Да приемат словото Ми като основа за своето оцеляване — това е човешко задължение. Хората трябва да установят собствения си дял във всяка част от Моето слово; да не го направят би означавало да целят собственото си унищожение и да си навлекат позор. Човекът не Ме познава и поради това, вместо да Ми отдаде собствения си живот, за да го предложи в замяна, всичко, което прави, е да размахва пред Мен боклука в ръцете си, опитвайки се по този начин да Ми достави удовлетворение. Но Аз не съм удовлетворен от нещата такива, каквито са; Аз просто продължавам да искам неща от човечеството. Обичам приноса на хората, но ненавиждам техните изисквания. Всички хора имат алчни сърца; сякаш човешкото сърце е взето в плен от дявола и никой не може да се освободи и да Ми предложи сърцето си. Когато говоря, хората слушат гласа Ми с възторжено внимание; когато обаче замълча, те отново започват собствените си „начинания“ и престават изцяло да се вслушват в словото Ми, сякаш то е просто допълнение към техните „начинания“. Никога не съм се отнасял небрежно към човека и още повече съм бил търпелив и толерантен към него. И така, в резултат на Моето търпение човешките същества не умеят да преценят собствените си способности и не са способни на самопознание и самоанализ; те просто се възползват от Моето търпение, за да Ме измамят. Нито един човек от тях никога не е проявявал искрено внимание към Мен и нито един не Ме е ценял истински като нещо скъпо за сърцето си; само в свободното си време хората са правили по някое и друго нещо, с което са се отнасяли нехайно към Мен. Усилията, които положих за човечеството, вече са безмерни; извърших безпрецедентно дело върху хората и освен това им дадох допълнително външно бреме, за да могат от това, което притежавам и което представлявам, да получат някакво знание и да претърпят някаква промяна. Не искам от хората да бъдат просто „потребители“; искам от тях да бъдат и „производители“, които побеждават Сатана. Въпреки че може да не изисквам от човечеството да прави каквото и да било, все пак имам изисквано ниво за хората, защото в това, което правя, има цел, както и основание за Моите действия: Не Си играя безразборно, както си представят хората, нито пък съм сътворил небесата и земята, и всички неща, както съм Си поискал. В Моите действия хората трябва да видят нещо и да спечелят нещо. Те не бива да пропиляват пролетта на младостта си или да се отнасят към живота си като към дреха, по която небрежно се позволява да се събира прах; напротив, те трябва да бдят строго над себе си, да вземат от Моето изобилие, за да осигуряват собственото си удоволствие, така че заради Мен да не могат да се обърнат назад към Сатана и заради Мен да предприемат атаки срещу Сатана. Не са ли твърде прости Моите изисквания към човека?

Когато на изток започне да се появява слаб проблясък на светлина, всички хора във Вселената му обръщат малко повече внимание. Хората, които вече не са потънали в дрямка, се отправят да наблюдават произхождението на тази източна светлина. Поради ограничените си възможности никой все още не е успял да види мястото, откъдето идва светлината. Когато всичко във Вселената е напълно озарено, хората се събуждат от съня и мечтите си и едва тогава осъзнават, че Моят ден постепенно е настъпил за тях. Цялото човечество празнува заради идването на светлината и затова вече не спи здрав сън и не е в ступор. Под блясъка на Моята светлина цялото човечество прояснява ума и зрението си и изведнъж се пробужда за радостта от живота. Под покрова на забулваща мъгла Аз гледам към света. Всички животни са в покой; с появата на слаб проблясък светлина всичко е осъзнало, че наближава нов живот. По тази причина и всички животни изпълзяват от своите бърлоги, търсейки храна. Растенията, разбира се, не правят изключение и в сиянието на светлината зелените им листа искрят с лъскав блясък, очаквайки да изиграят своята роля за Мен, докато съм на земята. Всички човешки същества желаят идването на светлината и все пак се страхуват от нея, дълбоко обезпокоени, че собствената им грозота вече няма да намери скривалище. Това е така, защото хората са напълно голи и нямат нищо, което да ги покрие. Ето защо толкова много хора са изпадали в паника в резултат на идването на светлината и са в състояние на шок заради нейната поява. Толкова много хора, след като видят светлината, са изпълнени с безгранично разкаяние, като мразят собствената си нечистота; и все пак фактите вече не могат да бъдат променени и те не могат да направят нищо друго, освен да чакат Аз да произнеса присъда. Толкова много хора, облагородени от страданията в мрака, при вида на светлината изведнъж биват поразени от нейния дълбок смисъл и от този момент прегръщат светлината в пазвата си, дълбоко страхувайки се да не я загубят отново. Толкова много хора, вместо да бъдат изхвърлени от орбита от внезапната поява на светлината, просто се занимават с ежедневната си работа, защото са били слепи дълги години и затова не само не забелязват, че светлината се явява, но и не намират удоволствие в нея. В сърцата на хората Аз не съм нито възвишен, нито нисш. Що се отнася до тях, Аз съм ненужен; сякаш животът на хората не би станал самотен без Мен, нито по-радостен с Мен. Тъй като човешките същества не Ме ценят, нещата, които им дарявам, за да им се наслаждават, са малко на брой. Обаче когато хората Ми отдадат дори само грам повече обожание, Аз също правя промяна в отношението, което имам към тях. Поради тази причина само когато хората разберат този закон, ще имат щастието да Ми се посветят и да поискат нещата, които държа в ръката Си. Сигурно ли е, че любовта им към Мен не е обвързана единствено с онова, което ги интересува? Сигурно ли е, че вярата им в Мен не е обвързана единствено с нещата, които Аз давам? Възможно ли е, ако не виждат Моята светлина, хората да не са в състояние да Ме обичат искрено чрез вярата си? Наистина ли тяхната енергия не е ограничена само до днешните условия? Възможно ли е човечеството да се нуждае от смелост, за да Ме обича?

