Започнах да върша делото Си сред човечеството, позволявайки на хората да живеят в същия поток като Мен. Когато завърша делото Си, Аз все още ще бъда сред хората, защото именно тях управлявам в целия Ми план за управление, и Моето желание е хората да станат господари на всички неща. Поради тази причина продължавам да ходя сред човечеството. Аз и човечеството навлизаме в настоящата ера и се чувствам съвсем спокоен, защото темпото на Моето дело се ускори. Как могат хората да го следват? Извърших голямо дело върху вцепенени и глуповати хора, но те не спечелиха почти нищо, защото не Ме ценят. Аз живея сред всички хора и наблюдавам всяка тяхна стъпка, където и да се намират, както над земята, така и под нея. Всички, които са категоризирани като „хора“, Ми се противопоставят, сякаш „да Ми се противопоставят“ е работа на хората, сякаш ако не вършат тази работа, ще се превърнат в скитащи сираци, които никой не осиновява. Аз обаче не осъждам хората произволно въз основа на техните действия и поведение. Напротив, Аз ги подкрепям и се грижа за тях в съответствие с техния духовен ръст. Тъй като хората са главните герои на целия Ми план за управление, давам повече насоки на онези, които са поставени в ролята на „човек“, за да могат да играят тази роля с цялото си сърце и по най-добрия начин, и за да може тази пиеса, която режисирам, да има бурен успех. Това е Моят призив към човечеството. Ако не се молех за човечеството, то нямаше ли да може да изиграе ролята си? Тогава щеше ли да се случи така, че Аз да мога да изпълня това, което хората искат от Мен, но те да не могат да изпълнят това, което Аз искам от тях? Може да се каже, че Аз не използвам мощта Си, за да потискам хората. Напротив, това е Моята последна молба, за която ги моля с цялата Си сериозност и искреност. Наистина ли те не са в състояние да изпълнят това, което искам? От много години давам на хората, но не получавам нищо в замяна. Кой някога Ми е давал нещо? Нима кръвта, потта и сълзите Ми трябва да бъдат като планинска мъгла? Много пъти съм „ваксинирал“ хората и съм им казвал, че изискванията Ми към тях не са високи. Защо тогава хората постоянно Ме избягват? Дали защото ще се отнасям с тях като с малки пиленца, които трябва да бъдат убити веднага щом бъдат уловени? Наистина ли съм толкова жесток и нечовечен? Хората винаги Ме измерват със собствените си представи. Нима Аз, такъв, какъвто съм в техните представи, съм Същият, какъвто съм на небето? Аз не смятам представите на хората за нещо, което Ми носи наслада. По-скоро виждам сърцата им като неща, които трябва да бъдат оценени. Въпреки това изпитвам силна неприязън към съвестта им, защото според тях Аз Самият не притежавам такава. Затова имам още няколко заключения за съвестта им. Въпреки това отказвам да критикувам съвестта им директно. По-скоро продължавам да ги напътствам търпеливо и систематично. В края на краищата хората са слаби и неспособни да вършат каквото и да било дело.

Днес официално навлизам в царството на безграничното порицание, на което се наслаждавам заедно с човечеството. С ръката Си издавам и заповеди, а при Моята заповед човечеството е добре възпитано. Никой не смее да Ми се противопостави. Всички са под Моето ръководство и изпълняват делото, което съм им възложил, защото това е тяхната „работа“. Сред всички неща на небето и под небето кой не се подчинява на Моите планове? Кой не е в Моята хватка? Кой не изрича похвала и възхвала за Моите слова и Моето дело? Хората се възхищават на делата и действията Ми и затова, заради всяка Моя стъпка, се вливат в потока на Моето дело. Кой може да се измъкне? Кой може да избяга от делото, което съм организирал? По силата на Моя управленски закон хората са принудени да останат. Без него всички те щяха да се изплъзнат от „фронтовата линия“ и да станат „дезертьори“. Кой не се страхува от смъртта? Могат ли хората наистина да заложат живота си на карта? Не Се налагам на никого, защото отдавна съм придобил задълбочено разбиране за човешката природа. Затова винаги предприемам проекти, които хората никога преди не са осъществявали. Тъй като никой не би могъл да изпълни Моето дело, Аз лично стъпих на бойното поле, за да вляза в борба на живот и смърт със Сатана. В днешно време Сатана се е развихрил до краен предел. Защо да не се възползвам от тази възможност, за да покажа фокуса на Моето дело и да разкрия Моята сила? Както съм казвал и преди, използвам хитростта на Сатана като Свой контрастиращ предмет. Не е ли това най-добрата възможност? Едва сега разкривам доволна усмивка, защото съм постигнал целта Си. Вече няма да тичам наоколо и да моля хората за „помощ“. Спрях да се суетя и вече не живея живота на скитник. Отсега нататък ще живея в мир. Хората също ще бъдат живи и здрави, защото Моят ден настъпи. На земята водех забързания живот на човек, живот, в който, изглежда, се случваха много несправедливости. В очите на хората съм споделял техните радости и скърби, както и несгодите им. Подобно на хората, Аз също съм живял на земята и под небето. Затова те винаги са гледали на Мен като на сътворено същество. Тъй като хората не са Ме виждали такъв, какъвто съм на небето, те никога не са полагали много усилия за Мен. Предвид днешната ситуация обаче хората нямат друг избор, освен да признаят, че Аз съм Върховният владетел на тяхната съдба и ораторът, Който говори от облаците. Ето защо хората склониха главите си до земята пред Мен в знак на поклонение. Не е ли това доказателство за Моето триумфално завръщане? Не е ли това изображение на Моята победа над всички враждебни сили? Всички хора са имали предчувствия, че настъпва краят на света, че човечеството ще претърпи голямо пречистване. В действителност обаче те не могат да направят това, което Аз искам от тях, съзнателно, така че не им остава нищо друго, освен да плачат под Моето порицание. Какво може да се направи? Кой каза на хората да бъдат непокорни? Кой им каза да навлязат в последната епоха? Защо бяха родени в човешкия свят в последните дни? Всяко едно нещо е подредено и планирано лично от Мен. Кой може да се оплаче?

От сътворението на света Аз бродя сред човечеството и го придружавам в земното му съществуване. В предишните поколения обаче нито един човек не бе избран от Мен; всички бяха отхвърлени от Моето мълчаливо писмо. Това е така, защото хората в миналото не Ми служеха изключително, така че Аз в замяна не ги обичах изключително. Те приемаха „подаръците“ на Сатана, а след това се обръщаха и ги предлагаха на Мен. Не беше ли това клевета срещу Мен? И докато те правеха своите приноси, Аз не разкрих отвращението Си; напротив, Аз обърнах тяхната схема в Моя полза, като добавих тези „подаръци“ към материалите на Моето управление. По-късно, след като бъдат обработени машинно, Аз ще изгоря шлаката в тях. В настоящата епоха хората не Ми предлагат много „подаръци“, но Аз не ги упреквам за това. Тези хора винаги са лишени и с празни ръце. Затова, наблюдавайки реалното им положение, никога не съм им поставял необосновани изисквания, откакто дойдох в човешкия свят. По-скоро, след като им дадох „материали“, се стремях към „готовия продукт“, който искам, защото това е максимумът на това, което хората могат да постигнат. Прекарах толкова много години в трудности, изучавайки какво означава да живееш като човек, преди да предявя съответното искане. Ако не бях изпитал човешкия живот, как щях да разбера въпросите, които хората трудно обсъждат? Въпреки това хората не виждат това по този начин. Те казват, че Аз съм Самият всемогъщ, свръхестествен Бог. Не е ли именно това представата, която всички хора са имали през цялата история, тази, която таят и днес? Аз казах, че на земята няма човек, който да може да Ме познае истински и напълно. Тази забележка има своето значение. Тя не е просто празно говорене. Аз Самият съм преживял и наблюдавал това, така че съм наясно с подробностите. Ако не бях слязъл в човешкия свят, кой щеше да има възможност да Ме познае? Кой би могъл да слуша словата Ми лично? Кой би могъл да види фигурата Ми сред тях? През вековете винаги съм оставал скрит в облаците. В началото направих едно предсказание: „В последните дни ще сляза в човешкия свят, за да им служа за пример“. Ето защо само днешните хора имат щастието да могат да разширяват хоризонтите си. Не е ли това доброта, с която ги дарих? Нима те наистина изобщо не могат да разберат Моята благодат? Защо хората са толкова вцепенени и глуповати? Те са стигнали толкова далеч, защо все още не са се събудили? Аз съм на този свят от много години, но кой Ме познава? Не е чудно, че порицавам хората. Изглежда, че те са обектите, върху които да упражнявам властта Си; изглежда, че са куршуми в пистолета Ми, и тъй като са изстреляни, всички ще „избягат“. Хората си въобразяват, че е така. Винаги съм уважавал хората. Никога не съм ги експлоатирал произволно и не съм ги търгувал като роби. Това е така, защото Аз не мога да ги напусна, нито пък те могат да Ме напуснат. Така между нас се създаде връзка на живот и смърт. Винаги съм ценял човечеството. Въпреки че човечеството никога не Ме е ценяло, то винаги е гледало към Мен, поради което продължавам да полагам усилия за него. Обичам хората като собствено съкровище, защото те са „капиталът“ на Моето управление на земята. Затова със сигурност няма да ги изпъдя. Моята воля към хората никога няма да се промени. Могат ли те наистина да се доверят на клетвата Ми? Как могат да Ме удовлетворят за Мое добро? Това е задачата, която е поставена пред цялото човечество. Това е „домашната работа“, която им възложих. Надявам се, че всички те ще работят усилено, за да я завършат.

23 април 1992 г.