Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Сред хората Аз бях Духът, който те не успяха да видят, Духът, с когото никога не биха имали досег. Поради трите етапа на делото Ми на земята (сътворение на света, изкупление и унищожение), Аз се появявам сред тях по различно време (никога публично), за да върша Своите дела сред тях. Първият път, когато дойдох сред хората, беше през Епохата на изкуплението. Разбира се, Аз дойдох у еврейско семейство и като такива, първите, които видяха Божието идване на земята, бяха евреите. Причината, поради която извърших това дело лично, беше, че в Моето дело на изкупление исках да използвам въплъщението Си като принос за грях. И така, първите, които Ме видяха, бяха евреите в Епохата на благодатта. Това беше първият път, когато работих в плът. В Епохата на царството Моята работа е да завоювам и усъвършенствам, затова върша Своето пастирско дело отново в плът. Това е вторият път, когато работя в плът. В последните два етапа на делото това, с което хората се свързват, вече не е невидимият, неосезаем Дух, а човек, който е Духът, превърнат в плът. Така, в очите на човека, Аз отново ставам човек, без нищо от вида и усещането за Бог. Нещо повече, Богът, който хората виждат, е не само мъж, но и жена, което е най-поразително и озадачаващо за тях. Отново и отново, Моето изключително дело руши старите вярвания, поддържани в продължение на много, много години. Хората са изумени! Бог не е само Светият Дух, Духът, седмократно усиленият Дух или всеобхватният Дух, но е и човек — обикновен човек, изключително обикновен човек. Той е не само мъж, но и жена. Те са сходни по това, че и двамата са родени като човешки същества, а се различават по това, че единият е заченат от Светия Дух, а другият е роден от човек, макар и произлязъл директно от Духа. Те си приличат по това, че и двете Божии въплъщения изпълняват делото на Бог Отец, а се различават по това, че едното изпълнява делото на изкуплението, докато другото изпълнява делото на завоеванието. И двете представляват Бог Отец, но едното е Изкупителят, изпълнен с любяща доброта и милост, а другото е Богът на праведността, изпълнен с гняв и осъждане. Едното е Върховният Командир, който започна делото на изкуплението, а другото е праведният Бог, който извършва делото на завоеванието. Едното е началото, а другото — краят. Едното е безгрешна плът, а другото е плът, която завършва изкуплението, продължава делото и никога не е греховна. И двете са един и същ Дух, но живеят в различна плът, родени са на различни места и Ги делят няколко хиляди години. Всичките Им дела обаче взаимно се допълват, никога не си противоречат и може да се говори за тях едновременно. И двете са човешки същества, но едното е било бебе момче, а другото е било невръстно момиче. През всичките тези много години това, което хората са виждали, е не само Духът и не само човек, мъж, но и много неща, които не се вписват в човешките представи; като такива, хората никога не са в състояние да Ме проумеят напълно. Те продължават наполовина да вярват и наполовина да се съмняват в Мен — сякаш съществувам, но съм и измамлив сън — поради което и до днес хората все още не знаят какво е Бог. Можеш ли наистина да Ме обобщиш в едно просто изречение? Наистина ли се осмеляваш да кажеш, че: „Исус е само и единствено Бог и Бог е само и единствено Исус“? Наистина ли си толкова дързък, че да кажеш: „Бог е само и единствено Духът, и Духът е само и единствено Бог“? Нима ти е удобно да кажеш, че: „Бог е просто човек, облечен в плът“? Наистина ли имаш смелостта да твърдиш, че: „Образът на Исус е великият образ на Бог“? Можеш ли да използваш красноречието си, за да обясниш напълно Божия нрав и образ? Наистина ли се осмеляваш да кажеш, че: „Бог е създал само мъжете, но не и жените, по Свой образ и подобие“? Ако твърдиш това, тогава никоя жена не би била сред Моите избрани, а още по-малко жените биха били клас от човешкия род. Нима наистина знаеш какво е Бог? Бог човек ли е? Бог Дух ли е? Наистина ли Бог е мъж? Само Исус ли може да завърши делото, което трябва да свърша? Ако избереш само едно от гореизброените, за да обобщиш Моята същност, тогава си лоялен, но изключително невеж вярващ. Ако работех въплътен един единствен път, щяхте ли да Ми определяте граници? Наистина ли можеш да Ме разбереш напълно с един поглед? Наистина ли можеш да Ме обобщиш напълно въз основа на това, на което си бил изложен през живота си? Ако вършех подобна работа и в двете Си въплъщения, как щяхте да Ме възприемате? Щяхте ли да Ме оставите прикован на кръста завинаги? Може ли Бог да е толкова обикновен, колкото твърдиш?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Какво е твоето разбиране за Бог?“)