В резултат на Моето съществуване всички неща се подчиняват покорно на местата, където живеят, и при липса на Моята дисциплина не стават невъздържани. Затова планините се превръщат в граници между народите на земята, водите — в прегради, които разделят хората от различни земи, а въздухът — в това, което тече от човек на човек в пространствата над земята. Единствено хората не са способни да се подчиняват истински на изискванията на Моите намерения; това е причината да казвам, че от всички неща само хората принадлежат към категорията на непокорните. Човечеството никога не Ми се е покорявало истински и по тази причина през цялото време съм държал хората под строго управление. Ако сред човечеството се случи така, че Моята слава се разпространи в цялата вселена, тогава Аз със сигурност ще взема цялата Си слава и ще я изявя пред човечеството. Тъй като в своето осквернение хората са негодни да гледат Моята слава, в продължение на хиляди години Аз никога не съм излязъл на бял свят, а оставам скрит; поради тази причина Моята слава никога не се е проявявала пред тях и те винаги са падали в бездната на греха. Простих на хората за тяхната неправда, но всички те не знаят как да се пазят и вместо това винаги се оставят отворени за греха, позволявайки му да им навреди. Не показва ли това липсата на самоуважение и любов към себе си у хората? Може ли някой сред хората да обича истински? Колко грама може да тежи предаността на човечеството? Нима в така наречената автентичност на хората не са примесени фалшиви стоки? Предаността на всеки не е ли бъркотия? Това, което изисквам, е тяхната непоколебима любов. Хората не Ме познават и макар да се стремят да Ме опознаят, не Ми отдават истинските си и искрени сърца. Аз не принуждавам човечеството. Ако Ми отдадат своята преданост, Аз ще я приема без любезно възражение. Ако обаче не Ми се доверят и откажат да Ми предложат дори и йота от себе си, тогава, вместо да Се разгневявам още повече по този повод, просто ще Се отърва от тях по друг начин и ще им уредя подходяща крайна цел. Гръмотевиците, които се носят по небето, ще повалят хората; високите планини, които се срутват, ще ги погребат; дивите зверове в глада си ще ги изядат; а океаните, които се вълнуват, ще се затворят над главите им. Тъй като човечеството се впуска в братоубийствени конфликти, всички хора ще търсят собственото си унищожение в бедствията, възникващи сред тях.

Царството се разширява сред човечеството, формира се сред човечеството и се издига сред човечеството. Няма сила, която да може да унищожи Моето царство. Кой от вас, от Моя народ в днешното царство, не е член на човешкия род? Кой от вас се намира извън човешкото състояние? Когато Моята нова отправна точка бъде публично обявена, как ще реагират хората? Вие видяхте със собствените си очи състоянието на човешкия свят. Нима все още не сте разсеяли мисълта да живеете вечно в този свят? Сега Аз ходя сред Моя народ и живея сред него. Днес тези, които имат истинска любов към Мен — тези хора са благословени. Блажени са онези, които Ми се покоряват — те със сигурност ще останат в Моето царство. Блажени са онези, които Ме познават — те ще властват в Моето царство. Блажени са онези, които се стремят към Мен — те със сигурност ще се измъкнат от оковите на Сатана и ще се наслаждават на Моите благословии. Блажени са онези, които са способни да се опълчат на себе си — те със сигурност ще бъдат притежавани от Мен и ще наследят изобилието на Моето царство. Онези, които тичат насам-натам за Мен, ще ги запомня, онези, които отдават всичко за Мен, ще приема, и на онези, които Ми принасят, ще предоставя неща за тяхна наслада. Онези, които се наслаждават на словата Ми, ще благословя. Те със сигурност ще бъдат стълбовете на царството Ми, ще бъдат обогатени безмерно в Моя дом и никой не може да се сравни с тях. Приемали ли сте някога благословиите, които са били подготвени за вас? Стремели ли сте се някога към обещанията, които са били дадени за вас? Под напътствието на Моята светлина вие със сигурност ще пробиете мъртвата хватка на силите на мрака. Сред мрака със сигурност няма да изгубите напътствието на светлината. Със сигурност ще бъдете господари на всички неща. Със сигурност ще бъдете победители пред Сатана. При падането на страната на големия червен змей със сигурност ще стоите сред безброй хора като доказателство за Моята победа. Ще останете непоколебими и непоклатими в земята на Синим. В резултат на страданията, които понасяте, ще наследите Моите благословии и ще излъчвате Моята славна светлина в цялата вселена.

19 март 1992 г.