Всички хора са същества, на които им липсва себепознание и са неспособни да опознаят себе си. Независимо от това, те познават всички останали като петте пръста на ръката си, сякаш всичко, което другите са направили и казали, първо е било „проверено“ от тях, направено е точно пред тях, и е получило одобрението им, преди да бъде направено. В резултат на това те сякаш са преценили точно всички останали, чак до психологическото им състояние. Всички човешки същества са такива. Въпреки че днес са навлезли в Епохата на царството, природата им не се е променила. Пред Мен те все още правят това, което Аз правя, докато зад гърба Ми започват да се захващат със собствените си уникални „дела“. След това обаче, когато дойдат пред Мен, те са като съвсем други хора, привидно спокойни и непоколебими, със сдържани лица и стабилен пулс. Нима именно това не прави хората толкова презрени? Толкова много хора имат две напълно различни лица — едно, когато са пред Мен, и друго — зад гърба Ми. Толкова много от тях се държат като новородени агънца, когато са пред Мен, но зад гърба Ми се превръщат в свирепи тигри, а после се държат като малки птички, които весело прехвърчат край хълмовете. Толкова много хора показват целеустременост и решителност в лицето Ми. Толкова много хора идват пред Мен, жадни и копнеещи за Моите слова, но когато са зад гърба Ми, те изпитват неприязън към тях и се отричат от тях, сякаш словата Ми са бреме. Толкова много пъти, когато виждах как човешката раса е покварена от Моя враг, Аз се отказвах да възлагам надеждите Си на хората. Толкова много пъти, когато ги виждах да идват пред Мен и със сълзи на очи да искат прошка, Аз все пак, поради липсата им на самоуважение и упоритата им непоправимост, с гняв затварях очите Си за техните действия, дори когато сърцата им бяха истински и намеренията им — искрени. Толкова много пъти съм виждал хора, достатъчно уверени, за да Ми съдействат, които, когато са пред Мен, сякаш са в Моята прегръдка, вкусвайки нейната топлина. Толкова много пъти съм бил свидетел на невинността, жизнеността и очарователността на Моите избраници, че как бих могъл да не изпитвам голямо удоволствие от тези неща? Човешките същества не знаят как да се наслаждават на предопределените им благословии, които държа в ръцете Си, защото не разбират какво точно означават „благословии“ и „страдание“. Поради тази причина хората далеч не са искрени, когато Ме търсят. Ако утрешният ден не съществуваше, тогава кой от вас, които стоите пред Мен, щеше да бъде чист като сняг и неопетнен като нефрит? Възможно ли е любовта ви към Мен да е просто нещо, което може да се замени с вкусна храна, елегантен костюм или висок пост с хубаво възнаграждение? Може ли да се замени с любовта, която другите изпитват към теб? Възможно ли е всъщност подлагането на изпитания да подтикне хората да изоставят любовта си към Мен? Дали страданията и изпитанията ще ги накарат да се оплакват от Моите мерки? Никой никога не е оценявал истински острия меч в устата Ми: те знаят само повърхностното му значение, без наистина да разбират какво означава той. Ако човешките същества наистина бяха способни да видят остротата на меча Ми, щяха да се разбягат като плъхове по дупките си. Поради своята безчувственост хората не разбират нищо от истинското значение на словата Ми и затова нямат представа колко застрашителни са те, колко много разкриват за човешката природа и колко много от човешката поквара е била съдена от тези слова. Поради тази причина, в резултат на техните половинчати идеи за това, което казвам, повечето хора са възприели хладно отношение.

В царството от устата Ми излизат не само слова, но и нозете Ми стъпват тържествено навсякъде по всички земи. По този начин триумфирах над всички нечисти и мръсни места, така че не само небето се променя, но и земята е в процес на трансформация и впоследствие се обновява. В космоса всичко блести като ново в сиянието на Моята слава, като се представя в затрогващ вид, който пленява сетивата и повдига духа на хората, сякаш сега съществува в небе отвъд небесата, родени в човешкото въображение, несмущавано от Сатана и свободно от нападенията на външни врагове. В най-високите части на вселената безбройните звезди заемат определените им места по Моя заповед и осветяват звездното небе в часовете на мрак. Нито едно същество не се осмелява да таи мисли за непокорство и така, в съответствие със същността на Моите управленски закони, цялата вселена е добре уредена и в съвършен ред: никога не е възниквало каквото и да е смущение, нито космосът някога е бил разделян. С подскоци летя над звездите и когато слънцето изстрелва лъчите си, Аз заличавам топлината им и изпращам гигантски вихрушки от снежинки с размера на гъши пера, които се спускат от ръцете Ми. Когато обаче променя решението Си, целият този сняг се разтапя в река и в един миг навсякъде под небето е настъпила пролет и изумруденото зелено е преобразило целия пейзаж на земята. Аз се скитам над небесния свод и земята веднага се обгръща в черен мрак заради Моята фигура: „нощта“ е настъпила без предупреждение и по целия свят става толкова тъмно, че човек не може да види ръката си под носа си. Щом светлината угасне, хората се възползват от този момент, за да се впуснат в яростно взаимно унищожение, като се грабят и плячкосват един друг. Тогава народите по земята изпадат в хаотично разединение и навлизат в състояние на кална необузданост, докато не се окажат отвъд всякакво изкупление. Хората се мъчат в агония от страдание, стенат и пъшкат от болка, ридаят жално в мъките си и копнеят светлината внезапно да дойде отново в човешкия свят, за да сложи край на дните на мрак и да възстанови някогашната жизненост. Отдавна обаче съм изоставил човечеството с един замах и никога повече няма да се смиля над хората заради неправдите на света. Отдавна съм отритнал хората по цялата земя, затворил съм Си очите за условията там, отвърнал съм лицето Си от всеки ход и жест на човечеството и съм престанал да се наслаждавам на неговата незрялост и невинност. Предприех друг план — да създам света отново, така че този нов свят да може да се прероди по-скоро и никога повече да не бъде потопен. Сред човечеството има толкова много необичайни състояния, които чакат Аз да ги оправя, има толкова много грешки, които Аз лично трябва да предотвратя, има толкова много прах, който Аз трябва да помета, и толкова много тайни, които Аз трябва да разкрия. Цялото човечество Ме очаква и копнее за Моето идване.

На земята Аз съм Самият практически Бог, който живее в сърцата на хората; на небето Аз съм Върховният владетел на цялото творение. Изкачвал съм планини, прекосявал съм реки, влизал съм сред човечеството и съм излизал от там. Кой се осмелява открито да се противопостави на Самия практически Бог? Кой дръзва да се освободи от върховенството на Всемогъщия? Кой се осмелява да твърди, че без никакво съмнение Аз съм на небето? Нещо повече, кой дръзва да твърди, че безспорно Аз съм на земята? Сред цялото човечество няма никой, способен да опише местата, където живея, до най-малки подробности. Възможно ли е винаги, когато съм на небето, Аз да съм Самият свръхестествен Бог, а когато съм на земята, да съм Самият практически Бог? Със сигурност това дали Аз съм Самият практически Бог, или не, не може да се определи от това, че Аз съм Върховният владетел на цялото творение, или от факта, че изпитвам страданията на човешкия свят, нали? Ако това беше така, тогава хората нямаше ли да са безнадеждно невежи? Аз съм на небето, но съм и на земята; Аз съм сред безбройните обекти на творението, а също и сред масите. Хората могат да Ме докоснат всеки ден; нещо повече, те могат да Ме виждат всеки ден. На хората им се струва, че Аз понякога съм скрит, а понякога — видим; сякаш наистина съществувам, но също така сякаш не съществувам. В Мен се крият неразгадаеми за човечеството тайни. Сякаш всички хора се взират в Мен през микроскоп, за да открият още повече тайни в Мен с надеждата по този начин да разсеят това неприятно чувство в сърцата си. Въпреки това, дори и да използват рентгенови лъчи, как биха могли хората да разкрият някоя от тайните, които пазя?

В момента, в който Моят народ, в резултат на Моето дело, спечели слава заедно с Мен, леговището на големия червен змей ще бъде разкопано, цялата кал и мръсотия ще бъдат пометени и цялата замърсена вода, събирала се в продължение на безброй години, ще пресъхне в Моите горящи огньове, за да престане да съществува. Тогава големият червен змей ще загине в езерото от огън и жупел. Наистина ли искате да останете под Моята любяща грижа, за да не бъдете отвлечени от змея? Наистина ли мразите неговите измамни хитрости? Кой е способен да свидетелства непоколебимо за Мен? Кой може да посвети всички свои сили на името Ми, на Духа Ми и на целия Ми план за управление? Днес, когато царството е в човешкия свят, е времето, в което Аз лично дойдох сред човечеството. Ако това не беше така, можеше ли някой да излезе на бойното поле от Мое име, без да трепне? За да се сформира царството, за да бъде доволно сърцето Ми, и освен това, за да настъпи Моят ден, за да дойде времето, когато безбройните обекти на творението ще се преродят и ще станат изобилни, за да се спасят хората от морето на страданието, за да дойде утрешният ден, за да бъде той чудесен, да цъфти и да разцъфтява, и освен това, за да може да се осъществи насладата от бъдещето, всички хора се стремят с всички сили, без да се щадят, да се жертват за Мен. Нима това не е знак, че победата вече е Моя? Нима това не е знак за осъществяването на Моя план?

Колкото повече хората съществуват в последните дни, толкова повече ще чувстват празнотата на света и толкова по-малко смелост да живеят ще имат. Поради тази причина безброй хора умряха разочаровани, безброй други бяха разочаровани от своите търсения и несметен брой други са се оставили да бъдат манипулирани от ръката на Сатана. Спасил съм толкова много хора и съм подкрепял толкова много от тях, и често, когато човешките същества са губели светлината, Аз съм ги връщал обратно на светло място, за да могат да Ме познаят на светлината и да Ми се радват насред щастието. Заради настъпването на Моята светлина, обожанието расте в сърцата на хората, които живеят в Моето царство, защото Аз съм Бог, обичан от хората, Бог, към когото човечеството се придържа с любяща привързаност и хората са изпълнени с траен отпечатък от фигурата Ми. Въпреки това, когато всичко приключи, никой не разбира дали това е дело на Духа или функция на плътта. На хората би им отнело цял живот, само да изживеят това единствено нещо подробно. Хората никога не са Ме презирали в най-съкровените кътчета на сърцата си; по-скоро те са привързани към Мен в дълбините на духа си. Мъдростта Ми предизвиква възхищението им, чудесата, които върша, са наслада за очите им, а словата Ми стряскат умовете им, но те много ги ценят. Моята практичност кара хората да се чувстват объркани, да онемяват и да недоумяват, но въпреки това те са готови да я приемат. Нима това не е действителният ръст на хората?

13 март 1992 г.