Божият план за управление в продължение на шест хиляди години наближава своя край, и дверите на царството вече са отворени за всички онези, които търсят Неговото появяване. Скъпи братя и сестри, какво чакате? Какво търсите? Чакате ли Бог да се яви? Търсите ли следите Му? Колко жадувано е появяването на Бог! И колко трудно е да се открият следите Му! В една такава епоха и в един такъв свят какво трябва да направим, за да станем свидетели на деня, в който Бог ще се появи? Какво трябва да правим, за да сме в крак с Божиите следи? Тези въпроси стоят пред всички, които чакат Бог да се яви. Всички вие многократно сте разсъждавали по тези въпроси, но какъв е резултатът от това? Къде се явява Бог? Къде са следите Му? Знаете ли отговора? Много хора биха отговорили така: „Бог се явява сред тези, които Го следват и Неговите следи са сред нас — толкова е просто!“. Всеки може да даде стереотипен отговор, но разбирате ли какво се има предвид под явяването на Бог и Неговите следи? Появяването на Бог означава, че Той ще дойде на земята, за да извърши делото Си лично. Той слиза сред хората, за да даде началото на една епоха и да сложи край на друга със собствената Си личност, със собствения Си нрав и по присъщия за Него начин. Това появяване не е някакъв вид церемония. То не е знак, картина, чудо или някакво величествено видение, а още по-малко е религиозен процес. То е реално и действително събитие, което може да бъде усетено и видяно от всекиго. Такова явяване не се извършва за целите на някакво механично действие или краткосрочно начинание: то представлява по-скоро работен етап от Неговия план за управление. Явяването на Бог винаги е смислено и винаги има връзка с плана Му за управление. Това, което тук наричаме „явяване“, е много по-различно от онова „явяване“, при което Бог напътства, предвожда и просвещава човека. Всеки път, когато Се разкрие, Бог осъществява един етап от Своето велико дело. Това дело е различно от делото на всяка друга епоха. Човек не може да си го представи и никога не го е преживявал. То бележи началото на нова епоха и слага край на старата епоха, то представлява нова и усъвършенствана форма на делото по спасяването на човечеството; още повече, то въвежда човека в нова епоха. Именно това означава явяването на Бог.

След като вече сте разбрали какво означава появяването на Бог, как трябва да търсите Неговите следи? На този въпрос не е трудно да се отговори: където се яви Бог, там ще намерите Неговите следи. Това обяснение звучи очевидно, но на практика не е толкова лесно, тъй като мнозина не знаят къде се появява Бог, а още по-малко знаят къде е склонен да се явява и къде би трябвало да се яви. Някои импулсивно вярват, че където действа Светият дух, там се явява и Бог. Други вярват, че където има духовни фигури, там се явява Бог. Трети пък вярват, че където има хора с добра репутация, там се явява Бог. Нека засега да оставим настрана въпроса дали тези вярвания са правилни или погрешни. За да изясним този въпрос, първо трябва да си поставим ясна цел: ние търсим следите на Бог. Не търсим духовни фигури, още по-малко търсим фигури на бележити личности: ние търсим следите на Бог. По тази причина, тъй като търсим стъпките на Бог, следва да търсим Божиите намерения, Божието слово, Божиите беседи, защото където има нови думи, изречени от Бог, там е Божият глас, а където са стъпките на Бог, там са и Неговите дела. Където е Божият израз, там Той се явява, а където Той се явява, там са и пътят и истината и животът. В търсенето си на Божиите стъпки вие сте пренебрегнали словата „Бог е и пътят и истината и животът“. И мнозина, дори и да придобият истината, не вярват, че са открили стъпките на Бог, а още по-малко признават явяването Му. Каква огромна грешка! Явяването на Бог не е възможно да се съвмести с представите на човека, още по-малко е възможно Бог да се яви по човешка повеля. Бог прави собствени избори и има собствени планове, когато върши делото Си. Нещо повече, Той има Свои собствени цели и методи. Каквото и да прави, Той няма нужда да го обсъжда с човека или да търси неговия съвет, още по-малко е длъжен да уведомява всеки един човек за делата Си. Такъв е Божият нрав и той трябва да бъде приет от всички. Ако искате да бъдете свидетели на появяването на Бог и да следвате следите Му, първо трябва да се отдалечите от собствените си представи. Не трябва да искаш Бог да прави това или онова, още по-малко трябва да Го поставяш в собствените си граници и да Го свеждаш до собствените си представи. Вместо това трябва да изисквате от себе си да намерите начин да тръгнете по следите на Бог, да приемете Неговото явяване и да се подчините на новото Му дело — това се очаква от човека. Тъй като човекът не е истината и тя не е в него, той трябва да търси, да приема и да се покорява.

Независимо дали си американец, британец или друг, трябва да излезеш извън рамките на собствената си национална принадлежност, да надскочиш себе си и да видиш Божието дело от идентичността на сътворено същество. По този начин няма да поставиш ограничения на Божиите следи. Това е така, защото в наши дни мнозина смятат, че е невъзможно Бог да се появи в дадена нация или сред даден народ. Колко дълбока е значимостта на Божието дело и колко важно е явяването на Бог! Как е възможно човешките представи и мисли да ги обхванат? Затова казвам, че трябва да се освободиш от представите за националност и етническа принадлежност, за да търсиш явяването на Бог. Само така няма да си ограничен от собствените си представи, само така ще бъдеш достоен да посрещнеш появяването на Бог. Иначе ще останеш във вечен мрак и никога няма да спечелиш Божието одобрение.

Бог е Бог на цялото човечество. Той не Се смята за частна собственост на никой конкретен народ и на никоя конкретна нация: Той върши Своето дело според замисъла Си и не може да се ограничи до никаква форма, нация или народ. Може би никога не си си представял тази форма, а може би я отричаш, а може и народът, сред който Бог Се разкрива, да е дискриминиран от всички и да е най-изостаналият на земята. Бог обаче е мъдър. Със Своята велика сила и чрез Своята истина и Своето отношение Той истински е спечелил една група от хора, които мислят като Него, група от хора, която Той е пожелал да направи пълноценни човеци; група, която е завоювал и която, след като е изтърпяла всякакви изпитания, сътресения и гонения, може да Го последва до самия край. Целта на явяването на Бог, което не е ограничено до никоя форма или нация, е Той да може да извърши делото Си според Своя замисъл. Същото важи за онзи момент, в който в Юдея Бог се въплъти: целта Му беше да извърши делото на разпятието, за да откупи цялата човешка раса. Евреите обаче мислеха, че не е възможно Бог да направи това, и смятаха, че не е възможно Бог да се въплъти и да приеме образа на Господ Исус. Тяхното „невъзможно“ се превърна в основата, на която те осъждаха и се противопоставяха на Бог, което в крайна сметка доведе до гибелта на Израел. Днес мнозина допускат същата грешка. Заявяват с пълна сила, че Бог ще се появи всеки момент, а в същото време осъждат явяването Му; тяхното „невъзможно“ още веднъж ограничава явяването на Бог в рамките на тяхното въображение. Виждал съм много хора да избухват в див грубиянски смях при срещата си с Божието Слово. Но дали има разлика между този смях и осъждането и богохулството на евреите? Вие не благоговеете в присъствието на истината, а още по-малко изпитвате копнеж. Само учите безразборно и чакате с лековата безгрижност. Какво ще спечелите с това учене и чакане? Мислите ли, че ще получите лични напътствия от Бог? Ако не можеш да отличиш Божиите слова, по какъв начин си достоен да станеш свидетел на появяването на Бог? Всеки път, когато Бог се яви, истината излиза наяве и гласът Му се чува. Само тези, които могат да приемат истината, ще чуят Божия глас, и само такива хора са достойни да станат свидетели на Неговото явяване. Откажи се от представите си! Смири се и прочети тези думи много внимателно. Ако копнееш за истината, Бог ще те просветли и ще разбереш намеренията Му и словата Му. Откажете се от понятията си за „невъзможно“! Колкото повече човек вярва, че нещо е невъзможно, толкова по-вероятно е то да се случи, защото Божията мъдрост се извисява над небесата, Божиите мисли стоят по-високо от човешките мисли, а Божието дело преминава отвъд границите на човешките мисли и понятия. Колкото по-невъзможно е едно нещо, толкова повече то съдържа истина, към която да се стремим; колкото повече едно нещо е отвъд човешките понятия и представи, толкова повече то съдържа в себе си Божиите намерения. Това е така, защото където и да се яви Бог, Той винаги е Бог и Неговата същност никога няма да се промени заради мястото или начина на появата Му. Нравът на Бог остава същият, независимо къде са следите Му, и където и да са следите Му, Той е Бог на цялото човечество, също както Господ Исус е Бог не само на израилтяните, но и на всички народи на Азия, Европа и Америка. Нещо повече: Той е единственият Бог в цялата вселена. Така че да търсим Божиите намерения, да откриваме явяването Му в Неговите слова и да бъдем в крак със следите Му! Бог е и пътят и истината и животът. Неговите слова и Неговото явяване съществуват едновременно, а нравът и следите Му са всякога достъпни за човечеството. Скъпи братя и сестри, надявам се, че виждате явяването на Бог в тези думи, че тръгвате по Неговите следи по пътя към новата епоха и че навлизате в прекрасното ново царство, което Бог е приготвил за тези, които очакват Неговото появяване!