Човек пропада всред Моята светлина и стои здраво заради Моето спасение. Когато нося спасение на цялата вселена, хората се опитват да намерят начини да се влеят в потока на Моето възраждане. Много от тях обаче са отнесени без следа от този възраждащ поток — мнозина са удавени и погълнати от поройните му води, но не са малко и тези, които стоят здраво сред потока, които никога не се отклоняват от посоката и така следват потока до днес. Напредвам в крак с хората, но въпреки това те никога не са Ме познавали — те познават само дрехите, в които съм облечен, но са в неведение за богатствата, скрити в Мен. Въпреки че осигурявам човека и му давам всеки ден, той не е способен на истинско приемане, не е в състояние да получи всички богатства, дадени от Мен. Нищо от хорската поквара не убягва от вниманието Ми, вътрешният свят на човека Ми е ясен като бял ден. Аз не се отнасям към хората небрежно, нито се преструвам. Просто човек не може да поеме отговорност за себе си и поради това човечеството винаги е било покварено и дори днес остава неспособно да се освободи от покварата. Горкото клето човечество! Защо хората Ме обичат, но не са в състояние да следват стремежите на Духа Ми? Наистина ли не съм се разкрил пред човечеството? Наистина ли човечеството никога не е виждало лицето Ми? Възможно ли е да съм показал твърде малко милост към човечеството? О, метежниците сред човечеството! Те трябва да бъдат смачкани под краката Ми, те трябва да изчезнат сред наказанието Ми и в деня, в който великото Ми начинание бъде завършено, те трябва да бъдат изпъдени измежду човечеството, така че цялото човечество да види грозното им лице. Човек рядко вижда лицето Ми или чува гласа Ми, защото светът е твърде объркан и врявата му е твърде силна, поради което хората ги домързява да търсят лицето Ми и да се опитват да разберат сърцето Ми. Не е ли това причината за човешката поквара? Не е ли затова човек в нужда? Цялото човечество винаги е било сред Моята благодат. Ако не беше така, ако не бях милостив, кой щеше да оцелее до днес? Богатствата в Мен са несравними, но всички беди също са в Моите ръце; кой може да предотврати бедите, когато пожелае? Дали молитвите или най-дълбоките ридания ще помогнат някому да го стори? Човек никога не Ми се е молил истински и така сред цялото човечество никой никога не е живял целия си живот в светлината на истината — хората живеят само в светлина, която премигва и ту се появява, ту изчезва. Поради това човечеството има толкова недостатъци днес.

Всички са нетърпеливи, готови са да направят всичко за Мен, за да получат нещо от Мен, затова, познавайки човешката психика, Аз обещавам на хората да им вдъхна истинска любов. Дали истинската човешка любов наистина дава сили на хората? Дали човешката вярност към Мен движи Духа Ми в небесата? Небесата ни най-малко не се влияят от човешките действия, а ако Моето отношение към човека зависеше от всяка негова постъпка, цялото човечество щеше да живее сред наказанието Ми. Виждал съм много хора, облени в сълзи, и съм виждал много хора да предлагат сърцата си в замяна на Моите богатства. Въпреки подобна „благочестивост“ Аз никога не съм се отдавал свободно на хората при внезапните им пориви, защото те никога не са Ми се отдавали с охота. Аз свалих маските на всички хора и хвърлих тези маски в огненото езеро. Заради това мнимата вярност и молби на хората никога не могат да Ме заблудят. Човекът е като облак в небето: когато бушува вятър, хората се страхуват от мощната му сила и се понасят забързано след него, ужасени, че ще ги разруши, ако се бунтуват. Не е ли това грозният човешки облик? Не е ли това лъжливото човешко покорство? Не е ли това „истинското чувство“ и престорената добронамереност на човека? Мнозина отказват да бъдат убедени от всички слова, които изрича устата Ми, и не приемат оценката Ми, което зад техните слова и постъпки разкрива намерението им да Ме предадат. Противоречат ли думите Ми на изконната човешка природа? Не съм ли дал на човека подходящо определение според „природните закони“? Хората не Ми се покоряват истински; ако те наистина Ме търсеха, нямаше да се налага да говоря толкова много. Хората са безполезна измет и Аз трябва да използвам наказанието Си, за да ги подтиквам да вървят напред; ако не го сторя, как — макар обещанията, които им давам, да са достатъчни, за да се радват — бих могъл да трогна сърцата им? Човек живее в болезнена борба открай време; може да се каже, че винаги е живял в отчаяние. В резултат на това той е съкрушен, физически и психически изтощен и затова не приема с радост благата, които му давам. Дори днес никой не може да приеме от Мен цялата сладост на духа. Хората са все така бедни и очакват последния ден.

Мнозина копнеят да Ме обичат истински, но тъй като сърцата им не им принадлежат, те нямат власт над себе си. Много хора наистина Ме обичат, докато преминават през изпитанията, пратени от Мен, но те са неспособни да разберат, че Аз наистина съществувам и просто Ме обичат напразно, а не поради действителното Ми съществуване; много хора полагат сърцата си пред Мен и повече не им обръщат внимание — така Сатана похищава сърцата им, щом има възможност, и тогава те Ме напускат; мнозина искрено Ме обичат, когато изричам словата Си, но не ценят думите Ми в душите си; вместо това небрежно ги използват като обществена собственост и когато им се прииска, ги хвърлят обратно там, откъдето са дошли. Човек Ме търси сред болка и се обръща към Мен сред изпитания. В мирни времена той Ми се наслаждава, когато е в опасност, той се отрича от Мен, когато е зает, той Ме забравя, а когато е безгрижен, той не си дава много зор за Мен, но никога никой не Ме е обичал през целия си живот. Искам хората да са честни с Мен: не държа да Ми дават нещо, а само всички хора да Ме приемат сериозно и, вместо да Ме ласкаят, да Ми позволят да върна човешката откровеност. Моето просветление, озарение и цената на Моите усилия проникват във всички хора, но и всички човешки постъпки се отразяват върху всички хора, както и тяхната измама към Мен. Изглежда, че човек носи в себе си зрънцата на измамата още от утробата, че притежава тези особени умения да хитрува от самото си раждане. Нещо повече, той старателно пази тайната си — никой никога не е прозрял източника на умението му да мами. В резултат на това човек живее сред измама, без да го осъзнава, и сякаш се оправдава, че такъв е редът Божи, а не негова съзнателна измама към Мен. Не е ли това източникът на човешката измама спрямо Мен? Дали това не е хитрият му план? Човешките ласкателства и уловки не могат да ме заблудят, защото отдавна съм разкрил същността на човека. Кой знае колко нечистотии има в кръвта му и с колко сатанинска отрова е пропит до мозъка на костите си? Хората свикват все повече с него с всеки изминал ден и не усещат вредата, нанесена от Сатана, и затова нямат интерес да открият „изкуството на здравословното съществуване“.

Когато човек е далеч от Мен и когато Ме изпитва, Аз се крия от него в облаците. Затова той не може да открие и следа от Мен и става зависим от злите, като прави всичко, което поискат. Когато човек е близо до Мен, Аз му се явявам и не крия лицето Си от него, и тогава човек вижда добрия Ми лик. Той внезапно идва на себе си и макар да не го осъзнава, в него се заражда любов към Мен. Изведнъж несравнима наслада се разлива в сърцето му и той се чуди как е могъл да не знае за Моето съществуване във вселената. Тогава човек усеща по-силно Моята обичливост, нещо повече — Моята драгоценност. В резултат на това той закопнява никога повече да не Ме оставя, той Ме вижда като светлината, необходима за оцеляването му, и, дълбоко уплашен, че ще го напусна, той Ме прегръща силно. Не се трогвам от устрема на човека, но съм милостив към него поради неговата любов. Тогава човек внезапно заживява сред Моите изпитания. Моят лик изчезва от сърцето му и той веднага усеща, че животът му е празен, и го обземат мисли за бягство. В този момент сърцето му е разголено. Той не Ме прегръща поради Моя нрав, а моли да го защитя поради Моята любов. Но когато Моята любов го огорчи, човек веднага променя решението си; той прекратява спогодбата си с Мен и хуква да бяга от присъдата Ми, отвръща се завинаги от милостивия Ми лик и променя мнението си за Мен, като казва, че никога не съм спасявал хората. Наистина ли истинската любов е само милост? Дали човек Ме обича само ако живее под Моята сияйна светлина? Той гледа назад, но живее в настоящето — не е ли това човешкото състояние? Наистина ли и утре ще сте такива? Аз искам човек да копнее за Мен от дълбините на сърцето си, а не да Ме задоволява с повърхностни неща.

21 март 1992 г.