От момента, в който с плач идваш на този свят, ти започваш да изпълняваш дълга си. Ти изпълняваш ролята си и започваш жизнения си път за Божия план и за Неговото предопределение. Какъвто и да е произходът ти и каквото и да е пътуването, което ти предстои, никой не може да избегне устроеното и подреденото от Небето, и никой не може да управлява съдбата си, защото само Онзи, Който господства над всички неща, е способен да извърши подобно дело. Още от деня, в който човекът се е появил, Бог върши делата Си тъкмо така, управлявайки вселената и определяйки правилата на промяната и траекторията на движение на всички неща. Както всички неща, човекът тихо, без да осъзнава това, е подхранван от Божията сладост, дъжд и роса; както всички неща, така и човекът, без да съзнава това, живее под ръководството на устроеното от Божията ръка. Човешкото сърце и духът му са в Божията ръка и всичко в живота му преминава пред Божиите очи. Независимо дали вярваш в това или не, всички неща, всичко съществуващо, било живо или мъртво, ще се смени, промени и обнови и ще изчезне в съответствие с Божиите мисли. Ето как Бог господства над всички неща.

Нощта вече тихичко наближава, но човек не може да осъзнае това, защото човешкото сърце не може да разбере нито как нощта настъпва, нито откъде идва. А когато нощта тихо се стопява, човек приветства светлината на деня, но той още по-малко осъзнава и още по-трудно разбира откъде тя е дошла и как е прогонила тъмнината на нощта. Тази постоянна смяна на деня с нощта отвежда човека от един период от време към друг и от един исторически контекст към друг, като същевременно гарантира, че Божието дело се извършва във всеки един период и че Божият план се изпълнява във всяка епоха. Човекът е следвал Бог, докато е преминавал през тези периоди, но не знае, че Бог господства над съдбата на всички неща и живи същества, нито пък знае как Бог устройва и направлява всичко съществуващо. Това е убягвало на човека от незапомнени времена до наши дни. Защо? Не защото Божиите дела са твърде скрити или защото Божият план тепърва ще се осъществи, а защото сърцето и духът на човека стоят твърде далеч от Бог и то дотолкова, че дори и когато човек следва Бог, той все още служи на Сатана и пак не осъзнава това. Никой не търси активно Божиите следи и появата на Бог и никой не желае да живее под Божията грижа и закрила. Вместо това хората искат да разчитат на разяждането на Сатана — на лукавия — за да се приспособят към този свят и към законите на съществуването, които злото човечество следва. В този момент сърцето и духът на човека са станали инструменти на човешката почит към Сатана, те са станали като храна за него. Нещо повече, сърцето и духът на човека са се превърнали в място, където Сатана може да пребивава, в подходящо игрище за неговата игра. Така човекът несъзнателно губи разбирането си за принципите на това да бъдеш човек, и за ценността и смисъла на човешкото съществуване. Божиите закони и заветът между Бог и човека постепенно избледняват в човешкото сърце и той престава да търси Бог и да се вслушва в Него. С течение на времето човек вече не разбира защо Бог го е създал, нито разбира думите от Божиите уста и всичко, което идва от Бог. Тогава човек започва да се съпротивлява на Божиите закони и постановления и сърцето и духът му стават вцепенени… Бог губи човека, който първоначално е създал, и човек губи корените, които първоначално е имал — това е скръбта на този човешки род. Всъщност Бог от самото начало досега е поставил като на сцена една трагедия за човечеството, в която човекът е едновременно главният герой и жертвата. И никой не може да отговори кой е режисьорът на тази трагедия.

В необятната шир на света моретата стават полета, а полетата стават морета, отново и отново. С изключение на Този, Който господства над всички неща, никой не е в състояние да насочва и ръководи този човешки род. Няма такъв могъщ човек, който да се труди или да се подготви за този човешки род, още по-малко има някой, който може да поведе човешката раса към крайната цел на светлината и да я освободи от земните несправедливости. Бог оплаква бъдещето на човечеството, скърби за грехопадението на човека и страда, че той върви, стъпка по стъпка, към упадък и по пътя, от който няма връщане. Никой досега не се е замислял накъде ли е тръгнало това човечество, което е разбило сърцето на Бог и се е отрекло от Него, за да търси лукавия. Именно поради тази причина никой не усеща Божия гняв и никой не търси начин да угоди на Бог или да бъде близо до Него. Нещо повече, никой не се стреми да разбере Божията скръб и болка. Дори след като чуе Божия глас, човек продължава по своя собствен път, продължава да се отклонява от Бог, да избягва Божията благодат и грижа и да се отдалечава от Неговата истина, предпочитайки да се продаде на Сатана, Божия враг. И кой изобщо се замисля как Бог ще постъпи спрямо човешкия род, който Го е отхвърлил дори без да погледне назад, ако хората продължават да упорстват в своето жестокосърдие? Никой не знае, че причината за повтарящите се Божии напомняния и увещания е тази, че Той е приготвил в Своите ръце невиждано досега бедствие, което плътта и душата на човека не могат да понесат. Това бедствие е наказание не само за плътта, но и за душата. Трябва да знаеш това: когато Божият план пропадне и когато Неговите напомняния и увещания остават без резултат, тогава каква ярост ще отприщи Той? Тя ще бъде такова нещо, което никое творение досега не е изпитвало и не е чувало. И затова казвам, че това бедствие е без прецедент и никога повече няма да се повтори, защото Божият план е да създаде човечеството само един път и да го спаси само един път. Това е първият път и това е последният. Ето защо никой не може да разбере усърдните намерения и пламенното очакване, с които този път Бог спасява човешкия род.

