„Спасителят“ отдавна се е завърнал на „бял облак“
В продължение на няколко хилядолетия човекът е копнеел да съзре слизането на Спасителя. Човекът е копнеел да съзре Спасителя Исус да седи на бял облак и да слиза лично сред онези, които са копнеели за Него и са се надявали на Него в продължение на хиляди години. Човекът също така е копнеел Спасителят да се завърне и да се събере отново с него; тоест е копнеел Спасителят Исус, който е бил разделен от човека в продължение на хиляди години, да се върне и отново да извърши делото на изкуплението, което извърши сред евреите, да прояви милост към човека, да обича човека и да прости греховете на човека и да понесе греховете му и дори да понесе всяко едно от прегрешенията на човека и да го спаси от греха. Това, за което човекът копнее, е Спасителят Исус да бъде същият като преди — Спасител, който е прелестен, обичлив и многоуважаван, който никога не се гневи на човека и който никога не укорява човека, а който прощава и поема всеки един от греховете на човека, и който дори, както преди, ще умре на кръста за човека. Откакто Исус се възнесе, учениците, които Го следваха, както и всички светии, които бяха изкупени в Негово име, отчаяно тъгуват по Него и Го очакват по този начин. Всички онези, които бяха изкупени чрез благодатта на Исус Христос по време на Епохата на благодатта, копнеят Спасителят Исус да слезе сред хората на бял облак и да се яви пред безчислените хора в ден на голяма радост в последните дни. Разбира се, това е и споделената надежда на всички онези, които приемат името на Спасителя Исус днес. Всеки във вселената, който знае за спасителната благодат на Спасителя Исус, „отчаяно е копнеел“ Исус Христос внезапно да слезе, за да „изпълни“ това, което Исус каза, докато беше на земята: „Ще пристигна точно както си тръгнах“. Всички хора вярват в това: след разпъването на кръст и възкресението, Исус седнал на бял облак се върна на Своето място от дясната страна на Всевишния на небето, и по подобен начин Исус отново ще седне на бял облак (този облак се отнася до облака, на който Исус е седнал, когато се е завърнал на небето), приел образа на евреин и облечен в облекло на евреин, за да слезе сред човешките същества, които отчаяно са копнеели за Него в продължение на хиляди години, и след като им се яви, Той ще им дари храна и ще излее жива вода за тях, и ще живее сред хората, изпълнен с благодат и изпълнен с любяща доброта, жизнен и жив и така нататък — всичко това са неща, в които хората вярват според своите представи. Но Спасителят Исус не направи това; това, което Той направи, беше точно обратното на човешките представи. Той не слезе сред онези, които отчаяно бяха копнеели за завръщането Му, и не се яви на безчислените хора, седнал на белия облак. Той отдавна е слязъл, но човекът не Го познава, остава невеж за това и просто Го очаква безцелно. Човекът изобщо не знае, че Той отдавна е слязъл на „бял облак“ (белият облак, който е Неговият Дух, Неговите слова, Неговият цялостен нрав и всичко, което Той е) сред група победители, които Той ще направи през последните дни! Как би могъл човекът да знае, че въпреки че святият Спасител Исус е изпълнен с любяща доброта и изпълнен с любов към човека, Нима Той би могъл да върши дело в онези „храмове“, които са пълни със скверност и са обитавани от групи нечисти духове? Въпреки че всички хора са очаквали Неговото слизане, как би могъл Той да се яви на онези, които ядат плътта на неправедните, пият кръвта на неправедните и носят дрехите на неправедните, които вярват в Него, но не Го познават и постоянно Го изнудват? Човекът знае само, че Спасителят Исус е изпълнен с любяща доброта и изпълнен с милост и че Той е приносът за грях, който е изпълнен с изкупление. Но човекът няма представа, че Той е Самият Бог, който е изпълнен с праведност, величие, лют гняв и съд, притежаващ власт и пълен с достойнство. Следователно въпреки че всички хора силно копнеят и жадуват за завръщането на Изкупителя и дори техните молитви трогват „Небето“, Спасителят Исус не се явява на онези, които вярват в Него, но не Го познават.
