Приложение 4: Вижте явлението Божие в Неговите съд и наказание

Подобно на стотици милиони други последователи на Господ Исус Христос, ние спазваме библейските закони и заповеди, наслаждаваме се на изобилната благодат на Господ Исус Христос и се събираме, молим се, възхваляваме и служим в името на Господ Исус Христос — и правим всичко това под грижите на Господ и под Неговата закрила. Често сме слаби, но често сме и силни. Ние вярваме, че всички наши действия се извършват в съответствие с ученията на Господ. От само себе си се разбира, че ние също така вярваме, че вървим по пътя на изпълнението на волята на Небесния Отец. Копнеем за завръщането на Господ Исус, за Неговото славно слизане, копнеем за настъпването на края на нашия земен живот, за появата на царството и за всичко, което е предсказано в книгата Откровение: Господ ще дойде и ще донесе бедствия, ще възнагради добрите и ще накаже нечестивите, и ще вземе всички, които Го следват и се радват на завръщането Му, за да Го срещнат във въздуха. Всеки път, когато мислим за това, не можем да сдържим емоциите, които ни завладяват, щастливи, че сме родени в последните дни и че имаме късмета да станем свидетели на идването на Господ. И въпреки че преживяхме гонения, в замяна придобихме „все повече и повече една изобилна вечна слава за нас“. Каква благословия! Целият този копнеж и благодат, дарени ни от Господ, непрекъснато ни карат да сме сериозни в молитвите и да проявяваме по-голямо усърдие в сбирането заедно. Може би следващата година, може би утре или след период от време, по-кратък, отколкото човек може да си представи, Господ неочаквано ще слезе и ще се появи сред група хора, които са Го чакали с нетърпение и загриженост. Бързаме да изпреварим останалите, никой не иска да изостава; и всичко това, за да бъде сред първите, които ще видят появата на Господ, за да бъде сред онези, които ще бъдат възнесени. Дали сме всичко, независимо от цената, за настъпването на този ден. Някои напуснаха работа, някои изоставиха семейството си, някои разтрогнаха брака си, а някои дори дариха всичките си спестявания. Каква безкористна преданост! Подобни искреност и вярност несъмнено надминават дори светците от отминалите векове! Тъй като Господ раздава благодат според волята Си и показва милосърдие според волята Си, ние вярваме, че Той отдавна е видял нашите прояви на преданост и жертви, както и че нашите искрени молитви също вече са достигнали до ушите Му, и ние се уповаваме, че Господ ще ни възнагради за нашата преданост. Нещо повече, Бог беше милостив към нас още преди създаването на света и никой не може да ни отнеме дадените от Него благословения и обещания. Всички ние кроим планове за бъдещето и всъщност сме превърнали своята преданост и всеотдайност в нещо като разменна монета или капитал, които да изтъргуваме за възможността да бъдем възнесени, за да се срещнем с Господ във въздуха. Освен това сме се възкачили, без капчица колебание, на бъдещия престол, за да управляваме всички нации и народи или да властваме като царе. Приемаме всичко това като даденост, като нещо очаквано.