Исус и Аз произлизаме от един Дух. Въпреки че не сме свързани по плът, Духовете ни са единосъщни; въпреки че съдържанието на това, което правим, и делото, с което сме се заели, не са еднакви, по същество Си приличаме; Нашата плът приема различни форми, но това се дължи на промяната в епохата и различните изисквания на Нашето дело; Нашите служения не си приличат, така че и работата, която вършим, и нравът, с който се разкриваме пред хората, също е различен. Ето защо това, което човек вижда и разбира днес, не е като в миналото и причината е промяната в епохата. Независимо от това, че са различни по пол и форма на телата и че не са родени в едно и също семейство, нито пък в един и същи период от време, Духовете им все пак са единни. Въпреки че плътта им не споделя нито кръв, нито каквото и да било физическо родство, не може да се отрече, че Те са въплътените тела на Бог в два различни периода от време. Това, че Те са въплътените тела на Бог, е неопровержима истина. Те обаче не са от една и съща кръвна линия и нямат общ човешки език (едното е на мъж, който говори езика на евреите, а другото е на жена, която говори само китайски). Именно поради тези причини Те са живели в различни държави и в различни периоди от време, за да вършат работата, която подобава на всеки от Тях. Въпреки факта, че са един и същ Дух и имат еднаква същност, няма абсолютно сходство между външните обвивки на Тяхната плът. Общото за Тях е само еднаквата човешка природа, но що се отнася до външния вид на плътта им и обстоятелствата на Тяхното раждане, Те не си приличат. Тези неща не оказват никакво влияние върху работата, която всеки от Тях върши, или върху познанието, което хората имат за Тях, тъй като в крайна сметка Те са един и същ Дух и никой не може да Ги раздели. Въпреки че не са свързани по кръвна линия, цялото Им същество е ръководено от Техните Духове, които им възлагат различна работа в различни периоди от време, а Тяхната плът е от различни кръвни линии. Духът на Йехова не е баща на Духа на Исус, а Духът на Исус не е син на Духа на Йехова: Те са един и същ Дух. По същия начин въплътеният Бог днес и Исус не са свързани по кръвен път, но са едно цяло, защото Техните Духове са едно цяло. Бог може да върши делата на милостта и любящата доброта, както и делата на справедливия съд и порицанието на човека, и да сипе проклятия върху него; и накрая, Той може да свърши работата по разрушаването на света и наказването на нечестивите. Нима Той не върши всичко това Сам? Не е ли това всемогъществото на Бог? Той можа да установи закони за хората и да им даде заповеди, а също така и да ръководи първите израилтяни в живота им на земята и да ги напътства в изграждането на храма и олтарите, като господстваше над всички тях. Благодарение на Своята власт Той живя на земята с народа на Израил две хиляди години. Израилтяните не посмяха да се разбунтуват срещу Него; всички се бояха от Йехова и спазваха заповедите Му. Такава беше работата, която беше извършена благодарение на Неговата власт и Неговото всемогъщество. След това, по време на Епохата на благодатта, Исус дойде да изкупи цялото паднало човечество (не само народа на Израил). Той прояви милост и любяща доброта към хората. Исус, когото хората видяха в Епохата на благодатта, беше благ и винаги любящ към тях, защото беше дошъл да спаси човечеството от греха. Той можеше да прощава греховете на хората, докато Неговото разпятие не изкупи напълно човечеството от греха. В този период Бог се яви на човека в милост и любяща доброта, т.е. Той стана принос за грях на човека и беше разпнат заради греховете на човека, за да бъдат те завинаги простени. Той беше милостив, състрадателен, търпелив и любящ. И всички онези, които последваха Исус в Епохата на благодатта, също се стремяха да бъдат търпеливи и любящи във всичко. Те бяха дълготърпеливи и никога не отвръщаха на удара, дори когато ги биеха, проклинаха или убиваха с камъни. В последния етап обаче това вече не може да бъде така. Делото на Исус и Йехова не беше напълно еднакво, въпреки че Те бяха от един Дух. Делото на Йехова не завърши епохата, а я направляваше, поставяйки началото на живота на човечеството на земята, а делото днес е да се завоюват онези хора сред езическите народи, които са били дълбоко покварени, и да бъде поведен не само богоизбраният народ в Китай, но и цялата вселена и цялото човечество. Може да ти изглежда, че това дело се върши само в Китай, но