Приложение 3: Човек може да бъде спасен само когато е под Божието управление

В очите на всеки човек Божието управление е нещо много непознато, защото хората мислят, че то е напълно отдалечено от тях. Хората си мислят, че Божието управление е само Негова работа и че то засяга само Него и затова човечеството е безразлично към Неговото управление. По този начин спасението на човечеството е станало неясно и неразбираемо и сега не е нищо друго, освен празна риторика. Макар че човекът следва Бог, за да получи спасение и да стигне до своето прекрасно предназначение, той не се интересува от това как Бог изпълнява Своето дело. Човекът не се интересува от това, което Бог е планирал, нито от ролята, която трябва да изиграе, за да бъде спасен. Това е наистина трагично. Спасението на човека не може да се разглежда отделно от Божието управление, нито пък от Неговия план. И все пак човекът не мисли за Божието управление и по този начин все повече се отдалечава от Него. В резултат на това все повече и повече хора се присъединяват към редиците на тези, които следват Бог, а са напълно неосведомени по въпроси, тясно свързани с въпроса за спасението, като например какво представлява творението, какво е вярата в Бог, как да се покланяме на Бог и т.н. Ето защо сега трябва да поговорим за Божието управление, така че всеки един Негов последовател да разбере ясно какво означава да Го следва и да вярва в Него. Това ще помогне на всеки човек по-точно да избере пътя, по който трябва да върви, а не да следва Бог само за да получи благословии, да избегне бедствия или да изпъкне сред другите.

Въпреки че Божието управление е задълбочено, то не е отвъд човешкото разбиране. Това е така, защото всички Божии дела са свързани с Неговото управление и с делото Му за спасение на човешкия род и се отнасят до живота, битието и предназначението на човечеството. Може да се каже, че делото, което Бог върши сред хората и всеки човек, е много практично и смислено. То може да бъде видяно и преживяно от човека и далеч не е нещо абстрактно. Ако човекът не е способен да приеме цялото дело, което Бог върши, тогава какво е значението на Неговото дело? И как такова управление може да доведе до спасението на човека? Мнозина, които следват Бог, се интересуват само от това как да получат благословии или да избегнат бедствие. Щом стане дума за Божието дело и управление, те замлъкват и губят всякакъв интерес. Смятат, че разбирането на тези досадни въпроси няма да направи живота им по-добър и няма да им донесе никаква изгода. Следователно, въпреки че са чували за Божието управление, те не му обръщат особено внимание. Не го възприемат като нещо ценно, което трябва да бъде прието, а още по-малко го приемат като част от живота си. Такива хора имат само една проста цел в следването на Бог и тази цел е да получат благословения. Такива хора не могат да си направят труда да обърнат внимание на нищо друго, което не е пряко свързано с тази цел. За тях няма по-легитимна цел от това да вярват в Бог, за да получат благословения — това е цялата стойност на тяхната вяра. Ако нещо не допринася за постигането на тази цел, те остават напълно безразлични към него. Такъв е случаят с повечето хора, които днес вярват в Бог. Тяхната цел и намерение изглеждат легитимни, защото, вярвайки в Бог, те също така отделят средства за Него, посвещават Му се и изпълняват задълженията си. Те се отказват от младостта си, изоставят семейството и кариерата си и дори прекарват години извън дома, занимавайки се със себе си. В името на крайната си цел те променят собствените си интереси, възгледите си за живота и дори посоката, която търсят, но не могат да променят целта на вярата си в Бог. Те тичат насам-натам с цел постигане на собствените си идеали. Без значение колко далечен е пътят и колко трудности и препятствия има по него, те остават упорити и не се страхуват от смъртта. Каква сила ги принуждава да продължават така упорито по този начин? Дали това е тяхната съвест? Дали това е техният велик и благороден характер? Дали това е тяхната решимост да се борят със силите на злото докрай? Дали това е вярата им като свидетелство за Бог, без да търсят награда? Дали това е лоялността им, че са готови да се откажат от всичко, за да постигнат Божията воля? Или пък духът им на преданост, който винаги се отказва от екстравагантни лични потребности? За човек, който никога не е разбирал работата на Божието управление, да дава толкова много, е просто чудо! Засега няма да обсъждаме колко са дали тези хора. Поведението им обаче заслужава да бъде анализирано. Освен ползите, които са толкова тясно свързани с тях, може ли да има някакви други причини, поради които хора, които никога не са разбирали Бог, дават толкова много за Него? В това ние откриваме един неразкрит досега проблем: отношенията на човека с Бог са просто отношения на един чисто личен интерес. Това е връзка между получател и дарител на благословения. Казано направо, това прилича на отношенията между работник и работодател: работникът работи само за да получи наградата, която му дава работодателят. В тази връзка няма привързаност, а само сделка. Няма взаимна обич, а единствено милосърдие и благотворителност. Няма разбиране, а само потиснато недоволство и мамене. Няма близост, а само непреодолима пропаст. А когато нещата са стигнали дотук, кой може да обърне тази посока? И колко хора са способни наистина да разберат колко катастрофално е станало отношението им? Вярвам, че когато хората се потопят в радостта от това, че са благословени, никой не може да си представи колко срамна и грозна е такава връзка с Бог.

Най-тъжното нещо в човешката вяра в Бог е това, че човекът управлява сам себе си сред Божието дело и не обръща внимание на Божието управление. Най-големият провал на човека се състои в това, че едновременно със стремежа си да се подчини на Бог и да Му се поклони, човекът изгражда своя собствена идеална дестинация и крои планове как да получи най-голямото благословение и най-добрата крайна точка. Дори ако хората разбират колко жалки, отвратителни и нищожни са те, то колко от тях могат с готовност да се откажат от идеалите и надеждите си? И кои са способни да се отвърнат от пътищата си и да престанат да мислят само за себе си? Бог се нуждае от онези, които ще Му съдействат най-добре, за да завърши управлението Си. Той се нуждае от онези, които ще Му се подчинят, като посветят целия си ум и тяло на делото по Неговото управление. Той не се нуждае от хора, които всеки ден протягат ръце, за да просят от Него, а още по-малко от такива, които дават малко и после чакат да бъдат възнаградени. Бог презира онези, които дават малко и после почиват на лаврите си. Той ненавижда онези хладнокръвни хора, които негодуват срещу делото на Неговото управление и искат да говорят само за това, как ще отидат на небето и ще получат благословения. Той изпитва още по-голяма омраза към онези, които се възползват от възможността, предоставена от делото, което Той върши за спасението на човечеството. Защото такива хора никога не са се интересували от това, което Бог иска да постигне и осъществи чрез делото на Своето управление. Те се интересуват единствено от това как могат да използват възможността, предоставена от Божието дело, за да получат благословения. Те не се интересуват от Божието сърце, а са заети изцяло със собствените си надежди и съдба. Тези, които негодуват срещу делото на Божието управление и нямат никакъв интерес към начина, по който Бог спасява човечеството, и към Неговата воля, правят само това, което им доставя удоволствие, по начин, който има малко общо с делото на Божието управление. Тяхното поведение нито се помни, нито е одобрено от Бог — още по-малко пък Бог гледа на него благосклонно.

