1. Човек не трябва да се възвеличава, нито да се възхвалява. Той трябва да се покланя на Бог и да Го възхвалява.

2. Правете всичко, което е от полза за Божието дело, и нищо, което е в ущърб на интересите на Божието дело. Защитавайте Божието име, Божието свидетелство и Божието дело.

3. Парите, материалните предмети и цялата собственост в Божия дом са приносите, които трябва да се дават от човека. Тези приноси не могат да се ползват от никого, освен от свещеника и от Бог, защото приносите на човека са за радост на Бог. Бог споделя тези приноси само със свещеника; никой друг не е упълномощен или няма право да се наслаждава на каквато и да е част от тях. Всички приноси на човека (включително парите и материалните неща, които могат да се ползват) са дадени на Бог, а не на човека, и затова тези неща не бива да се ползват от човека; ако човек се ползва от тях, тогава той би откраднал приносите. Всеки, който прави това, е Юда, защото, освен че беше предател, Юда си взимаше и от това, което бе сложено в торбата с парите.

4. Човекът има покварен нрав и освен това е обладан от емоции. Поради това е абсолютно забранено двама представители на противоположния пол да работят заедно, без да са придружени, когато служат на Бог. Всеки, който бъде забелязан да прави това, ще бъде отлъчен, без изключение.

5. Не осъждайте Бог, нито обсъждайте свободно въпроси, свързани с Бог. Постъпвайте така, както трябва да постъпва човек, и говорете така, както трябва да говори човек, и не преминавайте ограниченията, нито пък престъпвайте границите. Пазете собствения си език и внимавайте къде стъпвате, за да не направите нещо, което оскърбява Божия нрав.

6. Прави това, което човек трябва да прави, върши задълженията си, изпълнявай отговорностите си и спазвай дълга си. Тъй като вярваш в Бог, трябва да дадеш своя принос към Божието дело; ако не го направиш, тогава си негоден да ядеш и пиеш Божиите думи и негоден да живееш в Божия дом.

7. В работата и църковните дела, освен да се подчиняваш на Бог, следвай във всичко указанията на човека, който е използван от Светия Дух. Дори и най-малкото нарушение е недопустимо. Бъди съвършен в спазването на указанията и не анализирай кое е правилно или неправилно; това, което е правилно или неправилно, няма нищо общо с теб. Пълното подчинение трябва да бъде единствената ти грижа.

8. Хората, които вярват в Бог, трябва да Му се подчиняват и да Му се покланят. Не възхвалявай и не се възхищавай на никой човек; не поставяй на първо място Бог, на второ — хората, на които се възхищаваш, и на трето — себе си. Нито един човек не трябва да заема място в сърцето ти и не трябва да смяташ хората — особено тези, които почиташ — за равнопоставени на Бог или за равни на Него. Това е недопустимо за Бог.

9. Фокусирай мислите си върху църковните дела. Остави настрана перспективите на собствената си плът, бъди решителен по отношение на семейните въпроси, посвети се с цялото си сърце на Божието дело и постави Божието дело на първо място, а собствения си живот — на второ. Това е достойнството на светеца.

10. Близките, които не са във вярата (твоите деца, съпруг или съпруга, сестрите или родителите ти и т.н.), не трябва да бъдат принуждавани да се присъединяват към църквата. Божието семейство не страда от недостиг на членове и няма нужда да попълва броя си с хора, от които няма никаква полза. Всички онези, които не вярват с радост, не трябва да бъдат водени в църквата. Тази заповед е за всички хора. Вие трябва да проверявате, да наблюдавате и да си напомняте един на друг за този въпрос; никой не може да го нарушава. Дори когато роднини, които не са във вярата, с неохота влизат в църквата, не трябва да им се дават книги, нито да им се дава ново име; такива хора не са от Божия дом и влизането им в църквата трябва да бъде спряно с всички необходими средства. Ако в църквата настъпят неприятности поради нахлуването на демони, тогава ти самият ще бъдеш отлъчен или ще ти бъдат наложени ограничения. Накратко, всеки носи отговорност по този въпрос, макар че не бива да проявяваш безразсъдство и да го използваш за уреждане на лични сметки.