Някога в Моя дом имаше хора, които възхваляваха святото Ми име, които работеха неуморно, за да може славата Ми на земята да изпълни небето. Заради това Аз се радвах и сърцето Ми се изпълваше с възторг, но кой би могъл да работи вместо Мен, отказвайки се от сън ден и нощ? Решителността на човека пред Мен Ми доставя удоволствие, но непокорството му предизвиква гнева Ми и така, понеже човекът никога не може да изпълни своя дълг, скръбта Ми по него става все по-голяма. Защо хората винаги са неспособни да Ми се посветят? Защо винаги се опитват да се пазарят с Мен? Нима Аз съм главният управител на търговски център? Защо изпълнявам с цялото Си сърце това, което хората изискват от Мен, а когато Аз поискам нещо от тях, няма резултат? Възможно ли е Аз да не съм опитен в областта на бизнеса, а човекът да е? Защо хората винаги Ме мамят с ласкави думи и хвалебствия? Защо хората винаги идват с „подаръци“ и искат да влязат през задната врата? На това ли научих човека? Защо хората вършат такива неща бързо и лесно? Защо хората винаги са мотивирани да Ме измамят? Когато съм сред хората, те гледат на Мен като на сътворено същество; когато съм на третото небе, те Ме смятат за Всемогъщия, Който властва над всичко; когато съм на небесната твърд, те Ме виждат като Духа, който изпълва всичко. В обобщение, в сърцата на хората няма подходящо място за Мен. Сякаш съм неканен гост, хората Ме ненавиждат и затова, когато взема билет и заема мястото Си, те Ме изгонват и казват, че тук няма къде да седна и че съм дошъл на грешното място, и затова не Ми остава нищо друго, освен да Си тръгна, разярен. Решавам повече да не се занимавам с хора, защото са твърде дребнави, а великодушието им е твърде оскъдно. Повече няма да ям на една маса с тях, повече няма да прекарвам време с тях на земята. Но когато говоря, хората се учудват; те се страхуват, че ще Си тръгна и затова продължават да Ме задържат. При вида на преструвките им, веднага се чувствам някак мрачен и изоставен в сърцето Си. Хората се страхуват, че ще ги напусна, и затова, когато се разделя с тях, звукът на плача веднага изпълва земята, а лицата на хората се покриват със сълзи. Аз изтривам сълзите им, вдигам ги отново на крака и те Ме гледат, а умоляващите им очи сякаш Ме молят да не си тръгвам и заради тяхната „искреност“ Аз съм с тях. Но кой може да разбере болката в сърцето Ми? Кой е наясно с Моите неща, за които не може да се говори? В очите на хората Аз сякаш съм без емоции и затова винаги сме били от две различни семейства. Как биха могли да видят чувството на скръб в сърцето Ми? Хората жадуват само за собствените си удоволствия и не проявяват внимание към Моите намерения, защото досега хората оставаха в неведение за целта на Моя план за управление и затова и днес продължават да отправят мълчаливи молби — и каква полза от това?

Когато живея сред хората, заемам определено място в сърцата им; тъй като се явих в плът и хората живеят в старата плът, те винаги се отнасят към Мен с плът. Тъй като хората притежават само плът и нямат никакви допълнителни придатъци, те са дали „всичко, което имат“, на Мен. И все пак те не знаят нищо; те просто „принасят предаността си“ на Мен. Това, което жъна, е безполезен боклук и все пак хората не мислят така. Когато сравнявам „даровете“, които дават, с Моите неща, хората мигновено разпознават Моята скъпоценност и едва тогава виждат Моята неизмеримост. Не се чувствам горд заради похвалите им, а продължавам да се явявам на хората, за да могат всички те да Ме опознаят напълно. Когато им показвам Своята цялост, те Ме гледат с широко отворени очи, застанали пред Мен неподвижно, като стълб от сол. А когато виждам тяхната странност, едва се сдържам да не се разсмея. Тъй като те протягат ръце, за да поискат нещо от Мен, Аз им давам нещата, които са в Моята ръка, а те ги притискат към гърдите си, грижейки се за тях като за новородено бебе — движение, което правят само за миг. Когато променя средата, в която пребивават, те веднага захвърлят „бебето“ настрани и бягат, хванали се за главата. В очите на хората Аз съм помощта, която присъства, независимо от времето или мястото; все едно съм сервитьор, който идва веднага, щом го повикат. Така хората винаги „са Ми се възхищавали“, сякаш притежавам безгранична сила да се боря с катастрофите, и затова винаги Ме държат за ръка, водейки Ме на пътешествия из цялата земя, за да може всички неща да видят, че те имат Върховен владетел и никой да не смее да ги измами. Отдавна прозрях човешката хитрост на „лисицата, която се възползва от величието на тигъра“, защото всички те „създават своя бизнес“, желаейки да печелят чрез измама. Отдавна прозрях техните коварни, подли машинации, но просто не искам да развалям отношенията ни. Не създавам проблеми от нищото — в това няма никаква стойност или значение. Просто върша делото, което трябва да върша, с оглед на слабостите на хората; ако не беше така, щях да ги превърна в пепел и да не им позволя да съществуват повече. Но делото, което върша, има смисъл и затова не наказвам човека с лека ръка. Именно поради тази причина хората винаги дават воля на плътта си. Те не съблюдават Моите намерения, но винаги Ме ласкаят пред Моя съд. Хората са толкова смели: когато ги заплашват всички „уреди за мъчение“, те ни най-малко не се поколебават. Пред фактите те остават неспособни да предоставят каквито и да било факти и не правят нищо друго, освен упорито да Ми се противопоставят. Когато поискам да извадят на показ всичко, което е мръсно, те все още Ми показват две празни ръце — как биха могли другите да не използват това като „пример“? Това е така, защото „вярата“ на хората е така велика, че те са „възхитителни“.

Аз пристъпих към делото Си в цялата вселена; хората във вселената внезапно се събуждат и се движат около ядрото, което е Моето дело, и когато Аз „пътувам“ в тях, всички избягват робството на Сатана и не са измъчвани сред страданията на Сатана. Заради настъпването на Моя ден хората се изпълват с щастие, скръбта в сърцата им изчезва, облаците на тъгата в небето се превръщат в кислород във въздуха и се носят там, а в този момент Аз се наслаждавам на щастието да бъда заедно с човека. Действията на човека Ми дават нещо, което да вкуся, и така вече не съм огорчен. И като съпровождат настъпването на Моя ден, земните същества с жизнена сила възвръщат корена на своето съществуване, всички същества на земята отново оживяват и Ме възприемат като основа на своето съществуване, защото Аз карам всички същества да сияят с живот и също така ги карам тихо да изчезват. Така всички същества чакат заповеди от устата Ми и са доволни от това, което правя и казвам. Сред всички неща Аз съм Най-Извисеният, но също така живея сред всички хора и използвам делата им като прояви на Моето сътворение на небето и земята. Когато хората изричат голяма похвала пред Мен, Аз се възвисявам сред всички неща и така цветята на земята стават по-красиви под жаркото слънце, тревата става по-зелена, а облаците в небето изглеждат по-сини. Заради гласа Ми хората тичат насам-натам; днес лицата на хората в Моето царство са изпълнени с радост и животът им избуява. Аз работя сред всички Мои избрани хора и не позволявам делото Ми да бъде опетнено от човешки идеи, защото Аз лично върша Своето дело. Когато работя, небето и земята и всичко в тях се променят и обновяват, а когато завърша делото Си, човекът е напълно обновен, той вече не живее в страдание заради това, което искам, защото звуците на щастието се чуват по цялата земя и Аз използвам тази възможност, за да даря на човека благословенията, които му давам. Когато съм Цар на царството, хората се страхуват от Мен, но когато съм Цар сред хората и живея сред тях, хората не намират радост в Мен, защото представите им за Мен са твърде скръбни, дотолкова, че са дълбоко вкоренени и трудно се премахват. Заради проявите на човека Аз върша делото Си, което е подходящо, а когато се издигна високо в небето и излея гнева Си върху човека, различните мнения на хората за Мен веднага се превръщат в пепел. Моля ги да изкажат още няколко свои схващания спрямо Мен, но те губят дар слово, сякаш нямат нищо и сякаш са смирени. Колкото повече живея в представите на хората, толкова повече те Ме заобичват, а колкото повече живея извън представите им, толкова повече те се отдалечават от Мен и имат повече мнения за Мен, защото от момента, в който създадох света, до днес винаги съм живял в представите на хората. Когато днес идвам сред хората, разсейвам всичките им представи, но хората просто отказват това, въпреки че разполагам с подходящи методи, с които да кастря представите им. Хората не бива да се притесняват или безпокоят; чрез Своите методи Аз ще спася цялото човечество, ще насърча всички хора да Ме обичат и ще им позволя да се радват на Моите благословения в небесата.

17 април 1992 г.