Глава 34

Веднъж поканих човека на гости в дома Си, но той бягаше насам-натам заради призивите Ми, сякаш вместо да го поканя на гости, го бях довел на мястото за екзекуции. Така домът Ми остана празен, защото човекът винаги Ме отбягваше и винаги се пазеше от Мен. Това Ме остави без средства за извършване на част от делото Ми, т.е. по тази причина отмених пиршеството, което бях приготвил за него, защото човекът не желаеше да се наслади на това пиршество и затова не го принудих. И все пак човекът изведнъж се оказва озверял от глад, затова идва и чука на вратата Ми, молейки за Моята помощ — виждайки го в такова тежко положение, как бих могъл да не го спася? И така, Аз още веднъж поднасям на човека пиршество, за да може да му се наслади, и едва тогава той усеща колко възхитителен съм Аз и така започва да разчита на Мен. Постепенно, заради Моето отношение към него, той започва да Ме обича „безрезервно“ и вече не подозира, че ще го изпратя в „земята на изгарянето“, защото това не е Моята воля. И така, едва след като види сърцето Ми, човекът наистина започва да разчита на Мен, което показва колко „предпазлив“ е той. Но Аз не се отнасям предпазливо към човека заради неговата измама, а трогвам човешките сърца чрез топлата Си прегръдка. Не е ли това, което правя в момента? Не е ли това, което се проявява в хората в настоящия етап? Защо са способни да вършат такива неща? Защо са обладани от такива чувства? Дали защото наистина Ме познават? Дали защото наистина изпитват безгранична любов към Мен? Аз не принуждавам никого да Ме обича, а само давам на хората свободната воля да направят своя избор; в това Аз не се намесвам, нито пък им помагам да направят избор за своята съдба. Хората се изпълниха с решителност пред Мен, донесоха Ми я за проверка и когато отворих торбата, която съдържаше „човешката решителност“, видях вътре неща, които, макар и да лежаха на безредна купчина, все още бяха доста „изобилни“. Хората Ме гледаха с широко отворени очи, в дълбок страх, че ще им отнема решителността. Но поради човешката слабост Аз не отсъдих веднага, а вместо това затворих торбата и продължих да върша делото, което трябва да извърша. Човекът обаче не навлиза в Моето ръководство вследствие на Моето дело, а продължава да се тревожи от въпроса дали неговата решителност е била удостоена с Моята похвала. Толкова много работа свърших и изрекох толкова много думи, но досега човекът все още не е в състояние да разбере Моята воля и затова всяко негово озадачаващо действие Ме обърква. Защо той никога не е способен да разбере волята Ми и върши нещата прибързано, както му харесва? Дали мозъкът му е претърпял шок? Възможно ли е да не разбира думите, които изричам? Защо винаги действа с очи, гледащи право напред, но е неспособен да прокара път и да даде пример на хората от бъдещето? Имало ли е някой, който да бъде пример за подражание преди Петър? Нима Петър не оцеля под Моето ръководство? Защо днешните хора са неспособни на това? Защо, след като имат пример за подражание, все още не са в състояние да удовлетворят Моята воля? Това показва, че човекът все още няма доверие в Мен, което доведе до нещастните обстоятелства днес.

С удоволствие наблюдавам малките птици, които летят в небето. Въпреки че не са заявили своята решимост пред Мен и нямат думи, които да Ми „предоставят“, те намират радост в света, който съм им дал. Човекът обаче е неспособен на това и лицето му е изпълнено с меланхолия — възможно ли е да съм му задължен с неизплатим дълг? Защо лицето му е вечно облято в сълзи? Възхищавам се на лилиите, които цъфтят по хълмовете; цветя и треви се простират по склоновете, но именно лилиите придават блясък на славата Ми на земята преди настъпването на пролетта — може ли човекът да постигне това? Може ли да свидетелства за Мен на земята преди Моето завръщане? Би ли могъл да се посвети заради името Ми в страната на големия червен змей? Сякаш Моите слова са изпълнени с изисквания към човека — той Ме мрази в резултат на тези изисквания; страхува се от думите Ми, защото тялото му е твърде слабо и по принцип е неспособен да постигне това, което искам. Когато отворя устата Си, виждам хората на земята да бягат във всички посоки, сякаш се опитват да избегнат глада. Когато закривам лицето Си и когато обръщам тялото Си, хората веднага биват обхванати от паника. Те не знаят какво да правят, защото се страхуват от Моето заминаване; в представите им денят, в който ще замина, ще бъде денят, в който от небето ще се спусне бедствие, денят, в който ще започне тяхното наказание. И все пак това, което правя, е точно обратното на човешките представи; никога не съм действал според тях и никога не съм допускал човешките представи да са в съзвучие с Мен. Времето, в което действам, е точно тогава, когато човекът бива разкрит. С други думи, Моите действия не могат да се измерват с човешките представи. От времето на сътворението до днес никой никога не е откривал „нов континент“ в нещата, които върша; никой никога не е разбирал законите, по които действам, и никой никога не е откривал нов изход. По този начин хората днес остават неспособни да навлязат в правия път — именно това им липсва и именно в него трябва да навлязат. От момента на сътворението до днес никога досега не съм предприемал подобно начинание. През последните дни само добавих няколко нови части към Моето дело. И все пак, дори при такива очевидни обстоятелства, хората все още са неспособни да разберат Моята воля — не им ли липсва именно това?

След като навляза в новото дело, имам нови изисквания към човека. За човека изискванията от миналото сякаш не са имали никакъв ефект, поради което той ги забравя. Какво е новото средство, чрез което работя? Какво изисквам от човека? Хората сами са в състояние да преценят дали това, което са направили в миналото, е било в съответствие с Моята воля и дали действията им са били в границите на това, което поисках. Не е необходимо Аз да проверявам всичко поотделно; те имат представа за собствения си духовен ръст и затова в съзнанието си са наясно докъде могат да действат и няма нужда да им го казвам изрично. Когато говоря, може би някои хора ще се спънат; затова избягвам да изричам тази част от думите Си, за да предотвратя отслабването на хората в резултат на това. Не е ли това от по-голяма полза за стремежа на човека? Не е ли това от по-голяма полза за напредъка на човека? Кой не желае да забрави миналото си и да се стреми напред? Поради Моята „небрежност“ не знам дали хората разбират, че средствата, с които говоря, вече са навлезли в нов свят. Освен това, тъй като съм толкова „зает“ с делото Си, не съм имал време да се поинтересувам дали хората разбират тона, с който говоря. Затова само моля хората да проявяват повече разбиране към Мен. Тъй като съм толкова „зает“ с делото Си, не съм в състояние лично да посещавам основите на Моето дело, за да насочвам хората, и затова „малко ги разбирам“. В обобщение, независимо от всичко останало, сега започнах да водя човека, за да навлезе официално в ново начало и в нов метод. Във всички Мои слова хората са забелязали, че в това, което казвам, има комичност, хумор и особено силен тон на присмех. По този начин хармонията между Мен и човека се нарушава неволно, което води до това, че върху лицата на хората се спуска плътна облачна пелена. Аз обаче не се ограничавам от това, а продължавам делото Си, защото всичко, което казвам и върша, е необходима част от Моя план; всичко, което се изрича от устата Ми, помага на човека и нищо, което върша, не е незначително; всичко, което правя, е назидателно за всички хора. Само заради недостатъчността на човека се отпускам и продължавам да говоря. Някои хора може би отчаяно очакват от Мен да поставям нови изисквания към тях. Ако това е така, Аз задоволявам нуждата им. Но има едно нещо, което трябва да ви напомня: когато говоря, се надявам хората да станат по-прозорливи. Надявам се да станат по-проницателни и така да могат да извлекат повече полза от думите Ми, и по този начин да отговорят на изискванията Ми. По-рано в църквите акцентът на хората беше върху поправянето и пречупването. Яденето и пиенето на Моите думи се извършваше въз основава на разбирането на тяхната цел и източник, но днес не е като в миналото и хората са напълно неспособни да разберат източника на Моите слова и по този начин нямат никакъв шанс да бъдат поправени и пречупени от Мен, тъй като са изразходили цялата си енергия само за да ядат и пият Моите думи. Но дори и при тези обстоятелства те остават неспособни да изпълнят Моите изисквания и затова Аз отправям нови изисквания към тях: искам от тях да навлязат в изпитания заедно с Мен, да навлязат в порицание. И все пак нека ви напомня едно: това не е умъртвяване на човека, а по-скоро това се изисква от Моето дело, тъй като на сегашния етап Моите думи са твърде неразбираеми за човека и той е неспособен да Ми сътрудничи — няма какво да се направи! Мога само да направя така, че човекът да навлезе в новия метод заедно с Мен. Какво друго може да се направи? Заради недостатъците на човека Аз също трябва да навляза в потока, в който навлиза човекът — не съм ли Аз този, който ще доведе хората до съвършенство? Не съм ли Аз този, който измисли този план? Въпреки че другото изискване не е трудно, то не е второстепенно спрямо първото. Моето дело сред групата хора от последните дни е безпрецедентно начинание и затова, за да може славата Ми да изпълни космоса, всички хора трябва да изтърпят последното изпитание за Мен. Разбирате ли волята Ми? Това е последното изискване, което поставям към човека, т.е. надявам се, че всички хора ще могат да дадат силно, звучно свидетелство за Мен пред големия червен змей, че ще могат да се принесат в жертва за Мен за последен път и да изпълнят изискванията Ми за последен път. Можете ли наистина да направите това? В миналото не успявахте да угодите на сърцето Ми — можете ли да разчупите този стереотип в последния момент? Давам на хората възможност да размислят, позволявам им да помислят внимателно, преди накрая да Ми дадат отговор — погрешно ли е да постъпвам така? Очаквам хората да отговорят, очаквам от тях да „напишат писмо с отговор“ — имате ли вярата да отговорите на Моите изисквания?

20 април 1992 г.

Предишна: Глава 33

Следваща: Глава 35

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger