Глава 14

През епохите нито едно човешко същество не е влизало в царството, тоест никой не се е наслаждавал на благодатта от Епохата на царството, нито е виждал Властелина на царството. Въпреки обстоятелството, че под озарението на Моя Дух мнозина са предсказвали красотата на царството, те познават само външния му облик, но не и същностното му значение. Днес, когато царството официално настъпва на земята, повечето човеци все още не знаят какво следва да бъде постигнато или в каква сфера ще се озоват хората в последна сметка през Епохата на царството. Опасявам се, че представите на всички по този въпрос са объркани. Тъй като все още не е настъпил денят за окончателно осъществяване на царството, всички хора се лутат и са неспособни да го разберат добре. Епохата на царството поставя формалното начало на моето божествено дело и с това начеване на Епохата на царството нравът Ми започва да се проявява все по-ясно пред човечеството. Следователно, именно в този момент официално прозвучава свещената тръба, огласявайки началото на всички. Когато официално встъпя във властта Си като Владетел на Своето царство, Аз постепенно ще направя пълноценни всички Мои хора. Моето царство ще бъде основано и оформено, когато всички световни нации бъдат разрушени и когато добия нов образ и се обърна с лице към цялата вселена. В този момент цялото човечество ще види сияйния Ми лик и ще прогледне за истинския Ми образ. От създаването на света, откакто Сатана започна да сее поквара сред хората и ги докара до днешното състояние на дълбока развала, тъкмо поради покварата им от тяхната гледна точка Аз ставам все по-скрит и все по-непонятен. Човечеството никога не е виждало истинското Ми лице и никога не е общувало непосредствено с Мен. „Аз“ присъствах в човешкото въображение само в слуховете и легендите. Затова оставам в съзвучие с този въображаем образ в умовете на хората, за да се заема с това Мое „Аз“, което те са си изграждали с години, и да го променя. Това е принципът Ми на работа. Никой не е успял да го проумее напълно. Макар че човеците лягаха в нозете Ми и Ми засвидетелстваха почит и обожание, не Ми допадат подобни жестове, защото в сърцата си те съхраняват не Моя лик, а нечий друг образ. Ето защо, тъй като не разбират нрава Ми, хората са напълно слепи за истинското Ми лице. От това следва, че когато мислят, че са се опълчили на волята Ми или са нарушили Моите управленски закони, аз проявявам снизхождение, поради което фигурирам в колективната им памет или като Бог, проявяващ милост към хората, вместо да ги порицае, или съм Самият Бог, който не държи на думата Си. Това са все плодове на човешкото въображение, които не отговарят на фактите.

Ден след ден наблюдавам вселената и кротко се спотайвам в Своята обител, докато съпреживявам живота на хората и изучавам отблизо всяка тяхна постъпка. Никой от тях никога не посвети себе си на Мен искрено и всецяло; никой никога не потърси истината. Никой никога не прояви добросъвестност към Мен и не спази дадения пред Мен обет. Никой не предложи себе си за Моя обител, нито някой милееше за Мен като за собствения си живот. В практическата реалност никой никога не е виждал цялата Ми божествена същност и никой никога не е пожелал съприкосновение със Самия практически Бог. Когато водите поглъщат хората живи, Аз ги измъквам от тресавището и им давам нов шанс за живот. Когато изгубят всякаква увереност в живота си, издърпвам ги от ръба на смъртта и им вдъхвам куража да продължат, за да ползват Мен като мотив за съществуването си. Когато се опълчат срещу Мен, правя така, че да Ме опознаят чрез неподчинението си. Поради предишното естество на човечеството и поради Моето милосърдие, вместо да осъдя човеците на смърт, Аз им позволявам да се разкаят и да започнат на чисто. Когато, изнемощели от глад, поемат последните си глътки въздух, Аз ги изтръгвам от смъртта, а също и от козните на Сатана. Хората толкова много пъти са виждали десницата Ми, благия Ми образ и усмихнатия Ми лик, но също и Моето величие и Моя гняв. При все че те така и не Ме опознаха, Аз не се възползвам умишлено от слабостите им, за да ги провокирам. Съпреживявайки трудностите, пред които се изправят хората, развих способността Си да съчувствам на техните слабости. Въздавам им по-леки или по-тежки порицания само в отговор на проявеното от тях непокорство и неблагодарност.

Прикривам се, когато хората са заети, и разкривам Себе Си, когато си почиват. Хората си представят, че съм всезнаещ; гледат на Мен като на Самия Бог, който изпълнява всички молби. Затова повечето се обръщат към Мен само за да получат Божията помощ, а не поради желание да Ме опознаят. Застигне ли ги тежка болест, обръщат се към Мен, за да измолят спешно помощта Ми. Изпитат ли несгоди, споделят с Мен бедите си и горещо Ме призовават да ги отърва от страданията им. Но нито едно човешко същество не успя да Ми засвидетелства обич, докато благоденстваше; нито един човек не се обърна към Мен във време на спокойствие и щастие и не Ме прикани да споделя радостта му. Отколе, когато малките им семейства са здрави и щастливи, човеците Ме отхвърлят и захлопват вратата пред Мен, за да не им преча да се наслаждават на семейната им радост. Човешкият ум е твърде ограничен; толкова е тесен, че в него няма място дори за Бог като Мен — обичащ, милостив и достъпен. Толкова пъти бях отхвърлян от хората в моментите им на безгрижно веселие; толкова пъти търсеха да се облегнат на Мен, когато губеха почва под краката си; толкова пъти се налагаше да изпълнявам ролята на лекар за хора, покосени от болести. Колко жестоки са хората! Те са напълно неразумни и непочтени. У тях не се долавят дори и чувствата, с които уж са надарени човеците; те са почти напълно лишени от всякакви останки от човечност. Поразмишлявайте за миналото и го сравнете с настоящето: Настъпват ли у вас някакви промени? Отървали ли сте се от някои неща от миналото си? Или тепърва ви предстои да замените това минало с нещо ново?

Прекосих планински хребети и речни долини и изпитах превратностите в света на хората. Сред тях се скитах и сред тях живях безчет години, но изглежда, че човешкият нрав почти не се е променил. Сякаш старата природа на човека е пуснала корени в хората и е изкарала филизи. Човеците не са способни да променят тази своя природа; те само внасят леки подобрения върху старата основа. Както казват хората, формата е силно променена, но същината си остава същата. Всички до един се опитват да Ме надхитрят, да Ме впечатлят с надеждата, че ще Ме заблудят и така ще Ми се понравят. Дребните им хитрини не предизвикват у Мен възхищение и не Ми правят впечатление. Вместо да избухна в ярост, Аз гледам, но се правя, че не виждам. Решил съм да поотпусна юздите на човечеството, а после ще се разправя с всички вкупом. Тъй като хората до един са безполезни клетници, които не обичат сами себе си и им липсва всякакво себеуважение, защо очакват от Мен за кой ли път да проявя милосърдие и обич? Човеците не познават самите себе си и не знаят колко струват, всичките до един. Трябва им кантар да се претеглят. Човеците не ги е грижа за Мен, поради което и Аз не ги вземам на сериозно. Те не Ми обръщат никакво внимание, така че и Аз не изпитвам необходимост да работя по-усърдно върху тях. Нима това не е идеалното равновесие? Това не ви ли описва добре, Мои хора? Кой от вас не се е отказвал от даден пред Мен обет? Колко от вас са се заричали пред Мен, че взимат дългосрочно решение, вместо да им хрумва ту една, ту друга прищявка? Човеците постоянно се заричат пред Мен при попътен вятър, но забравят обещаното, щом щастието им изневери; по-късно отново сглобяват останките от решимостта си и пак се обръщат към Мен. Нима съм толкова недостоен за уважение, че без възражения да приема отпадъците, които хората изравят от сметището? Малцина са тези, които неотклонно се придържат към взетите решения, малцина са и непорочните, а единици са онези, които полагат като жертва пред Мен най-ценното си. Не сте ли всички вие същите? Ако сте неспособни да спазите задълженията си на Мой народ в царството, ще бъдете презрени и отхвърлени от Мен!

12 март 1992 г.

Предишна: Глава 13

Следваща: Глава 15

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger