Поддържането на Божиите думи и способността да ги обясниш, без да се смущаваш, все още не означава, че владееш реалността; нещата не са толкова прости, колкото си ги представяш. Дали владееш реалността не зависи от това какво казваш, а от това какво преживяваш. Само когато Божиите думи станат твой живот и твой естествен израз, може да се каже, че владееш реалността, и само тогава може да се смята, че си придобил истинско разбиране и истински духовен ръст. Трябва да можеш да издържаш на проверка в продължение на дълги периоди от време и да можеш да живееш така, както Бог изисква. Това не трябва да е просто позиране, а естествено да извира от теб. Само тогава ще владееш реалността истински и само тогава ще си придобил живот. Нека използвам примера с процеса срещу полагащите труд, който е познат на всички: всеки може да изложи най-възвишените си теории за тях и всеки има прилично разбиране по темата; всеки говори по нея и всяко изказване надминава предишното, сякаш става дума за състезание. Ако обаче човек не е преминал през голямо изпитание, много трудно е да се каже, че той може да даде добро свидетелство. Накратко, изживяването на човека е все още твърде недостатъчно, което напълно противоречи на разбирането му. Следователно духовният ръст на човека все още не е достигнат и това все още не е човешки живот. Тъй като разбирането на човека не е пренесено в реалността, духовният му ръст все още е като пясъчен замък, който се клати и е на ръба на срутването. Човекът владее твърде малко от реалността; почти невъзможно е да се открие такава у него. Прекалено малко реалност извира естествено от него и цялата реалност, която изживява, е принудена. Това е причината да твърдя, че човекът не владее реалността. Макар хората да твърдят, че боголюбивите им сърца никога не се променят, това са просто думи, които казват, преди да са срещнали каквито и да било изпитания. Когато един ден внезапно се сблъскат с изпитания, думите отново ще се разминат с действителността и това отново ще докаже, че човекът не владее реалността. Може да се каже, че когато се сблъскаш с неща, които не отговарят на представите ти и изискват да оставиш себе си настрана, това са твоите изпитания. Преди да се разкрият Божиите намерения, всеки преминава през строг тест и през огромно изпитание. Можеш ли да разбереш това? Когато Бог иска да изпита хората, Той винаги им позволява да направят своя избор, преди да бъде разкрита действителната истина. Това означава, че когато Бог подлага човека на изпитания, Той никога няма да му разкрие истината; това е начинът, по който хората биват разобличавани. Това е един от начините, по които Бог върши Своята работа, за да провери дали познаваш днешния Бог и дали владееш някаква реалност. Наистина ли нямаш съмнения относно Божието дело? Ще успееш ли наистина да останеш непоклатим, когато те сполети голямо изпитание? Кой се осмелява да каже: „Гарантирам, че няма да има проблеми“? Кой се осмелява да твърди: „Другите може да се съмняват, но аз никога няма да се усъмня“? Точно както когато Петър беше подложен на изпитания: той все се хвалеше, преди истината да бъде разкрита. Това не е личен недостатък, характерен само за Петър; това е най-голямата трудност, с която се сблъсква понастоящем всеки човек. Ако бях посетил няколко места или ако бях посетил няколко братя и сестри, за да видя какво е вашето разбиране за днешното Божие дело, със сигурност щяхте да се похвалите със знанията си и щеше да изглежда така, сякаш нямате никакви съмнения. Ако те бях попитал: „Можеш ли наистина да определиш дали днешната работа се извършва лично от Бог? Без никакво съмнение?“, със сигурност щеше да отговориш: „Без никакво съмнение това е дело на Божия Дух“. Веднъж щом отговориш по такъв начин, със сигурност не би изпитал и капка съмнение и дори би се почувствал доста доволен, смятайки, че си овладял частица реалност. Тези, които са склонни да разбират нещата по този начин, са хора, които владеят реалността по-слабо; колкото повече човек си мисли, че я е овладял, толкова по-малко ще успява да остане непоколебим, когато се сблъсква с изпитания. Горко на онези, които са високомерни и надменни, и горко на онези, които не познават себе си; такива хора умеят да говорят, но не умеят да прилагат думите си на дело. При най-малкия знак за беда тези хора започват да се съмняват и в съзнанието им се прокрадва мисълта да се откажат. Те не владеят реалността; те просто имат теории, които са над религията, без никаква част от реалността, която сега се изисква от Бог. Най-много Ме отвращават онези, които говорят само за теории, без да владеят реалността. Те викат най-силно, когато вършат работата си, но щом се сблъскат с реалността, се разпадат. Нима това не показва, че тези хора не владеят реалността? Колкото и да са свирепи вятърът и вълните, ако можеш да устоиш, без да допуснеш дори капка съмнение да се прокрадне в ума ти, и ако можеш да останеш непоколебим и да не се отдадеш на отрицание, дори когато вече никой друг не е останал, ще бъдеш считан за човек с истинско разбиране и истински владеещ реалността. Ако се обръщаш накъдето духа вятърът, ако следваш мнозинството и свикнеш да повтаряш чужди думи като папагал, тогава колкото и сладкодумен да си, това няма да е доказателство, че владееш реалността. Затова те съветвам да не избързваш с изричането на празни думи. Знаеш ли какво ще направи Бог? Не се дръж като втори Петър, за да не се посрамиш и да не можеш да държиш главата си изправена; това няма да донесе нищо добро на никого. Повечето хора не притежават истински духовен ръст. Макар че Бог е свършил много работа, Той не е стоварил реалността върху хората; по-точно казано, Той никога не е наказвал никого лично. Някои хора биват изобличени чрез такива изпитания, а греховните им ръце се протягат все по-надалеч и по-надалеч, мислейки си, че е лесно да надделеят над Бог, че могат да правят каквото си поискат. Тъй като не са в състояние да издържат дори на такова изпитание, за по-трудни изпитания при тях не може да става и дума, нито за владеене на реалността. Нима не се опитват просто да заблудят Бог? Владеенето на реалността не е нещо, което може да се подправи, нито пък реалността е нещо, което можеш да постигнеш, като я познаваш. Това зависи от действителния ти духовен ръст, както и от това дали можеш или не можеш да устоиш на всички изпитания. Разбираш ли?

Бог не изисква от хората просто да са способни да говорят за реалността; това би било твърде лесно, нали? Защо тогава Бог говори за навлизане в живота? Защо Той говори за промяна? Ако хората могат да говорят единствено празни приказки за реалността, могат ли да постигнат промяна в нрава си? Добрите войни на Царството не са обучени да бъдат група хора, които могат само да говорят за реалността или да се хвалят; те по-скоро са обучени да изживяват Божиите слова по всяко време, да останат непоклатими, независимо от това с какви спънки се сблъскват, и да живеят постоянно в съответствие с Божиите слова, без да се връщат към света. Това е реалността, за която говори Бог; това е Божието изискване към човека. Затова недей да смяташ, че реалността, за която говори Бог, е прекалено проста. Само по себе си, просветлението от Светия Дух не е равносилно на владеене на реалността. Това не е човешки духовен ръст — това е Божията благодат, за която човекът не допринася с нищо. Всеки човек трябва да понесе страданията на Петър и още повече — да притежава славата на Петър, която да изживее, след като е придобил Божието дело. Само това може да се нарече реалност. Не мисли, че владееш реалността само защото можеш да говориш за нея — това е заблуда. Такива мисли не са в съгласие с Божиите намерения и нямат истинско значение. Не казвай такива неща в бъдеще — потуши подобни приказки! Всички, които имат нелепо разбиране за Божиите слова, са невярващи. Те не притежават реални познания, още по-малко пък реален духовен ръст; те са невежи хора, на които им липсва реалност. С други думи, всички, които живеят извън същността на Божиите слова, са невярващи. Онези, определени от хората като невярващи, са зверове в очите на Бог, а тези, които Бог смята за невярващи, са хора, които не приемат Божиите слова за свой живот. Затова може да се каже, че онези, които не владеят реалността на Божиите слова и не ги изживяват са невярващи. Божието желание е да накара всеки да изживее реалността на Неговите слова — не просто да накара всеки да говори за реалността, а нещо повече — да даде възможност на всеки да изживее реалността на Неговите слова. Реалността, която човекът възприема, е твърде повърхностна; тя няма стойност и не може да удовлетвори Божиите намерения. Тя е твърде незначителна и дори не заслужава да бъде споменавана. Тя е твърде недостатъчна и е доста под стандартите на Божиите изисквания. Всеки от вас ще бъде подложен на сериозна проверка, за да се види кой от вас просто умее да говори за разбиранията си, без да може да посочи пътя, както и да се разбере кой от вас е безполезен отпадък. Помни това отсега нататък! Не говори за празни знания; говори само за пътя на практиката и за реалността. Преминавай от реално знание към реална практика, а след това — от практика към реално изживяване. Не поучавай другите и не говори за истинско знание. Ако разбирането ти е път, нека думите ти се движат свободно по него; ако не е, моля, затвори си устата и спри да говориш! Това, което казваш, е безполезно. Говориш за разбиране, за да заблудиш Бог и да накараш другите да ти завиждат. Нима това не е твоята амбиция? Нима не си играеш умишлено с другите? Има ли някаква стойност в това? Ако говориш за разбиране, след като си го изпитал, това няма да се приеме за самохвалство. В противен случай си човек, който изрича високомерни думи. В реалния ти опит има много неща, които не можеш да преодолееш, и не можеш да въстанеш срещу собствената си плът; винаги правиш каквото си поискаш, никога не удовлетворяваш Божиите намерения, но все още имаш наглостта да говориш за теоретично разбиране. Ти си безсрамник! Все още си толкова смел, че говориш за своето разбиране на Божиите слова. Колко безсрамно от твоя страна! Ораторството и хвалбите са станали твоя истинска същност и си привикнал към тях. Когато искаш да говориш, го правиш с лекота, но когато става дума за практикуване, се отдаваш на декорация. Нима това не е начин да заблудиш другите? Може и да успееш да измамиш хората, но Бог не може да бъде заблуден. Хората не са наясно и нямат проницателност, но Бог е сериозен по тези въпроси и няма да те пощади. Братята и сестрите ти може и да се застъпят за теб, да хвалят разбирането ти и да ти се възхищават, но ако изобщо не владееш реалността, Светият Дух няма да те пощади. Може би практичният Бог няма да търси грешките ти, но Божият Дух ще те пренебрегне и ще ти е достатъчно трудно да го понесеш. Вярваш ли на това? Говори повече за реалността на практиката; нима вече си забравил? Говори повече за практическите пътища; нима вече си забравил? „Предлагай по-малко възвишени теории и безполезни, надути приказки; най-добре започни да практикуваш още сега“. Нима си забравил тези думи? Изобщо ли не разбираш? Нима не проумяваш Божиите намерения?