Като членове на човешката раса и благочестиви християни, всички ние носим отговорността и задължението да отдадем умовете и телата си за изпълнението на Божието поръчение, тъй като цялото ни съществувание идва от Бог и зависи от Божието върховенство. Ако умовете и телата ни не са за Божието поръчение и за справедливата кауза на човечеството, то душите ни ще се чувстват недостойни за онези, които станаха мъченици за Божието поръчение, и още по-недостойни за Бог, който ни е осигурил всичко.

Бог сътвори този свят, създаде това човечество и нещо повече, Той беше архитектът на древногръцката култура и човешката цивилизация. Единствено Бог утешава човечеството и само Той се грижи за него денонощно. Човешкото развитие и прогрес са неразделна част от Божието върховенство, а историята и бъдещето на човечеството са втъкани в Божиите планове. Ако си истински християнин, със сигурност ще вярваш, че възходът и падението на всяка държава или нация се случва според Божиите планове. Единствен Бог знае съдбата на дадена държава или нация и единствено Той контролира хода на човечеството. Ако човечеството желае добра съдба, ако една държава желае добра съдба, тогава човекът трябва да се преклони с почит пред Бог, да се покае и изповяда пред Бог, в противен случай съдбата и крайната му цел ще свършат с неизбежна катастрофа.

Погледнете назад към времето, когато Ной построи ковчега: човечеството беше дълбоко покварено, хората се бяха отклонили от Божието благословение, Бог вече не се грижеше за тях и те бяха изгубили Божиите обещания. Живееха в тъмнина, без Божията светлина. Така станаха разюздани по природа и се отдадоха на отвратителна поквара. Такива хора вече не можеха да получат Божието обещание; бяха неспособни да виждат Божието лице или да чуят гласа Му, защото Го бяха изоставили, бяха отхвърлили всичко, което Той им беше поверил, и бяха забравили ученията Му. Сърцата им все повече се отдалечаваха от Бог и в резултат на това покварата им премина границите на здравия разум и човечността, и те ставаха все по-зли. Така се приближиха още повече до смъртта и попаднаха под Божия гняв и наказание. Единствено Ной почиташе Бог и избягваше злото, затова можеше да чува Божия глас и Неговите указания. Той построи ковчега според указанията на Божието слово и събра там всякакви живи същества. По този начин, след като всичко беше подготвено, Бог пристъпи към унищожението на света. Само Ной и седем членове на семейството му оцеляха след унищожението, тъй като Ной почиташе Йехова и отбягваше злото.

Сега погледнете днешната епоха: такива праведни хора като Ной, които почитат Бог и отбягват злото, вече не съществуват. И все пак Бог все още е милостив към това човечество и все още му прощава през тази последна епоха. Бог търси тези, които копнеят за появата Му. Той търси тези, които могат да чуят думите Му, тези, които не са забравили Неговото поръчение и Му отдават сърцата и телата си. Той търси тези, които са покорни като бебета пред Него и не Му се противопоставят. Ако се посветиш на Бог, без да си възпиран от никаква сила или власт, Бог ще погледне към теб с благоволение и ще ти дари Своите благословения. Ако си с високо положение, с почтена репутация, притежаваш изобилно знание, собственик си на многобройни материални блага и си подкрепян от много хора, но тези неща не ти пречат да застанеш пред Бог, за да приемеш Неговото призвание и поръчение и да вършиш това, което Бог иска от теб, тогава всичко, което правиш, ще бъде най-значимата кауза на земята и най-справедливото начинание на човечеството. Ако отхвърлиш призива на Бог заради общественото си положение и собствените си цели, всичко, което правиш, ще бъде прокълнато и дори презряно от Бог. Дори да си президент, учен, пастор или старейшина, независимо колко висок е постът ти, ако в начинанията си разчиташ на собствените си знания и способности, винаги ще преживяваш провал и завинаги ще се лишиш от Божиите благословения, защото Бог не приема нищо от това, което правиш, и не счита твоето начинание за справедливо, нито приема, че работиш в полза на човечеството. Той ще каже, че всичко, което правиш, е с цел да използваш знанията и силата на човечеството, за да отклониш Божията защита от човека, и за да се отхвърлят Божиите благословения. Той ще каже, че водиш човечеството към тъмнина, към смърт и към началото на безгранично съществуване, в което човекът е изгубил Бог и благословението Му.

