Глава 22

Човекът живее сред светлината, но не съзнава ценността ѝ. Той е невеж за същността на светлината и не познава източника ѝ, а най-важното — не знае на кого принадлежи тя. Когато давам светлина на хората, Аз незабавно проучвам състоянието им: светлината помага на човеците да се променят и да израстват и да напуснат тъмнината. Оглеждам всяко кътче на вселената и виждам, че планините тънат в мъгла, че водите са замръзнали в студа и че поради идването на светлината хората отправят взор на изток, за да открият нещо по-драгоценно, и въпреки това човекът си остава неспособен да различи ясната посока сред мъглата. Тъй като целият свят е покрит в мъгла, щом погледна надолу през облаците Аз не виждам нито един човек, който да открие съществуването Ми. Човекът тършува по земята за нещо, сякаш търси храна; изглежда възнамерява да дочака Моето идване, но не знае деня на пришествието Ми и не му остава друго, освен често да поглежда към мъждукащата на изток светлинка. Сред всички хора търся да открия онези, които са в унисон със собственото Ми сърце. Разхождам се сред всички народи, живея сред всички тях, но в земното си съществуване човек се чувства в безопасност, чувства се добре и затова никой не съответства на Моето сърце. Хората не знаят как да се съобразят с волята Ми, не могат да видят действията Ми и не могат да вървят в светлината, тъй че тя да ги озари. Макар че човекът винаги тачи словото Ми, той не е способен да прозре сатанинските козни; тъй като ръстът му е незначителен, не постъпва според повика на сърцето си. Хората никога не са Ме обичали искрено. Когато го възхваля, човекът се чувства недостоен, но това не го кара да се постарае да Ме удовлетвори. Просто държи в ръце „позицията“, отредена му от Мен, и я разглежда; безчувствен за обаянието Ми, той лакомо поглъща облагите, произтичащи от положението му. Нима това не е израз на човешкото несъвършенство? Когато планините се раздвижат, дали ще те заобиколят, за да не те поместят от мястото ти? Когато водите се стекат, дали ще спрат пред твоята позиция? Дали тя притежава силата да размени местата на небето и земята? Немалко пъти в миналото проявявах милост към хората, но никой не я оцени. Те изслушваха разказите за милосърдието Ми като приказка или ги изчитаха като роман. Нима словата Ми наистина не трогват човешките сърца? Нима речта Ми е лишена от въздействие? Възможно ли е никой да не вярва в съществуването Ми? Човекът не обича себе си — вместо това обединява сили със Сатана, за да Ме нападне, като го използва като „придобивка“, с която да Ми служи. Ще проникна във всичките измамни кроежи на Сатана и ще попреча на хората по земята да приемат заблудите му, за да не се опълчват срещу Мен заради неговото съществуване.

В царството Аз съм Царят, но вместо да Ме почита като цар, човечеството гледа на Мен като на „Спасителя низпослан от небесата“. В резултат, хората очакват от Мен подаяния, а не искат да Ме познават. Мнозина са Ми подлагали ръка за милостиня като просяци; толкова много хора са разтваряли пред Мен просешките си торби, умолявайки Ме да им дам храна, за да оцелеят; толкова много хора са втренчвали в Мен алчни очи, досущ прегладнели вълци, искащи да Ме излапат, за да заситят стомасите си; толкова много са онези, които мълчаливо са обронвали глави, засрамени от прегрешенията си, и са Ме молили за снизходителност или покорно са приемали въздадените от Мен наказания. Когато Аз проговоря, различните прояви на човешко безразсъдство изглеждат нелепи и светлината откроява същинската форма на хората; и в тази ярка светлина човек е неспособен да прости сам на себе си. Затова забързано идва при Мен, за да се поклони и да изповяда греховете си. Заради неговата „честност“ отново го подхващам и поставям върху колесницата на спасението, а той Ми отправя поглед, изпълнен с обич и благодарност, но все така не е склонен да се приюти при Мен и не Ми отдава напълно сърцето си. Хвали се с Мен, но не Ме обича истински, защото не е насочил ума си към Мен; тялото му е пред Мен, но сърцето му си остава зад гърба Ми. Тъй като човешкото разбиране за правилата е твърде оскъдно и хората нямат интерес да застанат пред Мен, Аз им оказвам достатъчна подкрепа, за да се обърнат към Мен въпреки твърдоглавото си невежество. Именно това е милостта, която оказвам на хората, и това е начинът, по който се стремя да ги спася.

Хората из цялата вселена празнуват настъпването на Моя ден и ангелите се разхождат сред избраниците Ми. Щом Сатана причини смущения, поради службата си в небесата ангелите винаги се притичват на помощ на Моите хора. Те не се поддават на дяволската измамливост от човешка слабост, а атаката на силите на мрака ги прави още по-решени да изпитат живота на хората в мъглата. Всички Мои избраници се покоряват пред Моето име и никой никога не надига глава в открито неподчинение към Мен. Благодарение на усилията на ангелите, човеците приемат Моето име и всички са в средоточието на делото Ми. Светът рухва! Вавилон е вцепенен! О, религиозен свят! Как да не го унищожа с властта Си на земята? Кой още дръзва да Ми се противи и да не Ми се подчинява? Писарите? Всеки църковен служител? Господарите и властниците на света? Ангелите? Кой не възхвалява съвършенството и жизнеността на тялото Ми? Сред всичките народи, кой не Ме славослови неуморно с песен и кой не изпитва непрестанна радост? Живея в земите, където е бърлогата на големия червен змей, но това не Ме кара да треперя от страх, нито да бягам, защото всички хора там вече го ненавиждат. Никога нищо не е изпълнило дълга си към змея, за да му угоди; вместо това всеки и всичко действа, както прецени, и поема по избрания си път. Как да не погинат страните по света? Как да не рухнат? Как Моите избраници да не приветстват случващото се? Как да не пеят възторжени песни? Това човешко дело ли е? Нима е сътворено от човешките ръце? Дадох на човека източника на съществуването му и му осигурих материални вещи, но той е недоволен от сегашните си обстоятелства и моли да го пусна в царството Си. Но как да го допусна там толкова лесно, без да плати цена и без да предложи безкористната си преданост? Вместо да настоявам да Ми даде каквото и да е, Аз поставям изисквания, за да може земното Ми царство да се изпълни със слава. Човекът бе въведен от Мен в сегашната епоха, съществува в настоящото си състояние и живее, напътстван от Моята светлина. Ако не беше така, кой от земните хора би знаел какво го очаква? Кой би разбрал волята Ми? Към изискванията на хората добавям Своите собствени: нима това не е в съгласие с природните закони?

Вчера живеехте сред вятър и дъжд; днес влязохте в царството Ми и станахте негови поданици, а утре ще се радвате на Моите благословения. Представял ли си е някой това? Колко трудности и несгоди ще изпитате през живота си — знаете ли? Напредвам през вятър и дъжд, прекарах години наред сред хората и пристигнах навреме в днешния ден. Не са ли точно това стъпките от плана Ми за управление? Нима някой е внесъл добавки към него? Кой може да се отклони от стъпките в Моя план? Живея в сърцата на стотици милиони хора, Аз съм техен Цар и съм понесъл отхвърлянето и злословията на стотици милиони. Образът Ми не е истински допуснат в сърцата на човеците. Чрез Моето слово до тях прониква само смътна представа за великолепния Ми лик, но поради смущенията от мислите си те не се доверяват на собствените си чувства; носят в сърцата си неясно Мое Аз, но дори и то е мимолетно. Затуй и обичта на хората към Мен е такава: обичта им към Мен е неустойчива, сякаш всеки Ме обича според личния се темперамент и обичта му мъждука като под светлината на неясната луна. Само благодарение на Моята любов човечеството живее и има късмета да оцелее до днес. Ако не беше тя, кой от човеците не би бил покосен като от лазер поради измършавялото си тяло? Човекът все още не познава себе си. Пред Мен парадира, зад гърба Ми самохвалства, но никой не смее да застане пред Мен и да се опълчи. Но той дори и не познава значението на противопоставянето, за което Аз говоря, вместо това продължава с опитите си да Ме заблуди и продължава да величае себе си — нима това не е открита съпротива срещу Мен? Търпя човешката слабост, но не проявявам капка снизходителност към съпротивата, която човек сам създава. Макар да знае нейното значение, човекът не желае да действа съгласно него, а постъпва според предпочитанията си и Ме заблуждава. Чрез думите Си винаги разкривам Своя нрав, но човекът не се примирява с поражението и с това разкрива нрава си. Когато се изправят пред Моя съд, хората ще бъдат напълно убедени, а чрез въздаденото от Мен наказание най-сетне ще изживеят образа Ми и ще бъдат като Мое проявление на земята!

22 март 1992 г.

Предишна: Глава 21

Следваща: Глава 23

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger