Моите слова ехтят като гръм, хвърляйки светлина във всички посоки и по цялата земя, и сред гръмотевиците и мълниите човечеството е поразено. Никой човек не е останал несъкрушим сред гръм и мълния; повечето хора губят ума си от страх при прииждането на Моята светлина и не знаят какво да правят. Когато на Изток започне да се появява слаб проблясък светлина, много хора, развълнувани от това слабо сияние, мигновено се будят от илюзиите си. И все пак никой никога не е осъзнал, че е дошъл денят, в който Моята светлина слиза на земята. Мнозинството от хората са онемели от внезапното появяване на светлината и някои, с поглед, изпълнен с любопитно очарование, наблюдават движенията на светлината и посоката на нейното приближаване, а други стоят в готовност, като се изправят пред светлината, за да могат по-ясно да разберат нейния източник. И въпреки това, открил ли е някой колко ценна е днешната светлина? Някой събудил ли се е за уникалността на днешната светлина? Мнозинството от хората са просто объркани; ранени са в очите и захвърлени в калта от светлината. Под тази мъглива светлина може да се каже, че безредицата покрива земята — непоносимо жалка гледка, която, разгледана отблизо, напада човека със съкрушителна меланхолия. От това се разбира, че когато светлината е най-силна, състоянието на земята ще бъде по-малко способно да позволи на човечеството да застане пред Мен. Човечеството се намира в сиянието на светлината; отново цялото човечество се намира в спасението на светлината, но и в нейното раняване: има ли някой, който да не е сред умъртвяващите удари на светлината? Има ли някой, който може да избегне изгарянето на светлината? Аз обиколих цялата вселена, разпръсквайки с ръцете Си семената на Моя Дух, така че цялото човечество на земята да бъде задвижено от Мен. От най-високата височина на небето Аз гледам надолу към цялата земя, наблюдавайки гротескните и странни явления на земните същества. Повърхността на океана изглежда страда от труса на земетресението: морските птици летят насам-натам, търсейки риба, която да погълнат. Междувременно дъното на морето остава в неведение, а условията на повърхността са напълно неспособни да го пробудят в съзнание, защото дъното на океана е спокойно като третото небе: тук живите същества, големи и малки, съжителстват в хармония, като нито веднъж не навлизат в „конфликти на устата и езика“. Сред безбройните необичайни и причудливи явления на човечеството е най-трудно да Ми угоди. Позицията, която съм дал на човека, е твърде висока, поради което амбицията му е твърде голяма и в очите му винаги има мярка непослушание. В Моето дисциплиниране на човека, в Моята преценка за него, е имало много щателност, много доброжелателност, но за тези неща човечеството няма ни най-малка представа. Никога не съм се отнасял сурово към никое човешко същество; прилагал съм само подходящи порицания, когато човечеството е било непокорно, и съм предлагал само подходяща помощ, когато то е слабо. Но когато човечеството страни от Мен и освен това използва измамните хитрости на Сатана, за да се опълчи срещу Мен, Аз ще изтребя човечеството незабавно, оставяйки ги без друг шанс грандиозно да демонстрират уменията си пред Мен, така че повече да не могат да се перчат надуто, тормозейки другите, по лицето на земята.

Аз упражнявам властта Си на земята, като разгръщам делото Си в неговата цялост. Всичко, което е в Моето дело, се отразява върху лицето на земята. Човечеството на земята никога не е било в състояние да разбере Моите движения в небето, нито да обмисли изчерпателно орбитите и траекториите на Моя Дух. По-голямата част от човешките същества схващат само дреболиите, които се намират извън духа, неспособни да разберат действителното състояние на духа. Изискванията, които отправям към човечеството, не произтичат от Моята неясна същност, която е на небето, или от необятната същност, която съм на земята. Аз отправям подходящи изисквания според ръста на човека на земята. Никога не съм поставял никого в затруднено положение, нито съм искал от някого да „изстисква кръвта си“ за Моето удоволствие — нима Моите изисквания могат да се ограничат само до такива условия? Кое от безбройните създания на земята не се подчинява на разпорежданията на думите в устата Ми? Кое от тези създания, идвайки пред Мен, не бива напълно изпепелено от думите Ми и от изгарящия Ми огън? Кое от тези създания се осмелява да се „разхожда важно“ в гордо ликуване пред Мен? Кое от тези създания не се прекланя пред Мен? Нима Аз съм Бог, Който просто налага мълчание на сътворението? От безбройните неща в сътворението избирам тези, които удовлетворяват намерението Ми; от безбройните човешки същества в човечеството избирам тези, които се грижат за сърцето Ми. Избирам най-добрите от всички звезди, като по този начин добавям слаб отблясък светлина към Моето царство. Вървя по земята, разпръсквайки навсякъде аромата Си, и на всяко място оставям след Себе Си Своята форма. Всяко място се оглася от звука на гласа Ми. Хората навсякъде се спират на прекрасните сцени от вчера, защото цялото човечество си спомня за миналото…