Ние презираме всички онези, които са против Господ Исус. Накрая всички те ще бъдат унищожени. Кой ги е научил да не вярват, че Господ Исус е Спасителят? Разбира се, има моменти, когато ние подражаваме на Господ Исус, проявявайки състрадание към хората по света, защото те не разбират и е редно да бъдем толерантни и снизходителни към тях. Всичко, което правим, е в съответствие с думите в Библията, защото всичко, което не е в съответствие с думите в Библията, е друговерие и ерес. Това убеждение е дълбоко вкоренено в съзнанието ни. Нашият Господ е в Библията и ако не се отклоняваме от нея, няма да се отклоним от Господ; ако спазваме този принцип, ще намерим спасение. Ние се насърчаваме един друг и се подкрепяме взаимно и всеки път, когато се сбираме, се надяваме, че всичко, което казваме и правим, е в съответствие с волята Господна и ще бъде прието от Него. Въпреки суровата враждебност на обкръжението, сърцата ни са изпълнени с наслада. Когато си мислим за благословиите, които са толкова близо, има ли нещо, от което да не можем да се откажем? Има ли нещо, с което не ни се иска да се разделим? Всичко това се разбира от само себе си и всичко се наблюдава от бдителните Божии очи. Ние, шепата нуждаещи се, които бяхме измъкнати от торището, сме като всички обикновени последователи на Господ Исус — мечтаем за възнесение, благословение и да управляваме всички народи. Нашата поквара бе изложена пред Божия поглед, а нашите желания и алчност бяха осъдени в Божиите очи. И все пак всичко това се случва толкова обикновено и толкова логично, че никой от нас не се замисля дали нашите копнежи са правилни, а още по-малко поставя под съмнение правилността на всичко, към което се придържаме. Кой може да знае Божията воля? Не знаем дали да търсим или да изследваме по какъв точно път върви човекът, а и не проявяваме интерес. Защото ни интересува единствено дали можем да бъдем възнесени, дали можем да получим благословения, дали има място за нас в Небесното царство и дали ще получим вода от реката на живота и част от плода от дървото на живота. Не вярваме ли в Господ точно защото искаме да спечелим тези неща и не сме ли станали затова Негови последователи? Греховете ни са били простени, покаяли сме се, изпили сме горчивата чаша вино и сме сложили кръст на гърба си. Кой може да каже, че Господ няма да приеме цената, която сме платили? Кой може да каже, че не сме приготвили достатъчно масло? Ние не искаме да бъдем от онези неразумни девици или от онези, които са изоставени. Освен това се молим непрекъснато на Господ да ни пази от измамата на лъжехристи, защото в Библията е казано: „Тогава ако ви каже някой: Ето, тук е Христос, или: Там е, не вярвайте. Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно, и избраните“ (Матей 24:23-24). Всички сме запаметили тези стихове от Библията, знаем ги наизуст и ги смятаме за безценно съкровище, за живот и за пропуск към нашето възнесение или спасение…

В продължение на много хиляди години живите са умирали, взимайки със себе си своите копнежи и мечти, но никой не знае със сигурност дали са отишли в Небесното царство. Мъртвите се завръщат, загубили спомена за онова, което им се е случило някога, и продължават да следват ученията и пътищата на своите предци. Така че след дни и години никой не знае дали нашият Господ Исус, нашият Бог, наистина приема всичко, което правим. Можем само да се надяваме на някакъв резултат и да правим предположения за всичко, което ще се случи. Но Бог мълча през цялото време, Той никога не ни се яви и не говори с нас. Затова ние самоволно правим изводи за Божията воля и Неговия нрав въз основа на Библията и според знаменията. Свикнали сме с мълчанието на Бог, свикнали сме да определяме дали действията ни са правилни или грешни въз основа на собствения си начин на мислене, свикнали сме да разчитаме на собствените си знания, представи и морални принципи вместо на Божиите изисквания към нас. Свикнали сме да се радваме на Божията благодат, свикнали сме Бог да ни подкрепя винаги, когато имаме нужда от това, свикнали сме да протягаме ръце към Бог за всичко и да се разпореждаме с Него. Освен това сме свикнали да следваме законите, без да обръщаме внимание как ни води Светият Дух, и дори сме свикнали с такива дни, в които сами сме си господари. В такъв Бог вярваме ние — в Бог, когото никога не сме срещали лично. Въпроси като какъв е Неговият нрав, какво притежава и какво представлява Той, какъв е Неговият образ, дали ще Го познаем, когато дойде, и т.н. — всичко това няма значение. Важното е само, че Той е в сърцата ни и че всички Го очакваме, и е достатъчно, че сме в състояние да си представим какъв е Той. Ние милеем за вярата си и ценим духовния си живот. Възприемаме всичко за тор и тъпчем всичко с краката си. Тъй като ние сме вярващи в славния Господ, независимо колко дълго или трудно ще бъде пътуването, независимо какви трудности и опасности ще срещнем, нищо не може да забави стъпките ни, когато следваме Господ. „Река с вода на живот, бистра като кристал, извираше от престола на Бог и на Агнеца. От двете страни на реката имаше дърво на живота, което раждаше плод дванадесет пъти, като даваше плод всеки месец и листата на дърветата бяха за изцеление на народите. Никакво проклятие няма да има вече; и престолът на Бог и на Агнеца ще бъде в него и Неговите слуги ще Му служат. Те ще гледат лицето Му и Неговото име ще бъде на челата им. Нощ няма да има вече; и няма да имат нужда от осветяване от светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява. И те ще царуват до вечни векове“ (Откровение 22:1-5). Всеки път, когато пеем тези думи, сърцата ни преливат от безгранична радост и чувство на удовлетворение и от очите ни се стичат сълзи. Благодарности на Господ, че ни избра, благодарности на Господ за Неговата благодат. Той ни даде сто пъти повече в този живот и ни даде вечен живот в бъдещия свят. И ако Той ни помоли да умрем сега, ще го направим абсолютно безропотно. О, Господи! Моля Те, яви се скоро! Не го отлагай нито за минута, нито за секунда, защото ние Те жадуваме безкрайно и оставихме всичко заради Теб.

Бог мълчи и така и не се яви пред нас, но делото Му не спира. Той наблюдава цялата земя, господства над всичко съществуващо и забелязва всички думи и дела на човека. Управлението Му се извършва на обмислени етапи и според Неговия план, тихо, без театрални ефекти, но при все това Той се придвижва, стъпка по стъпка, още по-близо до човечеството, а престолът на Неговия съд се появява във вселената със скоростта на мълния и веднага след това се спуска сред нас. Каква величествена сцена представлява това, каква тържествена и внушителна картина! Подобно на гълъб и като ревящ лъв, Духът се появява сред нас. Той е мъдрост, Той е праведност и величие и Той идва незабележимо, облечен във власт и изпълнен с любов и милост. Никой не знае за Неговото пристигане, никой не приветства идването Му и нещо повече, никой не знае всичко онова, което Той ще направи. Животът на човека продължава както преди, сърцето му е все същото и дните минават както обикновено. Бог живее сред нас като обикновен човек, като един от най-незабележимите последователи, като най-обикновен вярващ. Той има Свои собствени стремежи, Свои собствени цели и освен това притежава божествена същност, каквато обикновеният човек не притежава. Никой не е забелязал наличието на Неговата божествена същност и никой не е осъзнал разликата между Неговата същина и тази на човека. Ние живеем заедно с Него непринудено и без страх, тъй като в нашите очи Той е само един незначителен вярващ. Той наблюдава всяко наше движение, а всичките ни мисли и възгледи са разголени пред Него. Никой не проявява интерес към Неговото съществуване, никой няма представа за Неговата функция и освен това никой дори не подозира за Неговата самоличност. Ние просто продължаваме търсенето си, сякаш Той няма нищо общо с нас…

Светият Дух изразява някак случайно думите Си „чрез“ Него и макар това да изглежда много неочаквано, ние все пак ги разпознаваме като слово, идващо от Бог, и с готовност го приемаме от Бог. Причината е, че който и да произнесе тези думи, стига да идват от Светия Дух, ние трябва да ги приемем и не можем да ги отречем. Следващите слова може да дойдат чрез мен или чрез теб, или чрез някой друг. От когото и да идва, всичко е Божия благодат. Въпреки това който и да е този човек, ние не бива да му се покланяме, тъй като той в никакъв случай не може да е Бог и в никакъв случай не бива да избираме такъв обикновен човек за свой Бог. Нашият Бог е толкова велик и благороден, как е възможно такъв незначителен човек да заеме мястото Му? Освен това ние очакваме Бог да дойде и да ни отведе обратно в царството небесно, а как може някой толкова незначителен да изпълни толкова важна и трудна задача? Ако Господ дойде отново, тогава Той трябва да пристигне на бял облак, за да може цялото множество да го види. Колко великолепно ще бъде това! Как е възможно Той да се крие потайно сред група обикновени хора?

