Ако хората наистина могат да видят ясно правилния път на човешкия живот, както и целта на Божието управление на човечеството, в сърцето си те не биха считали своето индивидуално бъдеще и съдба за съкровище. Тогава те вече не биха се интересували от това да служат на родителите си, които са по-лоши от свине и кучета. Дали бъдещето и съдбата на човека не са именно днешните така наречени „родители“ на Петър? Те са точно като плътта и кръвта на човека. Само че какво ще бъде назначението и бъдещето на плътта? Дали ще бъде да види Бог още приживе, или душата ще се срещне с Бог след смъртта? Дали утре плътта ще се окаже в голяма пещ на изпитания, или в огън? Не са ли въпроси като тези, свързани с това дали човешката плът ще понесе нещастие или страдание, най-голямата новина, от която най-много се интересува всеки в този настоящ поток, който има мозък и е разумен? (Тук страданието се отнася до получаването на благословения; то означава, че бъдещите изпитания са полезни за назначението на човека. Нещастието се отнася до това, че човек не може да остане непоколебим или е измамен; или пък означава, че човек ще се сблъска с неблагополучни ситуации и ще изгуби живота си сред бедствие, както и че няма подходящо назначение за душата му.) Въпреки че хората имат здрав разум, може би това, което мислят, не съответства напълно на онова, с което би трябвало да е въоръжен разумът им. Това е така, защото всички те са доста объркани и следват нещата сляпо. Всички те трябва да имат отчетлива представа за това, в което трябва да навлязат, и по-специално трябва да подредят това, в което трябва да навлязат по време на скръбта (т.е. по време на облагородяването в пещта), както и това, с което трябва да бъдат въоръжени по време на огнените изпитания. Не служете винаги на родителите си (което означава на плътта), които са като прасета и кучета и са дори по-лоши от мравки и буболечки. Какъв е смисълът да се мъчите над това, да мислите толкова усилено и да си блъскате главата? Плътта не ти принадлежи, а е в ръцете на Бог, който не само контролира теб, но и заповядва на Сатана. (Това означава, че плътта първоначално принадлежи на Сатана. Тъй като и Сатана е в ръцете на Бог, това може да се формулира само по този начин. Това е така, защото е по-убедително да се каже по този начин; той подсказва, че хората не са изцяло под властта на Сатана, а са в Божиите ръце.) Ти живееш под мъченията на плътта — но дали плътта ти принадлежи? Подвластна ли е тя на твоя контрол? Защо да си блъскаш главата над това? Защо да се молиш неудържимо на Бог заради твоята гниеща плът, която отдавна е осъдена, прокълната и осквернена от нечисти духове? Каква е нуждата винаги да държиш сътрудниците на Сатана толкова близо до сърцето си? Не се ли притесняваш, че плътта може да разруши истинското ти бъдеще, прекрасните ти надежди и истинската цел на живота ти?