Цялото човечество копнее да види лицето Ми, но когато слизам лично на земята, всички са против Моето пристигане и прогонват пристигането на светлината, сякаш съм врагът на човека на небето. Човекът Ме посреща със защитна светлина в очите и остава постоянно нащрек, дълбоко уплашен, че може да имам други планове за него. Тъй като човешките същества Ме смятат за непознат приятел, те се чувстват така, сякаш Аз тая намерение да ги убивам безразборно. В очите на човека Аз съм смъртоносен антагонист. След като е вкусил от Моята топлина насред бедствието, човекът въпреки това остава неосъзнат за Моята любов и все още се стреми да Ме отблъсне и да Ми се противопостави. Далеч от това да се възползвам от състоянието му, за да предприема действия срещу него, Аз обгръщам човека с топлината на прегръдката Си, изпълвам устата му със сладост и слагам в стомаха му нужната храна. Но когато Моят яростен гняв разтърси планините и реките, поради малодушието на човека Аз повече няма да му давам тези различни форми на помощ. В този момент ще се разяря, отказвайки на всички живи същества шанса да се покаят, и, изоставяйки всички надежди, които възлагам на човека, ще му наложа възмездието, което той така силно заслужава. В този момент гръмотевиците и светкавиците ще заблестят и ще се разрази рев, като бушуващите в гняв вълни на океана, като десетки хиляди планини, които се срутват. Заради непокорството си човекът е повален от гръмотевиците и мълниите и другите същества са унищожени от взривовете на гръмотевиците и мълниите и цялата вселена рязко изпада в хаос, а сътворението не е в състояние да възстанови първичния дъх на живота. Безбройните войнства на човечеството не могат да избягат от рева на гръмотевиците. Сред светкавиците човешки същества, орда след орда, се преобръщат в бързия поток, за да бъдат пометени от пороите, които се спускат от планините. Изведнъж светът на „хората“ се събира на мястото на „назначението“ на човека. Трупове се носят по повърхността на океана. Цялото човечество се отдалечава от Мен поради Моя гняв, защото човекът е съгрешил срещу същината на Моя Дух и неговият бунт Ме е оскърбил. Но в местата, където няма вода, други хора все още се наслаждават, сред смях и песни, на обещанията, които съм им дал.

Когато всички хора млъкнат, излъчвам пред очите им блясък на светлина. След това хората стават с ясен ум и светли очи, не желаят повече да мълчат. Така в сърцата им веднага се извиква духовно чувство. Докато това се случва, цялото човечество възкръсва. Отхвърлили неизказаните си жалби, всички хора идват пред Мен, спечелили нов шанс за оцеляване чрез думите, които провъзгласявам. Това е така, защото всички човешки същества желаят да живеят на лицето на земята. Но кой от тях някога е имал намерение да живее заради Мен? Кой от тях някога е открил в себе си прекрасни неща, които да предложи за Моята наслада? Кой от тях някога е долавял пленителния Ми аромат? Всички човешки същества са груби и нерафинирани неща: отвън те изглеждат ослепителни за очите, но същината им не е да Ме обичат искрено, защото в дълбините на човешкото сърце никога не е имало елемент от Мен. Човекът има твърде много недостатъци: сравнението му с Мен сякаш разкрива бездна, толкова голяма, колкото тази между небето и земята. Въпреки това Аз не удрям по слабите и уязвими места на човека, нито пък му се присмивам заради неговите недостатъци. Ръцете Ми работят на земята от хиляди години и през цялото време очите Ми са бдели над цялото човечество. И все пак никога не съм взел случайно нито един човешки живот, за да си играя с него като с играчка. Наблюдавам болките, които човекът е понесъл, и разбирам цената, която е платил. Когато той стои пред Мен, Аз не искам да хвана човека неподготвен, за да го накажа, нито пък искам да стоваря върху него нежелани неща. Вместо това през цялото това време само съм се грижил за човека и съм му давал. Така че всичко, на което се радва човек, е Моята благодат, това е цялото богатство, което идва от Моята ръка. Тъй като Аз съм на земята, на човека никога не му се е налагало да страда от мъките на глада. Напротив, Аз позволявам на човека да получава нещата от Моите ръце, на които може да се наслаждава, и позволявам на човечеството да живее в рамките на Моите благословии. Нима цялото човечество не живее под Моето порицание? Точно както в недрата на планините има изобилие, а във водите — изобилие от неща за наслада, нима хората, които днес живеят в рамките на Моите думи, нямат още повече храна, която да оценят и да опитат? Аз съм на земята и човечеството се радва на Моите благословии на земята. Когато изоставя земята зад гърба си, когато и Моето дело достигне своя завършек, човечеството вече няма да получава Моето угаждане поради своята слабост.

16 март 1992 г.