Както проблясваща светкавица разкрива истинския силует на всяко животно, така и хората, озарени от Моята светлина, си възвърнаха светостта, която притежаваха преди. О, покварен стар свят! Най-сетне той се прекатури в мръсната вода и като потъна под повърхността ѝ, се разпадна в кал! О, човеци по земята, до един създадени от самия Мен! Най-сетне се пробудиха отново за живот в светлината, намериха твърдина за съществуване и престанаха да се борят в калта! О, несметни Мои творения, които държа в ръцете Си! Как да не бъдат обновени чрез словото Ми? Как да не възстановят своите функции в светлината? Земята вече не е мъртвешки тиха и неподвижна, небето вече не е изоставено и тъжно. Пустота вече не разделя земята от небето, те са обединени в едно и никога повече няма да бъдат разлъчени. В това време на тържество, в този момент на ликуване, праведността Ми и Моята святост се разпростират из цялата вселена и цялото човечество неспирно ги възхвалява. Смях ечи сред небесните селения, а земното царство танцува от радост. Кой не ликува в този момент и кой също не ридае? В първичната си форма земята принадлежи на небето, а небето е обединено със земята. Човекът е нишката, свързваща ги заедно, и поради човешката святост, поради възраждането на човека небесата вече не са скрити от земята, а земята вече не е безмълвна към небето. Лицата на хората са увенчани с доволни усмивки, а в сърцата си всички те таят безпределна сладост. Човек не влиза в пререкания с човека, хората не разменят юмручни удари. Нима в Моята светлина има някой, който да не живее в мир с другите? Нима е останал някой, който да позори името Ми в Моя ден? Всички човеци се взират в Мен с изпълнени с боязън очи, а в сърцата си тайно Ме зоват. Прегледах всяко действие на човешкия род: сред пречистените няма нито един отправящ Ми укори или проявяващ непокорство към Мен. Цялото човечество е пропито с нрава Ми. Всички хора Ме опознават, доближават се до Мен и Ме боготворят. Заел съм трайно място в човешкия дух, въздигнат съм на най-високия пиедестал в очите на хората и пулсирам с кръвта във вените им. Радостното ликуване в човешките сърца изпълва всяко кътче по лицето на земята, по повърхността ѝ вече не се стелят гъсти мъгли, въздухът е искрящо свеж и слънцето я облива със сиянието си.

А сега погледнете към Моето царство, в което Аз съм Царят и където властвам над всичко. От началото на сътворението та до днес, напътствани от Мен, Моите синове бяха подложени на толкова много от житейските несгоди, толкова много от несправедливостите на този свят, толкова много от присъщите за света на хората превратности, но сега те обитават светлината Ми. Кой не ридае заради беззаконието от вчерашния ден? Кой не пролива сълзи заради неволите, които е изтърпял, за да достигне днешния ден? И пак питам, има ли някой, който да не се възползва от случая да се посвети на Мен? Някой, който да подмине тази възможност да изрази страстта, изпълваща сърцето му? Някой, който сега да не изрази на глас изживяното от него? В този момент всички човешки същества посвещават най-добрата част от себе си на Мен. Колцина се измъчват от съжаление за вчерашните си недомислени постъпки, колцина се проклинат за вчерашните си стремежи! Всички човешки същества са опознали себе си и са прогледнали за сатанинските дела и за Моето великолепие и в сърцата им сега има място за Мен. Хората вече няма да гледат на Мен с неприязън или да Ме отхвърлят, защото Моето велико дело вече е осъществено и никой не му пречи. Дали днес сред синовете на царството Ми има някои, които да не са премислили опасенията си? Има ли някои, които да не разглеждат по-грижливо начина, по който осъществявам делото Си? Има ли хора, които искрено са предложили себе си в името на Бог? Намаляха ли нечистите примеси във вашите сърца? Или се увеличиха? Ако нечистотиите в сърцата ви не са намалели, но не са и повече от преди, без колебание ще изхвърля хора като вас. Нуждая се от святи хора, които са Ми по сърце, а не от порочни демони, които се бунтуват срещу Мен. При все че изискванията Ми към човешкия род не са високи, вътрешният свят в сърцата на човеците е толкова сложен, че те не влизат в съгласие с Моята воля с лекота, нито изпълняват незабавно намеренията Ми. Повечето човешки същества полагат усилия с тайната надежда, че накрая ще се домогнат до лавровия венец. Повечето хора впрягат всичките си сили, не посмяват да се отпуснат дори и за миг, обзети от страх, че отново ще попаднат в сатанинските мрежи. Те вече не смеят да таят негодувание към Мен, а непрестанно Ми демонстрират верността си. Изслушал съм искрените думи на толкова много хора, разказите на огромно множество за болката, изпитана от тях в мигове на страдание; видял съм толкова много, изпаднали в пълна безизходица, неизменно да Ми предлагат верността си и наблюдавах толкова много, докато ситнеха по скалистата пътека в търсене на изход. И при тези обстоятелства те никога не се оплакаха; дори и когато неспособността им да намерят светлината ги обезсърчаваше, от устата им не се отрони нито дума на оплакване. Но пък съм слушал и толкова много хора да проклинат из дън сърце, да роптаят срещу небесата и да винят земята. Също видях и несметно множество хора безволево да се поддават на отчаянието под напора на несгоди и да се отказват от самите себе си, сякаш са отпадък, чието място е на сметището и който заслужава да тъне в смрад и мръсотия. Чух толкова много хора да се карат помежду си заради промяна в житейските им обстоятелства, довела до промяна в облика им, а оттам и до променени взаимоотношения с ближните им, така че приятелите се отчуждават, превръщат се във врагове и се нападат с остри думи. Повечето хора използват думите Ми като патрони за картечница — внезапно откриват залпов огън срещу другите, докато светът на хората цял се изпълни с оглушителна врява, разбиваща с трясък безметежната тишина. За щастие настъпи днешният ден; в противен случай кой знае колко хора биха загинали под непрестанните картечни обстрели.