Откакто човечеството измисли социалните науки, човешкото сърце е заето с наука и знание. След това науката и знанието се превърнаха в инструменти за управление на човечеството и за човека вече няма достатъчно място за почитане на Бог, и вече няма благоприятни условия за преклонение пред Бог. В човешкото сърце остава все по-малко място за Бог. Без Бог в сърцето му, вътрешният свят на човека е мрачен, безнадежден и пуст. Впоследствие, за да запълнят сърцата и умовете на хората, се появиха много социолози, историци и политици, които предлагаха социологически теории, теорията за човешката еволюция и други теории, които противоречат на истината, че Бог е създал човека. По този начин онези, които вярват, че Бог е създал всичко, станаха все по-малко, а онези, които вярват в теорията на еволюцията, станаха все по-многобройни. Все повече хора се отнасят към сведенията за Божието дело и Неговите думи през епохата на Стария завет като към митове и легенди. В сърцата си хората стават безразлични към достойнството и величието на Бог, към принципа, че Бог съществува и господства над всичко. Оцеляването на човечеството и съдбата на държавите и нациите вече не са важни за тях, а човекът живее в празен свят и е зает единствено с ядене, пиене и преследване на удоволствия… Малко хора се заемат да търсят къде Бог извършва делото Си днес или как господства и урежда крайната цел на човека. Така, без да осъзнава това, човешката цивилизация става все по-неспособна да се съобразява с желанията на човека и дори има много хора, които смятат, че живеейки в такъв свят, са по-нещастни от онези, които вече са починали. Дори хора от някогашните високо цивилизовани държави изразяват подобни оплаквания. Защото независимо колко управниците и социолозите си блъскат главите, за да запазят човешката цивилизация, без Божието водителство усилията им ще са напразни. Никой не може да запълни празнотата в човешкото сърце, защото никой не може да бъде животът на човека и никоя социологическа теория не може да освободи човека от празнотата, от която е засегнат. Наука, знание, свобода, демокрация, свободно време, комфорт — те носят на човека само временна утеха. Дори и с тези неща, човек все още неизбежно греши и се оплаква от несправедливостите на обществото. Те не могат да обуздаят жаждата и желанието на човека да изследва. Причината е, че човекът е създаден от Бог и безсмислените жертви и изследвания на човека само могат да доведат до повече страдания и да го накарат да съществува в постоянно състояние на страх, без да знае как да се изправи пред бъдещето на човечеството или как да тръгне по пътя, който му предстои. Човек дори започва да се страхува от науката и знанието и се страхува дори още повече от чувството за празнота. В този свят, независимо дали живееш в свободна страна или в такава без човешки права, ти си напълно неспособен да избягаш от съдбата на човечеството. Независимо дали управляваш или си управляван, ти си напълно неспособен да избягаш от желанието да изследваш съдбата, мистериите и крайната цел на човечеството, и си още по-неспособен да избегнеш объркващото усещане за празнота. Социолозите наричат такива общи за цялото човечество явления „социални явления“, но никой велик човек не може да излезе и да реши подобни проблеми. Човекът, в крайна сметка, е човек и никой от хората не може да заеме мястото на Бог и да замени живота Му. Човечеството не просто се нуждае от справедливо общество, в което всички са добре нахранени, равни и свободни; това, от което се нуждае човечеството, са Божието спасение и Божият приток на живот. Само когато човек получи ресурс за живот и спасение от Бог, проблемите с нуждите, копнежът за изследване и духовната празнота на човека могат да бъдат разрешени. Ако хората от дадена държава или нация не могат да получат Божието спасение и грижа, то тази страна или нация ще тръгне по пътя на упадъка, към тъмнината и ще бъде унищожена от Бог.

Може би държавата ти в момента процъфтява, но ако позволиш на народа си да се отклони от Бог, тогава тя ще започне все повече да се лишава от Божиите благословения. Цивилизацията на твоята държава постепенно ще бъде стъпкана и не след дълго народът ще се надигне срещу Бог и ще прокълне Небето. И така, без човек да осъзнава това, съдбата на държавата ще бъде съсипана. Бог ще въздигне могъщи държави, които да се противопоставят на държавите, които са прокълнати от Него, и дори може да ги изтрие от лицето на земята. Възходът и падението на една държава или нация се определят от това дали управниците се кланят на Бог и дали водят народа си към близост с Бог и към поклонение пред Него. Но тъй като в тази последна епоха броят на онези, които наистина търсят Бог и Му се покланят, е все по-малък, Бог дарява специалното си благоволение на държавите, в които християнството е държавна религия. Той обединява тези държави, за да образуват сравнително справедлив лагер в света, докато атеистичните държави и онези, които не се кланят на истинския Бог, стават противници на справедливия лагер. По този начин Бог не само има място сред човечеството, в което да извършва делото Си, но и придобива държави, които могат да упражняват справедлива власт, като позволява налагането на санкции и ограничения на онези държави, които Му се противопоставят. Но въпреки това все още не са много хората, които се прекланят пред Бог, защото човекът се е отдалечил твърде много от Него и от много време Го е забравил. На земята остават само държави, които упражняват справедливост и се съпротивляват на неправдата. Но действителността е далеч от желанията на Бог, тъй като управниците на никоя държава няма да Му позволят да властва над техния народ и никоя политическа партия няма да събере хората си на поклонение пред Бог. Бог е загубил полагащото Му се място в сърцето на всяка държава, на всяка нация, на всяка управляваща партия и дори в сърцето на всеки човек. Въпреки че в този свят съществуват справедливи сили, управлението, при което Бог няма място в сърцето на човека, е крехко. Без Божието благословение политическата арена ще изпадне в хаос и няма да е способна да издържи на нито един удар. За човечеството лишаването от Божието благословение е като лишаване от слънце. Независимо, че управляващите полагат усилия да допринесат за своя народ, независимо колко справедливи конференции организира човечеството, нищо няма да обърне процеса или да промени съдбата на човечеството. Човек счита, че държава, в която хората са нахранени и облечени, в която живеят заедно в мир, е добра държава и е под добро управление. Но Бог не мисли така. Той смята, че държава, в която никой не Му се покланя, трябва да бъде унищожена от Него. Човешкият начин на мислене е твърде различен от Божия. Така че, ако ръководителят на дадена държава не се покланя на Бог, съдбата на тази държава ще бъде трагична и тя няма да има крайна цел.

