Да приемат словото Ми като основа за своето оцеляване — това е човешко задължение. Хората трябва да установят собствения си дял във всяка част от Моето слово; да не го направят би означавало да целят собственото си унищожение и да предизвикат презрение. Човекът не Ме познава и поради това, вместо да Ми отдаде собствения си живот, за да го предложи в замяна, той само дефилира пред Мен с боклук в ръце, опитвайки се по този начин да Ми достави удовлетворение. Въпреки това, далеч не удовлетворен от нещата такива, каквито са, Аз продължавам да поставям изисквания към човека. Обичам приноса на хората, но ненавиждам техните изисквания. Всички хора имат сърца, изпълнени с алчност; сякаш човешкото сърце е в плен на дявола и никой не може да се освободи и да Ми предложи сърцето си. Когато говоря, хората слушат гласа Ми с възторжено внимание; когато обаче замълча, те отново започват собствените си „начинания“ и престават изцяло да се вслушват в словото Ми, сякаш то е просто допълнение към техните „начинания“. Никога не съм се отнасял небрежно към човека и още повече съм бил търпелив и толерантен към него. И така, в резултат на Моята снизходителност всички човешки същества се надценяват и са неспособни на самопознание и самоанализ; те просто се възползват от Моето търпение, за да Ме измамят. Нито един от тях никога не го е било искрено грижа за Мен и нито един не Ме е ценял истински като нещо скъпо за сърцето си; само когато имат свободно време те Ми отдават своето повърхностно внимание. Неимоверни са усилията, които съм полагал за човечеството; освен това върху хората съм работил по безпрецедентен начин и също така им дадох допълнително бреме, за да могат от това, което притежавам и което представлявам, да получат някакво знание и да претърпят някаква промяна. Не искам от хората да бъдат просто „потребители“; искам от тях да бъдат и „производители“, които побеждават Сатана. Въпреки че не мога да изисквам от човек да прави каквото и да било, все пак имам стандарти за изискванията, които отправям, защото в това, което правя, има цел, както и основание за Моите действия: Не Си играя безразборно, както си представят хората, нито пък съм създал небето и земята и безбройните предмети на творението според желанието Си. В Моето делото хората трябва да видят нещо и да спечелят нещо. Те не бива да пропиляват пролетта на младостта си или да се отнасят към живота си като към дреха, по която небрежно се позволява да се събира прах; напротив, те трябва да бдят строго над себе си, да вземат от Моето изобилие, за да осигуряват собственото си удоволствие, докато заради Мен не могат да се обърнат назад към Сатана и заради Мен предприемат атаки срещу Сатана. Не са ли твърде прости Моите изисквания към човека?

Когато на изток започне да се появява слаб проблясък на светлина, всички хора във Вселената му обръщат малко повече внимание. Хората, които вече не са потънали в дрямка, се отправят да наблюдават произхождението на тази източна светлина. Поради ограничените си възможности никой все още не е успял да види мястото, откъдето идва светлината. Когато всичко във Вселената е напълно осветено, хората се събуждат от съня и мечтите си и едва тогава осъзнават, че Моят ден постепенно е настъпил за тях. Цялото човечество празнува заради идването на светлината и затова вече не спи здрав сън и не е в ступор. Под блясъка на Моята светлина цялото човечество прояснява ума и зрението си и изведнъж се пробужда за радостта от живота. Под покрова на забулваща мъгла Аз гледам към света. Всички животни са в покой; с появата на слаб проблясък светлина всичко е осъзнало, че наближава нов живот. По тази причина и всички животни изпълзяват от своите бърлоги, търсейки храна. Растенията, разбира се, не правят изключение и в сиянието на светлината зелените им листа искрят с лъскав блясък, очаквайки да изиграят своята роля за Мен, докато съм на земята. Всички човешки същества желаят идването на светлината и все пак се страхуват от нея, дълбоко обезпокоени, че собствената им грозота вече няма да намери скривалище. Това е така, защото хората са напълно голи и нямат нищо, което да ги покрие. Ето защо толкова много хора са изпадали в паника в резултат на идването на светлината и са в състояние на шок заради нейната поява. Толкова много хора, след като видят светлината, са изпълнени с безгранично разкаяние, отвращават се от собствената си нечистота, но безсилни да променят фактите, не могат да направят нищо друго, освен да чакат Аз да произнеса присъдата. Толкова много хора, облагородени от страданията в мрака, при вида на светлината изведнъж биват поразени от нейния дълбок смисъл и от този момент прегръщат светлината в пазвата си, дълбоко страхувайки се да не я загубят отново. Толкова много хора, вместо да бъдат изхвърлени от орбита от внезапната поява на светлината, просто се занимават с ежедневната си работа, защото са били слепи дълги години и затова не само не забелязват, че светлината се явява, но и не са удовлетворени от нея. В сърцата на хората Аз не съм нито възвишен, нито нисш. Що се отнася до тях, няма никакво значение дали съществувам, или не; все едно животът на хората не би станал по-самотен, ако не съществувах, а ако съществувах, животът им не би станал по-радостен. Тъй като хората не Ме ценят, удоволствията, които им предоставям, са малко. Въпреки това, щом хората Ми дадат дори само грам повече обожание, Аз също ще направя промяна в отношението, което имам към тях. Поради тази причина само когато хората разберат този закон, ще имат щастието да Ми се посветят и да поискат нещата, които държа в ръката Си. Сигурно ли е, че любовта им към Мен не е обвързана единствено със собствените им интереси? Сигурно ли е, че вярата им в Мен не е обвързана единствено с нещата, които Аз давам? Възможно ли е, ако не виждат Моята светлина, хората да не са в състояние да Ме обичат искрено чрез вярата си? Наистина ли тяхната сила и енергия не са ограничени само от днешните условия? Възможно ли е човечеството да се нуждае от смелост, за да Ме обича?

В резултат на Моето съществуване безбройните обекти на творението се подчиняват покорно на местата, където живеят, и при липса на Моята дисциплина не се отдават на разпуснатост. Затова планините се превръщат в граници между народите на земята, водите — в прегради, които разделят хората от различни земи, а въздухът — в това, което тече от човек на човек в пространствата над земята. Единствено хората не са способни да се подчиняват истински на изискванията на Моите намерения; това е причината да казвам, че от цялото творение само хората принадлежат към категорията на непокорните. Човечеството никога не Ми се е подчинявало истински и по тази причина през цялото време съм държал хората под строга дисциплина. Ако сред човечеството се случи така, че Моята слава се разпространи в цялата вселена, тогава Аз със сигурност ще взема цялата Си слава и ще я изявя пред човечеството. Тъй като в своето осквернение хората са негодни да гледат Моята слава, в продължение на хиляди години Аз никога не съм излязъл на бял свят, а оставам скрит; поради тази причина Моята слава никога не се е проявявала пред тях и те винаги са падали в бездната на греха. Простих на хората за тяхната неправда, но всички те не знаят как да се пазят и вместо това винаги се оставят отворени за греха, позволявайки му да им навреди. Не показва ли това липсата на самоуважение и любов към себе си у хората? Може ли някой сред хората да обича истински? Колко грама може да тежи предаността на човечеството? Нима в така наречената автентичност на хората не са примесени фалшиви стоки? Не е ли тяхната отдаденост пълна бъркотия? Това, което изисквам, е тяхната непоколебима любов. Хората не Ме познават и макар да се стремят да Ме опознаят, няма да Ми дадат истинските си и искрени сърца. От хората не изисквам това, което те не желаят да дадат. Ако Ми дадат своята преданост, Аз ще я приема без любезно възражение. Ако обаче не Ми се доверят и откажат да Ми предложат дори и йота от себе си, тогава, вместо да Се разгневявам още повече по този повод, просто ще Се отърва от тях по друг начин и ще им уредя подходяща крайна цел. Гръмотевиците, които се носят по небето, ще повалят хората; високите планини, които се срутват, ще ги погребат; дивите зверове в глада си ще ги изядат; а океаните, които се вълнуват, ще се затворят над главите им. Тъй като човечеството се впуска в братоубийствени конфликти, всички хора ще търсят собственото си унищожение в бедствията, възникващи сред тях.

Царството се разширява сред човечеството, формира се сред човечеството и се издига сред човечеството; няма сила, която да може да разруши Моето царство. От Моя народ, който е в днешното царство, кой от вас не е човек сред хората? Кой от вас се намира извън човешкото състояние? Когато Моята нова отправна точка бъде обявена на народите, как ще реагира човечеството? Вие видяхте с очите си състоянието на човечеството; нима все още не таите надежди да останете завинаги на този свят? Сега Аз ходя сред Моя народ и живея сред него. Днес тези, които изпитват истинска любов към Мен — такива хора са благословени. Блажени са онези, които Ми се покоряват — те със сигурност ще останат в Моето царство. Блажени са онези, които Ме познават — те със сигурност ще упражняват власт в Моето царство. Блажени са онези, които Ме търсят — те със сигурност ще се измъкнат от оковите на Сатана и ще се радват на Моите благословения. Блажени са онези, които са способни да се опълчат на себе си — те със сигурност ще влязат в Мое владение и ще наследят щедростта на Моето царство. Онези, които тичат за Мен, ще ги помня, онези, които правят разходи за Мен, ще прегърна с радост, а на онези, които Ми принасят жертви, ще предоставя наслади. Онези, които намират наслада в словото Ми, ще благословя; те със сигурност ще бъдат стълбовете, които поддържат гръбнака на Моето царство, със сигурност ще имат несравнимо изобилие в Моя дом и никой не може да се сравни с тях. Приемали ли сте някога благословенията, които са ви дадени? Търсили ли сте някога обещанията, които са дадени за вас? Под ръководството на Моята светлина вие със сигурност ще пробиете хватката на силите на мрака. Със сигурност сред тъмнината няма да изгубите светлината, която ви води. Със сигурност ще бъдете господари на цялото творение. Със сигурност ще бъдете победители пред Сатана. Със сигурност при падането на царството на големия червен змей ще се изправите сред безбройните тълпи, за да свидетелствате за Моята победа. Вие със сигурност ще останете непоколебимо и уверено в земята на Синим. Чрез страданията, които понасяте, ще наследите Моите благословии и със сигурност ще излъчвате Моята слава в цялата вселена.

19 март 1992 г.