В Епохата на благодатта Йоан подготви пътя за Исус. Йоан не можеше да извърши делото на Самия Бог, а само изпълняваше човешки дълг. Въпреки че Йоан беше Господният предтеча, той не можеше да представлява Бог. Той бе само човек, използван от Светия Дух. След като Исус бе кръстен, Светият Дух слезе върху Него като гълъб. Тогава Той започна Своето дело, т.е. започна да изпълнява служението на Христос. Ето защо Той придоби самоличността на Бог, тъй като идваше от Бог. Без значение каква беше вярата Му преди това — може да е била слаба понякога или силна понякога — всичко това бе част от нормалния човешки живот, който Той бе водил, преди да започне Своето служение. След като бе кръстен (т.е. помазан), Божията сила и слава веднага бяха с Него и така Той започна да изпълнява Своето служение. Той можеше да върши знамения и чудеса, имаше власт и авторитет, защото работеше пряко от името на Самия Бог; вършеше делото на Духа вместо Него и изразяваше гласа на Духа. Следователно Той бе Самият Бог; това е безспорно. Йоан бе човек, който беше използван от Светия Дух. Той не можеше да представлява Бог, нито пък бе възможно да представлява Бог. Ако бе пожелал да го направи, Светият Дух нямаше да му позволи, защото той не можеше да върши делото, което Самият Бог бе замислил. Може би в него имаше много човешка воля или пък някакви отклонения. При никакви обстоятелства той не можеше да представлява пряко Бог. Неговите грешки и нелепости представляваха само него самия, но делото му представляваше Светия Дух. Въпреки това не може да кажеш, че всичко в него представляваше Бог. Може ли неговите изопачавания също да са представлявали Бог? Нормално е да се представя човекът по изопачен начин, но ако се отклоняваме, когато представляваме Бог, това няма ли да Го опозори? Не би ли било хула срещу Светия Дух? Светият Дух не позволява на човек да заеме мястото на Бог по свое усмотрение, дори и да е издигнат от други. Ако не е Бог, той не би могъл да устои в крайна сметка. Светият Дух не позволява на човека да представлява Бог, както на него му харесва! Например Светият Дух е този, който свидетелства за Йоан и също така го разкри като човек, който подготвя пътя за Исус, но делото, което Светият Дух извърши върху него, бе внимателно премерено. От Йоан се изискваше само да бъде предшественик на Исус, за да подготви пътя за Него. С други думи, Светият Дух го подкрепяше само в делото по подготовката на пътя и му позволяваше да върши само това дело — не му бе позволено да върши никакво друго дело. Йоан представляваше Илия, а той представляваше пророк, който проправя пътя. Светият Дух го подкрепяше в това; докато делото му бе да проправя пътя, Светият Дух го подкрепяше. Ако обаче той беше претендирал, че е Самият Бог, и беше казал, че е дошъл да завърши делото на изкуплението, Светият Дух щеше да го дисциплинира. Без значение колко велико беше делото на Йоан и въпреки че бе подкрепяно от Светия Дух, то си остана в рамките на установените граници. Делото на Йоан наистина бе подкрепяно от Светия Дух, но силата, с която той бе надарен по онова време, се ограничаваше само до подготовката на пътя. Той изобщо не можеше да върши друго дело, тъй като бе само Йоан, който проправя пътя, а не бе Исус. Следователно свидетелството на Светия Дух е ключов момент, но още по-важно е делото, което Светият Дух позволява на човека да върши. Нима свидетелството, което Йоан получи, не беше гръмко? Не беше ли велико и неговото дело? Но извършеното от него дело не можеше да надмине делото на Исус, защото Йоан не бе нищо повече от човек, използван от Светия Дух, който не можеше пряко да представлява Бог, и затова делото, което извършваше, бе ограничено. След като завърши делото си, след като проправи пътя, Светият Дух вече не подкрепяше свидетелството му, не последва ново дело и той се оттегли, когато започна делото на Самия Бог.

Има хора, които са обладани от зли духове и крещят силно: „Аз съм Бог!“. Но в крайна сметка те биват разобличени, тъй като грешат в това, което представляват. Те представляват Сатана и Светият Дух не им обръща внимание. Колкото и високо да се превъзнасяш или колкото и силно да викаш, ти все пак си сътворено същество и то принадлежащо на Сатана. Аз никога не викам: „Аз съм Бог, Аз съм възлюбеният Син на Бог!“. Но делото, което върша, е Божие дело. Трябва ли да крещя? Не е необходимо да се превъзнасям. Бог Сам върши Своето дело и няма нужда човек да Му дава статут или почетна титла: Неговото дело представлява Неговата личност и статут. Преди Своето кръщение Исус не беше ли Самият Бог? Не беше ли Той въплътената плът на Бог? Със сигурност не може да се каже, че едва след като получи свидетелство, Той стана единородният Син на Бог. Много преди Той да започне делото Си нямаше ли вече човек на име Исус? Не можеш да създаваш нови пътища или да представляваш Духа. Не можеш да изразиш делото на Духа или думите, които Той изрича. Не можеш да вършиш делото на Самия Бог или на Духа. Мъдростта, чудото и неразгадаемостта на Бог или целият нрав, чрез който Бог порицава човека, са отвъд това, което си в състояние да изразиш. Затова би било безполезно да се опитваш да претендираш, че си Бог; ти би имал само името, но не и същността. Самият Бог е дошъл, но никой не Го разпознава, въпреки това Той продължава делото Си и го прави в представителство на Духа. Дали ще Го наречеш човек или Бог, Господ или Христос, или ще Я наречеш сестра, няма значение. Но делото, което Той върши, е дело на Духа и представлява делото на Самия Бог. Той не се интересува от това с какво име Го нарича човекът. Може ли това име да определи Неговото дело? Без значение как ще Го наречеш, от гледна точка на Бог, Той е въплъщение на Божия Дух. Той е олицетворение на Духа и е одобрен от Него. Ако не си в състояние да проправиш път на нова епоха или да сложиш край на старата, или да въведеш нова епоха, или да извършиш ново дело, тогава не можеш да се наречеш „Бог“!

Дори човек, който е използван от Светия Дух, не може да представлява Самия Бог. Това означава не само, че такъв човек не може да представлява Бог, но и че делото, което той върши, не може да представлява пряко Бог. С други думи, човешкият опит не може да бъде поставен пряко в Божието управление и не може да представлява Божието управление. Делото, което върши Самият Бог, е изцяло дело, което Той възнамерява да извърши в Своя собствен план за управление, и то се отнася до великото управление. Делото, което човек върши, се състои в предоставянето на неговия индивидуален опит. То се състои в намирането на нов път на опитност отвъд този, по който са вървели предшествениците, и в наставляването на други братя и сестри под ръководството на Светия Дух. Подкрепата, която дават тези хора, е или техният личен опит, или писанията на духовни автори. Въпреки че Светият Дух ги използва, делото на тези хора няма нищо общо с великото дело на управлението, което се извършва според шестхилядолетния план. Те са просто онези, които са били издигнати от Светия Дух в различни периоди, за да водят хората в потока на Светия Дух, докато функциите, които могат да изпълняват, се изчерпят или докато животът им приключи. Делото, което вършат, е само да подготвят подходящ път за Самия Бог или да продължат определен аспект от управлението на Самия Бог на земята. Сами по себе си тези хора не са в състояние да извършат по-великото дело на Неговото управление, нито пък могат да открият нови пътища, още по-малко някой от тях може да доведе до край цялото Божие дело от предишната епоха. Следователно делото, което те вършат, представлява само сътворено същество, което изпълнява своята функция, и не може да представлява Самия Бог, който изпълнява Своето служение. Това е така, защото делото, което вършат, е различно от това, което извършва Самият Бог. Делото за въвеждане на нова епоха не е нещо, което може да бъде извършено от човек вместо Бог. То не може да бъде извършено от никой друг освен от Самия Бог. Цялото дело, извършвано от човека, се състои в изпълнение на неговия дълг като сътворено същество и се извършва, когато той е движен или просветлен от Светия Дух. Напътствията, които тези хора предоставят, се състоят изцяло в това да покажат на човека пътя на практиката в ежедневието и как той трябва да действа в хармония с Божията воля. Делото на човека не е свързано с Божието управление и не представлява делото на Духа. Делото на Уитнес Лий и Уочман Ний например беше да показват пътя. Независимо дали пътят беше нов или стар, трудът се основаваше на принципа да не се излиза извън рамките на Библията. Независимо дали ставаше дума за възстановяване или изграждане на местна църква, техният труд беше свързан с основаването на църкви. Тяхното дело бе продължение на делото, което не беше завършено от Исус и Неговите апостоли или не беше доразвито в Епохата на благодатта. Това, което те вършеха в своето дело, бе да възстановят онова, което Исус изискваше от поколенията след Него, като например да покриват главите си, да приемат кръщение, да преломяват хляб или да пият вино. Може да се каже, че тяхното дело беше да се придържат към Библията и да търсят пътища в рамките на Библията. Те не постигнаха никакви нови успехи. Следователно в тяхното дело може да се видят единствено откриването на нови пътища в рамките на Библията, както и по-добри и по-реалистични практики. Но в тяхното дело не може да се открие сегашната Божия воля, още по-малко пък новото дело, което Бог планира да извърши в последните дни. Това е така, защото пътят, по който те вървяха, беше все още стар — нямаше обновяване и напредък. Те продължаваха да се придържат към факта на разпъването на Исус, да спазват практиката да искат от хората да се покаят и да изповядат греховете си, да се придържат към поученията, че който издържи докрай, ще бъде спасен и че мъжът е глава на жената, а жената трябва да се подчинява на мъжа си, и още повече към традиционното схващане, че сестрите не могат да проповядват, а само да се подчиняват. Ако този начин на ръководене беше останал непроменен, Светият Дух никога нямаше да може да извърши новото дело, никога нямаше да освободи хората от правилата и да ги въведе в едно свободно и красиво царство. Затова този етап на делото, който променя епохата, изисква Самият Бог да работи и да говори; в противен случай никой човек не може да го направи вместо Него. Досега цялото дело на Светия Дух извън този поток е било в застой, а онези, които са били използвани от Светия Дух, са загубили ориентация. Ето защо, тъй като делото на хората, използвани от Светия Дух, е различно от делото, извършвано от Самия Бог, тяхната самоличност и субектите, от името на които действат, също са различни. Това е така, защото делото, което Светият Дух възнамерява да извърши, е различно и поради това на тези, които извършват делото по същия начин, са дадени различна идентичност и статут. Хората, използвани от Светия Дух, могат да вършат и някакво дело, което е ново, и могат да елиминират някакво дело, извършено в предишната епоха, но това, което вършат, не може да изразява Божия нрав и Божията воля в новата епоха. Те се трудят само за да сложат край на делото от миналата епоха, но не и да извършат ново дело, което изрично да изразява нрава на Самия Бог. По този начин, независимо от това колко остарели практики премахват или колко нови въвеждат, те все още представляват човека и сътворените същества. Когато Самият Бог върши дело, Той не обявява публично премахването на старите практики от старата епоха, нито пък директно обявява началото на новата. Той върши Своето дело директно и прямо. Бог е директен в извършването на делото, което възнамерява да извърши, т.е. Той директно изразява делото, което извършва, Той директно извършва делото Си според първоначалния замисъл, изразявайки Своята същност и Своя нрав. Доколкото човек може да види, Божият нрав, както и Неговото дело, са различни от това, което са били в миналите епохи. Но от гледна точка на самия Бог това е просто продължение и по-нататъшно развитие на Неговото дело. Когато Самият Бог работи, Той изрича Своето слово и директно поражда ново дело. И обратно, когато човекът върши дело, той го върши след внимателно разискване и изследване или чрез задълбочаване на знанията и систематизиране на практиките въз основа на делото на другите. С други думи, същността на делото на човека е да следва установения ред и „да ходи по старите пътища с нови обувки“. Това означава, че дори пътят, по който поемат хората, използвани от Светия дух, е изграден върху това, което е започнал Самият Бог. Това е така, защото в крайна сметка човекът е човек, а Бог е Бог.

Йоан е роден от обещание, по същия начин както Исаак е роден от Авраам. Той подготви пътя за Исус и извърши много дела, но не беше Бог, а един от пророците, тъй като само проправи пътя за Исус. Неговото дело също беше велико и едва след като Йоан подготви пътя, Исус официално започна делото Си. По същество той просто се трудеше за Исус, а делото му беше да служи на делото на Исус. След като подготви пътя, Исус започна делото Си — дело, което беше по-ново, по-конкретно и по-задълбочено. Йоан извърши само началната част от делото; по-голямата част от новото дело бе извършено от Исус. Йоан също извърши новото дело, но не той сложи начало на новата епоха. Йоан е роден по обещание и му е дадено име от един ангел. По онова време някои искаха да го нарекат с името на баща му, Захария, но майка му имаше свое мнение, като каза: „Това дете не може да се нарича с това име. Името му трябва да бъде Йоан“. Всичко това се ръководеше от Светия дух. Името на Исус също беше дадено под ръководството на Светия Дух. Той е роден от Светия Дух и чрез обещанието на Светия Дух. Исус беше Бог, Христос и Човешкият син. Йоан също извърши велики дела, но защо не беше наречен Бог? Каква точно беше разликата между делото, извършено от Исус, и делото, извършено от Йоан? Дали просто Йоан беше този, който подготви пътя за Исус? Или Бог беше предопределил това по този начин? Въпреки че Йоан също каза: „Покайте се, понеже наближи небесното царство“, и проповядваше Евангелието на небесното царство, неговото дело не стигаше по-далеч и беше само началото. Исус, от друга страна, откри нова епоха и сложи край на старата, но Той също така изпълни закона на Стария завет. Неговото дело беше по-велико от това на Йоан и, освен това, Той дойде да изкупи цялото човечество. Той постигна този етап от делото. Йоан само подготви пътя. Макар че делото му беше велико и той изрече много думи, и много ученици го следваха, делото му беше само да поведе човека към едно ново начало. Човекът никога не получи от него живот, път или по-дълбоки истини и никога не придоби разбиране за Божията воля чрез него. Йоан беше велик пророк (Илия), който подготви новата почва за делото на Исус и подготви избраните; той беше предшественикът на Епохата на благодатта. Такива неща не могат да бъдат разпознати само чрез наблюдение на техния обикновен човешки облик. Още повече че Йоан също извърши голямо дело, а освен това беше роден чрез обещанието на Светия Дух и Светият Дух подкрепяше делото му. Така че разликата между личностите им може да се види само чрез делото им, защото външният вид на човека не издава нищо за неговата същност, а човек не е в състояние да провери свидетелството на Светия Дух. Делото, извършено от Йоан, и делото, извършено от Исус, не си приличат — те се различават по своята същност. Именно от това можем да определим дали Йоан е бил Бог. Делото на Исус беше да започне, да продължи, да завърши и да доведе до целта. И всяка от тези стъпки Той изпълни, докато делото на Йоан беше само да започне. Първо Исус разпространи Евангелието и проповядваше пътя на покаянието, след което продължи да кръщава хората, да изцелява болните и да пропъжда демоните. Накрая Той изкупи човечеството от греха и завърши делото Си за цялата епоха. Той ходеше навсякъде, проповядвайки на хората и разпространявайки Евангелието на небесното царство. Йоан правеше същото; разликата е, че Исус откри нова епоха и донесе на човечеството Епохата на благодатта. Устата Му провъзгласяваше какво трябва да практикува човекът и какъв път трябва да следва през Епохата на благодатта, а накрая завърши делото на изкуплението. Йоан никога не би могъл да извърши такова дело. И така, Исус беше Този, който извърши делото на Самия Бог, който е Самият Бог и който пряко представлява Бог. В човешките представи Бог е всеки, който е роден чрез обещание, роден от Духа, поддържан от Светия Дух и който открива нови пътища. По тази логика Йоан също би бил Бог, а Мойсей, Авраам, Давид — всички те също биха били Бог. Не е ли това гениална шега?

Преди Своето служение Исус също беше обикновен човек, който действаше според всичко, което правеше Светият Дух. Независимо дали знаеше кой е по онова време, Той се покоряваше на всичко, което идваше от Бог. Светият Дух не разкри кой е Исус до момента, в който Той започна Своето служение. Едва след като започна служението Си, Той премахна тези правила и закони, а думите Му придобиха авторитет и сила едва след като започна официално да изпълнява служението Си. Едва след като Исус започна да служи, започна Неговото дело за въвеждане на нова епоха. Преди това Светият Дух остана скрит в Него в продължение на 29 години. През това време Той представляваше само човек и нямаше божествена идентичност. Божието дело стартира, когато Той започна да работи и да изпълнява служението Си; Исус изпълни делото Си според вътрешния Си план, без значение колко знаеха хората за Него, и делото Му пряко представляваше самия Бог. По онова време Исус попита хората около себе Си: „А вие какво казвате: кой съм Аз?