И все пак точно този обикновен, скрит сред хората човек извършва новото дело по нашето спасение. Той не ни обяснява нищо, нито ни казва защо е дошъл, а просто върши работата, която възнамерява да извърши, с отмерени крачки и според плана Си. Неговите слова се чуват все по-често. Преминават от утеха, увещание, напомняне и предупреждение към укоряване и дисциплиниране, от благ и кротък тон към яростни и величествени думи — всичко това удостоява човек с милосърдие и му вдъхва страхопочитание. Всичко, което Той казва, достига до онова дълбоко място, където крием тайните си. Думите Му жегват сърцата ни, жегват духа ни и ни изпълват с чувство на непоносим срам, и ние не знаем къде да се скрием. Започваме да се чудим дали Бог, присъстващ в сърцето на този човек, наистина ни обича и какви точно са Неговите намерения. Може би можем да бъдем възнесени едва след като изтърпим тези страдания? В умовете си опитваме да изчислим … какво е бъдещото ни предназначение и каква е бъдещата ни съдба. И все пак, както и преди, никой от нас не вярва, че Бог вече се е въплътил, за да работи сред нас. И макар че Той е бил с нас толкова дълго време, и макар че вече лично ни е казал толкова много неща, ние все още не желаем да приемем този незначителен човек като Бог на нашето бъдеще, а още по-малко сме склонни да поверим на толкова незначителен човек управлението на нашето бъдеще и съдба. С радост приемаме неизчерпаем източник на жива вода от Него и благодарение на Него живеем лице в лице с Бог. Но сме благодарни единствено за благодатта от Господ Исус на небето и никога не обръщаме ни най-малко внимание на чувствата на този обикновен човек, който притежава божествена същност. Но Той все така върши делото Си, смирено скрит в плътта, даващ израз на най-съкровените кътчета на сърцето Си, сякаш Му е безразлично, че човечеството Го отхвърля и сякаш безкрайно прощава човешката незрялост и невежество и винаги е толерантен към човешката непочтителност към Него.

Без да се усетим, този незначителен човек ни е водил, крачка по крачка, от един етап в Божието дело към друг. Подложени сме на безброй изпитания, понасяме безброй укори и преминаваме през изпитанието на смъртта. Научаваме за праведния и величествен нрав на Бог и също така се наслаждаваме на Неговата любов и милост, стигаме до осъзнаването на великата мощ и мъдрост на Бог, ставаме свидетели на Божията обичливост и виждаме страстното желание на Бог да спаси човека. Чрез думите на този обикновен човек стигаме до познаването на нрава и същината на Бог, разбирането на Божията воля, познаването на природата същност на човека и виждаме пътя към спасението и усъвършенстването. Думите Му ни карат да „умираме“ и да се „прераждаме“, те ни носят утеха и в същото време ни оставят съкрушени от вина и от чувството, че сме задължени. Думите Му ни носят радост и мир, но и безкрайна болка. Понякога в ръцете Му сме като агнета, изпратени на заколение; понякога сме като зеницата на окото Му и се наслаждаваме на нежната Му любов. Понякога сме Негов враг и под зоркия Му поглед се превръщаме в прах от Неговия гняв. Ние сме спасеният от Него човешки род, в Неговите очи сме червеи и сме изгубените агнета, които Той денонощно се опитва да намери. Той е милостив към нас, презира ни, възхвалява ни, утешава ни и ни увещава, води ни, просветлява ни, укорява ни и ни дисциплинира, дори ни проклина. Ден и нощ Той неуморно се тревожи за нас, денонощно ни пази и се грижи за нас, винаги е до нас, пролива кръвта на сърцето Си заради нас и плаща всякаква цена заради нас. Благодарение на словата, излезли от това дребно обикновено плътско тяло, ние сме се наслаждавали на целостта на Бог и сме видели назначението, което Той ни е отредил. И въпреки това суетата продължава да вълнува сърцата ни и ние все още не желаем активно да приемем такъв човек като наш Бог. Въпреки че ни е дал толкова много манна, толкова много радости, нищо от това не може да заеме мястото на Господ в сърцата ни. Ние почитаме специалната личност и статуса на този човек, но с огромна неохота. Докато Той не отвори уста, за да поиска да признаем, че е Бог, ние никога няма да се осмелим да Го признаем за Бог, който скоро ще дойде, но същевременно отдавна работи сред нас.

Бог продължава да изрича словото Си, като използва различни методи и гледни точки, за да ни съветва какво трябва да правим, докато същевременно изразява онова, което Му е на сърце. Думите Му носят силата на живота, те ни показват пътя, по който трябва да вървим, и ни дават възможност да разберем каква е истината. Думите Му започват да ни пленяват, започваме да се концентрираме върху тона и начина Му на говорене и подсъзнателно започваме да проявяваме интерес към най-съкровените чувства на този с нищо незабележителен човек. Той пролива кръвта на сърцето Си, докато работи от наше име, губи сън и апетит заради нас, плаче заради нас, въздиша заради нас, стене от болка заради нас, унижава се заради нашето назначение и спасение, а сърцето Му кърви и се облива в сълзи заради нашите безчувственост и бунтарство. Нищо от това не може да се притежава и представлява от обикновен човек и никой от покварените хора не може да го притежава или да го постигне. Той проявява толерантност и търпение, каквито не притежава нито един обикновен човек, и нито едно сътворено същество не е надарено с любов като Неговата. Единствено Той може да знае всичките ни мисли, да разбере толкова ясно и пълно нашата природа и същина, да съди бунтарството и покварата на човечеството, да говори с нас и така да работи върху нас от името на небесния Бог. Никой друг освен Него не е надарен с Божията власт, мъдрост и достойнство. Нравът на Бог, онова, което Той притежава и представлява, са разкрити цялостно у Него. Никой друг освен Него не може да ни покаже пътя и да ни донесе светлина. Никой друг освен Него не може да разкрие тайните, които Бог не е разкрил от времето на сътворението до наши дни. Никой друг освен Него не може да ни спаси от робските окови на Сатана и от нашия покварен нрав. Той представлява Бог. Той изразява най-съкровеното, което се крие в сърцето на Бог, Божиите увещания и словата на Божия съд към цялото човечество. Той е започнал нова епоха, нова ера, възвестил е ново небе и земя и ново дело и ни е донесъл надежда, като е сложил край на живота ни в несигурност и ни е дал възможност да видим с цялото си същество, с пълна яснота, пътя към спасението. Завоювал е цялото ни същество и е спечелил сърцата ни. От този момент нататък разумът ни е съзнателен и духът ни изглежда възроден. Този обикновен, незначителен човек, който живее сред нас и дълго време е бил отхвърлян от нас — не е ли Той Господ Исус, който винаги е в нашите мисли, насън и наяве, и за когото копнеем ден и нощ? Това е Той! Това наистина е Той! Той е нашият Бог! Той е пътят, истината и животът! Той ни даде възможност да живеем отново и да видим светлината, Той спря блуждаенето на сърцата ни. Върнахме се в Божия дом, върнахме се пред Неговия престол, ние сме лице в лице с Него, станахме свидетели на лика Му и видяхме лежащия пред нас път. Сега Той е завоювал напълно сърцата ни; вече не се съмняваме кой е Той и вече не се противопоставяме на работата Му и словото Му и се покланяме ничком пред Него. Не желаем нищо друго, освен да следваме стъпките на Бог до края на живота си, да бъдем усъвършенствани от Него и да се отплатим за Неговата благодат, да се отплатим за любовта Му към нас, да се подчиним на Неговите подредби и организация, да се включим в делото Му и да направим всичко по силите си, за да завършим онова, което Той ни е поверил.

Да си завоюван от Бог е като състезание по бойни изкуства.

Всяко Божие слово удря по някое от нашите уязвими места, като ни оставя наранени и изпълнени с ужас. Той разкрива нашите представи, нашите фантазии и нашия покварен нрав. Думите Му разкриват нашата природа същност, всичко, което казваме и правим, всяка наша мисъл и идея, което ни кара да треперим от страх, без да има къде да се скрием от срам. По ред ни разказва за всичките ни действия, за нашите цели и намерения и дори за нашия покварен нрав, който самите ние никога не сме забелязали, като ни кара да се чувстваме разголени в цялото си жалко несъвършенство и нещо повече — да се чувстваме напълно спечелени. Той ни съди за това, че Му се противопоставяме, порицава нашето богохулство и осъждането Му от нас и ни кара да чувстваме, че в Неговите очи не притежаваме нито едно положително качество, че сме същински Сатана. Надеждите ни са разбити, вече не смеем да Му отправяме неразумни искания или да кроим нещо против Него, и дори мечтите ни се изпаряват за миг. Това е факт, който никой от нас не може да си представи и който никой от нас не може да приеме. Ние в миг губим вътрешното си равновесие и не знаем нито как да продължим по пътя, който се простира напред, нито какво да правим по-нататък с нашите убеждения. Изглежда, че нашата вяра отново се е върнала в първоначалното си състояние и сякаш никога не сме срещали или познавали Господ Исус. Всичко пред нашия поглед ни обърква и ни потапя в колебливост и нерешителност. Ние сме обезкуражени, разочаровани сме и в дълбините на сърцата ни има неукротим гняв и срам. Опитваме се да намерим отдушник, да намерим изход и най-вече се опитваме да продължим да чакаме нашия Спасител Исус, за да разкрием сърцата си пред Него. Въпреки че има моменти, когато външно изглеждаме уравновесени, не проявяваме нито високомерие, нито смирение, сърцата ни се измъчват от чувство на загуба, каквото не сме изпитвали досега. И въпреки че понякога може да изглеждаме необичайно спокойни, в съзнанието ни бушува море от страдание. Неговите съд и наказание ни лишиха от всичките ни надежди и мечти, сложиха край на нашите необуздани желания и породиха у нас нежелание да повярваме, че Той е нашият Спасител и е в състояние да ни спаси. Неговите съд и наказание отвориха такава дълбока пропаст между нас и Него, че никой не иска да я прекоси. Неговите съд и наказание са първият път, когато ние претърпяваме такъв огромен провал, такова голямо унижение. Неговият съд и наказание ни подтикнаха наистина да оценим Божието достойнство и Неговата нетърпимост към обидите от човека, в сравнение с които ние сме толкова долни, толкова нечисти. Неговите съд и наказание ни накараха да осъзнаем за първи път колко сме надменни и надути и до каква степен човек никога няма да бъде равен на Бог или на същото ниво като Бог. Неговите съд и наказание ни накараха да копнеем за живот без такъв покварен нрав, да се избавим колкото се може по-скоро от тази природа същност и повече да не предизвикваме у Него отвращение и презрение. Неговите съд и наказание ни накараха с готовност да се подчиняваме на думите Му и повече да не се бунтуваме срещу Неговите подредби и организация. Неговите съд и наказание отново ни дадоха желанието да оцелеем и ни накараха с готовност да Го приемем за наш Спасител… Приключихме с делото на завоюването, с ада, с долината на смъртната сянка… Всемогъщият Бог придоби нас, тази група хора! Той триумфира над Сатана и победи безбройните Си врагове!

Ние сме само група обикновени хора, притежаващи порочен сатанински нрав, ние сме тези, които още преди векове са предопределени от Бог, и ние сме нуждаещите се, които Бог е издигнал от торището. Някога отхвърлихме и осъдихме Бог, но сега сме завоювани от Него. От Него ние получихме живот и пътя към вечния живот. Където и да се намираме на земята, каквито и гонения и несгоди да търпим, ние не можем да бъдем разделени от спасението на Всемогъщия Бог. Защото Той е нашият Създател и единственото ни изкупление!

Божията любов се простира надалеч, като изворна вода, и се дава на теб и на мен, и на другите, и на всички, които наистина търсят истината и очакват появата на Бог.

Както слънцето и луната изгряват последователно, така и Божието дело никога не спира и се извършва върху теб, върху мен, върху другите и върху всички онези, които вървят по стъпките на Бог и приемат Неговите съд и наказание.

23 март 2010 г.

Предишна: Приложение 3: Човек може да бъде спасен само когато е под Божието управление

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger