За пръв път Бог стана плът чрез зачатие от Светия Дух и това е свързано с делото, което Му предстоеше да извърши. Епохата на благодатта започна с името на Исус. Когато Исус започна да изпълнява служението Си, Светият Дух започна да свидетелства за името Исус, а името Йехова повече не се споменаваше. Вместо това Светият Дух започна ново дело преди всичко под името Исус. Онези, които повярваха в Него, свидетелстваха за Исус Христос, а делото, което вършеха, също беше заради Исус Христос. Завършването на старозаветната Епоха на закона означаваше, че делото, извършвано предимно под името Йехова, беше приключило. След това Божието име вече не беше Йехова — вместо това Той беше наречен Исус и оттогава Светият Дух започна да работи предимно под името Исус. И така, днес все още ядеш и пиеш словата на Йехова и все още прилагаш делото от Епохата на закона към нещата — не прилагаш ли правила? Не продължаваш ли да живееш в миналото? Сега вече знаете, че последните дни са настъпили. Възможно ли е, когато Исус дойде, Той все още да се нарича Исус? Йехова каза на израилския народ, че ще дойде Месията, но когато дойде, Той не беше наречен Месия, а Исус. Исус каза, че ще дойде отново и че ще дойде точно така, както си е заминал. Това бяха словата на Исус, но ти видя ли начина, по който Исус си тръгна? Исус си замина на бял облак, но възможно ли е Той лично да се завърне сред хората на бял облак? Ако това беше така, нямаше ли да продължи да се нарича Исус? Когато Исус дойде отново, епохата вече ще се е променила, така че възможно ли е Той все още да бъде наричан Исус? Може ли Бог да бъде познат само с името Исус? Не може ли Той да бъде наречен с ново име в нова епоха? Може ли образът на една личност и едно конкретно име да представят Бог в Неговата пълнота? Във всяка епоха Бог върши ново дело и се нарича с ново име; как би могъл да върши едно и също дело в различни епохи? Как би могъл Той да се придържа към старото? Името Исус беше използвано за целите на делото на изкуплението, така че дали Той ще продължи да бъде наричан със същото име, когато се върне в последните дни? Ще продължи ли да върши делото на изкуплението? Защо Йехова и Исус са едно, но в различните епохи Те са наричани с различни имена? Дали не е защото епохите на Тяхното дело са различни? Може ли едно-единствено име да представя Бог в Неговата пълнота? Щом това е така, то Бог трябва да бъде наричан с различни имена в различните епохи и Той трябва да използва името, за да промени епохата и да я представлява, защото нито едно име не може да представя изцяло Самия Бог и всяко име може да представлява само Божия нрав, характерен за определена епоха; то е необходимо единствено за да представя Неговото дело. Следователно Бог може да избере всяко име, подходящо за Неговия нрав, за да представи цялата епоха. Независимо дали става въпрос за епохата на Йехова, или за епохата на Исус, всяка епоха е представена от име. Епохата на благодатта завърши, настъпи последната епоха и Исус вече е дошъл. Как би могъл Той все още да се нарича Исус? Как би могъл все пак да дойде сред хората в образа на Исус? Нима си забравил, че Исус е бил само образ на Назарянин? Забравил ли си, че Исус беше само Изкупител на човечеството? Как би могъл да поеме на плещите си делото на завоюване и усъвършенстване на човека в последните дни? Това, че Исус Си е заминал на бял облак, е факт, но как би могъл да Се върне сред хората на бял облак и все още да бъде наричан Исус? Ако Той наистина е дошъл на облак, как би могъл човек да не Го разпознае? Нима хората по целия свят не биха Го разпознали? В такъв случай не би ли бил само Исус Бог? В такъв случай Божият образ щеше да има вид на евреин и освен това щеше да остане непроменен завинаги. Исус каза, че ще дойде така, както Си е тръгнал, но знаеш ли истинското значение на думите Му? Възможно ли е Той да е говорил на тази група от вас? Всичко, което ти знаеш, е, че Той ще дойде така, както Си е тръгнал — на облак, но знаеш ли как точно Самият Бог върши делото Си? Ако ти наистина можеше да видиш, то как да се обяснят думите на Исус? Той каза: Когато Човешкият Син дойде в последните дни, Той Сам няма да знае, ангелите няма да знаят, небесните пратеници няма да знаят и нито един човек няма да знае. Само Отец ще знае, тоест само Духът ще знае. Дори Самият Човешки Син не знае, а ти можеш да видиш и да знаеш? Ако беше в състояние да знаеш и да виждаш със собствените си очи, нямаше ли тези думи да бъдат казани напразно? Какво каза тогава Исус? „А онзи ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец. И както стана в Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. […] Затова бъдете и вие готови; защото в час, в който не мислите, Човешкият Син иде“. Когато дойде този ден, и Самият Човешки Син няма да го знае. Под Човешки Син се разбира въплътената Божия плът — нормален и обикновен човек. Дори Самият Човешки Син не знае, така че откъде да знаеш ти? Исус каза, че ще дойде точно както Си е заминал. Дори и Той Самият не знае кога ще дойде, така че би ли могъл да ти каже предварително? В състояние ли си да Го видиш да идва? Не е ли това шега? Всеки път, когато Бог идва на земята, Той трябва да промени името Си; всеки път, когато идва, Той сменя пола Си; всеки път, когато идва, Той сменя външния Си образ; и всеки път, когато идва, Той сменя делото Си; Той не повтаря делото Си. Той е Бог, Който винаги е нов и никога не е стар. Когато дойде предишния път, името Му беше Исус. Дали когато дойде отново, Той пак ще се нарича Исус? Последния път, когато дойде, Той беше мъж. Може ли и този път да е мъж? Когато дойде в Епохата на благодатта, Неговото дело беше да бъде прикован на кръста; когато дойде отново, може ли все пак да изкупи човека от греха? Може ли отново да бъде разпънат на кръста? Няма ли това да е повторение на Неговото дело? Нима не знаеш, че Бог е винаги нов, никога не е стар? Има хора, които казват, че Бог е вечно неизменен. Това е вярно, но то означава, че Божият нрав и Неговата същност са неизменни. Промените в Неговото име и дело не доказват, че същността Му се е променила. С други думи, Бог винаги ще бъде Бог и това е непроменимо. Ако твърдиш, че Божието дело остава непроменено, ще може ли тогава Неговият шестхилядолетен план за управление да приключи? Ти знаеш само, че Бог остава непроменен завинаги, но знаеш ли, че