В практическия си опит виждаме, че има много случаи, когато Бог лично е открил път за нас, така че пътят, по който стъпваме, да бъде по-стабилен и по-реален. Защото това е пътят, който Бог е открил за нас от незапомнени времена и който е предаден на нашето поколение след десетки хиляди години. Така поехме по пътя на нашите предшественици, които не го извървяха докрай. Ние сме избрани от Бог да извървим последния му етап. И така, Бог специално е подготвил този път за нас и независимо дали сме благословени, или ни е сполетяло нещастие, никой друг не може да върви по този път. Позволете Ми да добавя Моето собствено прозрение към това: не си помисляйте да се опитвате да избягате другаде или да се опитвате да намерите друг път, недейте да ламтите за статус и не се опитвайте да изградите свое собствено царство — всичко това са фантазии. Възможно е да си предубеден в известна степен към словата Ми и в такъв случай ти предлагам да престанеш да се заблуждаваш. По-добре е да помислиш повече върху това; не се прави на умен и не бъркай доброто и лошото. Ще съжаляваш за това, когато Божият план се изпълни. Тоест когато дойде Божието царство, всички народи на земята ще бъдат разбити на парчета. Тогава ще видиш, че твоите собствени планове също са заличени и че онези, които са наказани, ще бъдат смазани, а в това Бог напълно ще прояви Своя нрав. Мисля, че след като тези неща са Ми толкова ясни, трябва да ти ги кажа, за да не Ме обвиняваш после. Това, че сме били способни да вървим по този път до днес, е било повелено от Бог, така че не мислете, че сте специални, нито че нямате късмет — недей да съдиш днешното Божието дело, за да не бъдеш разбит на парчета. Просветлен съм от Божието дело: независимо от всичко Бог ще направи хората в тази група пълноценни, Неговото дело никога повече няма да се промени, Той ще отведе тази група хора до края на пътя и ще приключи делото Си на земята. Всички трябва да разберем това. Повечето хора обичат да „гледат напред“ и апетитите им нямат край. Никой от тях не разбира неотложното Божие намерение днес и затова всички мислят за бягство. Те са като избягали коне, които искат само да се скитат из пустошта; малцина желаят да се установят в добрата Ханаанска земя, за да търсят пътя на човешкия живот. След като са дошли в земята на изобилието, ако хората не ѝ се наслаждават, какво още искат? Истината е, че отвъд добрата земя на Ханаан има само пустош. Дори когато хората са дошли на спокойно място, те не са способни да изпълнят дълга си; не са ли те просто блудници? Ако пропуснеш възможността Бог да те доведе до съвършенство тук, ще съжаляваш до края на дните си, а разкаянието ти ще е безкрайно. Ще бъдеш като Мойсей, който гледаше Ханаанската земя, но не можеше да ѝ се наслади — със свити юмруци и срещнал смъртта, изпълнен със съжаление. Не смяташ ли, че това е срамно? Не смяташ ли, че е неудобно другите да ти се подиграват? Искаш ли да бъдеш унижаван от другите? Не искаш ли да се справиш добре заради себе си? Не искаш ли да бъдеш почтен и честен човек, когото Бог довежда до съвършенство? Наистина ли не се стремиш към нищо? Не искаш да поемеш по другите пътища; нима не искаш да поемеш и по пътя, който Бог ти е отредил? Смееш ли да се противопоставиш на волята на Небето? Колкото и голямо да е твоето „умение“, наистина ли можеш да оскърбиш Небето? Вярвам, че е по-добре да се опитаме да опознаем себе си правилно. Една дума от Бог може да промени небето и земята — какво е един мършав малък човек в Божиите очи?

От собствения Си опит разбрах, че колкото повече се противопоставяш на Бог, толкова повече Бог ще показва величествения Си нрав и толкова по-сурово ще бъде наказанието, което Той ще ти „поднесе“; колкото по-покорен си Му, толкова повече Той ще те обича и закриля. Божият нрав е като инструмент за наказание: ако си покорен, ще останеш жив и здрав; когато си непокорен — когато все се опитваш да се изтъкнеш и все правиш номера — Божият нрав веднага се променя. Той е като слънцето в облачен ден; Той ще се крие от теб и ще ти покаже гнева Си. Така и Неговият нрав е като времето през юни, когато небето е ясно на километри, а вълните са само вълнички по повърхността на водата, докато течението внезапно не се ускори и водата не се обърне в бурно вълнение. Осмеляваш ли се да бъдеш толкова безразсъден, изправен пред такъв Божи нрав? В опита си повечето от вас, братя и сестри, са видели, че когато Светият Дух работи в благоприятни условия, ти си изпълнен с вяра, но след това, когато Божият Дух внезапно те изостави като гръм от ясно небе, ти така се измъчваш, че не спиш през нощта и търсиш посоката, в която е изчезнал Неговият Дух. Каквото и да правиш, не можеш да разбереш къде е отишъл Неговият Дух, но после, изведнъж, Той ти се явява отново и ти си толкова възторжен, колкото беше Петър, когато изведнъж отново видя своя Господ Исус, толкова възторжен, че си готов да извикаш. Наистина ли си забравил това, след като си го изживявал толкова много пъти? Господ Исус Христос, Който се въплъти, Който беше прикован на кръста, а след това възкръсна и се възнесе на небето, винаги е скрит за теб известно време и след това ти се явява за известно време. Той се разкрива пред теб заради твоята праведност и се гневи и се отдалечава от теб заради греховете ти, така че защо не Му се молиш повече? Не знаеше ли, че след Петдесетница Господ Исус Христос има друго поръчение на земята? Ти знаеш само факта, че Господ Исус Христос се въплъти, дойде на земята и беше прикован на кръста. Никога не си осъзнавал, че Исус, в Когото си вярвал преди, отдавна е поверил Своето дело на някой друг и че то отдавна е завършено, така че Духът на Господ Исус Христос е дошъл отново на земята в плът, за да извърши друга част от Своето дело. Бих искал да вмъкна нещо тук — въпреки факта, че в момента сте в този поток, смея да твърдя, че малцина сред вас вярват, че именно Този човек ви е дарен от Господ Исус Христос. Вие знаете само да Му се наслаждавате, но не признавате, че Божият Дух отново е дошъл на земята и не признавате, че днешният Бог е Исус Христос отпреди хиляди години. И затова казвам, че всички вие вървите със затворени очи — просто приемате, където и да се озовете, и изобщо не сте сериозни в това отношение. Така на думи вярвате в Исус, но се осмелявате открито да се противопоставяте на Този, за Когото Бог свидетелства днес. Не си ли глупав? Днешният Бог не се интересува от грешките ти, Той не те осъжда. Твърдиш, че вярваш в Исус, така че може ли твоят Господ Исус Христос да те пусне? Нима смяташ, че Бог е място, на което можеш да изпускаш парата, да лъжеш и да мамиш? Когато твоят Господ Исус Христос се разкрие отново, Той ще определи дали си праведен, или нечестив въз основа на това как се държиш сега. Повечето хора развиват представи за това, което наричам „Моите братя и сестри“, и вярват, че Божиите начини на работа ще се променят. Нима такива хора не ухажват смъртта? Може ли Бог да свидетелства за Сатана като за Самия Бог? Нима така не осъждаш Бог? Вярваш ли, че всеки може да се превърне в Самия Бог? Ако наистина знаеше, нямаше да таиш никакви представи. В Библията има такъв откъс: Всичко е за Него и всичко е от Него. Той ще доведе много синове до слава и Той е нашият Капитан. Затова Той не се срамува да ни нарича братя. Може да си способен лесно да рецитираш наизуст тези слова, но не разбираш какво всъщност означават те. Нима не вярваш в Бог със затворени очи?