Бог сътвори този свят и въведе в него човека, живо същество, на което дари живот. След това се появиха родители и роднини на човека и той вече не беше сам. Откакто човекът за пръв път обърна погледа си към този материален свят, предназначението му бе да живее в границите на Божието определение. Диханието на живота, идващо от Бог, дава живот на всяко живо същество през целия му растеж и чак до зряла възраст. През цялото това време никой не усеща, че човек расте под грижите на Бог: хората по-скоро вярват, че човек прави това под грижите на любящите си родители и че собственият му житейски инстинкт е този, който направлява израстването му. Това е така, защото човек не знае кой му е дарил живот, нито откъде е дошъл този живот, а още по-малко знае как инстинктът за живот прави чудеса. Знае само, че храната е основата за продължаване на живота му, че постоянството е източникът на неговото съществуване и че убежденията на ума му са капиталът, от който зависи оцеляването му. Човек въобще не усеща Божията благодат и Неговото снабдяване, затова той пропилява живота, дарен му от Бог… Нито един човек от тези човеци, за които Бог се грижи ден и нощ, не поема доброволно инициативата да Го боготвори. Бог само продължава да работи върху човека, от когото не очаква нищо, според собствения Си план. Бог прави това с надеждата, че един ден човекът ще се събуди от съня си и изведнъж ще осъзнае стойността и смисъла на живота, ще разбере каква е цената, която Бог е платил за всичко, което му е дал, и ще узнае с каква нетърпелива загриженост Бог очаква човека да се върне при Него. Никой никога не е изследвал тайните относно произхода и продължаването на човешкия живот. Само Бог, Който разбира всичко това, безмълвно понася болката и ударите, нанасяни Му от човека, който е получил всичко от Бог, но си е останал неблагодарен. Човек се наслаждава на всичко, което животът носи от само себе си, и по подобен начин, „от само себе си“, Бог бива предаден, забравен и изнудван от човека. Възможно ли е Божият план наистина да има такава значимост? Възможно ли е човекът, това живо същество, сътворено от Божията ръка, наистина да е толкова значим? Божият план несъмнено е важен, но това живо същество, създадено от Божията ръка, съществува заради Неговия план. Ето защо Бог не може да захвърли Своя план от ненавист към човешкия род. Тъкмо заради Своя план и заради дъха, който вдъхна на човека, Бог понася всички мъки — не заради плътта на човека, а заради живота му. Той прави това, за да си върне не плътта на човека, а живота, който му е вдъхнал. Такъв е Неговият план.

Всички, които идват на този свят, трябва да преминат през живота и смъртта, и повечето от тях са преминали през цикъла на смъртта и възраждането. Онези, които сега са живи, скоро ще умрат, а мъртвите скоро ще се върнат към живота. Всичко това е ходът на живота, устроен от Бог за всяко живо същество. Този ход на живота и този цикъл обаче са тъкмо истината, която Бог желае човек да види: че даруваният от Бог живот на човека е безкраен и не е ограничен физически, времево или пространствено. Това е тайната на живота, даруван на човека от Бог, и доказателството, че животът произхожда от Него. Макар че мнозина може да не вярват, че животът произлиза от Бог, хората неизбежно се наслаждават на всичко, идващо от Бог, независимо от това, дали вярват в Неговото съществуване, или го отричат. Ако един ден Божието сърце изведнъж се промени и пожелае да си възвърне всичко съществуващо в света и да си вземе обратно живота, който Той е дал, тогава всичко съществуващо повече няма да го има. Чрез Своя живот Бог предоставя ресурс на всичко съществуващо, както на живото, така и на мъртвото, като чрез Своята сила и власт установява добър порядък във всичко. Това е истина, която не може да бъде схваната или разбрана от никого, и тези непостижими истини са самото проявление и свидетелство за жизнената сила на Бог. И така, нека сега да ти кажа една тайна: величието на Божия живот и силата на живота Му са неразгадаеми за никое сътворено същество. Това е така днес, така е било в миналото и така ще бъде и в идните времена. Втората тайна, която ти казвам, е тази: източникът на живота на всички създания произхожда от Бог, независимо колко различни са те по форма или устройство. Към който и вид живи същества да принадлежиш, не можеш да се обърнеш срещу течението на живота, установено от Бог. При всички случаи бих искал човек преди всичко да разбере следното: без Божието грижа, закрила и приток той не може да получи всичко онова, което му е отредено, колкото и да се старае и каквито и усилия да полага. Ако не получи живота си от Бог, човек губи чувството за ценността на собствения си живот и чувството за смисъла на живота. Може ли Бог да позволи на човека, който лекомислено прахосва ценността на Неговия живот, да бъде толкова безгрижен? Както съм казвал и преди: не забравяй, че Бог е източникът на твоя живот. Ако човек не цени всичко онова, което Бог му е дарувал, то Бог не само ще му отнеме това, което първоначално му е дал, но и ще изиска от него като компенсация да Му заплати двойна цена за всичко дадено.

26 май 2003 г.