всъщност то вече е започнало да се разпространява в чужбина. Защо хората извън Китай търсят истинския път, отново и отново? Това е така, защото Духът вече е започнал да работи и думите, които се изричат днес, са насочени към хората в цялата вселена. С това половината от делото вече се осъществява. От сътворението на света до днес Божият Дух е поставил началото на това велико дело, като освен това е извършвал различна работа в различни епохи и сред различни народи. Хората от всяка епоха виждат различен Негов нрав, който естествено се разкрива чрез различните дела, които Той върши. Той е Бог, изпълнен с милост и любяща доброта; Той е принос за грях на човека и негов пастир; но Той е и съд, порицание и проклятие за човека. Той успя да поведе човека да живее на земята две хиляди години и успя също така да изкупи поквареното човечество от греха. Днес Той е способен и да завоюва хората, които не Го познават, и да ги постави под Своята власт, така че всички да Му се подчинят напълно. Накрая Той ще изгори всичко, което е нечисто и неправедно в хората в цялата вселена, за да им покаже, че е не само милостив и любящ Бог, не само Бог на мъдростта и чудесата, не само свят Бог, но също и Бог, който съди човека. За злите сред хората Той е огън, съд и наказание; за тези, които трябва да се усъвършенстват, Той е скръб, облагородяване и изпитание, а също и утеха, препитание, осигуряване на думи, предприемане на мерки и окастряне. А за тези, които са пропъдени, Той е наказание и възмездие. […]

Бог не само е Дух, Той може да стане и плът. Освен това Той е въплътена слава. Въпреки че не си видял Исус, Негови свидетели са били израилтяните — евреите от онези времена. Първоначално Той имаше тяло от плът и кръв, но след като бе разпнат, Той стана въплътена слава. Той е всеобхватният Дух и може да върши работа навсякъде. Той може да бъде Йехова, Исус или Месия; накрая Той може да стане и Всемогъщият Бог. Той е праведност, съд и порицание, Той е проклятие и гняв, но също така е милост и любяща доброта. Всички дела, които Той е извършил, могат да Го представляват. Какъв Бог казваш, че е Той? Ти не можеш да обясниш. Ако наистина не можеш да обясниш, не бива да правиш заключения за Бог. Не прави заключението, че Бог завинаги е Бог на милостта и любящата доброта, само защото в един от етапите е извършил делото на изкуплението. Можеш ли да си сигурен, че Той е само милостив и любящ Бог? Ако Той е само милостив и любящ Бог, защо ще сложи край на епохата в последните дни? Защо ще изпрати толкова много бедствия? Според представите и мислите на хората Бог трябва да бъде милостив и любящ до самия край, за да може да бъде спасен и последният представител на човешкия род. Но защо в последните дни Той изпраща такива големи бедствия като земетресения, мор и глад, за да унищожи злите хора, които гледат на Бог като на враг? Защо Той позволява хората да страдат от тези бедствия? Що се отнася до това какъв Бог е Той, никой от вас не смее да каже и никой не може да обясни. Можеш ли да бъдеш сигурен, че Той е Духът? Смееш ли да твърдиш, че Той не е нищо друго освен плътта на Исус? И смееш ли да твърдиш, че Той е Бог, който завинаги ще бъде разпнат на кръст заради човека?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Двете въплъщения на Бог придават пълен смисъл на въплъщението“)

Защо казвам, че смисълът на въплъщението не е завършен с делото на Исус? Защото Словото не стана изцяло плът. Това, което Исус направи, е само част от Божието дело в плът; Той извърши само делото на изкуплението, но не и делото на пълното спечелване на човека. Поради тази причина в последните дни Бог отново стана плът. Този етап от делото също се извършва в обикновена плът; той се изпълнява от напълно нормално човешко същество, чиято човешка природа не е ни най-малко трансцендентна. С други думи, Бог е станал завършено човешко същество, Той е човек, чиято идентичност е тази на Бог, завършено човешко същество, изцяло от плът, Който изпълнява делото Си. Човешките очи виждат едно тяло от плът, което изобщо не е трансцендентно, един съвсем обикновен човек, който може да говори на езика на небесата, който не показва чудотворни знамения, не върши чудеса, нито пък разкрива вътрешната истина за религията в големи конгресни зали. За хората делото на второто въплъщение изглежда напълно различно от това на първото и то до такава степен, че двете сякаш нямат нищо общо едно с друго, и този път не може да се види нищо от делото на първото. Въпреки че делото на второто въплъщение е различно от това на първото, това не доказва, че