В Моята светлина хората отново виждат светлината. В Моето слово хората придобиват неща, на които да се наслаждават. Дошъл съм от Изток, от Изтока съм тръгнал. Когато светлината на славата Ми възсияе, безбройните народи са осветени, всичко е озарено, всичко излиза в светлината и нищо не остава в мрак. В царството животът на Божия народ с Бог е извънредно щастлив в царството. Водите искрят в радостен танц заради благословения живот на хората, а планините се наслаждават на изобилната Ми щедрост заедно с човеците. Всички хора са усърдни, усилено работят и показват своята отдаденост в царството Ми. Там няма вече непокорство, няма съпротива; небето и земята са в хармония, дълбоко чувство Ме сближава с хората, живеем заедно сладък живот, като се осланяме един на друг… Тогава официално започва небесният Ми живот. Сатана вече не внася смущения и хората встъпват в покой. Моите избраници живеят в светлината на Моята слава във вселената, извънмерно благословени, не като хора, битуващи сред хора, а като човеци, живеещи с Бог. Всички хора са преминали през покварата на Сатана и до дъно са изпили и горчилката, и сладостта на живота. Как да не ликуват сега, когато живеят в светлината Ми? Как да подминат този прекрасен момент, как да го оставят да се изплъзне? Вий, хора! Бързо запейте песента в сърцата си, впуснете се в радостен танц за Мен! Бързо издигнете искрените си сърца и Ми ги принесете! Бързо забийте барабаните си и свирете весело за Мен! Излъчвам радостта Си над цялата вселена! Пред хората разкривам великолепния Си лик! Ще екне гръмкият Ми глас! Ще издигна над мирозданието! Аз вече властвам сред хората! Човечеството Ме възвеличава! Рея се из небесната синева, а хората се движат редом с Мен. Разхождам се сред народа Си и той Ме заобикаля! От сърцата на хората се лее ликуване, гръмките им песни разтърсват вселената, като пропукват небесната твърд! Вселената вече не е затулена в мъгла; не е затлачена от кал и мътни води. Свети вселенски народ! Под зоркия Ми поглед те разкриват същинския си лик. Не са хора, покрити с мръсотия, а свети хора, чисти като нефрит, и всички те са Мои възлюбени, всички са Моята радост! Всички неща се събуждат за нов живот. Светите хора до един се завръщат, за да Ми служат в небето, пристъпват в топлата Ми прегръдка и вече не ридаят, не се тревожат, предлагат себе си на Мен, завръщат се в Моя дом и в отечеството си безспир ще Ме обичат! Това не ще се промени във вечността! Къде остана скръбта! Къде останаха сълзите! Къде остана плътта! Земята вече я няма, но небесата са вечни. Явявам се пред безбройните хора и безбройните хора Ме възхваляват. Този живот и тази красота не ще се променят от памтивека до края на времето. Това е животът в царството.