Моето порицание сполетява всички хора, но също така остава далеч от всички тях. Целият живот на всеки човек е изпълнен с любов и омраза към Мен, а никой никога не Ме е познавал — и затова отношението на човека към Мен е ту топло, ту студено, но не може да бъде нормално. И все пак Аз винаги съм се грижил за човека и съм го закрилял, и само поради глупостта си той не е способен да види всички Мои дела и да разбере нетърпеливите Ми намерения. Аз съм Водачът сред всички народи и Аз съм Най-Извисеният сред всички хора; просто човекът не Ме познава. В продължение на много години съм живял сред хората и съм изживявал живота в човешкия свят, но човекът винаги Ме е пренебрегвал и се е отнасял към Мен като към същество от космоса. В резултат на това, поради различията в нрава и езика, хората се отнасят към Мен като към непознат на улицата. Моето облекло, изглежда, също е твърде своеобразно, поради което на човека му липсва увереност да се доближи до Мен. Едва тогава усещам самотата на живота сред хората и едва тогава усещам несправедливостта на човешкия свят. Вървя сред минувачите, наблюдавам лицата им. Сякаш живеят сред болест — болест, която изпълва лицата им с меланхолия, и сякаш живеят и сред порицание, което не им позволява да се освободят. Човекът се възпира и демонстрира скромност. Повечето хора създават погрешна представа за себе си пред Мен, за да им ръкопляскам, и повечето хора умишлено се преструват на жалки пред Мен, за да получат Моята помощ. Зад гърба Ми всички хора хитруват и се бунтуват срещу Мен. Не съм ли прав? Нима това не е стратегията за оцеляване на човека? Кой от вас Ме е изживял някога в живота си? Кой някога Ме е възхвалявал сред другите? Кой някога е бил обвързан пред Духа? Кой някога е оставал непоколебим в свидетелството си за Мен пред Сатана? Кой някога е добавял истинност към „предаността“, която изпитва към Мен? Кой някога е бил пропъден от големия червен змей заради Мен? Хората са заложили на Сатана и сега тънат в блатото заедно с него. Те са експерти в това да се бунтуват срещу Мен, те са изобретатели на противопоставянето срещу Мен и са „напреднали ученици“ във формалните начини да се справят с Мен. В името на собствената си съдба човекът търси тук и там по земята, а когато Аз го повикам, той остава неспособен да почувства колко съм ценен и продължава да „вярва“, че разчита на себе си, и не иска да бъде „бреме“ за останалите. „Стремежите“ на човека са ценни, но ничии стремежи никога не са имали успех: всички те се сгромолясват пред Мен, срутват се беззвучно.

Говоря всеки ден и всеки ден правя нови неща. Ако човек не използва цялата си сила, ще му е трудно да чуе гласа Ми и да види лицето Ми. Любимият може да е изключително фин и речта Му да е несравнимо нежна, но човекът не е способен лесно да погледне славното Му лице и да чуе гласа Му. През вековете никой никога не е виждал лицето Ми лесно. Веднъж говорих на Петър и се „явих“ на Павел, но никой друг — с изключение на израилтяните — не е виждал лицето Ми истински. Днес Аз лично дойдох сред хората, за да живея заедно с тях. Възможно ли е това да не ви се струва рядко и ценно? Не желаете ли да оползотворите времето си по най-добрия начин? Искате ли да го оставите да ви подмине по този начин? Възможно ли е стрелките на часовника внезапно да спрат в съзнанието на хората? Дали времето може да тече назад? Или човек да стане отново млад? Може ли някога отново да дойде блаженият живот на днешния ден? Аз не давам на човека подходяща „награда“ за неговите „отпадъци“. Аз просто продължавам да върша делото Си с постоянство, откъснат от всичко останало, и не спирам потока на времето заради заетостта на човека или заради звука на виковете му. В продължение на няколко хиляди години никой не е успял да отслаби силата Ми и никой не е успял да наруши първоначалния Ми план. Ще преодолея пространството, ще обхвана вековете и ще се впусна в сърцевината на целия Си план както над, така и сред всички неща. Нито един човек не е успял да получи специално отношение от Мен, нито „награди“ от ръцете Ми, въпреки че хората отварят устите си и се молят за тези неща, и въпреки че протягат ръце, забравят всичко останало и изискват тези неща от Мен. Нито един от тези хора не Ме е развълнувал и всички те са били отблъснати от Моя „безсърдечен“ глас. Повечето хора все още вярват, че са „твърде млади“ и затова чакат Аз да проявя голяма милост, повторно да бъда състрадателен към тях и молят да им позволя да влязат през задния вход. Но как бих могъл небрежно да наруша плана Си? Бих ли могъл да спра въртенето на Земята заради младостта на човека, за да може той да живее още няколко години на земята? Човешкият мозък е толкова сложен, но изглежда, че има и неща, които му липсват. В резултат на това в човешкото съзнание често се появяват „чудесни начини“ умишлено да прекъсне делото Ми.