Днешният път не е лесен за изминаване. Може да се каже, че е доста труден за постигане и през вековете се е случвало изключително рядко. Кой обаче би си помислил, че само плътта на човека ще е достатъчна, за да го погуби? Днешното дело със сигурност е ценно като пролетен дъжд и като Божията доброта към човека. Ако обаче човек не знае целта на днешното си дело или не разбира същността на човечеството, тогава как може да се говори за неговата скъпоценност и стойност? Плътта не принадлежи на самите хора, така че никой не може да види ясно къде всъщност ще бъде нейното назначение. Въпреки това трябва добре да знаеш, че Господа на творението ще върне човечеството, което бе създадено, на първоначалното му място и ще възстанови първоначалния му образ от времето на създаването му. Той напълно ще си върне дъха, който е вдъхнал на човека, ще си възвърне неговата плът и кръв и ще върне всичко на Господа на творението. Той напълно ще преобрази и обнови човечеството и ще отнеме от човека цялото Божие наследство, което не принадлежи на човечеството, а на Бог, и никога повече няма да го предаде на човечеството. Това е така, защото изначално нито едно от тези неща не принадлежи на човечеството. Той ще си ги върне всички — това не е несправедливо заграбване; то по-скоро има за цел да възстанови небето и земята в първоначалното им състояние, както и да преобрази и обнови човека. Това е разумната цел за човека, макар че може би няма да бъде повторно възвръщане на плътта, след като тя е била порицана, както хората може би си представят. Бог не иска скелетите на плътта след нейното унищожаване; Той иска първоначалните елементи в човека, които принадлежаха на Бог в началото. Следователно Той няма да унищожи човечеството или да изкорени напълно човешката плът, тъй като плътта на човека не е негова частна собственост. По-скоро тя е придатък на Бог, Който управлява човечеството. Как би могъл Той да унищожи човешката плът за Свое „удоволствие“? Досега наистина ли сте се освободили от цялата тази ваша плът, която не струва и една стотинка? Ако можехте да разберете тридесет процента от делото на последните дни (тези само тридесет процента означават да разберете делото на Светия Дух днес, както и Божието дело на словото в последните дни), тогава не бихте продължили да „служите“ или да „храните синовна обич“ към вашата плът — плът, която е била покварена в продължение на много години — както е и днес. Трябва ясно да видите, че хората вече са напреднали до безпрецедентно състояние и повече няма да продължат да се търкалят напред като колелата на историята. Твоята развалена плът отдавна е покрита с мухи, така че как би могла да има силата да обърне колелата на историята, на която Бог е дал възможност да продължи до днес? Как може да накара безмълвно тиктакащия часовник на последните дни отново да тиктака и стрелките му да се движат по посока на часовниковата стрелка? Как може да преобрази света, който изглежда забулен в гъста мъгла? Може ли плътта ти да съживи планините и реките? Може ли плътта ти, която има само ограничена функция, наистина да възстанови онзи човешки свят, за който си копнеел? Можеш ли наистина да възпиташ потомците си да станат „човешки същества“? Разбираш ли сега? На какво точно принадлежи плътта ти? Първоначалното намерение на Бог да спаси човека, да усъвършенства човека и да го преобрази не беше да ти даде красива родина или да донесе мирен покой на човешката плът; то бе заради Неговата слава и Неговото свидетелство, за по-голяма радост на човечеството в бъдеще и за да може то скоро да си почине. И все пак това не беше заради твоята плът, защото човекът е средство на Божието управление, а човешката плът е само допълнение. (Човекът е предмет с дух и тяло, докато плътта е просто предмет, който се разлага. Това означава, че плътта е инструмент, който се използва в плана за управление.) Трябва да знаеш, че Божието усъвършенстване, завършване и придобиване на хората не носи нищо друго освен мечове и удари по плътта им, както и безкрайни страдания, пожари, безмилостно правосъдие, порицание, проклятия и безкрайни изпитания. Такава е вътрешната история и истината за делото на управлението на човека. Всички тези неща обаче са насочени към човешката плът и всички стрели на враждебността са безмилостно насочени към човешката плът (защото човекът е невинен). Всичко това е в името на Неговата слава и свидетелство и за Неговото управление. Това е така, защото Неговото дело не е само заради човечеството, но и заради целия план, както и за да изпълни първоначалната Си воля, когато създаде човечеството. Ето защо може би деветдесет процента от това, което човек преживява, включва страдания и огнени изпитания, а сладките и щастливи дни, за които копнее човешката плът, са много малко или дори липсват. Много по-малко човек е в състояние да се наслаждава на щастливи мигове в плътта, прекарвайки красиви моменти с Бог. Плътта е мръсна, така че това, което човешката плът вижда или на което се наслаждава, не е нищо друго освен Божието порицание, което човекът намира за неделикатно, сякаш му липсва нормален смисъл. Това е така, защото Бог ще прояви Своя праведен нрав, който не е деликатен към човека, не търпи човешките престъпления и мрази враговете. Бог открито разкрива целия Си нрав с всички необходими средства, като по този начин приключва делото на шестхилядолетната Си битка със Сатана — делото на спасението на цялото човечество и унищожаването на Сатана от миналото!