Бог е винаги нов, никога не е стар? Ако Божието дело никога не се променя, би ли могъл Той да води човечеството чак до наши дни? Ако Бог е вечно неизменен, защо вече извърши делото на две епохи? Неговото дело никога не спира да се развива, което означава, че нравът Му постепенно се проявява пред човека, а това, което се проявява, е Неговият присъщ нрав. В началото Божият нрав беше скрит от човека. Той никога не проявяваше нрава Си открито на човека и човекът просто нямаше познание за Него. Поради това Той използва Своето дело, за да проявява постепенно Своя нрав на човека, но това, че извършва делото Си по този начин, не означава, че Божият нрав се променя във всяка епоха. Не че Божият нрав непрекъснато се променя, понеже Неговите намерения винаги се променят. По-скоро означава, че тъй като епохите на Неговото дело са различни, Бог проявява на човека Своя присъщ нрав в цялата му пълнота стъпка по стъпка, за да може човекът да Го опознае. Но това в никакъв случай не доказва, че Бог първоначално не притежава определен нрав и че нравът Му постепенно се променя с промяната на епохите — подобно разбиране би било погрешно. Бог проявява на човека Своя присъщ и особен нрав — какво е Бог — и го върши в зависимост от смяната на епохите. Делото на една епоха не може да изрази целия нрав на Бог. И така, думите „Бог е винаги нов и никога не е стар“ се отнасят до Неговото дело, докато думите „Бог е вечно неизменен“ се отнасят до това, което Бог присъщо притежава и представлява. Независимо от това не можеш да ограничиш делото, продължаващо шест хиляди години, до една-единствена точка или да му определиш границите с мъртви думи. Такова е човешкото невежество. Бог не е толкова прост, колкото си представя човек, и Неговото дело не може да се задържи в една епоха. Йехова, например, не може винаги да замени името на Бог; Бог може да върши делото Си и под името Исус. Това е знак, че Божието дело непрекъснато се развива и напредва.

Бог винаги е Бог и никога няма да се превърне в Сатана; Сатана винаги е Сатана и никога няма да стане Бог. Божията мъдрост, Божията дивност, Божията праведност и Божието величие никога няма да се променят. Неговата същност, това, което Той притежава и представлява, никога няма да се променят. Неговото дело обаче постоянно напредва и се задълбочава, защото Той винаги е нов, никога не е стар. Във всяка епоха Бог трябва да приеме ново име; във всяка епоха Бог трябва да върши ново дело; и във всяка епоха Бог трябва да остави Своите сътворени същества да видят новите Му намерения и новия Му нрав. Ако в една нова епоха хората не могат да видят израза на Божия нов нрав, няма ли да Го приковат на кръста завинаги? А с това няма ли да ограничат Бог? Ако Бог идваше в плът само като мъж, хората щяха да Го определят като мъж, като Бог на мъжете, и никога нямаше да повярват, че Той е Бог на жените. Тогава мъжете щяха да мислят, че Бог е от същия пол като мъжете, че Бог е глава на мъжете. Но в такъв случай какво става с жените? Това не е справедливо. Не е ли проява на пристрастие? Ако беше така, то всички, които Бог е спасил, щяха да бъдат мъже като Него и нито една жена нямаше да бъде спасена. Когато Бог създаде човешкия род, Той създаде както Адам, така и Ева. Той не създаде само Адам, а създаде и мъжа, и жената по Свой образ. Бог не е само Бог на мъжете — Той е и Бог на жените. В последните дни Бог започва нов етап на Своето дело. Той ще прояви още повече от нрава Си и това няма да е милостта и любящата доброта от времето на Исус. Тъй като Той извършва ново дело, това дело ще бъде придружено от нов нрав. Следователно, ако това дело се извършваше от Духа — ако Бог не бе станал плът, а вместо това Духът говореше директно чрез гръмотевици, така че човек да няма възможност за какъвто и да е досег с Него — щеше ли човекът да може да познае Неговия нрав? Ако това дело се извършваше само от Духа, тогава човекът по никакъв начин не би могъл да опознае Божия нрав. Хората могат да разберат със собствените си очи Божия нрав само когато Той стане плът, когато Словото се яви в плът и Той изрази целия Си нрав чрез плътта. Бог реално и истински живее сред хората. Той има форма и образ, човекът действително може да влезе в досег с Неговия нрав, в досег с това, което Той притежава и представлява. Само по този начин човек може истински да Го опознае. В същото време Бог е завършил и онова дело, в което „Бог е Бог на мъжете и Бог на жените“, и е осъществил пълнотата на Своето дело в плът. Той не дублира Своето дело в нито една епоха. Тъй като са настъпили последните дни, Той ще извърши Своето дело от последните дни, и ще разкрие пълния Си нрав в последните дни. Когато става дума за последните дни, това се отнася за различна епоха — епоха, в която, както каза Исус, със сигурност ще се сблъскате с бедствия, земетресения, глад и чума, които ще покажат, че това е нова епоха и че тя вече не е предишната Епоха на благодатта. Ако приемем, както казват хората, че Бог винаги остава непроменен, че Неговият нрав винаги е милостив и любящ, че Той обича човека като Себе Си, предлага на всеки човек спасение и никога не изпитва омраза към човека, може ли Неговото дело някога да приключи? Когато Исус дойде и беше прикован на кръста, жертвайки Себе Си за всички грешници и принасяйки Себе Си на жертвеника, Той вече беше завършил делото на изкуплението и сложил край на Епохата на благодатта. И така, какъв е смисълът да се повтаря делото на онази епоха в последните дни? Няма ли да е отричане на делото на Исус, ако се извърши същото дело? Ако Бог не бе извършил делото на разпятието, когато стигна до този етап, а бе останал любящ и милостив, то би ли могъл да сложи край на онази епоха? Би ли могъл един любящ и милостив Бог да сложи край на епохата? В делото на завършването на епохата през финалния период Божият нрав е нрав на наказание и съд, като разкрива всяка неправедност, за да съди публично безчислените народи и да усъвършенства онези, които искрено Го обичат. Само такъв нрав може да доведе епохата до нейния край. Последните дни вече са настъпили. Всички неща са сортирани според вида си и са разделени в различни категории въз основа на различните им естества. Това е точно времето, когато Бог разкрива изходите и крайните цели на хората. Ако човекът не преживее наказание и съд, тогава неговото непокорство и неправедност не