Техният източник не е един и същ. Дали Техният източник е един и същ, зависи от естеството на работата, извършвана от въплътените тела, а не от външните Им обвивки. По време на трите етапа на Своето дело Бог се е въплъщавал два пъти и двата пъти делото на въплътения Бог открива нова епоха, поставя началото на ново дело; въплъщенията взаимно се допълват. За човешките очи е невъзможно да разберат, че двете тела всъщност произхождат от един и същи източник. От само себе си се разбира, че това не е по силите нито на човешкото око, нито на човешкия ум. Но в Своята същност те са еднакви, тъй като Тяхното дело произлиза от един и същ Дух. Дали двете въплътени тела произлизат от един и същ източник, не може да се съди по епохата и мястото, в което са родени, или по други подобни фактори, а по божественото дело, изразено от Тях. Второто въплътено тяло не изпълнява нищо от делото, което е извършил Исус, защото Божието дело не се придържа към условностите, а винаги открива нов път. Второто въплътено тяло няма за цел да задълбочи или затвърди впечатлението от първото тяло в съзнанието на хората, а да го допълни и усъвършенства, да задълбочи познанието на човека за Бог, да разруши всички правила, които съществуват в сърцата на хората, и да заличи лъжливите образи на Бог в душите им. Може да се каже, че нито един отделен етап от Божието дело не може да даде на човека пълно познание за Него; всеки етап дава само част от това, не всичко. Въпреки че Бог е изразил напълно Своя нрав, поради ограничената способност на човека за разбиране неговото познание за Бог все още остава непълно. Невъзможно е, използвайки човешки език, да се предаде целия нрав на Бог; нещо повече, как един етап от Неговото дело може да изрази напълно Бог? Той работи в плът под прикритието на Своята нормална човешка природа и човек може да Го познае само чрез проявите на Неговата божествена същност, а не чрез телесната Му обвивка. Бог идва в плът, за да позволи на човека да Го опознае чрез различни Негови дела, при което няма два еднакви етапа от делото Му. Само по този начин човекът може да има пълно познание за Божието дело в плът, което да не се ограничава само до един аспект. Въпреки че работата на двете въплътени тела е различна, същността на телата и източникът на Тяхната работа са идентични, просто Те съществуват, за да изпълняват два различни етапа от делото, и възникват в две различни епохи. Независимо от всичко, въплътените тела на Бог имат еднаква същност и еднакъв произход — това е истина, която никой не може да отрече.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Същината на плътта, в която живее Бог“)

Навремето Ми казваха Йехова. После пък бях Месия, а по-нататък човеците с обич и почит Ме наричаха Исус Спасителя. Обаче днес Аз вече не съм Йехова или Исус, когото хората познаваха в онези минали времена; Аз съм Бог, завърнал се в сетните дни — Бог, който ще постави край на епохата. Аз съм Самият Бог, който се въздига от края на земята с целия Си нрав и преизпълнен с властност, благородство и великолепие. Хората никога не са влизали в досег с Мен, не са Ме опознали и са съвсем невежи по отношение на Моя нрав. От създаването на света, та чак до днес нито един човек не Ме е виждал. Това е Бог, който се явява пред хората в сетните дни, но е скрит сред тях. Той пребивава сред човеците, истински и реален като жарещото слънце и бушуващия пламък, изпълнен с мощ и преизпълнен с власт. Съдът на словото Ми няма да пропусне нито един човек, нито едно нещо и всеки и всичко ще бъде пречистено в пламъците. Накрая всички народи ще получат благослова на думите Ми, но и ще бъдат разкъсани на парчета от Моите слова. Така през сетните дни всички хора ще видят, че Аз съм завърналият се Спасител и че съм Всемогъщият Бог, покоряващ цялото човечество. И всички ще се убедят, че преди Се жертвах за хората, но в сетните дни Се превръщам и в слънчевия пламък, изпепеляващ всичко, и в Слънцето на праведността, разкриващо всички неща. Това е Моето дело в последните дни. Приех това име и възприех този нрав, за да може всички хора да видят, че съм праведен Бог, изпепеляващото слънце и обгарящият пламък, за да може всички да почитат Мен, единствения истински Бог, и да съзрат истинското Ми лице: Аз не съм само Бог на израилтяните и не съм само Изкупителят; Бог съм на всички създания на небето, в океаните и на земята.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Спасителят вече се е завърнал, възседнал „бял облак“)

Свързани проповеди

Вярата във Всемогъщия Бог представлява ли предателство към Господ Исус?