Способен ли си да предадеш нрава, изразен от Бог във всяка епоха, по конкретен начин, на език, който вярно да предава значението на епохата? Можеш ли ти, който преживяваш Божието дело през последните дни, да опишеш подробно праведния нрав на Бог? Можеш ли да свидетелстваш за Божия нрав ясно и точно? Как ще предадеш видяното и преживяното на онези клети, окаяни и ревностни вярващи, които са гладни и жадни за праведност и очакват от теб да ги поведеш? Що за хора очакват от теб да ги поведеш? Можеш ли да си представиш? Осъзнаваш ли бремето, което лежи на плещите ти, даденото ти поръчение и своята отговорност? Къде е усетът ти за историческа мисия? Как ще се справиш задоволително с ролята на господар в следващата епоха? Имаш ли силно развито чувство за собственост? Как би обяснил господаря на всички неща? Наистина ли е господар на всички живи същества и на всички материални неща в този свят? Какви са плановете ти за напредъка на следващата фаза на делото? Колко хора очакват да станеш техен пастир? Тежка ли е задачата ти? Тези хора са бедни, окаяни, слепи и объркани, те ридаят в тъмнината: „Къде е пътят?“. Как копнеят те за светлината, която, подобно на падаща звезда, внезапно да се спусне и да разпръсне силите на тъмнината, които са потискали хората в продължение на толкова много години. Кой би могъл да знае мащаба на трескавата им надежда и денонощния им копнеж по това? Дори в деня, когато светлината проблясва покрай тях, тези дълбоко страдащи хора остават затворени в подземията на мрака, без надежда за освобождение. Кога ще спрат риданията им? Страшно е нещастието на тези крехки духове, които никога не са получавали покой, и те отдавна са затворени в това състояние от безмилостни връзки и замръзнала история. И кой е чувал техните ридания? Кой е виждал окаяното им състояние? Замислял ли си се някога колко натъжено и обезпокоено е Божието сърце? Как търпи Той да гледа как невинното човечество, създадено от собствените Му ръце, е подложено на такова мъчение? В крайна сметка хората са жертвите, които са били отровени. И макар че са оцелели до днес, кой би могъл да знае, че човечеството отдавна е тровено от лукавия? Нима си забравил, че ти си една от жертвите? Нямаш ли желание, от любов към Бог, да се опиташ да спасиш тези оцелели? Не си ли готов да посветиш всичките си сили, за да се отплатиш на Бог, който обича човешкия род като Своя плът и кръв? След всичко изречено и направено, какво е разбирането ти за това да бъдеш използван от Бог, за да живееш своя необикновен живот? Наистина ли притежаваш решителността и увереността да живееш изпълнения със смисъл живот на благочестив човек, който служи на Бог?