Все пак Епохата на царството се различава от миналите времена. Тя не се занимава с поведението на човешкия род; по-скоро Аз слязох на земята, за да осъществя лично Моето дело, което човеците не могат нито да си представят, нито да постигнат. В продължение на толкова години, още от сътворението на света, работата се свежда само до изграждане на църквата, но не се чува нито дума за градежа на царството. При все че Моята уста изрича тези думи, познава ли някой същността на казаното от Мен? Веднъж се спуснах в света на хората, наблюдавах и изпитах страданието им, но не успях да осъществя целта на въплъщението Си. Щом започна изграждането на царството, Моето въплътено Аз официално пое Своето служение; тоест, Царят на царството официално встъпи в суверенната Си власт. От това става ясно, че спускането на царството в света на хората няма само буквално проявление, а в още по-голяма степен има практически аспект, който е част от значението на израза „реалността на практикуването“. Човеците никога не са виждали нито едно от действията Ми и не са чували нито едно от изказванията Ми. Дори да бяха видели Моите действия, какво ли биха открили? И да бяха Ме чули да говоря, какво ли биха разбрали? По целия свят всичко живо съществува благодарение на Моята любяща милост и любяща доброта, но същевременно целият човешки род подлежи на Моето правосъдие и на изпитанията, наложени от Мен. Проявявах милост и любов към хората дори когато до една или друга степен всички се поддадоха на покварата; въздавах им наказания дори когато всички те се подчиниха пред престола Ми. Има ли обаче поне едно човешко същество, което да не е подложено на страданията и облагородяването, пратени от Мен? Толкова много хора сред мрака опипом се стремят към светлината, толкова много се борят изтерзани с личните си изпитания. Йов имаше вяра, но нима не търсеше изход за себе си? При все че Моите хора могат да устоят на изпитанията, има ли някой, който, без да изрази гласно вярата си, все пак я изпитва в дълбините на сърцето си? Или по-скоро човеците претендират, че имат вяра, докато в сърцата си още таят съмнения? Няма човешки същества, които да са устояли твърдо на изпитанията или които искрено да Ми се подчинят през изпитанията. Ако не закривах лицето Си, за да не гледам този свят, целият човешки род би рухнал под пламтящия Ми взор, защото Аз не искам нищо от човечеството.

Когато проехти салютът на царството — едновременно с екота на седемте гръма — звукът разтърсва небето и земята, разклаща небесната твърд и сърдечните струни на всички човеци затрептяват. Химнът на царството официално се въздига в страната на големия червен змей в знак, че съм унищожил тази страна и съм основал царството Си. И което е още по-важно — установява се Моето царство на земята. В този момент ангелите са разпратени да бродят по всяка една от държавите по света, за да бъдат пастири на Моите синове и на Моя народ; това отговаря и на изискванията за следващата стъпка от делото Ми. Аз обаче лично пристигам на мястото, където свит на кълбо лежи големият червен змей, и влизам „в двубой“ с него. Щом всички хора опознаят Моето въплътено Аз и могат да видят делата Ми в плът, леговището на големия червен змей ще се превърне в пепел и ще изчезне без следа. Като народ на Моето царство, тъй като ненавиждате големия червен змей с целите си сърца, вие трябва да Ме удовлетворите с действията си и така да опозорите змея. Истински ли усещате, че големият червен змей е омразен? Искрено ли чувствате, че той е врагът на Царя на царството? Действително ли сте уверени, че можете да дадете прекрасни свидетелства за Мен? Наистина ли имате вярата да победите големия червен змей? Това искам от вас; единственото Ми изискване е да успеете да стигнете до тази стъпка. Ще можете ли да направите това? Уверени ли сте, че ще се справите? Докъде точно стигат човешките способности? Дали пък да не се заема лично Аз? Защо казвам, че самият Аз идвам на мястото на битката? Нуждая се от вярата ви, не от действията ви. Човеците до един са неспособни да проумеят словата Ми прямо и вместо това им хвърлят коси погледи. Това помогна ли ви да постигнете целите си? Опознахте ли Ме по този начин? Честно казано, нито един от цялото човечество не е способен да Ме погледне право в лицето и нито един не е в състояние чисто да проумее значението на Моето слово. Затова задействах изпълнението на невиждан досега проект на земята, за да постигна целите Си и да позволя на истинския Свой образ да заеме мястото си в човешките сърца. По този начин ще сложа край на епохата, в която представите упражняват власт върху хората.

Днес не само се спускам над страната на големия червен змей, но и обръщам лице към цялата вселена, разтърсвайки цялата небесна твърд. Има ли изобщо място, което да е неподвластно на Моя съд? Има ли пощадено кътче сред бедствията, които изсипвам връз света? Навсякъде, където отивам, Аз посявам всевъзможни „семена на бедствия“. Това е един от начините Ми на работа и несъмнено е спасителен акт за човечеството — това, което му въздавам, е все пак някакъв вид любяща доброта. Ще позволя на още повече хора да Ме опознаят и да Ме видят и така да започнат да се боят от Бог, когото не са успявали да съзрат в продължение на толкова години, но Който е практичен точно в този момент. Какъв бе Моят замисъл за сътворението на света? Защо не унищожих човечеството до корен, след като се поддаде на покварата? По каква причина целият човешки род живее сред бедствия? Каква бе целта на личното Ми въплъщение? Когато върша делото Си, човеците усещат не само горчилката, но и сладостта. От всички хора по света има ли някой, който да не живее в благодатта Ми? Ако Аз не дарявах на човеците материални блага, кой би могъл да благоденства в света? Възможно ли е да сте благословени с това, че ви позволявам да постигнете статуса на Мой народ? Ако не бяхте Мой народ, а само обслужващи, нямаше ли все още да съществувате в Моята благодат? Нито един от вас не е способен да схване произхода на словото Ми. Хората не ценят титлите, с които ги удостоявам. Мнозина таят оплаквания в сърцата си срещу определението „обслужващи“, а нарека ли ги „Мой народ“, в сърцата на много от тях се поражда любов към Мен. Не се опитвайте да Ме заблудите; очите Ми проучват внимателно всички неща! Кои от вас приемат доброволно и кои предлагат пълно покорство? Ако салютът на царството не проехти, дали наистина ще можете да Ми останете покорни докрай? Какво са способни да вършат и да мислят хората и докъде са способни да стигнат — много отдавна предопределих всички тези неща.

Огромното мнозинство хора приемат Моето изгаряне в светлината на Моя лик. Насърчени от Мен, огромното мнозинство от хората се мобилизират и бързат напред в стремеж. Когато силите на Сатана нападнат Моя народ, Аз съм там, за да ги отблъсна; когато козните на Сатана внесат безредие в живота им, Аз го обръщам в бягство и те не се връщат повече. Всевъзможни зли духове непрестанно дебнат на земята къде да се установят; вечно търсят труповете на онези, които могат да погълнат. Народе Мой! Трябва да останете под Моите грижи и закрила. Не си позволявайте и миг разпуснатост! Никога не бъдете безразсъдни! Отдай предаността си в Моя дом, защото само с преданост ще преминеш в контранастъпление срещу кроежите на дяволите. При никакви обстоятелства не се дръж както в миналото, като вършиш едно пред Мен и друго зад гърба Ми; постъпиш ли така, вече губиш възможност за избавление. Но не изрекох ли предостатъчно думи като тези? Именно защото старата природа на човека е непоправима, бях принуден да ви напомням многократно. Не се отегчавайте! Това, което казвам, е изцяло заради съдбините ви! Сатана се нуждае именно от нечисто и омърсено място; колкото по-безнадеждно неспасяеми и безпътни сте, колкото повече отказвате да бъдете въздържани, толкова по-охотно ще се възползват всички видове нечисти духове от всяка възможност да навлязат във вас. Стигнете ли до това положение, предаността ви ще бъде неподплатено с истина празно дърдорене, лишено от каквато и да е реалност, и вашата решимост ще бъде погълната от нечистите духове и ще бъде преобразена в бунтарство и кроежи на Сатана, за да прекъснат Моето дело, като ви оставят да бъдете поразени от Мен по всяко време и на всяко място. Никой не проумява сериозността на тази ситуация; всеки просто си прави оглушки за това и не проявява и капка предпазливост. Не помня миналите деяния: наистина ли все пак очакваш да проявя снизходителност към теб, като „забравя“ още веднъж? При все че хората са Ми се противили, няма да ги държа отговорни за това поради твърде дребния им духовен ръст; затова и не съм поставил прекалено големи изисквания към тях. От тях искам само да не са безпътни и да се подчиняват на ограничения. Възможно ли е да е непосилно за вас да отговорите на това единствено условие? Повечето хора Ме чакат да разбуля още тайни, за да се насладят на гледката. Но дори и да разбереш всички небесни тайни, какво от това? Ще те накара ли то да Ме заобичаш още повече? Ще пробуди ли любовта ти към Мен? Не подценявам хората, нито ги съдя с лекота. Ако това не бяха действителните обстоятелства на човеците, Аз никога не бих си позволил да ги окича с тези етикети толкова нехайно. Припомнете си миналото: кога се е случвало да ви очерня? Кога се е случвало да ви подценя? Кога се е случвало да ви проучвам внимателно, без да се съобразя с действителното ви положение? Колко пъти словата Ми не успяха да ви спечелят напълно? Колко пъти говорих, но дълбоко в сърцата си вие не откликнахте? Кои сред вас са чели словото Ми без страх и трепет, без дълбокото опасение, че ще ви запокитя в бездънната пропаст? Кой не е подложен на изпитания от думите Ми? Словата Ми са пропити с власт, но това не е за да съдя човеците с лека ръка; напротив, поради действителното им положение непрестанно им разкривам смисъла, свойствен на Моите слова. Всъщност дали някой е способен да познае в словата Ми Моето всемогъщество? Дали някой е способен да проумее чистото злато в словата Ми? Изрекох безброй слова — дали някой някога ги оцени?

3 март 1992 г.