Десетте административни указа, на които Божиите избраници трябва да се подчиняват в Епохата на царството
1. Човек не трябва да дръзва да се величаe и не трябва да почита себе си като най-висш. Той трябва да се покланя на Бог и да почита Бог като най-висш.
2. Правете всичко, което е от полза за Божието дело, и нищо, което е в ущърб на интересите на Божието дело. Защитавайте Божието име, Божието свидетелство и Божието дело.
3. Парите, материалните предмети и цялото имущество в Божия дом са приносите, които трябва да се дават от човека. Тези приноси не могат да се ползват от никого, освен от свещеника и от Бог, защото приносите на човека са за ползване от Бог и Бог споделя тези приноси само със свещеника. Никой друг не е пригоден и оправомощен да се наслаждава на каквато и да е част от тях. Всички приноси на човека (включително парите и материалните неща, които могат да се ползват) са дадени на Бог, а не на човека, и затова тези неща не бива да се ползват от човека; ако човек се ползва от тях, тогава той би откраднал приносите. Всеки, който прави това, е Юда, защото, освен че предаде Господ, Юда си взе и от това, което бе сложено в торбата с парите.
4. Човекът има покварен нрав и е повече завладяван от чувства. Поради това е абсолютно забранено двама представители на противоположния пол да работят заедно, без да са придружени, когато служат на Бог. Всеки, който бъде забелязан да прави това, ще бъде отлъчен, без изключение.
5. Не осъждайте Бог, нито обсъждайте свободно въпроси, свързани с Бог. Постъпвайте така, както трябва да постъпва човек, и говорете така, както трябва да говори човек, и не преминавайте ограниченията, нито пък престъпвайте границите. Пазете собствения си език и внимавайте къде стъпвате, за да не направите нещо, което накърнява Божия нрав.
6. Прави това, което човек трябва да прави, върши задълженията си, изпълнявай отговорностите си и спазвай дълга си. Тъй като вярваш в Бог, трябва да дадеш своя принос към Божието дело; ако не го направиш, тогава си негоден да ядеш и пиеш Божиите слова и си негоден да живееш в Божия дом.
7. В работата и църковните дела, освен покорството на Бог, трябва да се следват във всичко указанията на човека, който е използван от Светия Дух. Дори и най-малкото нарушение е недопустимо. Спазвай безусловно указанията и не анализирай кое е правилно или неправилно; дали е правилно или неправилно, няма нищо общо с теб. Занимавай се единствено с пълното покорство.
8. Хората, които вярват в Бог, трябва да Му се покоряват и да Му се покланят; те не бива да превъзнасят хора и не бива да почитат хора; не бива да поставяш на първо място Бог, на второ — хората, които почиташ, и на трето — себе си. Нито един човек не трябва да заема място в сърцето ти и не трябва да смяташ хората — особено тези, които боготвориш — за равнопоставени на Бог или за равни на Него. Това е непоносимо за Бог.
9. Фокусирай мислите си върху църковните дела. Откажи се от перспективите на собствената си плът, бъди решителен по отношение на семейните въпроси, посвети се с цялото си сърце на Божието дело и постави Божието дело на първо място, а собствения си живот — на второ. Това е благоприличието на светеца.
10. Що се отнася до твоите близки, които не вярват (твоите деца, твоят съпруг или твоята съпруга, твоите сестри, твоите родители и т.н.), не ги завличай в църквата. Божият дом не страда от недостиг на членове и няма нужда да попълва броя си с хора, от които няма никаква полза. Всички онези, които не вярват охотно, не бива да бъдат водени в църквата. Тази разпоредба е насочена към всички хора. По този въпрос трябва взаимно да се възпирате, взаимно да се надзиравате и взаимно да си напомняте; никой не може да го нарушава. Дори когато роднини, които не са във вярата, с неохота влизат в църквата, не трябва да им се дават книги, нито да им се дава ново име. Такива хора не са от Божия дом и влизането им в църквата трябва да бъде спряно с всички необходими средства. Ако в църквата настъпят неприятности поради нахлуването на демони, тогава ти самият ще бъдеш отлъчен или ще ти бъдат наложени ограничения. Накратко, всеки носи отговорност по този въпрос, макар че не бива да проявяваш безразсъдство и да го използваш за уреждане на лични сметки.