Бог не участва в политиката на хората, но контролира съдбата на дадена държава или нация. Бог контролира този свят и цялата вселена. Съдбата на човека и Божият план са тясно свързани и нито един човек, държава или нация не са изключени от Божието върховенство. Ако човек иска да знае каква ще е съдбата му, тогава той трябва да дойде пред Бог. Бог ще даде благоденствие на онези, които Го следват и Му се покланят, и ще докара упадък и ще заличи онези, които Му се съпротивляват и Го отхвърлят.

Спомнете си сцената от Библията, в която Бог унищожи Содом, спомнете си и как жената на Лот се превърна в стълб от сол. Спомнете си как хората от Ниневия се покаяха за греховете си, облечени във вретище и посипани с пепел, и какво последва, след като евреите приковаха Исус на кръста преди 2 000 години. Евреите бяха изгонени от Израел и избягаха в държави по целия свят. Мнозина бяха убити и целият еврейски народ бе подложен на безпрецедентната болка от унищожението на страната си. Те приковаха Бог на кръста — извършиха ужасен грях — и предизвикаха Божия нрав. Те се принудиха да платят за това, което бяха сторили, и трябваше да понесат всички последствия от действията си. Осъдиха Бог, отхвърлиха Го и затова ги очакваше само една съдба: да бъдат наказани от Бог. Това бяха горчивите последици и бедствието, които техните владетели докараха върху страната и народа си.

Днес Бог се е върнал в света, за да извърши делото Си. Първата Му спирка е примерът за диктаторско управление: Китай — здравият бастион на атеизма. Бог придоби група хора чрез Своята мъдрост и могъщество. През този период Той е преследван от управляващата партия на Китай по всевъзможни начини и е подлаган на големи страдания, без място, където да положи глава, неспособен да намери подслон. Въпреки това Бог продължава делото, което възнамерява да изпълни — Той изрича словата Си и разпространява евангелието. Никой не може да проумее всемогъществото на Бог. В Китай — държава, считаща Бог за свой враг, Той никога не е прекратявал делото Си. Напротив, повече хора са приели Неговото дело и слово, защото Бог спасява всеки един представител на човечеството във възможно най-голяма степен. Вярваме, че никоя държава или власт не може да застане на пътя на това, което Бог желае да постигне. Тези, които възпрепятстват Божието дело, противопоставят се на Божието слово и смущават и унищожават Божия план, в крайна сметка ще бъдат наказани от Бог. Противопоставящият се на Божието дело ще бъде изпратен в ада; всяка държава, която се противопоставя на Божието дело, ще бъде унищожена; всяка нация, която се надигне срещу Божието дело, ще бъде заличена от тази земя и ще престане да съществува. Призовавам хората от всички нации, от всички държави и дори от всички индустрии да се вслушат в Божия глас, да видят делото на Бог и да обърнат внимание на съдбата на човечеството, за да направят Бог най-светият, най-почитаният, най-висшият и единственият обект на поклонение сред човечеството и да позволят на цялото човечество да живее под Божието благословение, точно както потомците на Авраам живяха под обещанието на Йехова и точно както Адам и Ева, които Бог първо създаде, живяха в Едемската градина.

Божието дело се устремява напред като мощна вълна. Никой не може да Го задържи и никой не може да спре похода Му. Само онези, които слушат внимателно думите Му и които Го търсят и жадуват за Него, могат да последват следите Му и да получат обещанието Му. Тези, които не го направят, ще бъдат подложени на съкрушително бедствие и заслужено наказание.