В необятния космос и небесната твърд живеят и се възпроизвеждат безброй същества, които следват кръговрата на живота и се придържат към едно постоянно правило. Умиращите отнасят със себе си историите на живите, а останалите живи повтарят същата трагична история на умиращите. И така човечеството не може да не си зададе въпроса: защо живеем? И защо трябва да умрем? Кой управлява този свят? И кой е създал това човечество? Наистина ли човечеството е създадено от майката природа? Наистина ли човечеството контролира собствената си съдба?… Това са въпросите, които хората си задават непрестанно в продължение на хиляди години. За съжаление, колкото повече човекът е бил обсебен от тези въпроси, толкова по-голяма жажда той е развил за наука. Науката предлага краткотрайно удовлетворение и временно удоволствие за плътта, но далеч не е достатъчна, за да освободи човека от отхвърлянето, самотата и едва прикрития ужас и безпомощност дълбоко в него. Човечеството просто използва научното познание, което може да види с невъоръжено око и да разбере с ума си, за да упои сърцето си. И все пак тези научни познания не са достатъчни, за да спрат човечеството да изследва загадките. Хората просто не знаят кой е Суверенът на вселената и на всички неща, още по-малко пък знаят началото и бъдещето на човечеството. Човечеството просто живее по принуда сред този закон. Никой не може да избяга от него и никой не може да го промени, защото сред всички неща и в небесата има само Един от вечни времена, който владее всичко. Той е Онзи, който никога не е бил виждан от човека, Онзи, когото човечеството никога не е познавало, в чието съществуване никога не е вярвало. И все пак Той е Онзи, който е вдъхнал дихание в предците на човечеството и е дал живот на човечеството. Той е Този, който осигурява и храни човечеството, позволявайки му да съществува; и Той е Този, който ръководи човечеството до наши дни. Нещо повече, Той и само Той е Този, от когото човечеството зависи за оцеляването си. Той притежава върховенството над всички неща и управлява всички живи същества във Вселената. Той е повелител на четирите годишни времена и призовава вятъра, студа, снега и дъжда. Той дава на човечеството слънчева светлина и довежда нощта. Той е създал небето и земята, предоставяйки на човека планините, езерата и реките и всички живи същества в тях. Неговите дела са всеприсъстващи, Неговата сила е всеприсъстваща, Неговата мъдрост е всеприсъстваща и Неговата власт е всеприсъстваща. Всеки от тези закони и правила е въплъщение на Неговите дела и всеки от тях разкрива Неговата мъдрост и власт. Кой може да се освободи от Неговото владичество? И кой може да се освободи от Неговите планове? Всичко съществува под Неговия поглед и освен това всичко съществуващо живее под Неговото владичество. Неговите дела и Неговата власт не оставят на човечеството друг избор, освен да признае факта, че Той наистина съществува и притежава власт над всички неща. Нищо друго, освен Него, не може да управлява вселената, а още по-малко да осигурява безкрайно съществуването на това човечество. Независимо дали си в състояние да разпознаеш Божиите дела и дали вярваш в съществуването на Бог, няма съмнение, че съдбата ти е определена от Бог, и няма съмнение, че Бог винаги ще властва над всички неща. Неговото съществуване и власт не зависят от това дали са признати и разбрани от човека. Само Той знае миналото, настоящето и бъдещето на човека и само Той може да определи съдбата на човечеството. Независимо дали си способен да приемеш този факт, не след дълго човечеството ще стане свидетел на всичко това със собствените си очи и това е факт, който Бог скоро ще осъществи. Човечеството живее и умира пред очите на Бог. Човекът живее заради Божието управление и когато очите му се затворят за последен път, те се затварят и за това управление. Човекът идва и си отива отново и отново, напред и назад. Всичко това без изключение е част от Божието владичество и Неговия замисъл. Божието управление никога не е спирало, то непрекъснато напредва във времето. Той ще направи така, че човечеството да осъзнае Неговото съществуване, да се довери на Неговия суверенитет, да съзре делата Му и да се завърне в Неговото царство. Това е Неговият план и делото, което Той управлява в продължение на хиляди години.

Делото на Божието управление започна със сътворението на света и човекът е в основата на това дело. Може да се каже, че Бог създава всички Свои творения заради човека. Тъй като делото на Неговото управление продължава хиляди години и не се изчерпва само с минути или секунди, нито с един миг или с една или две години, Той трябваше да създаде още неща, необходими за оцеляването на човечеството, такива като слънцето, луната, всякакви живи същества, храна и гостоприемна среда. Така започна Божието управление.

След това Бог предаде човечеството на Сатана и човекът заживя под властта на Сатана, което постепенно доведе до Божието дело от първата епоха: събитията от Епохата на закона… В продължение на няколко хиляди години по време на Епохата на закона човечеството свикна с ръководството на Епохата на закона и го прие за даденост. Постепенно човекът напусна Божието ръководство. И така, следвайки закона, хората едновременно с това се кланяха на идоли и вършеха зли дела. Те бяха без закрилата на Йехова и просто живееха живота си пред олтара в храма. Всъщност Божието дело отдавна ги беше напуснало и въпреки че израилтяните все още се придържаха към закона и произнасяха името на Йехова и дори гордо вярваха, че само те са народът на Йехова и са избраните на Йехова, Божията слава тихомълком ги изостави…

Когато Бог върши Своето дело, Той винаги тихо напуска едно място и безшумно извършва новото дело, което започва на друго място. Това изглежда невероятно за хората, които са сковани. Хората винаги са ценили старото и са се отнасяли с враждебност към новите, непознати неща или са ги смятали за досадни. И така, каквото и ново дело да върши Бог, от начало до край, човекът е последният от всички неща, който узнава за него.

Както винаги, след делото на Йехова в Епохата на закона Бог започна новото Си дело от втория етап: прие плът — въплъти се като човек за десет, двадесет години — и говореше и вършеше делото Си сред вярващите. И все пак никой, без изключение, не знаеше това и само малък брой хора разбираха, че Той е Бог, станал плът, след като Господ Исус беше прикован на кръста и възкръсна. Проблемът е в това, че се появи един човек на име Павел, който встъпи в смъртна вражда с Бог. Дори след като беше повален на земята и стана апостол, Павел не промени старата си природа и продължи да върви по пътя на противопоставянето си с Бог. През времето, когато работеше, Павел написа много послания. За съжаление по-късните поколения възприеха неговите послания като Божие слово и те дори бяха включени в Новия завет и примесени със словата, изречени от Бог. Това е пълен позор още от появата на Писанието насам! И дали тази грешка не беше допусната поради изключителната глупост на човека? Хората не знаеха, че в записите за Божието дело в Епохата на благодатта просто не бива да има послания или духовни писания на хора, които да олицетворяват делото и думите на Бог. Но това е извън темата, затова нека се върнем към първоначалната мисъл. Веднага щом приключи вторият етап от Божието дело — след разпятието — Божието дело по изцелението на човека от греха (което ще рече, изтръгването на човека от ръцете на Сатана) беше завършено. И така, от този момент нататък човечеството трябваше само да приеме Господа Исуса за Спасител и греховете му щяха да бъдат простени. Формално погледнато, греховете на човека вече не бяха пречка за постигането на спасението и за идването му пред Бог, те вече не бяха лостът, чрез който Сатана обвиняваше човека. Това е така, защото Самият Бог беше извършил истинска работа, беше станал подобие и пример на греховната плът и Самият Бог беше жертвата за грях. По този начин човекът слезе от кръста и беше изкупен и спасен чрез Божията плът — подобието на тази греховна плът. И така, след като беше пленен от Сатана, човекът се приближи с една стъпка до приемането на Своето спасение пред Бог. Несъмнено е, че този етап на делото беше по-дълбок и по-разгърнат, отколкото Божието управление през Епохата на закона.

Такова е Божието управление: да предаде човечеството на Сатана — човечество, което не знае какво е Бог, какво е Творецът, как да се покланя на Бог и защо е необходимо да се подчинява на Бог — и да позволи на Сатана да го поквари. След това, стъпка по стъпка, Бог изтръгва човека от ръцете на Сатана, докато напълно се поклони на Бог и отхвърли Сатана. Това е Божието управление. Може да звучи като митична история и да изглежда объркващо. Хората смятат, че е мит, защото нямат представа колко много неща са се случили с човека през последните няколко хиляди години, а още по-малко знаят колко много истории са се случили в космоса и небесната твърд. И освен това е така, защото не могат да оценят по-удивителния, по-страховития свят, който съществува отвъд материалния свят, но който очите им на смъртни не им позволяват да видят. За човека е непонятно, защото не разбира значението на Божието спасение на човечеството или значението на делото на Неговото управление и не разбира как Бог в крайна сметка иска да види човечеството. Дали да бъде напълно непокварено от Сатана, както са били Адам и Ева? Не! Целта на Божието управление е да открие група хора, които да се покланят на Бог и да Му се подчиняват. Въпреки че тези хора са били покварени от Сатана, те вече не виждат Сатана като свой баща; те разпознават отблъскващото лице на Сатана и го отхвърлят, и идват пред Бог, за да приемат Божия съд и наказание. Те идват, за да разберат кое е грозно и как то контрастира със святото, както и да разпознаят величието на Бог и злото на Сатана. Такова човечество вече няма да работи за Сатана, няма да се покланя на Сатана, нито ще го почита. Това е така, защото те са група хора, които наистина са били спечелени от Бог. Това е значението на Божието дело за управление на човечеството. По време на делото на Божието управление в този период човечеството е обект както на покварата на Сатана, така и на Божието спасение, а човекът е обект, за който Бог и Сатана се борят. Докато Бог извършва Своето дело, Той постепенно изтръгва човека от ръцете на Сатана и така човекът се приближава все повече до Бог…

След това настъпи Епохата на царството, която е по-практичен етап на делото и освен това е най-трудна за приемане от човека. Това е така, защото колкото повече човек се приближава до Бог, толкова повече Божият жезъл се доближава до човека и толкова по-ясно Божието лице се разкрива пред него. След изкуплението на човечеството човекът официално се завръща в Божието семейство. Човекът си мислеше, че сега е времето за наслади, но бе подложен на фронтална атака от страна на Бог, каквато никой не е могъл да предвиди: оказва се, че това е кръщение, на което Божият народ трябва да се „наслаждава“. При такова отношение хората нямат друг избор, освен да спрат и да си помислят: „Аз съм отдавна изгубената овца, за която Бог даде толкова много, за да я изкупи обратно, защо тогава Бог се отнася с мен по този начин? Дали това е Божият начин да ми се присмее и да ме изобличи?…“. С течение на времето човекът преживява трудностите на срива и разобличаването. Въпреки че е загубил „славата“ и „романтиката“ на отминалите времена, той, без да знае, е разбрал принципите на човешкото поведение и е оценил годините, през които Бог се е посветил на спасението на човечеството. Човекът постепенно започва да се отвращава от собственото си варварство. Започва да мрази колко е див, цялото неразбиране в отношенията с Бог и неразумните изисквания, които е предявил към Него. Часовникът не може да бъде върнат назад. Миналите събития се превръщат в жалки спомени за човека, а думите и любовта на Бог стават движеща сила в новия живот на човека. Раните на човека заздравяват ден след ден, силите му се връщат и той се изправя и поглежда лицето на Всемогъщия … само за да открие, че Той винаги е бил до него и че Неговата усмивка и красивият Му лик са все така вълнуващи. Сърцето Му все още е загрижено за човечеството, което е създал, а ръцете Му са все така топли и силни, както в началото. Сякаш човекът се е върнал в Едемската градина, но този път вече не слуша съблазните на змията и не се отвръща от лицето на Йехова. Човекът коленичи пред Бог, вдига поглед към усмихнатото Му лице и принася най-ценната си жертва — О, Господи мой, Боже мой!

Любовта и състраданието на Бог проникват във всеки детайл от работата на Неговото управление и независимо дали хората са в състояние да разберат добрите намерения на Бог, Той продължава неуморно да върши работата, която е решил да извърши. Независимо от това доколко хората разбират Божието управление, помощта и ползите, които Божието дело носи на човека, могат да бъдат оценени от всеки. Може би в този ден не си почувствал нищо от любовта или живота, предоставени от Бог, но ако ти не изоставиш Бог и не се откажеш от решимостта си да преследваш истината, ще дойде ден, в който Божията усмивка ще се разкрие пред теб. Защото целта на делото на Божието управление е да възстанови хората, които са под властта на Сатана, а не да изостави тези, които са покварени от Сатана и се противопоставят на Бог.

23 септември 2005 г.

Предишна: Приложение 2: Бог контролира съдбата на цялото човечество

Следваща: Приложение 4: Вижте явлението Божие в Неговите съд и наказание

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger