Всъщност израилтяните не са разочаровани; те наблюдават делото, извършвано от Бог през последните шест хиляди години, защото Аз не ги изоставих. Напротив, тъй като техните предци изядоха плода от дървото за познаване на доброто и злото, който им беше подарен от лукавия, те са отрекоха от Мен заради греха. Доброто винаги Ми е принадлежало, докато злото принадлежи на лукавия, който Ме мами заради греха. Аз не обвинявам хората, нито ги унищожавам безмилостно и ги подлагам на безпощадно наказание, защото злото първоначално не принадлежеше на човечеството. Ето защо, въпреки че онези израилтяни Ме приковаха публично на кръста, те, които очакват Месията и Йехова и копнеят за Спасителя Исус, никога не забравиха Моето обещание: защото не съм ги изоставил. В края на краищата Аз принесох кръв като доказателство за завета, който сключих с човечеството; този факт се превърна в „кръвен завет“, начертан в сърцата на тези млади и невинни хора, като стигма и вечно взаимозависим като небето и земята. Тъй като никога не мамя онези опечалени души, които предопределих, избрах, а по-късно изкупих и спечелих, и които Ме обикнаха повече, отколкото обикнаха лукавия, те с нетърпение очакват Моето завръщане и пламенно очакват срещата с Мен. Тъй като никога не съм заличавал завета, който установих с тях чрез кръв, не е изненадващо, че те чакат ревностно. Аз ще си върна Моите агнета, които са изгубени от години, защото винаги съм обичал хората; просто към доброто в тях са се прибавили елементи на злото. Ще спечеля бедните души, които Ме обичат и които съм обичал толкова дълго време, но как мога да доведа в Моя дом онези зли хора, които никога не са Ме обичали и които са като врагове? Няма да доведа в Моето царство онези потомци на дявола и на змията, които Ме мразят, противопоставят Ми се, съпротивляват Ми се, нападат Ме и Ме проклинат въпреки завета, който съм сключил чрез кръв с човечеството. Трябва да знаеш точно защо изпълнявам Своето дело и за кого го извършвам. Дали твоята любов съдържа добро, или зло? Познанието ти за Мен подобно ли е на това на Давид и Мойсей или не? Служенето ти за Мен подобно ли е на това на Авраам или не? Ти наистина биваш усъвършенстван от Мен, но трябва да знаеш кого ще представляваш, както и с кого ще постигнеш същите резултати. През целия си живот, в опита си с Моето дело, пожъна ли с радост изобилна реколта? Обилна и плодородна ли е тя? Трябва да изследваш себе си: години наред си понасял несгоди заради Мен, но придобил ли си някога нещо? Претърпял ли си някакво преобразяване или придобил ли си нещо? В замяна на твоите преживявания на страдание стана ли като Петър, който беше разпнат, или като Павел, който беше поразен и получи голяма светлина? Трябва да имаш някаква представа за тези неща. Не говоря и не се спирам постоянно на твоя живот, който е по-незначителен от синапено семе и дребен като песъчинка. Казано направо, това е човечеството, което управлявам. Въпреки това не смятам живота на човека, когото някога възненавидях, но с когото после отново се заех, за важна част от Моето управление. Трябва да имаш ясна представа за предишната ви идентичност, както и за това на кого робувахте. Затова Аз не използвам подобното на Сатана човешко лице като суровина, с която да управлявам човека, защото човекът не е ценен предмет. Трябва да си припомните Моето отношение към вас в началото и да си спомните начина, по който се обръщах към вас тогава — обръщение, което не беше лишено от практическо значение. Трябва да знаеш, че етикетите, които носите, не са без причина. Предполагам, че всички вие знаете, че първоначално не бяхте избрани от Бог, а бяхте заловени от Сатана още в началото и служехте в неговия дом като предани слуги, и отдавна Ме забравихте, защото отдавна сте извън Моя дом и в ръцете на лукавия. Тези, които Аз спасявам, са хора, които предопределих отдавна и бяха изкупени от Мен, докато вие сте бедни души, които са били поставени сред човечеството като изключения от правилото. Трябва да знаете, че вие не принадлежите към дома на Давид или Яков, а към този на Моав и че сте членове на езически семейства. Защото Аз не сключих завет с вас, а само извършвах дело, говорех сред вас и ви водех. Кръвта Ми не беше пролята за вас; Аз само извършвах делото Си сред вас заради Моето свидетелство. Нима не знаехте това? Наистина ли Моето дело прилича на това, как Исус проля кръвта Си до смърт заради вас? На първо място, не си струваше да понасям такива големи унижения заради вас. Бог, Който е абсолютно безгрешен, дойде директно на едно крайно отвратително и противно място, свят на прасета и кучета, който беше неподходящ за човешко пребиваване, но въпреки това Аз изтърпях всички тези жестоки унижения за слава на Моя Отец и за вечно свидетелство. Вие трябва да знаете какво е вашето поведение и да видите, че не сте деца, родени в „богати и силни семейства“, а просто окаяни потомци на Сатана. Вие също така не сте патриарси на човечеството, нито пък имате човешки права или свобода. Първоначално не сте имали никакъв дял от благословенията на човечеството, нито от небесното царство. Това е така, защото сте на дъното на човечеството и Аз никога не съм мислил за вашето бъдеще. Ето защо, въпреки че беше част от Моя план, че днес ще имам увереност да ви усъвършенствам, това е безпрецедентно дело, защото вашето положение е толкова ниско и първоначално нямахте никакъв дял в човечеството. Не е ли именно това благословия за човека?

Тези, които спасявам, са душите, които отдавна освободих от чистилището, те са избраниците, които отдавна посетих, защото те копнееха да се появя отново сред тях. Те Ме обикнаха и записаха в сърцата си Моя завет, който утвърдих с кръв, защото ги възлюбих. Те са като изгубени агънца, които Ме търсят от много години, и са вродено добри; затова ги наричам добри израилтяни и прекрасни ангелчета. Не бих търпял такова унижение, ако бях сред тях. Това е така, защото те Ме обичат повече, отколкото обичат собствения си живот, а Аз ги обичам като най-красивите сред всички неща. Това е така, защото те са създадени и избрани от Мен; те никога не са Ме забравили. Тяхната любов превъзхожда вашата и те Ме обичат повече, отколкото вие обичате собствения си живот. Те Ми се подчиняват така, както малките бели гълъби се подчиняват на небето, и в сърцата им има повече покорство към Мен, отколкото във вашите. И това е така, защото те са потомци на Яков, потомци на Адам, и са Мои избраници, защото Аз ги обичам от толкова дълго време — и ги обичам дори повече, отколкото обичам вас; това е така, защото има твърде много непокорство във вас, имате такава сериозна съпротива, гледате на Мен твърде отвисоко, твърде студени сте към Мен, твърде малко Ме обичате и твърде много Ме мразите. Прекалено много презирате Моето дело и презирате Моите действия. За разлика от тях, вие никога не сте се отнасяли към Моите дела като към съкровища. Вместо това ги презирате, а очите ви са кървясали от яд точно като тези на Сатана. Къде е покорството ви? Къде е почтеността ви? Къде е любовта ви? Кога сте показали елементите на любов, които са вътре във вас? Кога сте се отнасяли сериозно към Моето дело? Жалко за онези прекрасни ангели, които с нетърпение очакват Моето идване и страдат толкова много, докато Ме чакат горещо, защото Аз ги обичам толкова силно. Обаче това, което виждам днес, е един такъв нечовешки свят, който няма нищо общо с тях. Не мислите ли, че съвестта ви отдавна е прегоряла и станала безчувствена? Не мислите ли, че сте изметта, която разкъсва съюза Ми с тези обичливи ангели? Кога те не са очаквали Моето завръщане? Кога не са чакали да се съберат отново с Мен? Кога не са очаквали да могат да прекарат красиви дни заедно с Мен и да вечерят с Мен? Осъзнавали ли сте някога какво правите днес: буйствате по света; плетете интриги един срещу друг; мамите се един друг; впускате се в измама и скривате истината; нямате никакво чувство за срам; не знаете истината; действате с изкривяване и измама; занимавате се с ласкателство; самоправедни, самомнителни и надменни сте и се държите дивашки като диви животни в планините и толкова жестоко, колкото царя на зверовете — това поведение подобава ли на човешко същество? Вие сте груби и неразумни. Никога не сте ценили словата Ми като съкровища, а вместо това сте възприели презрително отношение към тях. При такива неща как може да има постижения, истински човешки живот и красиви надежди? Нима екстравагантните ти фантазии наистина ще те спасят от устата на тигъра? Ще ти спаси ли наистина от горящите пламъци? Щеше ли да стигнеш дотук, ако наистина беше гледал на Моето дело като на безценно съкровище? Възможно ли е съдбата ти да не може да бъде променена? Примиряваш ли се да умреш с такова горчиво съжаление?