Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Всеки път, когато Бог идва на земята, Той променя името Си, пола Си, външния Си вид и делото Си. Той не повтаря делото Си и винаги е нов и никога не е същият. Когато дойде предишния път, името Му беше Исус. Дали когато дойде отново, Той пак ще се нарича Исус? Последния път, когато дойде, Той беше мъж. Може ли и този път да е мъж? Когато дойде в Епохата на благодатта, Неговото дело беше да бъде прикован на кръста; когато дойде отново, ще продължи ли да изкупува човечеството от греха? Може ли отново да бъде разпънат на кръста? Няма ли това да е повторение на Неговото дело? Нима не знаеш, че Бог е винаги нов, никога не е същият? Има хора, които казват, че Бог е неизменен. Това е вярно, но се отнася до неизменността на Божия нрав и Неговата същност. Промените в Неговото име и дело не доказват, че същността Му се е променила. С други думи, Бог винаги ще бъде Бог и това е непроменимо. Ако твърдиш, че Божието дело остава непроменено, ще може ли тогава Той да завърши Своя шестхилядолетен план за управление? Ти знаеш само, че Бог остава непроменен завинаги, но знаеш ли, че Бог е винаги нов, никога не е същият? Ако Божието дело не се променя, би ли могъл Той да води човечеството чак до наши дни? Ако Бог е неизменен, защо вече е завършил делото на две епохи? Неговото дело никога не спира да се развива, което означава, че нравът Му постепенно се разкрива пред човека, а това, което се разкрива, е Неговият вътрешноприсъщ нрав. В началото Божият нрав беше скрит от човека. Той никога не разкриваше нрава Си открито на човека и човекът просто нямаше познание за Него. Поради това Той използва Своето дело, за да разкрие постепенно Своя нрав на човека, но това, че работи по този начин, не означава, че Божият нрав се променя във всяка епоха. Това, че Божията воля се променя непрекъснато, не означава, че и нравът Му се променя непрекъснато. По-скоро означава, че тъй като епохите на Неговото дело са различни, Бог разкрива на човека Своя вътрешноприсъщ нрав в цялата му пълнота стъпка по стъпка, за да може човекът да Го опознае. Но това в никакъв случай не доказва, че Бог първоначално не притежава определен нрав или че нравът Му постепенно се променя с промяната на епохите — подобно разбиране би било погрешно. Бог разкрива на човека Своя вътрешноприсъщ и особен нрав — какъв е Той — в зависимост от смяната на епохите. Делото на една епоха не може да изрази целия нрав на Бог. И така, думите „Бог е винаги нов и никога не е същият“ се отнасят до Неговото дело, докато думите „Бог е неизменен“ се отнасят до това, което Бог има и е по Своята същност. Независимо от това не можеш да направиш така, че шестхилядолетното дело да зависи от едно единствено гледище или да го опишеш с мъртви думи. Такава е човешката глупост. Бог не е толкова прост, колкото си представя човек, и Неговото дело не може да се задържи в една епоха. Йехова, например, не може винаги да означава името на Бог; Бог може да върши делото Си и под името Исус. Това е знак, че Божието дело непрекъснато се развива и напредва.

Бог винаги е Бог и никога няма да се превърне в Сатана; Сатана винаги е Сатана и никога няма да стане Бог. Божията мъдрост, Божието чудо, Божията правда и Божието величие никога няма да се променят. Неговата същност, това кой е Той и какво притежава, никога няма да се променят. Неговото дело обаче постоянно напредва и се задълбочава, защото Той винаги е нов, никога не е същият. Във всяка епоха Бог приема ново име, във всяка епоха върши ново дело и във всяка епоха позволява на Своите създания да видят новата Му воля и новия Му нрав. Ако в една нова епоха хората не видят проявлението на Божия нов нрав, няма ли да Го приковат на кръста завинаги? А с това не ограничават ли Бог?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Видение за Божието дело (3)“)

