Има толкова много неща, които искам да кажа на човека, толкова много неща, които трябва да му кажа. Но на човек му липсва способността да възприеме, той не е способен да разбере напълно думите Ми според това, което му давам, а разбира само единия аспект, а за другия остава в неведение. И все пак Аз не умъртвявам човека заради неговото безсилие, нито пък съм огорчен от неговата слабост. Аз просто върша работата Си и говоря, както винаги съм го правил, въпреки че човекът не разбира волята Ми: когато дойде денят, хората ще Ме познаят в дълбините на сърцата си и ще Ме помнят в мислите си. Точно когато си тръгна от тази земя ще бъде моментът, в който ще се възкача на трона в човешкото сърце, точно тогава всички хора ще Ме познаят. Тогава Моите синове и Моите хора ще управляват земята. Онези, които Ме познават, със сигурност ще станат стълбовете на Моето царство и никой друг освен тях няма да бъде достоен да управлява и да упражнява власт в Моето царство. Всички, които Ме познават, носят Моята същност и са способни да преживяват Моята същност сред другите. Не се интересувам до каква степен човек Ме познава, защото никой не може да попречи на делото Ми, а човек не може да Ми предложи никаква помощ и да направи нищо за Мен. Той може само да следва Моето наставление в Моята светлина и да търси Моята воля в нея. Днес хората имат квалификации и смятат, че могат да се перчат пред Мен, да се смеят и шегуват с Мен без никакви задръжки и да се обръщат към Мен като към равен. Все още човекът не Ме познава, все още вярва, че си приличаме по природа, че и двамата сме от плът и кръв и обитаваме света на хората. В сърцето му има твърде малко страх от Мен; той се бои от Мен, когато е пред Мен, но е неспособен да Ми служи пред Светия Дух. Сякаш за човека Духът изобщо не съществува. В резултат на това никой никога не е познавал Духа; в Моето въплъщение хората виждат само тяло от плът и кръв и не възприемат Божия Дух. Може ли Моята воля наистина да бъде изпълнена по такъв начин? Хората са експерти в това да Ме мамят; изглежда, че са били специално обучени от Сатана, за да Ме заблуждават. Въпреки това Аз не съм смутен от Сатана. Но Аз все пак ще използвам Своята мъдрост, за да завоювам цялото човечество и да победя онзи, който го покварява, за да може Моето царство да бъде установено на земята.

Сред хората има такива, които са се опитвали да установят размера на звездите или мащабите на пространството. Но никога изследванията им не са се оказвали плодотворни и единственото, което могат да направят, е да сведат разочаровани глави и да се примирят с неуспеха. Наблюдавайки хората и това, как се провалят, не виждам нито един, който да е напълно убеден в Мен, нито един, който да Ми се подчинява и да Ми се покорява. Колко необуздани са човешките амбиции! Когато цялото лице на бездната беше мрачно, сред човека започнах да усещам горчивината на света. Моят Дух пътува по света и разглежда сърцата на всички хора, но също така и Аз завоювам човечеството чрез Моето въплъщение. Човек не Ме вижда, защото е сляп; човек не Ме познава, защото е загубил усета си; човек Ми се противопоставя, защото е непокорен; човек се прекланя пред Мен, защото е завоюван от Мен; човек Ме обича, защото Аз съм изначално достоен за човешката любов; човек Ме изживява и Ме изявява, защото Моята сила и Моята мъдрост го карат да търси Моето сърце. Аз имам място в сърцето на човека, но никога не съм получавал истинска любов от него — тази, която живее в неговия дух. Наистина в духа на човека има неща, които той обича над всичко, но Аз не съм едно от тях и затова любовта му е като сапунен мехур: когато вятърът духне, тя се пука и изчезва, за да не се появи повече. Винаги съм бил постоянен и неизменен в отношението Си към човека. Би ли могъл някой сред хората да направи същото? В очите на човека Аз съм неуловим и невидим като въздуха и по тази причина огромното мнозинство от хората се взират единствено в безбрежното небе, в развълнуваното море, в спокойното езеро или сред празните думи и доктрини. Няма нито един човек, който да познава същността на човечеството, а още по-малко има такъв, който да може да каже нещо за тайната в Мен, и затова не изисквам от човека да постигне най-високите стандарти, които той си въобразява, че изисквам от него.