“. Те му отговориха: „Ти си най-великият от всички пророци и нашият велик лечител“. А някои отговориха: „Ти си нашият първосвещеник“ и т.н. Чуваха се всякакви отговори: някои дори казваха, че Той е Йоан, че е Илия. Тогава Исус се обърна към Симон Петър и попита: „Кой съм Аз?“. Петър отговори: „Ти си Христос, Син на живия Бог“. От този момент нататък хората знаеха, че Той е Бог. Когато това стана известно, Петър беше този, който пръв стигна до осъзнаването и това беше казано с неговите уста. Тогава Исус заяви: „защото плът и кръв не са ти открили това, а Моят Отец“. След кръщението Му — независимо дали другите знаеха това или не — делото Му беше извършено в името на Бог. Исус дойде, за да върши Своето дело, а не за да разкрие Своята самоличност. Едва след като Петър изрече тези думи, Неговата самоличност стана известна. Независимо дали ти знаеше, че Той беше Самият Бог, или не, Исус започна делото Си, когато дойде времето. Независимо дали ти знаеше, или не, Исус продължи делото Си. Дори и ти да го отричаше, Той продължаваше да върши делото Си и го вършеше, когато дойдеше подходящото време за това. Исус дойде да работи и да върши Своята служба, не за да може човек да разпознае плътта Му, а за да може да разбере Неговото дело. Ако не разпознаваш, че етапът на делото, което се извършва сега, се извършва от Самия Бог, това е, защото ти липсва визия. Въпреки това не можеш да отречеш този етап от делото; фактът, че не си в състояние да го разпознаеш, не доказва, че Светият Дух не работи или че делото Му е погрешно. Някои дори сравняват настоящото дело с делото на Исус, описано в Библията, и използват всяко несъответствие, за да отрекат този етап от него. Не е ли това постъпка на слепец? Това, което е записано в Библията, е ограничено и не може да представи цялото Божие дело. Четирите евангелия съдържат общо по-малко от сто глави и в тях са описани ограничен брой събития, като например как Исус проклина смокинята, как Петър се отрича от Господ три пъти, как Исус се явява на учениците Си след разпятието и възкресението Си, учението за поста, учението за молитвата, учението за развода, раждането и родословието на Исус, избирането на ученици от Исус и т.н. Въпреки това хората приемат написаното в Библията като съкровище и дори сравняват днешното дело с тази информация. Хората дори вярват, че тази малка част съставлява цялото дело, което Исус извърши през живота Си, сякаш Бог е способен да направи само това и нищо повече. Не е ли това нелепо?

Времето, през което Исус беше на земята, е тридесет и три години и половина, т.е. Той живя на земята тридесет и три години и половина. Само три години и половина от това време бяха посветени на служението Му, а през останалото време Той просто водеше нормален човешки живот. Първоначално посещаваше службите в синагогата и там слушаше тълкуването на Писанията от свещениците и проповедите на другите. Той придобиваше големи познания за Библията. Той не се бе родил с тези знания, а ги придоби чрез четене и слушане. В Библията ясно е записано, че на дванадесетгодишна възраст Исус задаваше на учителите в синагогата въпросите: какви са пророчествата на древните пророци? Какво ще кажете за законите на Мойсей? За Стария завет? И какво — за човека в свещенически одежди, който служи на Бог в храма?… Исус задаваше много въпроси, защото нямаше нито познания, нито разбиране. Въпреки че бе заченат от Светия Дух, Той се роди като съвсем обикновен човек. Въпреки някои Негови особени характеристики, Исус все пак беше обикновен човек. Мъдростта Му се умножаваше постоянно с духовния ръст и възрастта Му, а животът Му преминаваше през същите етапи като този на обикновения човек. В човешкото въображение Исус не е преживял детство или младост и веднага след раждането Си е навлязъл в живота като тридесет и три годишен мъж, а в края на делото Си е бил разпънат на кръст. Животът на Исус вероятно се е развивал по различен начин от този на обикновения човек; Той не се е хранел и не е общувал с хората и за хората не е било лесно да Го видят. Вероятно Исус е бил отклонение, което плашело всички, които биха Го зърнали, защото Той е бил Бог. Хората вярват, че Бог, който идва в плът, със сигурност не живее като обикновен човек; те вярват, че Той е чист и няма нужда да си мие зъбите или лицето, защото е свят. Не е ли това изключително човешки възглед? Библията не казва нищо за живота на Исус като човек; тя разказва само за Неговото дело, но това не доказва, че Той не е имал нормална човешка природа или че не е живял нормален човешки живот до тридесетгодишна възраст. Официално Той започна делото Си на 29-годишна възраст, но не можеш да отречеш