Общият проблем, който съществува сред всички хора, е, че разбират истината, но не успяват да я приложат на практика. Това е така, защото, от една страна, те не желаят да платят цената, а от друга, защото тяхната проницателност е твърде незадоволителна. Те не са в състояние да видят много от трудностите на ежедневния живот такива, каквито са, и не знаят как да практикуват правилно. Тъй като опитът на хората е твърде повърхностен, заложбите им са твърде недостатъчни и степента, до която разбират истината, е ограничена, те са неспособни да разрешат трудностите, които срещат в ежедневието си. Те вярват в Бог само на думи и не са в състояние да Го приемат в ежедневието си. Тоест, Бог си е Бог, животът си е живот и сякаш хората нямат връзка с Бог в живота си. Така си мислят всички. Вярвайки в Бог по този начин, хората в действителност няма да бъдат спечелени и усъвършенствани от Него. Всъщност, не че Божието слово не е намерило пълно проявление, а по-скоро просто способността на хората да разбират е твърде недостатъчна. Може да се каже, че почти никой не действа според първоначалните Божии желания. По-скоро вярата на хората в Бог е според собствените им желания, религиозните представи, които са имали в миналото, и техния собствен начин на действие. Малцина са тези, които претърпяват трансформация след приемането на Божието слово и започват да действат в съответствие с Неговите намерения. Вместо това те упорстват в погрешните си вярвания. Когато хората започнат да вярват в Бог, те го правят въз основа на конвенционалните правила на религията и живеят и взаимодействат с другите изцяло въз основа на собствената си философия за светските отношения. Може да се каже, че това е така за девет от всеки десет души. Много малко са тези, които формулират друг план и обръщат нова страница, след като са започнали да вярват в Бог. Човечеството не е успяло да приеме Божието слово за истина или, приемайки го за истина, да го приложи на практика.

Да вземем например вярата в Исус. Независимо дали някой току-що беше започнал да вярва или вярваше от много дълго време, всички просто използваха талантите, които имат, и демонстрираха уменията, които притежават. Хората просто добавиха „вяра в Бог“, тези три думи, към обичайния си живот, но не направиха никакви промени в нрава си и вярата им в Бог не нарасна ни най-малко. Стремежът им не беше нито горещ, нито студен. Те не казаха, че ще се откажат от вярата си, но и не посветиха всичко на Бог. Те никога не заобичаха Бог истински, нито Му се покориха. Тяхната вяра в Бог беше смесица от истинско и фалшиво, те подхождаха към нея с едно отворено и едно затворено око и не бяха сериозни в практикуването на вярата си. Те продължиха в такова състояние на заблуда и в крайна сметка умряха объркани. Какъв е смисълът от всичко това? Днес, за да вярваш в практическия Бог, трябва да поемеш по правия път. Ако вярваш в Бог, трябва не само да търсиш благословии, но и да Го обичаш, и да Го познаваш. Чрез Неговото просветление, чрез твоите собствени индивидуални стремежи можеш да ядеш и пиеш от Неговото слово, да постигнеш истинско разбиране за Бог и да имаш истинска любов към Него, извираща от дълбините на сърцето ти. С други думи, когато любовта ти към Бог е най-истинска и никой не може да я унищожи или да ѝ попречи, в този момент си на прав път относно вярата ти в Бог. Това доказва, че принадлежиш на Бог, защото сърцето ти вече е Божие притежание и нищо друго не може да те завладее. Чрез твоя опит, чрез цената, която си платил, и чрез Божието дело ти си в състояние да развиеш доброволна любов към Бог — и когато го направиш, ще се освободиш от влиянието на Сатана и ще заживееш в светлината на Божието слово. Само когато си се освободил от влиянието на тъмнината, може да се каже, че си придобил Бог. Във вярата си в Бог трябва да се стремиш към тази цел. Това е задължение на всеки от вас. Никой от вас не бива да се задоволява със сегашното състояние на нещата. Не може да имаш две мнения по отношение на Божието дело, нито да се отнасяш към него лекомислено. Трябва да мислиш за Бог във всяко отношение и по всяко време, и да правиш всичко заради Него. И винаги, когато говориш или действаш, трябва да поставяш интересите на Божия дом на първо място. Само така можеш да бъдеш в съответствие с Божиите намерения.

Най-голямата грешка на хората по отношение на вярата им в Бог е, че вярват само на думи, а Бог напълно отсъства от ежедневието им. Всички хора наистина вярват в съществуването на Бог, но Бог не е част от ежедневието им. Устите им изричат много молитви към Бог, но Той заема малко място в сърцата им и затова ги изпитва отново и отново. Тъй като хората са нечисти, Бог няма друга алтернатива, освен да ги подложи на изпитания, за да се засрамят и да опознаят себе си в тези изпитания. В противен случай хората ще се превърнат в потомци на архангела и ще стават все по-покварени. В процеса на своята вяра в Бог всеки човек отхвърля много от личните си намерения и цели под Божието непрестанно пречистване. В противен случай Бог нямаше да може да използва никого и да върши в хората необходимото Си дело. Бог първо пречиства хората и посредством този процес те могат да опознаят себе си и Бог може да ги промени. Само тогава Бог влага живота Си в тях и само така сърцата им могат да бъдат напълно обърнати към Него. Затова казвам, че да вярваш в Бог не е толкова просто, колкото твърдят хората. Според Бог, ако имаш само знание, но Неговото слово не е твой източник на живот, и ако се ограничиш единствено до собственото си знание, но не практикуваш истината или не живееш според Божието слово, то това е доказателство, че все още нямаш боголюбиво сърце, и показва, че то не Му принадлежи. Човек може да познае Бог, като повярва в Него: това е крайната цел и е целта на човешкия стремеж. Трябва да положиш усилия да живееш според Божиите думи, така че те да могат да се осъществят на практика. Ако имаш само доктринално познание, то вярата ти в Бог няма да доведе до нищо. Единствено, ако едновременно практикуваш и живееш според Неговото слово, твоята вяра може да се счита за пълна и в съответствие с Божиите намерения. По този начин много хора могат да говорят за дълбоки знания, но в момента на смъртта им очите им се пълнят със сълзи и те се мразят за това, че са пропилели цял един живот и са доживели до дълбока старост напразно. Те просто разбират доктрините, но не могат да приложат истината на практика или да свидетелстват за Бог. Вместо това те просто тичат насам-натам, заети като пчели, и едва на ръба на смъртта най-накрая осъзнават, че им липсва истинско свидетелство и че изобщо не познават Бог. А не е ли твърде късно? Защо не изживееш мига и не се стремиш към истината, която обичаш? Защо да чакаш до утре? Ако, докато си жив, не страдаш за истината или не се стремиш да я постигнеш, не смяташ ли, че може да съжаляваш в предсмъртния си час? Ако е така, тогава защо вярваш в Бог? В действителност има много неща, в които хората, ако положат дори най-малкото усилие, могат да приложат истината на практика и по този начин да задоволят Бог. Само защото сърцата на хората са винаги обладани от демони, те не могат да действат в името на Бог и постоянно бързат заради плътта си, без никакъв смисъл в крайна сметка. Поради тази причина хората постоянно са измъчвани от проблеми и трудности. Не са ли това мъченията на Сатана? Не е ли това покварата на плътта? Не бива да се опитваш да заблуждаваш Бог с празни думи. Вместо това трябва да предприемеш осезаеми действия. Не се заблуждавай — какъв би бил смисълът от това? Какво би спечелил, ако живееш заради плътта си и се бориш за печалба и слава?