След изричането на думите Ми и в ритъм със състоянието на цялото човечество Моето царство се спуска на земята стъпка по стъпка. Хората вече не таят тревожни мисли, не се „вторачват“ в живота на околните и не „размишляват“ вместо тях. И така, на земята вече няма раздори и след като изричам думите Си, различните „оръжия“ на съвремието се прибират в ножниците. Хората отново се помиряват един с друг, човешкото сърце отново излъчва хармония и вече никой не се брани срещу подмолни нападения. Цялото човечество се е върнало към нормалното си състояние и е започнало нов живот. Заживявайки в нова среда, доста хора се оглеждат наоколо и се чувстват сякаш са навлезли в съвсем нов свят, поради което не успяват незабавно да се нагодят към сегашната обстановка и веднага да поемат по правилния път. Затова фразата „духът го желае, но плътта е слаба“ добре описва положението на човечеството. При все че Самият Аз не съм вкусил от горчивината на злополучията както хората, все пак зная всичко за човешките недостатъци. Познавам отблизо нуждите на хората и добре съм вникнал във всички техни слабости. Тъкмо поради това не се подигравам на недостатъците на човека; само въздавам съответстваща на неправедността на отделния човек „възпитателна“ мярка, за да позволя всекиму да тръгне по правия път, та да може хората да спрат да се скитат като сираци и вместо това да се превърнат в пеленачета в любящи домове. Независимо от това Моите действия са подчинени на принципи. Ако хората не желаят да се наслаждават на струящото от Мен блаженство, не ми остава нищо друго освен да се примиря с влеченията им и да ги изпратя в бездънната пропаст. На този етап никой не бива да таи в сърцето си негодувание. Всички трябва да виждат праведността в установените от Мен подредби. Не принуждавам човеците да Ме обичат, нито пък наказвам някого, че не изпитва обич към Мен. Аз съдържам пълно освобождение, съвършена свобода. Макар и да държа съдбата на хората в ръцете си, дарил съм ги със свободна воля, която е извън контрола Ми. Така човеците няма да си измислят начини да се замесват в „неприятности“, оправдавайки се с Моите управленски закони, а вместо това ще се осланят на великодушието Ми, за да добият „освобождение“. И така, много хора по-скоро търсят свой собствен изход в избавлението си, отколкото да са ограничени от Мен.

Винаги съм се отнасял с човешкия род толерантно — никога не обремених хората с неразрешими проблеми и не поставих в затруднение отделния човек. Не е ли така? При все че мнозина не Ме обичат, вместо да се засягам от това отношение, Аз им дадох свободата да се оставят на течението и свободно да плуват из морето на горчивината и страданието. Защото човекът е безчестен съсъд; макар че вижда благодатта в протегнатата Ми ръка, отминава я без интерес и предпочита да сграбчи злощастията, предлагани от Сатана, като така обрича себе си на това да бъде погълнат от него като „хапка храна“. Разбира се, някои с очите си са видели светлината Ми и затова, макар и да живеят в мъгливата обърканост на съвремието, те не са изгубили вяра в светлината поради тази димна пелена, а продължават опипом да се стремят към нея сред мъглата, макар и по осеяна с препятствия пътека. Опълчи ли се срещу Мен човекът, Аз запокитвам срещу него Своя гняв и тъй непослушанието му може да доведе до гибел. Когато Ми се подчинява, оставам скрит от него, събуждайки в дълбините на сърцето му любов, която не е измамливо ласкателна, а се стреми да Ме зарадва. В човешкия порив към Мен толкова пъти затварям очи и замълчавам, за да предизвикам у хората неподправена вяра. Но умълча ли се, вярата им мигом се променя и виждам само тяхната престореност, защото човекът така и не Ме заобича истински. Само при Моите проявления всички хора се включват в грандиозна демонстрация на „вяра“; но оттегля ли се в тайния Си дом, убедеността и куражът им отслабват, сякаш се страхуват да не Ме оскърбят; а някои дори не могат да видят лицето Ми и Ме подлагат на „щателен анализ“, като по този начин отричат истината за Моето съществуване. Толкова много хора остават в това състояние; толкова много разсъждават по този начин. Това е просто склонността на всички човеци да прикриват вътрешната си грозота. На това се дължи нежеланието им да изложат на показ собствените си недъзи и затова потвърждават истинността на словото Ми през стиснати зъби и с прикрити лица.

17 март 1992 г.