целия Му човешки живот, който предшества тази възраст. Библейският разказ просто пропуска този период, защото той се отнася до Неговия обикновен човешки живот, но не и до етапа на Неговото божествено дело, и следователно не е било необходимо да се описва. Факт е, че преди кръщението на Исус, Светият Дух не вършеше пряко Своето дело, а само подпомагаше живота на Исус като обикновено човешко същество до деня, в който Исус трябваше да започне Своята служба. Въпреки че беше Бог в плът, Той премина през процеса на съзряване точно както всеки обикновен човек. Този процес на съзряване е пропуснат в Библията. Той не е споменат там, защото не би могъл да помогне особено на човека в неговото израстване в живота. Етапът от живота на Исус до кръщението Му е оставен неразкрит, като през това време Той не извършваше никакви знамения или чудеса. Едва след кръщението Си Исус започна цялото дело по изкуплението на човечеството — онова дело, което е пълно и преизпълнено с благодат, истина, любов и милост. Началото на това дело е и влизането в сила на Епохата на благодатта. Затова то е записано и се предава и до днес. То трябваше да даде изходен път и да поведе всички към желаната цел, така че живеещите в Епохата на благодатта да поемат по пътя на тази епоха и по пътя на кръста. Въпреки че документалното свидетелство за това е записано от човек, всичко в него е истински факт, макар на някои места да има малки грешки. Въпреки това автентичността му не може да бъде отречена. Всичко, което е описано, е истина и само когато хората са записвали фактите, са допускали грешки. Някои ще попитат: ако Исус е бил нормален и обикновен човек, тогава как е бил способен да върши знамения и чудеса? Четиридесетте дни на изкушение, които Исус издържа, бяха чудотворно знамение, което един обикновен човек не би могъл да постигне. Четиридесетте дни на изкушение бяха дело на Светия Дух. Как тогава може да се каже, че в Исус няма нищо свръхестествено? Способността Му да извършва знамения и чудеса съвсем не е признак, че Той е бил необикновен човек. Просто Светият Дух действаше в един толкова обикновен човек като Него, така че Той беше способен да прави чудеса и да върши дори по-велики неща. Преди Исус да започне Своята служба или, както казва Библията, преди Светият Дух да слезе върху Него, Исус беше просто обикновен човек и съвсем не беше свръхестествен. Но когато Светият Дух слезе върху Него, т.е. когато започна да изпълнява служението Си, Исус беше изпълнен със свръхестественост. По този начин се приема, че Божията плът не притежава нормална човешка природа; освен това погрешно се приема, че във въплътения Бог е имало само божествена, но не и човешка природа. Несъмнено, когато Бог идва на земята, за да върши Своето дело, човек вижда само свръхестествени събития. Онова, което хората виждат с очите си, и онова, което чуват с ушите си, всичко това принадлежи към свръхестественото, защото Неговото дело и Неговите думи са неразбираеми и недостъпни за тях. Ако нещо небесно идва на земята, как може то да не е свръхестествено? Тайнствата на небесното царство са донесени на земята; тайнства, които са непонятни и невъобразими за човека, които са твърде чудни и мъдри — не са ли всички те свръхестествени? Но трябва да знаеш: колкото и свръхестествено да е било, всичко е осъществено в Неговата нормална човешка природа. Божието тяло в плът е изпълнено с човешка природа, иначе не би било въплъщение. По Своето време Исус извършваше огромно количество чудеса. В това, което виждаха тогавашните израилтяни, имаше много свръхестествени неща — те виждаха ангели и пратеници, чуваха гласа на Йехова. Нима всичко това не беше свръхестествено? Разбира се, днес има някои зли духове, които заблуждават човека чрез свръхестественото; това не е нищо друго освен имитация от тяхна страна, като имат за цел да заблудят човека чрез онова дело, което в момента не върши Светият Дух. Много хора правят чудеса, изцеляват болни и изгонват демони. Но това са именно делата на злите духове, тъй като в момента Светият Дух вече не върши такива дела. Всички онези, които оттогава имитират делото на Светия Дух, са наистина зли духове. Цялото дело, което беше извършено по онова време в Израел, беше свръхестествено дело, въпреки че Светият Дух не работи по такъв начин и сега подобни действия са имитация и лъжи на Сатана, негови опити да попречи. Но не всички свръхестествени неща могат да се нарекат дело на зли духове. Това зависи от епохата на Божието дело. Например делото, извършено от въплътения Бог в наши дни — кой аспект от него не е свръхестествен? Неговите думи са непонятни и недостижими за теб, а делото Му не може да бъде извършено от никой човек. Това, което Той разбира, не може да бъде разбрано от човек, нито пък човек може да знае откъде идва Неговото знание. Някои казват: „Аз съм също толкова обикновен, колкото и Ти. Защо не знам това, което Ти знаеш? Аз съм по-възрастен и с по-богат опит, но как можеш да знаеш това, което аз не знам?