Вярвам, че нашето поколение е благословено да поеме по пътя, недовършен от онези от предишните поколения, и да види повторното явяване на Бог отпреди няколко хиляди години — Бог, който е сред нас и изобилства с всичко. Никога не си си представял, че ще вървиш по този път — способен ли си на това? Този път се води лично от Светия Дух, той се води от седемкратно усиления Дух на Господ Исус Христос и това е пътят, който е бил открит за теб от днешния Бог. Дори и в най-смелите си мечти не си можел да си представиш, че Исус от преди няколко хиляди години ще се яви отново пред теб. Не се ли чувстваш поласкан? Кой е способен да застане лице в лице с Бог? Често се моля нашата група да получи по-големи Божии благословии, да бъдем облагодетелствани от Бог и да бъдем спечелени от Него, но е имало и безброй пъти, когато съм проливал горчиви сълзи за нас, молейки се Бог да ни просветли, за да можем да видим по-големи откровения. Когато виждам хора, които постоянно се опитват да се отнасят нехайно към Бог и никога не се стремят към нищо, или се съобразяват с плътта, или се стремят към интереси и репутация, за да се превърнат в център на вниманието, как бих могъл да не почувствам силна болка в сърцето Си? Как може хората да са толкова безчувствени? Наистина ли делото Ми не оказа никакво влияние? Ако децата ти бяха непокорни и непочтителни към теб, ако им липсваше съвест, ако се интересуваха само от себе си и никога не се съобразяваха с чувствата ти, ако те изгонят от къщи, когато пораснат, как би се чувствал тогава? Дали няма да се стичат сълзи по лицето ти, когато си спомниш за кръвта, потта и саможертвата, които си вложил в отглеждането им? Затова безброй пъти съм се молил на Бог и съм казвал: „Мили Боже! Само Ти знаеш дали нося бреме за Твоето дело. Когато действията Ми не са в съответствие с Твоите намерения, Ти Ме дисциплинираш, довеждаш Ме до съвършенство и Ме караш да осъзная. Единствената Ми молба към Теб е да вдъхновиш тези хора повече, за да можеш скоро да получиш слава и те да бъдат спечелени от Теб, така че Твоето дело да може да спази Твоите намерения и Твоят план да бъде завършен по-рано“. Бог не иска да завоюва хората чрез наказание, Той не иска все да ги води за носа. Той иска хората да се покорят на словата Му и да работят дисциплинирано и така да удовлетворят Неговите намерения. Но хората нямат срам и постоянно се бунтуват срещу Него. Вярвам, че за нас е най-добре да намерим най-простия начин да Го удовлетворим, т.е. да се покорим на всички Божии разпоредби. Ако наистина можеш да постигнеш това, ще бъдеш доведен до съвършенство. Нима това не е лесно и радостно? Поеми по пътя, по който трябва да вървиш; не обръщай внимание на това, което казват другите, и не разсъждавай прекалено много. Бъдещето и съдбата ти в твоите ръце ли са? Винаги се опитваш да избягаш и искаш да поемеш по светския път — но защо не можеш да се измъкнеш? Защо дълги години се колебаеш на кръстопът, а накрая отново избираш този път? Защо след дългогодишно скитане сега се върна в тази къща въпреки себе си? От теб ли зависи това? За онези от вас, които са в този поток, ако не Ми вярвате, тогава чуйте следното: ако планираш да си тръгнеш, виж дали Бог ти позволява, виж как те вдъхновява Светият Дух — сам го изживей. Честно казано, дори и да те сполети нещастие, трябва да го изстрадаш в този поток, а ако има страдание, трябва да страдаш тук, днес; не можеш да отидеш другаде. Ясно ли ти е това? Къде би отишъл? Това е Божият управленски закон. Смяташ ли, че Божият избор на тази група хора няма никакъв смисъл? В делото Си днес Бог не се гневи лесно, но ако хората се опитват да нарушат плана Му, лицето Му мигновено се променя и от светло става мрачно. Затова те съветвам да се успокоиш и да се оставиш на това, което Бог е устроил за теб, и да Му позволиш да те направи пълноценен. Само хората, които постъпват така, са умни.