Тъй като си сред хората от Моето семейство и тъй като имаш вяра в Моето царство, трябва да се придържаш към стандартите на Моите изисквания във всичко, което правиш. Не искам да не бъдеш нищо повече от блуждаещ облак, а да бъдеш блестящ сняг и да притежаваш неговата същина, и дори повече — неговата стойност. Понеже идвам от святата земя, Аз не съм като лотоса, който има само име и няма същина, защото той идва от калта, а не от святата земя. Времето, в което едно ново небе слиза на земята и една нова земя се разпростира върху небесата, е и точно това време, в което официално работя сред хората. Кой от човечеството Ме познава? Кой съзря момента на пристигането Ми? Кой е видял, че Аз не само имам име, но освен това притежавам и същина? Аз помитам белите облаци с ръката Си и внимателно наблюдавам небесата; няма нещо в пространството, което да не е подредено от Моята ръка, а под нея няма никой, който да не допринася със собственото си мъничко усилие за осъществяването на Моето могъщо начинание. Аз не отправям обременителни искания към хората на земята, защото винаги съм бил практичният Бог и защото съм Всемогъщият, Който е създал хората и ги познава добре. Всички хора са пред очите на Всемогъщия. Как биха могли дори тези в най-отдалечените кътчета на земята да избегнат внимателното наблюдение на Моя Дух? Въпреки че хората „познават“ Духа Ми, те все още оскърбяват Духа Ми. Словата Ми разкриват грозните лица на всички хора, както и най-съкровените им мисли, и карат всички на земята да стават прозрачно ясни от Моята светлина и да рухват насред Моя изпитателен поглед. Но въпреки падането им техните сърца не смеят да се отдалечат от Мен. Кой от обектите на сътворението не Ме обича в резултат на делата Ми? Кой не копнее за Мен в резултат на словата Ми? В кого не се раждат чувства на привързаност в резултат на Моята любов? Само поради покварата на Сатана хората не са успели да достигнат състоянието, което Аз изисквам. Дори най-ниските стандарти, които изисквам, пораждат опасения у хората, да не говорим за днешния ден — тази ера, в която Сатана беснее и е безумно деспотичен — или за времето, когато хората са били толкова стъпкани от Сатана, че телата им са изцяло покрити с мръсотия. Кога неспособността на хората да се грижат за сърцето Ми в резултат на тяхната поквара не Ми е причинявала скръб? Възможно ли е да съжалявам Сатана? Възможно ли е да греша в любовта Си? Когато хората не Ми се подчиняват, сърцето Ми тайно плаче; когато Ми се съпротивляват, Аз ги порицавам; когато биват спасени от Мен и възкресени от мъртвите, Аз ги поддържам с най-голяма грижа; когато Ми се покоряват, сърцето Ми се успокоява и веднага усещам големи промени на небето и земята и във всички неща. Когато хората Ме възхваляват, как да не Се радвам? Когато са Мои свидетели и са спечелени от Мен, как бих могъл да не спечеля слава? Възможно ли е постъпките и поведението на хората да не се управляват и влияят от Мен? Когато не давам насоки, хората бездействат и мълчат; освен това зад гърба Ми те участват в онези „похвални“ мръсни сделки. Смяташ ли, че плътта, с която Се обличам, не знае нищо за твоите действия, твоето поведение и твоите думи? Много години съм търпял вятъра и дъжда и също съм изпитвал горчивината на човешкия свят; но при по-внимателен размисъл никакво страдание не може да накара плътското човечество да изгуби надежда в Мен, а още по-малко пък някаква сладост може да накара хората от плът да станат студени, обезверени или пренебрежителни към Мен. Наистина ли любовта им към Мен е ограничена или до липса на страдание, или до липса на сладост?

Днес Аз обитавам плътта и официално съм започнал да извършвам делото, което трябва да върша. Въпреки че хората се страхуват от гласа на Моя Дух, те вървят срещу същината на Моя Дух. Няма нужда да обяснявам колко трудно е за човечеството да познае въплътения Мен в Моето слово. Както съм казвал преди, Аз не съм строг в Моите изисквания и не е необходимо да постигате пълно познание за Мен (тъй като в хората има липси; това е присъщо състояние и никакво придобито състояние не може да го компенсира). Трябва само да знаете всичко, което е направено и казано от Мен в плътска форма. Тъй като Моите изисквания не са строги, надявам се, че всички вие можете да опознаете тези дела и слова и да ги постигнете. Трябва да се отървете от нечистотиите си в този мръсен свят, трябва да се стремите да постигнете напредък в това изостанало „семейство от императори“ и никога не трябва да си позволявате никакво отпускане. Не трябва да проявяваш ни най-малко снизхождение към себе си. Ще трябва да посветиш много време и усилия, за да разбереш това, което изричам за един-единствен ден, и ще ти отнеме цял живот, за да изпиташ и спечелиш знание дори от едно изречение, казано от Мен. Словата, които изричам, не са неясни и абстрактни; те не са празни приказки. Много хора се надяват да спечелят словата Ми, но Аз не им обръщам внимание; много хора жадуват за Моето богатство, но не им давам дори малко; много хора искат да видят лицето Ми, но Аз винаги съм го крил; много хора слушат внимателно гласа Ми, но Аз затварям очите Си и отпускам глава назад, без да Се трогвам от техния „копнеж“; много хора се страхуват от звука на гласа Ми, но думите Ми винаги са нападателни; много хора се ужасяват да видят образа Ми, но Аз умишлено Се появявам, за да ги поразя. Хората никога не са виждали истински лицето Ми, нито някога са чували истински гласа Ми; това е така, защото те не Ме познават истински. Въпреки че могат да бъдат поразени от Мен, въпреки че могат да Ме напуснат и въпреки че могат да бъдат порицани от ръката Ми, те все още не знаят дали всичко, което правят, наистина Ми е по сърце, и все още не разбират на кого точно разкривам сърцето Си. От сътворението на света никой никога не Ме е познавал истински или Ме е виждал истински и въпреки че днес съм Се въплътил, вие все още не Ме познавате. Това не е ли факт? Виждал ли си някога в плътта дори малко от Моите действия и нрав?

На небето е мястото, на което Се облягам, а под небето е мястото, където намирам почивка. Имам къде да живея и имам време, когато да показвам силите Си. Ако не бях на земята, ако не прикривах Себе Си в плът и ако не бях смирен и скрит, нямаше ли небето и земята отдавна да са се променили? Нямаше ли вие, Моят народ, вече да сте били използвани от Мен? В действията Ми обаче има мъдрост и въпреки че съм напълно наясно с измамността на хората, Аз не следвам техния пример, а вместо това им давам нещо в замяна. Моята мъдрост в духовната сфера е неизчерпаема, а мъдростта Ми в плътта е вечна. Не е ли точно това моментът, в който Моите дела стават ясни? Прощавал съм на хората и съм ги помилвал много пъти, чак до настоящия ден, в Епохата на царството. Мога ли наистина да забавя времето Си още? Въпреки че съм бил малко по-милосърден към крехките хора, когато делото Ми бъде завършено, мога ли все пак да Си навлека неприятности, като върша старо дело? Бих ли позволил съзнателно на Сатана да Ме обвини? Нямам нужда хората да правят нищо друго освен да приемат реалността на словото Ми и неговото първоначално значение. Въпреки че словата Ми са прости, по същество те са сложни, защото вие сте твърде малки и сте станали твърде безчувствени. Когато пряко разкривам Моите тайнства и изяснявам Моята воля в плътта, вие не обръщате внимание; слушате звуците, но не разбирате значението им. Обзема Ме тъга. Въпреки че съм въплътен, не мога да върша делото на служението на плътта.

Кой е познал делата Ми в плътта от словата и действията Ми? Когато разкривам тайнствата Си писмено или ги изричам на глас, всички хора онемяват; затварят очи в мълчание. Защо това, което казвам, е неразбираемо за хората? Защо словата Ми са толкова непонятни за тях? Защо те са толкова слепи за делата Ми? Кой е способен да Ме види и никога да не забрави? Кои сред тях могат да чуят гласа Ми и да не му позволят да ги подмине? Кой може да усети волята Ми и да угоди на сърцето Ми? Аз живея и Се движа сред хората; дойдох да почувствам техния живот — и въпреки че усещах, че всичко за човечеството беше наред, след го създадох, не изпитвам радост от живота сред хората и не Се радвам на никакво щастие сред тях. Не ги мразя и отхвърлям, но не съм и разнежен към тях — защото хората не Ме познават, трудно им е да видят лицето Ми в тъмнината; сред цялата врява те трудно чуват гласа Ми и не могат да различат какво казвам. По този начин, повърхностно, всичко, което правите, е в покорност към Мен, но в сърцата си все още не Ми се подчинявате. Може да се каже, че такава е цялата стара природа на човечеството. Кой е изключение? Кой не е обект на Моето порицание? Но кой не живее под Моята търпимост? Ако цялото човечество беше унищожено от Моя гняв, какво би било значението на създаването на небесата и земята от Мен? Веднъж предупредих много хора, увещавах много хора и открито съдих много хора — не е ли това много по-добре от директното унищожаване на човечеството? Моята цел не е да убивам хората, а да ги накарам да узнаят всичките Ми дела сред Моето правосъдие. Когато се издигнете от бездънната яма — което ще рече, когато се освободите от Моето правосъдие — всички ваши лични съображения и планове ще изчезнат и всеки ще се стреми да Ме удовлетвори. С това няма ли да съм постигнал целта Си?

1 март 1992 г.