могат да бъдат разобличени. Само чрез наказание и съд могат да бъдат разкрити изходите на всички неща. Само сред наказание и съд хората могат да покажат какви са в действителност. Злото ще бъде поставено при зло, доброто при добро, и всички хора ще бъдат сортирани според вида си. Чрез наказание и съд ще бъдат разкрити изходите на всички неща, така че злото да може да бъде наказано, а доброто възнаградено, и всички безчислени народи да се предадат на Божието господство. Цялото това дело трябва да бъде постигнато чрез праведно наказание и съд. Тъй като покварата на човека е достигнала своя връх, а непокорството му е твърде тежко, само праведният Божи нрав, който е предимно наказание и съд и се проявява в последните дни, може напълно да преобрази човека и да го направи завършен, и може да разкрие злото, и по този начин да накаже строго всички неправедни хора. Следователно такъв нрав притежава значимостта на епохата. Божият нрав се проявява и се разкрива пред всички заради делото на всяка нова епоха. Бог не проявява Своя нрав произволно и безсмислено. Ако в последните дни, когато изходите на хората са разкрити, Бог все още обичаше човека, като изливаше върху него безкрайна милост и любяща доброта, все още се отнасяше към него с любов, а не с праведен съд, като му показваше дълготърпение, търпение и прошка, и все още му прощаваше, независимо колко тежък грях е извършил, без никакъв праведен съд, то кога би могло да приключи цялото Му управление? Кога такъв нрав би могъл да доведе човека до подходящата крайна цел за човечеството? Това е като съдия, който винаги обича хората, добросърдечен, мек съдия, който обича хората; каквито и престъпления да са извършили, той ги обича, и които и да са те, той ги обича и проявява търпимост към тях — кога изобщо би могъл да реши ясно някое дело? В последните дни само праведният съд може да сортира всички човешки същества според вида им и може да въведе човека в едно по-ново измерение. Така Бог използва праведния нрав на съд и наказание, за да доведе цялата епоха до нейния край.

Божието дело през време на цялото Му управление е много ясно: Епохата на благодатта е Епоха на благодатта, а последните дни са последни дни. Има ясни разлики между отделните епохи, защото във всяка епоха Бог върши делото, което е представително за тази епоха. За да бъде извършено делото на последните дни, са необходими огън, съд, наказание, гняв и унищожение, които да сложат край на тази епоха. Последните дни се отнасят за последната епоха. Дали по време на последната епоха Бог няма да сложи край на тази епоха? За да сложи край на епохата, Бог трябва да донесе наказание и съд със Себе Си. Само по този начин Той може да сложи край на епохата. Исус искаше човекът да продължи да оцелява и да живее, както и да съществува по по-добър начин. Той искаше да спаси човека от греха, да го предпази от непрестанното му затъване в покварата и от това да живее в Хадес и в ада, и като го спаси от Хадес и ада, да му позволи да продължи да живее. Вече са настъпили последните дни. Бог ще унищожи човека и напълно ще погуби човешкия род, т.е. ще преобрази бунтарството на човечеството. Поради тази причина с предишния Си милостив и любящ нрав би било невъзможно Бог да сложи край на епохата или да приключи Своя шестхилядолетен план за управление. Всяка епоха изразява специфично представяне на Божия нрав и всяка епоха съдържа делото, което Бог трябва да свърши. Това означава, че делото, извършено от Самия Бог във всяка епоха, съдържа израза на Неговия истински нрав, а Неговото име и делото, което Той върши, се променят с всяка следваща епоха — те са напълно нови. В Епохата на закона делото по ръководене на човечеството се извършваше под името Йехова и първият етап от това дело започна на земята. През този етап делото се състоеше в построяването на храма и жертвеника и в използването на закона за напътстване на израилтяните и за извършване на делото сред тях. Като напътстваше израилския народ, Той постави основа за Своето дело на земята. От тази основа Той разшири делото Си извън Израил, с други думи, след като започна от Израил, Бог разшири делото Си навън, така че следващите поколения постепенно да разберат, че Йехова е Бог и че именно Йехова е създал небесата и земята и всички неща, и че именно Йехова е направил всички сътворени същества. Той разшири делото Си чрез израилския народ навън, отвъд неговите граници. Земята на Израил беше първото свято място в делото на Йехова на земята и именно в земята на Израил Бог за пръв път извърши дело на земята. Това беше делото на Епохата на закона. По време на Епохата на благодатта Исус беше Богът, Който спаси човека. Това, което Той притежаваше и представляваше, беше благодат, любяща доброта, милост, търпимост, търпение, смирение, любов и снизхождение. Ето защо толкова много от делото, което Той извърши, беше заради изкуплението на човечеството. Нравът Му беше нрав на милосърдие и любяща доброта. Бидейки милостив и любящ, Той трябваше да бъде разпънат на кръст за човека, за да покаже, че Бог обича човека като Себе Си дотолкова, че да пожертва целия Себе Си. В Епохата на благодатта Бог беше наречен Исус, което означава, че Бог беше Бог, Който спаси човека, и беше милостив и любящ Бог. Бог беше с човека. Неговата любов, Неговото милосърдие и Неговото спасение съпътстваха всеки един човек. Само чрез приемане на името на Исус и Неговото присъствие, човек можеше да придобие мир и радост, да получи Неговата благословия, Неговата огромна и изобилна благодат и Неговото спасение. Чрез разпятието на Исус всички, които Го последваха, получиха спасение и прошка на греховете си. По време на Епохата на благодатта Божието име беше Исус. С други думи, делото през Епохата на благодатта се извършваше главно под името на Исус. По време на Епохата на благодатта Бог се наричаше Исус. Той предприе етап от ново дело, което надхвърляше Стария Завет, и делото Му приключи с разпятието. Това беше цялото Му дело. И така, в Епохата на закона Божието име беше Йехова, а в Епохата на благодатта името Исус представляваше Бог. В последните дни Неговото име е Всемогъщият Бог — Всемогъщият, Който използва могъществото Си, за да напътства човека, да го завоюва и да го придобие и накрая — да доведе епохата до нейния завършек. Във всяка епоха, във всеки етап от Неговото дело, Божият нрав е очевиден.

В началото ръководенето на човека през старозаветната Епоха на закона е било като да напътстваш живота на дете. Първите човеци бяха току-що родени от Йехова — това бяха израилтяните. Те не са разбирали как да се боят от Бог и как да живеят на земята. С други думи, Йехова е създал човечеството, т.е. е създал Адам и Ева, но не им е дал вродената способност да разберат как да се боят от Йехова или как да следват постановленията на Йехова на земята. Без прякото ръководство на Йехова никой не би могъл да знае това непосредствено, защото в началото човекът не е имал такава вродена способност. Човекът само е знаел, че Йехова е Бог, и нямаше ни най-малка представа как да се бои от Него, какъв вид поведение може да се смята за боязън от Него, с каква нагласа на ума трябва да се бои от Него и каква жертва трябва да принася в знак на боязън от Него. Човекът знаеше само как да се наслаждава на това, на което можеше да се наслаждава сред всички неща, които Йехова беше създал, но беше напълно невеж, що се отнася до това как точно да живее на земята, така че да е действително достоен за званието „сътворено същество“. Без някой, който да му дава наставления, без някой, който лично да го напътства, това човечество никога не би водило правилен човешки живот, а би било тайно държано в плен на Сатана. Йехова създаде човечеството, т.е. създаде прародителите на човечеството, Ева и Адам, но не ги надари с никаква допълнителна интелигентност или мъдрост. Въпреки че вече живееха на земята, те не разбираха почти нищо. И така делото на Йехова по създаване на човечеството беше извършено само наполовина, а не напълно завършено. Бог беше оформил само един модел на човек от глина и му беше дал дъха Си, но не беше надарил човека с достатъчна решимост да се бои от Него. В началото човешкото сърце не беше склонно да изпитва боязън или ужас от Бог. Човекът умееше само да слуша Неговите слова, но не познаваше основите на живота на земята и обичайните правила на човешкия живот. И така, макар че Йехова създаде мъжа и жената и завърши седемдневния план, Той по никакъв начин не завърши създаването на човека, защото човекът беше само външна обвивка и му липсваше реалността на това да е човек. Човекът знаеше само, че именно Йехова е Този, Който е създал човечеството, но нямаше представа как да изпълнява словата или постановленията на Йехова. И така, след появата на човечеството делото на Йехова не беше завършено. Той все още трябваше напълно да напътства човечеството да дойде пред Него, за да живее заедно на земята и да се бои от Него и за да може под Негово ръководство човечеството да тръгне по правилния път на нормалния човешки живот на земята. Само така това дело, което беше извършвано предимно под името на Йехова, беше напълно завършено, т.е. само така беше напълно завършено делото на Йехова по създаването на света. И така, след като създаде човечеството, Той трябваше да напътства живота му на земята в продължение на няколко хиляди години, за да може човекът да придобие способността да се подчинява на Неговите наредби и постановления и за да може човечеството да се включи във всички нормални човешки дейности на земята. Едва тогава делото на Йехова беше напълно завършено. Той започнал това дело след създаването на човечеството и го продължил до времето на Яков, когато дванадесетте сина на Яков по Божия воля станали дванадесетте племена на Израил. От този момент нататък народът на Израил се превърнал в народ, официално ръководен от Бог на земята, а Израил се превърнал в специално място на земята, където Бог вършел Своето дело. Йехова направил този народ първата група хора, сред които официално извършвал делото Си на земята и превърнал цялата израилска земя в отправна точка за делото Си, от която извършил дори още по-велико дело, така че всички родени от Него на земята да знаят как да се боят от Него и как да живеят на земята. И така делата на израилтяните станали пример за подражание на хората от езическите народи. А онова, което било казано на израилтяните, станало слово, което трябвало да чуят хората от езическите народи. Защото израилтяните били първите, които получили законите и заповедите на Йехова, и затова били и първите, които знаели как да се боят от пътя на Йехова. Те били предците на човешкия род, които познавали пътя на Йехова и били представителите на човешкия род, избрани от Йехова. Когато настъпила Епохата на благодатта, Той вече не водел човека по този начин. Човекът съгрешил и се предал на греха и така Бог започнал да спасява човека от греха. По този начин Той укорявал човека, докато човекът не бил напълно спасен от греха. В последните дни човекът е потънал в настоящата степен на поквареност. Следователно делото на този етап се извършва чрез съд и наказание — само по този начин може да бъде извършено това дело. То е дело на няколко епохи. С други думи, Бог използва Своето име, Своето дело и различните Божии образи, за да раздели една епоха от друга и да направи прехода между тях. Божието име и Неговото дело представляват Неговата епоха и представят Неговото дело във всяка епоха. Ако Божието дело във всяка епоха остава едно и също и ако Той винаги се нарича със същото име, как би могъл човек да Го познае? Бог трябва да се нарича Йехова и всеки, който се нарича с друго име, освен Бог Йехова, не е Бог. Или Бог може да бъде само Исус и не може да бъде наричан с никакво друго име, освен с името Исус; освен Исус, Йехова не е Бог, нито Всемогъщият Бог е Бог. Човек вярва, че: „Вярно е, че Бог е всемогъщ, но Бог е Бог, който е с човека. Той трябва да се нарича Исус, защото Бог е с човека“. Да се вярва в това означава да се спазват правила и да се ограничава Бог в определени рамки. Така делото, което Бог върши във всяка епоха, името, с което се нарича, образът, който приема, и делото, което върши във всеки етап чак до наши дни, не спазват нито едно правило и не подлежат на каквито и да било ограничения. Той е Йехова, но Той също е Исус, както и Месията и Всемогъщият Бог. Неговото дело може постепенно да се трансформира и в Неговото име да настъпи съответната промяна. Нито едно име не може да Го представи напълно, но всички имена, с които е наричан Бог, могат да Го представят, а делото, което Той върши във всяка епоха, представя Неговия нрав. Да предположим, че когато настъпят последните дни, Богът, Когото съзираш, е още Исус. Нещо повече, Той е възседнал бял облак и още има облика на Исус, а думите, които изрича, са още тези на Исус: „Трябва да обичате ближния си като себе си. Трябва да постите и да се молите. Обичайте враговете си. Обичайте враговете си толкова, колкото милеете за собствения си живот. Проявявайте търпимост към другите, да бъдете търпеливи и смирени. Трябва да изпълните всички тези неща и само тогава можете да бъдете Мои ученици. И като вършите всички тези неща, можете да влезете в Моето царство“. Не е ли това делото на Епохата на благодатта? Не са ли тези Негови думи пътят на Епохата на благодатта? Как бихте се почувствали, ако трябваше да чуете тези думи? Нямаше ли да почувствате, че това още е делото на Исус? Няма ли това да е дублиране на Неговото дело? Би ли могъл човек да намери радост в това? Може би си мислите, че Божието дело може да остане само такова, каквото е сега, и не може да се развива по-нататък, че Бог не е толкова могъщ, че вече няма никакво ново дело и е достигнал предела на Своята сила. Преди две хиляди години е имало Епоха на благодатта и две хиляди години по-късно Бог все още проповядва пътя на Епохата на благодатта и все още насърчава хората да се покаят. Хората биха казали: „Боже, Ти имаш само ограничена власт. Мислех си, че трябва да Си много по-мъдър, Ти обаче познаваш само кротостта и се интересуваш единствено от дълготърпението. Ти знаеш само как да обичаш врага Си и нищо повече“. Хората биха ограничавали Бог в рамките на Епохата на благодатта с вечната вяра, че Той е любящ и милостив. Мислиш ли, че Божието дело винаги ще тъпче на едно и също място? Е, на този етап от Божието дело Той няма да бъде разпънат на кръст и всичко, което виждате и докосвате, ще бъде съвсем различно от това, което сте си представяли и чували. Днес Бог няма досег с фарисеите, нито пък позволява на света да знае, а тези, които Го познават, сте само вие, които Го следвате, защото Той няма да бъде разпнат отново. По време на Епохата на благодатта Исус проповядвал открито по цялата земя в името на Своето дело на благовестие. Той влязъл в досег с фарисеите заради делото на разпятието. Ако не го беше направил и властимащите не бяха узнали за Него, как Исус щеше да бъде осъден, а след това предаден и прикован на кръста? И така, Той влезе в досег с фарисеите заради разпятието. Днес Той работи тайно, за да избегне изкушенията. В двете въплъщения на Бог делото и значението са различни, а обстановката също е различна, така че как би могло делото, което Той върши, да е абсолютно същото?

Възможно ли е името на Исус — „Бог с нас“ — да представя Божия нрав в неговата пълнота? Може ли то да изразява напълно Бог? Ако човек каже, че Бог може да се нарича само Исус и не може да има друго име, защото Бог не може да промени Своя нрав, то такива думи са истинско богохулство! Мислиш ли, че името Исус — „Бог с нас“ — само по себе си може да представи Бог в цялата Му пълнота? Бог може да бъде наречен с много имена, но сред тези много имена няма нито едно, което да може да обхване всичко Божие; няма нито едно име, което да може да представи напълно Бог. И така, Бог има много имена, но тези много имена не могат да изразят напълно Божия нрав, защото Божият нрав е толкова богат, че просто не е по силите на човека да го познае. Използването на човешкия език по никакъв начин не дава на човека възможността да обхване напълно Бог. Човек разполага само с ограничен речник, за да обхване всичко, което знае за Божия нрав: велик, благороден, дивен, неразгадаем, възвишен, свят, праведен, мъдър и т.н. Този ограничен речник не е в състояние да опише малкото, на което човекът е станал свидетел по отношение на Божия нрав. По-късно много хора са добавяли думи, които от тяхна гледна точка са описвали по-добре пламъка в сърцата им: Бог е толкова велик! Бог е толкова свят! Бог е толкова обичлив! Днес подобни човешки изказвания са стигнали своя връх, но човекът все още не е в състояние да се изрази ясно. И така, в очите на човека Бог има много имена, но няма едно-единствено име и това е така, защото Божието същество е толкова изобилно, но езикът на човека е толкова беден. Една конкретна дума или име просто не могат да представят Бог в Неговата пълнота. Мислиш ли, че е възможно Божието име да е непроменимо? Бог е толкова велик и толкова свят — няма ли да Му позволиш да променя името Си във всяка епоха? Затова във всяка епоха, в която Бог лично върши Своето дело, Той използва име, което подхожда на епохата, за да обхване делото, което възнамерява да извърши. Той използва това конкретно име, което притежава значението на тази епоха, за да представи Своя нрав в тази епоха. Ето как Бог използва човешкия език, за да изрази собствения Си нрав. Въпреки това много хора, които са имали духовни преживявания и лично са виждали Бог, смятат, че това конкретно име не е в състояние да представи Бог в Неговата цялост — уви, това няма как да се избегне — така че човек вече не се обръща към Бог с каквото и да е име, а Го нарича просто „Бог“. Сякаш човешкото сърце е изпълнено с любов, но е изпълнено и с много противоречия, защото човек не знае как да обясни Бог. Това, което е Бог, е толкова изобилно, че е просто невъзможно да бъде описано. Няма нито едно име, което да обобщи Божия нрав, и няма нито едно име, което да опише всичко, което Бог притежава и представлява. Ако Ме попитат: „Какво точно е името, което Ти използваш?“ — ще отговоря: „Бог е Бог!“. Дали това не е най-доброто име за Бог? Не е ли това най-доброто обобщение на Божия нрав? Тогава защо изразходвате толкова много усилия в проучване на Божието име? Защо винаги да си блъскате главата, да се лишавате от храна и сън, и всичко това заради едно име? Ще дойде ден, в който Бог няма да се нарича Йехова, Исус или Месия — Той просто ще бъде Създателят. Тогава ще настъпи краят на всички имена, които Той е приемал на земята, защото делото Му на земята ще приключи, след което имената Му ще престанат да съществуват. Когато всички неща преминат под господството на Създателя, защо Му е нужно изключително подходящо, но непълно име? Все още ли проучваш Божието име? Все още ли дръзваш да твърдиш, че Бог се нарича само Йехова? Все още ли се осмеляваш да твърдиш, че Бог може да се нарича само Исус? Можеш ли да понесеш греха на хула спрямо Бог? Трябва да знаеш, че първоначално Бог не е имал име. Той е приел едно, две или много имена само защото е трябвало да върши делото Си и да управлява човечеството. Каквото и да е името, с което Го наричаме, то не е ли свободно избрано от Него Самия? Би ли имал нужда от теб — едно сътворено същество — да го определиш? Името, с което наричаме Бог, съответства на онова, което човек може да възприеме, на човешкия език, но това име не е нещо, което човек може да измисли. Можеш само да кажеш, че има Бог на небето, че Той се нарича Бог, че Той е Самият Бог, Който има велико могъщество. Той е толкова мъдър, толкова възвишен, толкова дивен, толкова загадъчен, толкова всемогъщ, че не можеш да кажеш нищо повече; тази малка част е всичко, което можеш да знаеш. При това положение може ли името Исус само по себе си да представлява Самия Бог? Когато настъпят последните дни, макар че Бог все още е Този, Който върши Своето дело, Неговото име трябва да се промени, защото това вече е друга епоха.

След като Бог е най-великият в цялата вселена и в горното царство, може ли Той да обясни напълно Себе Си, използвайки образа на плътта? Бог се облича в плът, за да осъществи един етап от Своето дело. Този образ на плътта няма никакво особено значение, не е свързан с отминаването на епохите, нито пък с Божия нрав. Защо Исус не е позволил образът Му да остане? Защо не е позволил на човека да нарисува Неговия образ, за да може той да бъде предаден на следващите поколения? Защо не е позволил на хората да разпознаят, че Неговият образ е образът на Бог? Въпреки че образът на човека е създаден по Божия образ, щеше ли да е възможно външният вид на човека да представлява възвишения образ на Бог? Когато Бог става плът, Той просто слиза от небето в конкретна плът. Неговият Дух слиза в плът, чрез която Той извършва делото на Духа. Духът е този, който се изразява в плътта, и Духът е този, който върши Своето дело в плътта. Делото, извършено в плътта, напълно представя Духа, а плътта съществува заради делото, но това не означава, че образът на плътта е заместител на истинския образ на Самия Бог — не това е целта и смисълът на Божието въплъщение. Той става плът само за да може Духът да намери жилище, подходящо за Неговото дело, за да може да постигне делото Си в плътта и за да могат хората да видят делата Му, да разберат нрава Му, да чуят думите Му и да познаят чудото на Неговото дело. Името Му представлява Неговия нрав, делото Му представлява Неговата личност, но Той никога не е казвал, че появата Му в плът представлява Неговия образ — това са просто човешки представи. И така, ключовите моменти на Божието въплъщение са Неговото име, Неговото дело, Неговият нрав и Неговият пол. Бог ги използва, за да представи Своето управление в тази епоха. Появата Му в плът няма никаква връзка с Неговото управление, а е само за целите на Неговото дело в своето време. И все пак не е възможно въплътеният Бог да няма конкретен външен вид и затова Той избира подходящото семейство, за да определи Своя външен вид. Ако външният вид на Бог имаше значение при представляването Му, тогава всички, които притежават обикновени черти на лицето, подобни на Неговите, също щяха да представляват Бог. Не би ли било това очевидна заблуда? Портретът на Исус е нарисуван от човек, за да може човекът да Му се покланя. По онова време не е имало специални напътствия от Светия Дух и затова човекът е предал този измислен портрет до наши дни. Всъщност според първоначалния Божи замисъл човекът не е трябвало да прави това. Единствено ревността на човека е станала причина портретът на Исус да остане до днес. Бог е Дух и човек никога не може да обобщи точния Му образ. Неговият образ може да бъде представен единствено чрез Неговия нрав. Не можеш да си представиш как е изглеждал Неговият нос, уста, очи и коса — това са неща, които не можеш да обобщиш. Когато Йоан получил откровението, той видял образа на Човешкия Син: от устата Му излизал двуостър меч, очите Му били като огнен пламък, главата и косата Му — бели като бяла вълна, нозете Му — като полиран бронз, а около кръста Му бил препасан златен пояс. Въпреки че думите на Йоан са много ярки, образът на Бог, Който той описва, не е образ на сътворено същество. Това, което видял, било само видение и не било образ на човек от материалния свят. Йоан имал видение, но не беше видял как всъщност изглежда Бог. Образът на плътта на въплътения Бог е образ на сътворено същество и не е способен да отрази Божия нрав в неговата пълнота. Когато Йехова създал човека, Той казал, че го е направил по Свой образ и е създал мъж и жена. Тогава Той казал, че е създал мъжа и жената по Божия образ. Въпреки че образът на човека прилича на Божия образ, това не може да се тълкува в смисъл, че външният вид на човека е Божият образ. Нито пък можеш да използваш човешкия език, за да обхванеш напълно Божия образ, защото Бог е толкова възвишен, толкова велик, толкова удивителен и непостижим!

Когато Исус дойде да върши Своето дело, това ставаше под ръководството на Светия Дух; Той действаше според желанието на Светия Дух, а не според старозаветната Епоха на закона или според делото на Йехова. Въпреки че делото, което Исус дойде да извърши, не беше да се спазват законите на Йехова или заповедите на Йехова, Техният източник беше един и същ. Делото, което Исус извърши, представляваше името на Исус и представляваше Епохата на благодатта; що се отнася до делото, извършено от Йехова, то представляваше Йехова и представляваше Епохата на закона. Тяхното дело беше дело на един Дух в две различни епохи. Делото, извършено от Исус, можеше да представлява само Епохата на благодатта, а делото, извършено от Йехова, можеше да представлява само старозаветната Епоха на закона. Йехова само ръководеше народа на Израил и Египет и всички нации извън Израил. Когато Исус извършваше Своето дело по време на новозаветната Епоха на благодатта, Бог действаше под името Исус, за да върши дело и да напътства тази епоха. Ако кажеш, че делото на Исус се основавало на делото на Йехова и че Исус не започнал никакво ново дело, а че всичко, което вършил, било в хармония с думите на Йехова, в хармония с делото на Йехова, а също и с пророчествата на Исая — тогава Исус не би бил Бог, станал плът. Ако Той беше вършил делото Си по този начин, Той щеше да бъде апостол или работник от Епохата на закона. Ако е така, както казваш, тогава Исус не би могъл да постави началото на една епоха, нито пък да върши някакво друго дело. По същия начин Светият Дух по принцип трябва да върши делото Си чрез Йехова и освен чрез Йехова, Светият Дух не би могъл да върши никакво ново дело. Неправилно е човек да разбира делото на Исус по този начин. Ако човек вярва, че делото, извършено от Исус, е било извършено според думите на Йехова и пророчествата на Исая, тогава бил ли е Исус въплътен Бог или е бил един от пророците? Според този възглед не е имало Епоха на благодатта и Исус не е бил въплътен Бог, тъй като делото, което е извършил, не може да представлява Епоха на благодатта, а може да представлява само старозаветната Епоха на закона. Новият период можел да настъпи само когато Исус дошъл, за да извърши ново дело, да започне нова епоха, да излезе извън рамките на делото, което Йехова бил извършил по-рано в Израил, и да извърши Своето дело не според делото, което Йехова бил извършил в Израил, нито посредством старите Му правила, нито като прилага каквито и да е правила, а да извърши новото дело, което трябвало да извърши. Самият Бог идва, за да започне епохата, и Самият Бог идва, за да доведе епохата до край. Човекът е неспособен да извърши делото по започване или завършване на епохата. Ако след идването Си Исус не беше довел до край делото на Йехова, това би било доказателство, че Той е просто човек и не е способен да представлява Бог. Тъкмо защото Исус дошъл и завършил делото на Йехова, продължил делото на Йехова и освен това извършил Своето собствено дело, едно ново дело, доказва, че това била нова епоха и че Исус бил Самият Бог. Те извършили два ясно разграничими етапа на делото. Единият етап протичал в храма, а другият — извън храма. Единият етап бил да напътства живота на човека в съответствие със закона, а другият — да принесе жертва за грях. Тези два етапа на делото се различавали значително; това отделя новата епоха от старата и е напълно правилно да се каже, че това са две различни епохи. Мястото на Тяхното дело било различно, съдържанието на Тяхното дело било различно, целта на Тяхното дело била различна. В такъв случай те могат да бъдат разделени на две епохи; Новият и Старият Завет се отнасят за новата и старата епоха. Когато Исус дошъл, Той не влязъл в храма, което доказва, че епохата на Йехова е приключила. Той не отишъл в храма, защото делото на Йехова в храма било завършено и нямало нужда да се върши отново, а да се върши отново би означавало да се повтори. Само като напуснел храма, започнел ново дело и проправел нов път извън храма, Той можел да доведе Божието дело до неговата връхна точка. Ако Той не бил напуснал храма, за да извърши Своето дело, Божието дело щяло да остане в застой върху основите на храма и нямало да настъпи нова промяна. Затова, когато Исус дошъл, Той не влязъл в храма и не извършил Своето дело в храма. Той вършил делото Си извън храма и като водил учениците Си, бил свободен да върши Своето дело. Излизането на Бог от храма, за да върши делото Си, означавало, че Бог има нов план. Неговото дело трябвало да се извършва извън храма и това трябвало да бъде ново дело, чието естество нямало да бъде ограничено. Идването на Исус сложило край на делото на Йехова през старозаветната епоха. Въпреки че Те бяха наречени с две различни имена, един и същ Дух извършваше двата етапа на делото, а извършеното дело беше непрекъснато. Тъй като името беше различно и съдържанието на делото беше различно, епохата беше различна. Когато дойде Йехова, това беше епохата на Йехова, а когато дойде Исус, това беше епохата на Исус. Ето защо с всяко идване Бог се нарича с едно име, което представлява една епоха, и Той проправя нов път. И за всеки нов път Той приема ново име. Всичко това показва, че Бог е винаги нов и никога стар и че Неговото дело непрекъснато напредва. Историята винаги се движи напред и Божието дело също винаги се движи напред. За да може Неговият шестхилядолетен план за управление да достигне своя край, Божието дело трябва да продължи да се движи напред. Всеки ден Бог трябва да върши ново дело, всяка година Той трябва да върши ново дело; Той трябва да проправя нови пътища, да поставя началото на нови епохи и да започва по-ново и по-голямо дело. Заедно с това Той носи нови имена и ново дело. Всяка минута Божият Дух върши ново дело и никога не се придържа към старите методи или правила. Неговото дело също така никога не спира, а се извършва във всеки един момент. Ако кажеш, че делото на Светия Дух е вечно неизменно, то тогава защо Йехова поиска от свещениците да Му служат в храма, но Исус, за Когото хората казваха, че е първосвещеник и е от рода на Давид, когато дойде, не влезе в храма, въпреки че при идването Му народът Го наричаше първосвещеник и велик Цар? И защо не принесе жертви? Да влезеш в храма или да не влезеш в храма — не е ли всичко това делото на Самия Бог? Ако, както си въобразява човек, Исус дойде отново и в последните дни Той все още ще се нарича Исус и все така ще дойде на бял облак, слизайки при хората в образа на Исус — това няма ли да е повторение на Неговото дело? Може ли Светият Дух да се придържа към старите неща? Всичко, в което човек вярва, са представи, и всичко, което човек разбира, е според буквалното значение, както и според своите фантазии; те не са съгласно принципите на делото на Светия Дух и не са съобразени с Божиите мисли. Бог не действа по този начин; Бог не е толкова невеж и глупав и Неговото дело не е толкова просто, колкото си го представяш. Според човешките фантазии Исус ще се появи, възседнал облак, и ще слезе сред вас. Вие ще Го видите и Той, седнал на облака, ще ви съобщи, че е Исус. Ще видите и следите от гвоздеи по ръцете Му и ще разберете, че Той е Исус. Той ще ви спаси отново и ще бъде вашият могъщ Бог. Той ще ви спаси, ще ви даде ново име и ще даде на всеки от вас бяло камъче, след което ще ви позволи да влезете в небесното царство и да бъдете приети в небето. Не са ли такива вярвания човешки представи? Бог върши ли делото Си според човешките представи или върши делото Си противно на човешките представи? Нима всички човешки представи не идват от Сатана? Не е ли цялото човечество покварено от Сатана? Ако Бог вършеше делото Си според човешките представи, нямаше ли да е Сатана? Нямаше ли Той да бъде от същия вид като сътворените същества? Тъй като сътворените същества са станали толкова покварени от Сатана и човекът се е превърнал в олицетворение на Сатана, ако Бог вършеше делото Си според нещата на Сатана, нямаше ли да бъде в съюз със Сатана? Как човек може да проумее Божието дело? Следователно Бог никога не би вършил делото Си според човешките представи и никога не би вършил делото Си по начините, които си представяш. Може да кажеш, че Самият Бог е казал, че ще се появи на облак. Вярно е, че Самият Бог е казал това, но не знаеш ли, че тайните на Бог са непонятни за човека? Не знаеш ли, че никой човек не може да обясни Божиите думи? Сигурен ли си без капка съмнение, че Светият Дух те е просветлял и озарил? Сигурно Светият Дух не ти е дал указания по такъв директен начин? Наистина ли това са инструкции от Светия Дух или само твоите собствени представи те карат да мислиш така? Може да кажеш: „Това е казано от Самия Бог“. Но ние не можем да използваме собствените си представи и умове, за да измерваме Божиите думи. Що се отнася до думите, изречени от Исая — можеш ли да обясниш думите му с пълна увереност? Осмеляваш ли се да обясниш думите му? След като не се осмеляваш да обясниш думите на Исая, защо се осмеляваш да обясниш думите на Исус? Кой е по-велик — Исус или Исая? Тъй като отговорът е Исус, защо обясняваш думите, изречени от Исус? Ще ти каже ли Бог предварително за Своето дело? Нито едно сътворено същество — дори небесните пратеници, дори Човешкият Син — не може да знае, така че как можеш да знаеш ти? Човекът е твърде ограничен. Най-важното нещо за вас сега е да познавате трите етапа на делото. От делото на Йехова до делото на Исус и от делото на Исус до делото на сегашния етап — тези три етапа в един непрекъснат процес обхващат цялата ширина на Божието управление и всички те са дело на един Дух. От сътворението на света Бог винаги е вършил дело, като е управлявал човечеството. Той е Началото и Краят, Той е Първият и Последният, Той е Този, Който започва дадена епоха, и Този, Който довежда дадената епоха до край. Тези три етапа на делото в различни епохи и различни места несъмнено са дело на един Дух. Всички, които разделят тези три етапа, се съпротивляват на Бог. Сега трябва да разбереш, че цялото дело, от първия етап до наши дни, е дело на един Бог, дело на един Дух. И в това не може да има никакво съмнение.