам с новото Си дело. Разбира се, Моят съвет служи като необходим компонент всеки път, когато върша дело. Без него всички вие бихте се отклонили и още повече бихте се оказали напълно изгубени. Моето дело сега е на път да приключи и е в своя последен етап. Аз все още желая да свърша дело, като давам съвети, тоест да предложа думи на съвет, които да чуете. Надявам се единствено, че сте способни да не позволите Моите усилия да отидат нахалост и, нещо повече, че можете да разберете Моите ревностни и грижовни намерения и да се отнасяте към Моите слова като към основа за вашите постъпки. Независимо дали това са вид слова, които сте склонни да слушате, дали са слова, които с удоволствие приемате или ги приемате неохотно, трябва да се отнасяте към тях сериозно. В противен случай вашият небрежен и безразличен нрав и вашето държание ще Ме наранят дълбоко, и най-вече ще Ме накарат да изпитам голяма ненавист. Много се надявам всички вие да можете да четете Моите слова отново и отново — хиляди пъти — дори до степен, че да се гравират в сърцата ви. Само по този начин няма да разочаровате Моите очаквания към вас. Никой от вас обаче не живее по този начин сега. Напротив, всички сте потопени в развратен живот, живот на ядене и пиене на корем, и никой от вас не използва Моите слова, за да обогати сърцето и душата си. Поради тази причина стигнах до заключение относно истинското лице на човечеството: човекът може да Ме предаде по всяко време и никой не може да бъде абсолютно предан на Моите слова.

„Човекът е толкова покварен от Сатана, че вече няма човешко подобие“. Мнозинството от хората днес донякъде признават тази фраза. Казвам това, защото „признаването“, за което говоря, е само един вид повърхностно приемане, за разлика от истинското познание. Тъй като никой от вас не може да се оцени точно, нито да се анализира задълбочено, вярвате само половинчато на словата Ми. Но този път Аз използвам факти, за да обясня най-сериозния проблем, който имате. Това е предателството. Всички вие познавате думата „предателство“, тъй като повечето хора са правили неща, с които предават другиго, например съпруг предава жена си, жена предава съпруга си, син предава баща си, дъщеря предава майка си, слуга предава господаря си, приятели се предават един друг, роднини се предават един друг, продавачи предават купувачи и т.н. Във всички тези примери се вижда същността на предателството. Казано накратко, предателството е начин на поведение, с който се нарушава клетва, престъпват се морални норми или се действа в разрез с човешката етика, което показва загуба на човешката природа. Като човешки същества, независимо дали си спомняте някога да сте направили нещо, с което да предадете друг човек, или сте предавали други хора много пъти преди, след като сте родени в този свят, всички вие сте направили нещо, което представлява нарушение на истината. Щом си способен да предадеш родителите или приятелите си, значи си способен да предадеш другите и най-вече си способен да предадеш Мен и да вършиш неща, които ненавиждам. Казано по друг начин, предателството не е просто повърхностно неморално поведение, а най-вече е нещо, което е в противоречие с истината. Именно това е източникът на човешкото противопоставяне и бунтуване срещу Мен. Ето защо съм го обобщил в следното твърдение: предателството е вродената природа на човека и тази природа е присъщият враг на постигането на съответствие на всеки човек с Мен.

Поведение, с което не се изразява пълно покорство към Мен, е предателство. Поведение, с което не Ми се показва преданост, е предателство. Да Ме мамите и да използвате лъжи, за да Ме заблуждавате, е предателство. Да таите множество представи и да ги разпространявате навсякъде е предателство. Да не можете да поддържате Моите свидетелства и интереси е предателство. Да се усмихвате фалшиво, когато сърцето ви е далеч от Мен, е предателство. Това са все деяния на предателство, на които винаги сте били способни, и те са обичайни за вас. Може би никой от вас не смята това за проблем, но Аз не мисля така. Не мога да се отнасям към предателството на човек към Мен като към нещо незначително и най-вече не мога да го пренебрегвам. Дори сега, докато Аз върша делото Си сред вас, вие се държите по този начин — ако дойде ден, в който няма кой да бди над вас, няма ли да станете като разбойници, които са се обявили за царе на собствените си малки територии? Когато това се случи и предизвикате бедствие, кой ще бъде там, за да се справи с последствията от действията ви? Ако си мислите, че някои прояви на предателство са просто случайни действия, а не вашето упорито поведение, което не бива да се разглежда с такава строгост, за да не се нарани гордостта ви, и ако наистина вярвате именно в това, то вие сте напълно лишени от разум. Колкото повече някой мисли по този начин, толкова повече той е първообраз и модел на бунтарство. Природата на човека е неговият живот; тя е принцип, на който той разчита, за да оцелее, и не може да го промени. Вземете за пример същността на предателството. Ако можеш да направиш неща, с които да предадеш когото и да било от своите роднини или приятели, това доказва, че то е част от твоя живот и от природа, с която си се родил. Никой не може да отрече това. Например ако човек обича да краде от другите, то това удоволствие е част от живота му, въпреки че понякога може да краде, а друг път — не. Независимо дали краде, или не, това не доказва, че кражбата му е просто вид поведение. По-скоро доказва, че кражбата е част от неговия живот, т.е. от неговата природа. Някои ще попитат: щом това е в неговата природа, защо тогава, когато виждат хубави неща, понякога не ги крадат? Отговорът е много прост. Има много причини, поради които не краде. Може да не открадне нещо, защото е твърде голямо, за да бъде измъкнато изпод зорко пазещите го очи, или защото моментът за действие не е подходящ, или защото е твърде скъпо и добре охранявано, или може би няма особен интерес към предмета, или не вижда каква полза може да има от него, и т.н. Всички тези причини са възможни. Но независимо от всичко, без значение дали краде, или не, това не доказва, че тази мисъл е само моментен, мимолетен проблясък. Напротив, това е част от неговата природа — природа, която трудно може да се обнови. Такъв човек не се задоволява да открадне само веднъж; подобни мисли за присвояване на чужди вещи се появяват винаги, когато попадне на нещо хубаво или възникне подходяща ситуация. Ето защо казвам, че тази мисъл не е нещо, което този човек просто подхваща от време на време, а е нещо, което идва от природата му.

Всеки може да представи истинското си лице чрез думите и действията си. Това истинско лице, разбира се, е неговата природа. Ако говориш неискрено, то имаш неискрена природа. Ако природата ти е лукава, то действаш потайно и много лесно мамиш и пързаляш другите. Ако природата ти е измамна, думите ти може и да галят ухото, но действията ти не могат да прикрият злите ти измами. Ако си мързелив по природа, тогава с всичко, което казваш, ще се опитваш да се оправдаеш за това, че си нехаен и мързелив,, а действията ти ще бъдат мудни и нехайни и доста добри в прикриването на истината. Ако по природа притежаваш съпричастност, то думите ти ще бъдат разумни, а и действията ти ще бъдат в съгласие с истината. Ако по природа си предан на всички, тогава думите ти със сигурност са искрени, а начинът ти на действие е обоснован, без нищо, което би могло да накара господаря ти да се притесни. Ако по природа си похотлив или алчен за пари, тогава сърцето ти често ще бъде изпълвано с тези неща и ти неволно ще извършваш лоши, неморални деяния, които хората няма да забравят с лека ръка и които ще ги отвращават. Точно както казах, ако имаш природа на предател, тогава много трудно можеш да се освободиш от нея. Недей да таиш нагласата да изпробваш късмета си, като предполагаш, че само защото не си навредил на другите, предателството не е в природата ти. Ако мислиш така, значи наистина си противен. Всеки път, когато говоря, словата Ми са насочени към всички хора, а не само към един човек или един тип хора. Фактът, че не си Ме предал по един въпрос, не доказва, че няма да Ме предадеш въобще. Когато срещат спънки в брака си, някои хора губят вярата си в търсенето на истината. Други изоставят задължението си да Ми бъдат верни, когато семейството им се разпада. Трети Ме изоставят, за да търсят моменти на радост и вълнение. Някои хора предпочитат да паднат в тъмна пропаст, вместо да живеят в светлината и да получат насладата от делото на Светия Дух. Има хора, които пренебрегват съветите на приятелите си в името на това да задоволят жаждата си за богатство и дори сега не могат да признаят грешката си и да променят пътя си. Има и такива, които живеят само временно под Моето име, за да получат закрилата Ми, а други неохотно Ми се отдават само малко, защото се вкопчват в живота и се страхуват от смъртта. Не са ли тези и други подобни деяния, които са неморални и най-вече лишени от почтеност, точно поведение, с което хората отдавна са Ме предали дълбоко в сърцата си? Разбира се, Аз знам, че хората не планират предварително да Ме предадат, но предателството им е естествено разкриване на тяхната природа. Никой не иска да Ме предаде, а още по-малко някой се радва, че е извършил предателство спрямо Мен. Напротив, такива хора треперят от страх, нали? И така, мислите ли как да се спасите от тези предателства и как да промените сегашната ситуация?