“. Всичко това е недостижимо за човека. Има хора, които казват: „Никой не знае делото, което беше извършено в Израел, и дори тълкувателите на Библията не могат да обяснят нищо. Тогава Ти откъде го знаеш?“. Нима всичко това не се отнася до свръхестественото? Той няма опит в чудесата, но въпреки това знае всичко; Той говори и изразява истината с най-голяма лекота. Нима това не е свръхестествено? Неговото дело превъзхожда всичко, което е постижимо за плътта. Такова дело е просто немислимо за всеки човек с плътско тяло и напълно непонятно за човешкия ум. Въпреки че никога не е чел Библията, Той разбира Божието дело в Израел. И макар че, говорейки, стои на земята, Той все пак говори за тайните на третото небе. Когато човек чете тези думи, го обзема следното чувство: „Не е ли това езикът на третото небе?“. Не са ли всички тези въпроси извън обсега на обикновения човек? По времето, когато Исус се подложи на четиридесетдневен пост, това не беше ли свръхестествено? Ако казваш, че четиридесетдневният пост винаги е свръхестествен и е действие на зли духове, тогава не осъждаш ли Исус? Преди да започне да изпълнява службата Си, Исус беше обикновен човек. Той също ходеше на училище — как иначе би могъл да се научи да чете и пише? Когато Бог стана плът, Духът се скри в плътта. Въпреки това, като обикновен човек, Той трябваше да расте и да узрее. Едва когато способността Му за познание узря и Той се научи да разбира нещата, стана възможно да Го смятаме за нормално човешко същество. Едва след като човешката Му природа узря, Исус бе способен да извършва Своята служба. Как би могъл да извършва Своето служение, докато нормалната Му човешка природа все още беше незряла и нямаше здрав разум? Със сигурност от Исус не можеше да се очаква да извършва служение на шест или седемгодишна възраст! Защо Бог не се прояви открито в началото, когато стана плът? Защото човешката природа на Неговата плът все още беше незряла. Той все още не беше овладял напълно познавателните процеси, както и нормалната човешка природа на тази плът. Следователно, преди да започне Своето дело, за Него беше абсолютно необходимо да придобие нормалната човешка природа и здравия разум на нормално човешко същество — достатъчно, за да извърши Своето дело в плът. Ако тази задача не беше по силите Му, Той трябваше да продължи да расте и да съзрява. Ако Исус беше започнал делото Си на седем или осемгодишна възраст, нямаше ли хората да Го смятат за чудотворец? Нима всички хора нямаше да Го възприемат като дете? Кого щеше да успее да убеди? Дете на седем или осем години, не по-високо от амвона, зад който стои — щеше ли да може да проповядва тогава? Преди нормалната Му човешка природа да узрее, Той не беше в състояние да изпълни задачата Си. Що се отнася до Неговата все още незряла човешка същност, голяма част от делото просто не беше осъществимо. Делото на Божия Дух в плът също се ръководи от неговите принципи. Той можеше да се заеме с това дело и да изпълни поръчението на Своя Отец едва когато придобиеше нормална човешка природа. Едва тогава Той можеше да започне Своето дело. Като дете Исус просто не можеше да разбере много от това, което се случваше в древността, и само чрез въпроси, отправени към учителите в синагогата, стигаше до разбиране. Ако Исус беше започнал делото Си, когато току-що се бе научил да говори, как щеше да е възможно да избегне грешките? Как Бог би могъл да допусне грешка? Затова Той започна делото Си, едва когато беше в състояние да го върши. Той не извърши нито едно дело, докато не беше напълно способен да го поеме върху Себе Си. На 29-годишна възраст Исус беше напълно зрял и човешката Му природа беше достатъчно развита, за да започне делото, което трябваше да извърши. Едва тогава Божият Дух официално започна да действа в Него. По това време Йоан вече бе работил в продължение на седем години, подготвяйки и отваряйки Му пътя, и в края на делото си бе хвърлен в затвора. Тогава цялата тежест падна изцяло върху Исус. Ако Той беше поел това дело на 21 или 22 години, когато все още Му липсваше много човешко, когато току-що беше навлязъл във възрастта на ранната зрялост и когато все още не беше разбрал много, Той нямаше да успее да овладее делото. По онова време Йоан вече бе изпълнявал своето дело известно време и едва когато достига средна възраст, Исус започна Своето дело. На тази възраст Неговата нормална човешка природа бе достатъчна, за да поеме делото, което трябваше да извърши. Сега въплътеният Бог също има нормална човешка природа. Въпреки че не е толкова зряла, колкото при най-възрастните сред вас, Неговата човешка природа вече е достатъчна, за да извърши делото Си. Обстоятелствата около делото, което Той върши днес, не са съвсем същите като тези по времето на Исус. Защо Исус избра дванадесет апостоли? Изключително в подкрепа на Неговото дело и в съответствие с него. От една страна, това трябваше да положи основите на Неговото дело по онова време, но изпълняваше същата цел и за по-късното Му дело. В съответствие с тогавашното Му дело волята на Исус, както и на Самия Бог, беше да избере дванадесетте апостоли. Той вярваше, че трябва да избере дванадесет апостоли и след това да ги поведе след Себе Си, за да проповядват навсякъде. Но днес сред вас няма нужда от това! Делото на въплътения Бог има много принципи. Има много неща, които човекът просто не разбира, но въпреки това постоянно се опитва да Го оценява според собствените си представи или да предявява прекомерни изисквания към Него. Дори и днес мнозина не осъзнават напълно, че знанията им се състоят единствено от собствените им възприятия. На което и място и по което и време да се беше появил Бог в плът, принципите на Неговото дело в плът остават същите. Той не може, след като е станал плът, да бъде извън плътта в Своето дело; още по-малко пък може, след като е станал плът, да не работи в нормалната човешка природа на плътта. В противен случай Божието въплъщение би изгубило своето значение и Словото, станало плът, би загубило всякакъв смисъл. Освен това само Небесният Отец (Духът) е наясно с въплъщението на Бог и никой друг, дори самата плът, нито небесните пратеници, не знае за това. Така Божието дело в плът е още по-нормално и най-добре може да покаже, че наистина Словото става плът, а плътта означава обикновен и нормален човек.

Някои ще попитат: „Защо Самият Бог трябва да открива нова епоха? Не може ли някое сътворено същество да го направи вместо Него?“. Както всички знаете, Бог става плът с определената цел да открие нова епоха. И, разбира се, откривайки нова епоха, Бог едновременно с това завършва предишната. Бог е Началото и Краят; Той Самият е Този, който поставя началото на Своето дело, и следователно Той Самият трябва да завърши предишната епоха. Това е доказателство, че Той побеждава Сатана и покорява света. Всеки път, когато Той Самият работи сред хората, това е началото на нова битка. Без началото на ново дело естествено няма да има край на старото. И ако старото все още не е приключило, това доказва, че битката със Сатана все още не е приключила. Единствено ако Сам Бог дойде и извърши ново дело сред човечеството, човекът може да бъде напълно освободен от властта на Сатана и да намери нов живот и ново начало. В противен случай човекът винаги ще живее в същата стара епоха и под предишното влияние на Сатана. С всяка епоха под Божието ръководство човекът се освобождава частично и така той напредва с Божието дело към нова епоха. Божията победа е победа за всички, които Го следват. Ако на сътворения човек бъде възложено да завърши епохата, тогава — независимо дали от гледна точка на човека или на Сатана — това не би било нищо повече от акт на противопоставяне, предателство към Бог, но в никакъв случай акт на покорство към Него, и по този начин трудът на човека би послужил в ръцете на Сатана. Сатана ще бъде напълно убеден, само ако човекът се покорява на Бог и Го следва в епохата, която Сам Бог е започнал — защото това е дългът на сътворените същества. Ето защо ви казвам: трябва само да сте покорни и да следвате. Нищо повече не се изисква от вас. Именно това се има предвид под факта, че всеки трябва да изпълни своя дълг и цел. Бог върши Своето дело и не се нуждае от човек, който да го върши вместо Него, а и Той Самият не участва в делото на сътворените същества. Човекът изпълнява собствения си дълг и не се намесва в Божието дело. Ето какво е истинското покорство и доказателството, че Сатана е победен. След като е въвел нова епоха, Самият Бог вече не идва да върши делото Си сред хората. Едва тогава човекът официално навлиза в новата епоха, за да изпълни своя дълг и задачата си като сътворено същество. Това са принципите, според които Бог работи и които никой не може да престъпи. Само изпълнението на делото по този начин е разумно и смислено. Божието дело се извършва от самия Бог. Той е Този, който привежда Своето дело в действие, и Той е този, който го завършва. Той е Този, който планира делото, и Той е Този, който го ръководи, и освен това Той е Този, който го осъществява. Това съответства на казаното в Библията: „Аз съм началото и краят; Аз съм сеячът и Аз съм жътварят“. Всичко, което се отнася до делото на Неговото управление, се извършва от самия Бог. Той е Господарят на шестхилядолетния план на управлението. Никой не може да извърши делото Му вместо Него или да доведе делото Му докрай, защото Той е Този, който държи всичко в ръката Си. Тъй като Бог създаде света, Той ще поведе целия свят към живот в Неговата светлина и ще завърши цялата епоха, като по този начин ще изпълни целия Си план!