Въпреки че много пъти съм опрощавал греховете на човека и съм проявявал особена благосклонност към него заради слабостта му, много са и случаите, когато той е получавал подходящо отношение от Мен заради невежеството си. Просто човекът никога не е знаел как да оцени Моята доброта, така че е потънал до днешното си положение: покрит е с прах, дрехите му са дрипави, косата му покрива главата му като плевел, лицето му е покрито с мръсотия, краката му са обути в груби, собственоръчно направени обувки, а ръцете му са като ноктите на мъртъв орел, които висят хилави отстрани на тялото. Когато отворя очи и погледна, човекът сякаш току-що е излязъл от бездънната пропаст. Не мога да не се гневя: винаги съм бил великодушен към човека, но как бих могъл да позволя на един дявол да идва и да си отива от Моето свято царство, както му е угодно? Как бих могъл да позволя на просяк да се храни безплатно в дома Ми? Как бих могъл да търпя нечист демон на гости в дома Ми? Човекът винаги е бил „строг към себе си“ и „снизходителен към другите“, но никога не е проявявал дори минимална учтивост към Мен, защото Аз съм Бог на небето, и затова той се отнася към Мен по различен начин и никога не е изпитвал дори и най-слаба привързаност към Мен. Сякаш очите на човека са особено проницателни: щом Ме срещне, изражението на лицето му веднага се променя и той добавя малко повече изразителност към студената си, безизразна физиономия. Аз не налагам на човека подходящи санкции заради отношението му към Мен, а просто наблюдавам небето отгоре — от пространството над вселените — и оттам върша делото Си на земята. В паметта на хората никога не съм проявявал доброта към никого, но и никога не съм се отнасял зле с никого. Тъй като човекът не оставя „свободно място“ за Мен в сърцето си, когато захвърлям предпазливостта на вятъра и живея в него, той безцеремонно Ме изтласква, а след това се оправдава с чаровни думи и ласкателства, като казва, че му липсва твърде много и че е неспособен да Ми се отдаде и да Ме зарадва. Докато говори, лицето му често се покрива с „тъмни облаци“, сякаш всеки момент може да настъпи бедствие сред хората. И все пак той все още Ме моли да си тръгна, без да се съобразява с опасностите, свързани с това. Въпреки че дарявам човека със словата Си и топлината на прегръдката Си, той сякаш няма слухов орган и затова не обръща ни най-малко внимание на гласа Ми, а се хваща за главата и бързо си тръгва. Напускам човека с чувство на леко разочарование, но и на лек гняв. В същото време човекът веднага изчезва под напора на силни бури и мощни вълни. Скоро след това той Ме зове, но как би могъл да повлияе на движението на вятъра и вълните? Постепенно всички следи от човека се губят, докато накрая той не може да бъде открит никъде.

От самото начало Аз наблюдавах всички земи от високо над вселените. Планирах голямо начинание на земята: да създам човечество, което да е по Моето сърце, и да изградя на земята царство като небесното, което да позволи на Моята мощ да изпълни небето и на Моята мъдрост да се разпростре из цялата вселена. И така, днес, хиляди години по-късно, Аз продължавам със Своя план. Но никой не знае за Моя план или за управлението Ми на земята, нито вижда Моето царство на земята. Затова човекът гони сенки и идва пред Мен, за да се опита да Ме заблуди, искайки да плати „мълчалива цена“ за Моите благословии на небето. Вследствие на това той предизвиква гнева Ми и Аз го осъждам, но въпреки това той не се пробужда. Сякаш работи под земята и изобщо не знае какво се случва над нея, тъй като преследва единствено собствените си перспективи. Сред всички хора никога не съм виждал човек, който да живее под Моята сияйна светлина. Хората живеят в свят на тъмнина и сякаш са свикнали да живеят сред мрака. Когато се появи светлина, те стоят надалеч и сякаш светлината е смутила работата им. В резултат на това те изглежда донякъде изпитват неприязън към нея, сякаш светлината е нарушила цялото им спокойствие и не им е позволила да спят добре. Следователно човекът впряга всичките си сили, за да пропъди светлината. Светлината също сякаш не осъзнава и затова събужда човека от съня му, а когато се събужда, той затваря очи, обзет от гняв. Той е някак недоволен от Мен, но в сърцето Си знам какъв е резултатът. Постепенно усилвам светлината, като карам всички хора да живеят в Моята светлина, така че не след дълго те придобиват умение да общуват със светлината, а освен това всички ценят светлината. По това време Моето царство е дошло сред хората, всички хора танцуват от радост и празнуват, земята изведнъж се изпълва с ликуване и няколко хиляди години на мълчание се нарушават от пристигането на светлината…

26 март 1992 г.