„Йехова“ е името, което приех, докато вършех делото Си в Израел, и то означава Бог на израилтяните (Божиите избраници), който може да прояви милост към човека, може да го прокълне и освен това може да напътства живота на човека; Бог, който притежава велико могъщество и е премъдър. „Исус“ е Емануил, което означава принос за грях, изпълнен с любяща доброта, изпълнен с милост, и който изкупва човека. Той е Онзи, който извърши делото от Епохата на благодатта, и Той е Онзи, който представлява Епохата на благодатта, и Той може да представлява само част от делото по осъществяване на плана за управление. Това ще рече, че само Йехова е Бог на избрания народ на Израил, Бог на Авраам, Бог на Исаак, Бог на Яков, Бог на Моисей и Бог на всички израилтяни. И тъй, всички израилтяни по онова време, включително еврейския народ, се покланяха на Йехова. Правеха Му жертвоприношения на олтара и Му служеха в храма, облечени в свещенически одежди. Надяваха се Йехова да се появи отново. Само Исус е Изкупителят на човечеството и е приносът за грях, който изкупи човечеството от греха. Което ще рече, че името на Исус дойде от Епохата на благодатта и се появи заради делото на изкуплението в Епохата на благодатта. Името на Исус се появи, за да позволи на хората в Епохата на благодатта да бъдат преродени и спасени, и то е конкретно име за изкуплението на цялото човечество. Така името „Исус“ представлява делото на изкуплението и представлява Епохата на благодатта. Името „Йехова“ е особено име за израилтяните под закона. Във всяка отделна епоха и във всеки етап от делото Моето име не е безпочвено, а е с представително значение: всяко име представлява една епоха. „Йехова“ представлява Епохата на закона и е почтителното обръщение, с което израилтяните наричаха Бог, когото почитаха. „Исус“ представлява Епохата на благодатта и е името на Бог на всички, които бяха изкупени през Епохата на благодатта. Ако човекът все така копнее за слизането на Спасителя Исус в последните дни и все така очаква Той да слезе в образа, който бе приел в Юдея, целият шестхилядолетен план за управление би спрял в Епохата на изкуплението и не би могъл да продължи по-нататък. А и тогава не биха дошли последните дни и ерата никога не би била доведена до край. Причината за това е, че „Спасителят Исус“ е само за изкуплението на човечеството и за спасението на човечеството. Приех името „Исус“ само заради всички грешници в Епохата на благодатта; не приех това име заради слагането на край на цялото човечество. При все че Йехова, Исус и Месията представляват Моя Дух, тези имена просто представляват различните епохи от плана Ми за управление и не Ме представляват в Моята цялост. Имената, с които Ме зове човекът на земята, не могат да изразят напълно и задълбочено цялостния Ми нрав и всичко, което съм Аз. Те са просто различни имена, с които съм наричан в различните епохи. И тъй, когато настъпи финалната епоха — последната епоха — Моето име отново ще се промени. Няма да бъда наричан Йехова, няма да бъда наричан Исус, а още по-малко ще бъда наричан Месията — ще бъда наричан Самият мощен и всемогъщ Бог и под това име ще поставя край на цялата епоха. Едно време бях наричан Йехова, едно време бях известен на човека и като Месията, а някога човекът Ме обичаше и ценеше и Ме наричаше Исус Спасителя. Днес Аз вече не съм Йехова или Исус, когото човекът познаваше в онези минали времена. Вместо това Аз съм Богът, който се е завърнал в последните дни и ще сложи край на епохата; Аз съм Самият Бог, който се въздига в краищата на земята, преизпълнен с целия Си нрав и пълен с власт, чест и слава. Човекът никога не е влизал в досег с Мен, никога не Ме е познавал и никога не е познавал Моя нрав. От създаването на света та чак до днес нито един човек не Ме е виждал. Това е Богът, който се явява на човека в последните дни, но също така е скрит сред хората, пребиваващ жизнен и жив сред хората, като жарещото слънце и като огнен пламък, изпълнен с мощ и преизпълнен с власт. Няма нито един човек или нещо, което да не бъде съдено от словата Ми, и нито един човек или нещо, което да не бъде пречистено чрез горенето на огъня. Накрая безчислените нации ще бъдат благословени заради Моите слова и също ще бъдат разбити на парчета заради словата Ми. Така всички хора от последните дни ще видят, че Аз съм завърналият се Спасител и че съм Всемогъщият Бог, който завоюва цялото човечество. И всички ще видят, че преди за човека бях приносът за грях, но в последните дни се превърнах в пламъците на жарещото слънце, изгарящи всички неща, както и в Слънцето на праведността, разкриващо всички неща. Това е Моето дело в последните дни. Причината да приема това име и да имам този нрав е именно за да видят всички хора, че Аз съм праведният Бог, жарещото слънце и също така огненият пламък, и за да може всички да се покланят на Мен, единствения истински Бог, и да съзрат истинското Ми лице: Аз не съм само Бог на израилтяните и не съм само Изкупителят, а по-скоро Аз съм Бог на всички същества на небесата, на земята и в моретата.
Ако Спасителят слезеше в сетните дни пак под името Исус и отново Се родеше в Юдея и се захванеше с делото Си там, това би доказало, че съм създал единствено израилтяните и само тях съм спасил, както и че нямам нищо общо с езичниците. Нима това не би било в противоречие с думите Ми: „Аз съм Господ, който създаде небесата, земята и всички неща“? Напуснах Юдея и върша делото Си сред езичниците, защото съм не само Бог на израилтяните, а Бог на всички сътворени същества. В сетните дни се явявам сред езичниците, защото съм не само Йехова, Бог на израилтяните, но най-вече съм Създателят на всички Мои избраници сред езичниците. Аз създадох не само Израел, Египет и Ливан, а и всички езически народи отвъд Израел. Поради това Аз съм Господ на всички сътворени същества. Взех Израел само за начална точка на делото Си и превърнах Юдея и Галилея в крепости на Своето изкупително дело, а сега използвам езически народ за основа, от която ще сложа край на цялата епоха. В Израел осъществих два етапа от работата Си (а именно Епохата на закона и Епохата на благодатта) и продължих Своето дело в Епохата на благодатта и Епохата на царството из земите извън Израел. Сред езическите народи ще предприема завоевателното Си дело и така ще поставя завършек на епохата. Ако хората продължат неизменно да Ме наричат Исус Христос, но не знаят, че съм положил началото на нова епоха през сетните дни и съм наченал ново Свое дело, и ако хората продължат да са обсебени в очакване на пришествието на Спасителя Исус, ще нарека тези хора невярващи в Мен; те са хора, които не Ме познават, които се представят за вярващи. Възможно ли е подобни хора да станат свидетели на слизането на Спасителя Исус от небето? Не Моето пристигане чакат те, а пришествието на Царя на юдеите. Те не копнеят за Мен, за да унищожа този мръсен стар свят, а вместо това жадуват за Второто Исусово пришествие, което да им донесе изкупление — те с нетърпение очакват Исус отново да спаси цялото човечество от омърсената, безправедна земя. Как биха могли подобни хора да участват в завършека на делото Ми в сетните дни? Човешките желания не са в състояние да изпълнят волята Ми, нито да допринесат за осъществяването на делото Ми, защото човекът просто цени и се възхищава на предишната Ми работа, като няма представа, че Аз съм Самият Бог, който е винаги нов и никога стар, и знае само, че Аз съм Йехова и Исус, без изобщо да се досеща, че Аз съм Единственият от сетните дни, който ще доведе човечеството до края. Всичко, за което човекът копнее и всичко, което знае, произлиза от собствените му представи и е просто това, което може да види със собствените си очи. Това не е в съгласие с Моето дело, а му противоречи. Ако вършех делото си, съобразявайки се с човешките идеи, кога би дошъл завършекът му? Кога би встъпило в покой човечеството? И как бих могъл да навляза в седмия ден, Съботата? Работя според плана Си и според Своя замисъл — а не съгласно намеренията на човеците.