Някои казват, че името на Бог не се променя. Защо тогава името на Йехова стана Исус? Беше пророкувано, че ще дойде Месията, защо тогава дойде човек с името Исус? Защо името на Бог се промени? Не беше ли извършено отдавна такова дело? Може ли Бог да не извърши по-ново дело днес? Вчерашното дело може да бъде променено, а делото на Исус може да последва от това на Йехова. Не може ли тогава делото на Исус да бъде последвано от друго дело? Ако името на Йехова може да бъде променено на Исус, тогава не може ли да бъде променено и името на Исус? Нищо от това не е странно; просто хората са твърде елементарни. Бог винаги ще бъде Бог. Независимо как се променя Неговото дело и независимо как може да се промени името Му, Неговият нрав и мъдрост никога няма да се променят. Ако вярваш, че Бог може да бъде наречен само с името Исус, тогава познанието ти е твърде ограничено. Смееш ли да твърдиш, че името на Бог завинаги ще бъде Исус, че Бог винаги и вовеки ще Се нарича с името Исус и че това никога няма да се промени? Смееш ли да твърдиш със сигурност, че именно името на Исус завърши Епохата на закона и ще завърши и последната епоха? Кой може да каже, че благодатта на Исус може да доведе епохата до края?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Как човек, който е ограничил Бог в представите си, може да получи Божиите откровения?“)

В първия етап от делото, извършено от Йехова, Той нито стана плът, нито се яви на хората. Така че хората никога не са виждали как изглежда. Без значение колко голям и висок е бил, Той все пак е Духът, Самият Бог, който е създал човека в началото. Тоест Той беше Божият Дух. Той говореше на хората от облаците, само като Дух, и никой не стана свидетел на появата Му. Едва в Епохата на благодатта, когато Божият Дух дойде в плът и се въплъти в Юдея, човекът за първи път видя образа на въплъщението като евреин. В Него нямаше нищо от Йехова. Въпреки това, Той беше заченат от Светия Дух, т.е. заченат от Духа на Самия Йехова, и Исус все пак се роди като въплъщение на Божия Дух. Това, което човекът видя за първи път, беше Светият Дух, който се спусна като гълъб върху Исус; това не беше Духът, присъщ единствено на Исус, а по-скоро Светият Дух. Тогава може ли Духът на Исус да бъде отделен от Светия Дух? Ако Исус е Исус, Синът, и Светият Дух е Светият Дух, тогава как биха могли Те да са едно? Ако беше така, делото нямаше да може да бъде извършено. Духът в Исус, Духът на небето и Духът на Йехова са едно цяло. То се нарича Светият Дух, Божият Дух, седемкратно усиленият Дух и всеобхватният Дух. Божият Дух може да върши много дела. Той може да създаде света и да го унищожи, като залее земята; Той може да изкупи цялото човечество, а освен това може да завоюва и унищожи цялото човечество. Всички тези дела се извършват от Самия Бог и не могат да бъдат извършени от никоя от личностите на Бог вместо Него. Неговият Дух може да бъде наричан с имената Йехова и Исус, както и Всемогъщият. Той е Господ и Христос. Той може да стане и Човешкият Син. Той е както на небесата, така и на земята; Той е високо над вселените и сред множеството. Той е единственият Господар на небесата и земята! От времето на сътворението досега това дело се извършва от Самия Божи Дух. Независимо дали става дума за дела в небесата или в плътта, всичко се извършва от Неговия собствен Дух. Всички създания, без значение дали са на небето или на земята, са в дланта на Неговата всемогъща ръка; всичко това е дело на Самия Бог и не може да бъде извършено от никой друг вместо Него. В небесата Той е Духът, но и Самият Бог; сред хората Той е плът, но остава Самият Бог. Въпреки че може да бъде наричан със стотици хиляди имена, Той все пак е Самият Той, пряк израз на Неговия Дух. Изкуплението на цялото човечество чрез Неговото разпятие беше извършено пряко от Неговия Дух, както и провъзгласяването към всички народи и всички земи през последните дни. Винаги и всякога Бог може да бъде наречен само всемогъщия и единствен истински Бог, Самият всеобхватен Бог. Отделните личности не съществуват, а още по-малко тази идея за Отец, Син и Свети Дух. Има само един Бог на небето и на земята!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Съществува ли Троицата?“)