В Моите думи планините се сриват, водите текат в обратна посока, човекът става покорен и езерата започват да текат безспир. Макар че бушуващите морета се надигат гневно към небето, в Моите думи тези морета се успокояват като повърхността на езеро. С най-малкото махване на ръката Ми свирепите вихри веднага се разсейват и се отдалечават от Мен, и светът на хората веднага се връща към спокойствието. Но когато отприщя гнева Си, планините веднага се разкъсват, земята започва да се гърчи, водата веднага пресъхва и човек веднага изпада в беда. Заради гнева Си не обръщам внимание на виковете за помощ на човека, не предоставям помощ в отговор на виковете му, защото гневът Ми се надига. Когато съм сред небесата, Моето присъствие никога не хвърля в паника звездите. Напротив, те влагат сърцата си в работата си за Мен и така Аз ги дарявам с повече светлина и ги правя да блестят по-ярко, за да придобият по-голяма слава за Мен. Колкото по-ярки са небесата, толкова по-тъмен е светът отдолу. Толкова много хора се оплакват, че Моите приготовления са неподходящи, толкова много хора Ме напускат, за да си създадат свое собствено царство, и те предприемат това, за да Ме предадат и да победят тъмнината. И все пак кой е постигнал това чрез своята решителност? И кой е успял в своята решителност? Кой може да обърне онова, което е било уредено от Моята ръка? Когато пролетта се разпространява по земята, Аз тайно и тихо изпращам светлина на света, така че на земята човекът изведнъж да усети свежестта на въздуха. Но точно в този момент Аз затъмнявам очите на човека, така че той вижда само мъгла, която покрива земята, и всички хора и неща стават неясни. Единственото, което хората могат да направят, е да въздъхнат и да си помислят: „Защо светлината продължи само за миг? Защо Бог дава на човека само мъгла и неяснота?“. Сред отчаянието на хората мъглата изчезва за миг, но когато зърват проблясък на светлина, Аз изливам върху тях поток от дъжд и тъпанчетата им се пукат от гръмотевичната буря, докато спят. Обхванати от паника, те нямат време да се подслонят и са погълнати от проливния дъжд. В един миг всички неща под небето са измити от гнева Ми. Хората вече не се оплакват от настъпването на проливен дъжд и богобоязливите им сърца се зараждат. Заради този внезапен потоп мнозина се давят в дъжда, който се излива от небето, и се превръщат в трупове във водата. Поглеждам към земята и виждам, че мнозина се пробуждат и покайват, че търсят източника на потопа в малки лодки, че мнозина Ми се кланят, за да поискат прошка, че мнозина са видели светлината, че мнозина са видели лицето Ми, че мнозина имат смелостта да живеят и че целият свят е преобразен. След този голям порой всички неща се върнаха към това, което те бяха в Моето съзнание, и вече всичко Ми се покорява. Не след дълго цялата земя е изпълнена със смях, навсякъде по нея цари атмосфера на възхвала и славата Ми е навсякъде. Мъдростта Ми изпълва земята и цялата вселена. Навсякъде са плодовете на Моята мъдрост, сред всички хора са разпрострени шедьоврите на Моята мъдрост, всичко е красиво в Моето царство и всички живеят в покой под Моите небеса като овце на Моите пасища. Аз се движа над всички хора и наблюдавам навсякъде. Нищо никога не изглежда като преди и никой човек не е такъв, какъвто е бил преди. Аз си почивам на трона, облегнал съм се на цялата вселена и съм напълно удовлетворен, защото всички неща са възвърнали своята святост и Аз отново мога спокойно да пребивавам в Сион, а хората на земята могат да водят спокоен и доволен живот под Моето ръководство. Всички народи управляват всичко от Мое име, възвръщат предишната си интелигентност и първоначалния си вид; те вече не са покрити с прах, а в Моето царство са осветени като нефрит, всеки от тях има лице като това на светия в сърцето на човека, защото Моето царство е установено сред хората.

14 март 1992 г.