Времето минава и в един миг настъпва днешният ден. Под напътствието на Моя Дух всички хора живеят в Моята светлина и вече никой не мисли за миналото, нито обръща внимание на вчерашния ден. Има ли човек, който никога не е живял и съществувал в днешния ден? Кой не е прекарал прекрасни дни и месеци в царството? Кой не е живял под слънцето? Въпреки че царството е слязло сред хората, никой не е изпитал истински неговата топлина. Човекът го гледа само отвън, без да разбира същността му. Докато се създава Моето царство, кой не се радва заради него? Могат ли държавите на земята наистина да се спасят? Наистина ли големият червен змей може да се спаси благодарение на хитростта си? Моите управленски закони се провъзгласяват из цялата вселена, те установяват властта Ми сред всички хора и се прилагат в целия космос. Въпреки това човекът никога не е разбирал това истински. Когато Моите управленски закони бъдат разкрити на вселената, това е и моментът, в който делото Ми на земята ще е почти завършено. Когато управлявам и упражнявам властта Си сред всички хора и когато бъда признат за Самия Бог, Единствения Бог, Моето царство ще слезе на земята напълно. Днес всички хора имат ново начало по нов път. Те са започнали нов живот, но никой никога не е изживял истински живот на земята, подобен на този на небето. Наистина ли живеете в Моята светлина? Наистина ли живеете сред Моите слова? Кой не се замисля за собствените си перспективи? Кой не тъжи за собствената си съдба? Кой не се мъчи в море от страдание? Кой не желае да се освободи? Дали благословиите на царството са дадени в замяна за упоритата работа на човека на земята? Възможно ли е всички желания на човека да бъдат изпълнени точно както той желае? Веднъж представих пред човека красивата гледка на царството, но той само се взираше в него с жадни очи и нямаше никой, който истински да се стреми да навлезе в царството. Веднъж „съобщих“ на човека истинското положение на земята, но той само слушаше и не прие със сърцето си словата, които излизаха от устата Ми; веднъж разказах на човека за обстоятелствата на небето, но той се отнесе към словата Ми като към чудесни приказки и не прие истински това, което устата Ми описваше. Днес сцени от царството проблясват между хората, но дали някой някога е „прекосявал върхове и долини“, за да го търси? Без Моето настояване човекът все още нямаше да се е пробудил от сънищата си. Наистина ли е толкова очарован от земния си живот? Наистина ли в сърцето му няма високи стандарти?

Онези, които Аз предопределих като Свой народ, са способни да Ми се посветят и да живеят в хармония с Мен. Те са скъпоценни в Моите очи и сияят от любов към Мен в Моето царство. Кой от съвременните хора отговаря на тези условия? Кой е способен да достигне желания стандарт според Моите изисквания? Наистина ли Моите изисквания създават трудности за човека? Умишлено ли го карам да прави грешки? Аз съм снизходителен към всички хора и отношението Ми към тях им осигурява предимство. Това обаче важи само за Моя народ в Китай. Това не означава, че ви подценявам, нито че ви гледам подозрително, а че съм практичен и реалистичен към вас. Хората неизбежно се сблъскват с неуспехи в живота си, било то в семейството или по широкия свят. Но кой си причинява сам трудности? Човекът е неспособен да Ме познава. Той разбира донякъде външния Ми вид, но не познава същината Ми; не познава съставките на храната, която яде. Кой е способен внимателно да разбере сърцето Ми? Кой е способен да разбере истински волята Ми в Мое присъствие? Когато слизам на земята, тя е обвита в мрак, а човекът „спи дълбоко“. Вървя навсякъде и всичко, което виждам, е разкъсано, изпокъсано и непоносимо за гледане. Сякаш човекът иска само да се наслаждава и няма никакво желание да обръща внимание на „нещата от външния свят“. Без знанието на никой от хората, Аз изследвам цялата земя, но никъде не виждам място, изпълнено с живот. Веднага излъчвам светлина и топлина и гледам към земята от третото небе. Въпреки че светлината пада върху земята и топлината се разпростира над нея, изглежда, че само светлината и топлината ликуват; те не предизвикват нищо у човека, който се е отдал на удобството. Като виждам това, веднага давам на човека „жезъла“, който съм подготвил. Със спускането на жезъла светлината и топлината постепенно се разпръскват и земята веднага става пуста и тъмна — и поради тъмнината човекът се възползва от възможността да продължи да се наслаждава. Човекът смътно осъзнава идването на Моя жезъл, но не реагира и продължава да се наслаждава на „благословиите си на земята“. След това устата Ми провъзгласява порицанието на всички хора и хората по цялата вселена са приковани на кръста с главата надолу. Когато идва Моето порицание, човекът се разтърсва от шума на срутващите се планини и разкъсващата се земя, след което се пробужда стреснат. Шокиран и ужасен, той иска да избяга, но вече е твърде късно. С идването на Моето порицание царството Ми се спуска на земята и всички държави се разбиват на парчета, изчезват безследно и не оставят нищо след себе си.

Всеки ден поглеждам към лицето на вселената и всеки ден върша новото Си дело сред хората. Но всички хора са потънали в работата си и никой не обръща внимание на динамиката на Моето дело и не забелязва състоянието на нещата извън себе си. Хората сякаш живеят на ново небе и нова земя, които сами са създали, и не искат никой друг да причинява смущения. Всички те са заети с това да се забавляват и да се възхищават на себе си, докато изпълняват своите „физически упражнения“. Наистина ли няма никакво място за Мен в човешкото сърце? Наистина ли съм неспособен да бъда Върховният владетел на човешкото сърце? Наистина ли духът на човека го е напуснал? Кой някога е обмислял внимателно словата, които излизат от устата Ми? Кой някога е разбирал желанието на сърцето Ми? Наистина ли сърцето на човека е завладяно от нещо друго? Много пъти съм призовавал човека, но дали някой някога е изпитвал състрадание? Живял ли е някой някога в човешката природа? Човекът може да живее в плът, но е без човешка природа. Да не би да е роден в царството на животните? Или е роден на небето и притежава божествена природа? Аз поставям изискванията Си към човека, но той сякаш не разбира словата Ми, сякаш съм недостижимо чудовище, което му е чуждо. Толкова пъти съм бил разочарован от човека, толкова пъти съм се гневил от слабото му представяне и толкова пъти съм страдал заради неговата слабост. Защо не съм способен да събудя духовно чувство в сърцето на човека? Защо не съм в състояние да вдъхна любов в сърцето на човека? Защо човекът не желае да се отнася към Мен като към зеницата на окото си? Нима сърцето на човека не е негово собствено? Дали в духа му се е настанило нещо друго? Защо човекът плаче непрестанно? Защо е нещастен? Защо, когато е скръбен, пренебрегва съществуването Ми? Възможно ли е да съм го пробол? Възможно ли е умишлено да съм го изоставил?

В Моите очи човекът е владетел на всички неща. Дадох му немалко власт, като му позволих да управлява всички неща на земята — тревата по планините, животните в горите и рибите във водата. Но вместо да бъде щастлив от това, човекът е обзет от тревога. Целият му живот е изпълнен с мъка и бързане, забавление, съчетано с празнота; в целия му живот няма нови изобретения и творения. Никой не е способен да се измъкне от този празен живот, никой никога не е открил живот със смисъл и никой никога не е изживял истински живот. Въпреки че всички хора днес живеят под Моята сияйна светлина, те не знаят нищо за живота на небето. Ако не съм милостив към човека и не спася човечеството, тогава всички хора са дошли напразно, животът им на земята е безсмислен и те ще си отидат напразно, без да имат с какво да се гордеят. Хората от всички религии, от всички слоеве на обществото, от всички нации и всички вероизповедания знаят за празнотата на земята, търсят Ме и очакват завръщането Ми, но кой е способен да Ме познае, когато дойда? Аз създадох всичко, Аз създадох човечеството и днес слязох сред хората. Човекът обаче отвръща на удара Ми и Ми отмъщава. Нима делото, което върша върху човека, не му носи полза? Наистина ли съм неспособен да удовлетворя човека? Защо човекът Ме отхвърля? Защо човекът е толкова студен и безразличен към Мен? Защо земята е покрита с трупове? Наистина ли това е състоянието на света, който създадох за човека? Защо съм дал на човека несравнимо богатство, а той в замяна Ми предлага две празни ръце? Защо човекът не Ме обича истински? Защо никога не идва пред Мен? Наистина ли всички Мои слова са били напразни? Да не би словата Ми да са изчезнали като топлина от водата? Защо човекът не иска да Ми съдейства? Наистина ли настъпването на Моя ден е моментът на смъртта на човечеството? Бих ли могъл наистина да унищожа човека в момента, в който се сформира Моето царство? Защо по време на целия Ми план за управление никой никога не разбра намеренията Ми? Защо, вместо да цени словата, които излизат от Моята уста, човекът ги отритва? Не осъждам никого, а просто карам всички хора да се върнат към спокойствието и да си направят самооценка.

27 март 1992 г.