В миналото никой не е познавал Светия Дух, а още по-малко е знаел за пътя, по който Той върви. Затова хората винаги са се излагали пред Бог. Справедливо е да се каже, че почти всички, които вярват в Бог, не познават Духа и че вярата им е объркана и неясна. Очевидно е, че хората не разбират Бог, и въпреки че устите им може да изричат, че вярват в Него, съдейки по тяхното поведение, по същество те вярват в себе си, а не в Бог. В собствените Си действителни изживявания видях, че Бог свидетелства за въплътения Бог и отстрани изглежда, че хората са били принудени да признаят свидетелството на Бог, само че едва ли може да се каже, че те вярват, че Божият Дух е напълно безпогрешен. Аз обаче казвам, че хората вярват не в тази личност, да не говорим за Божия Дух, а в своите собствени чувства. Нима не вярват само в себе си, като правят това? Това, което казвам, е вярно. Не поставям етикети на хората, но трябва да поясня едно нещо: това, че хората са достигнали до днешния ден, независимо дали имат яснота, или са объркани, се дължи изцяло на Светия Дух. Това не е нещо, върху което хората имат какъвто и да е контрол. То е пример за това, което споменах по-рано за Светия Дух, който принуждава хората да вярват; това е начинът, по който работи Той, и това е пътят, поет от Светия Дух. В когото и да вярват хората по същество, Светият Дух принуждава хората да изпитват такова чувство, което ги кара да вярват в Бог в сърцата си. Нима не вярваш по този начин? Нима не смяташ, че вярата ти в Бог е нещо странно? Не ти ли се струва странно, че не си способен да излезеш от този поток? Нима не си полагал усилия да мислиш по този въпрос? Нима това не най-голямото от всички знамения и чудеса? Дори и много пъти да си изпитвал порив да избягаш, винаги има мощна жизнена сила, която те привлича и те кара да не искаш да си тръгнеш. И всеки път, когато попаднеш в такава ситуация, неизменно започваш да плачеш и да ридаеш, без да знаеш какво да правиш по-нататък. Някои от вас се опитват да си тръгнат, но когато се опиташ да си отидеш, се чувстваш сякаш нож се е забил в сърцето ти, сякаш някой земен призрак е отнел душата ти и е оставил сърцето ти неспокойно и без мир. След това не можеш да не се стегнеш и да не се върнеш при Бог… Не си ли имал подобно изживяване? Не се съмнявам, че по-младите братя и сестри, които са способни да открият сърцата си, ще кажат: „Да! Изживявал съм това толкова много пъти, че ме е срам да си помисля!“. В Моето ежедневие винаги с радост се отнасям към младите Си братя и сестри като към Свои довереници, защото в тях има толкова много невинност — те са толкова чисти и прекрасни. Те са като Мои спътници. Затова винаги търся възможност да събера всичките Си довереници заедно, за да говорим за нашите идеали и планове. Нека Божията воля се изпълни в нас, така че всички да сме като плът и кръв, без никакви прегради и отдалеченост помежду ни. Нека всички се молим на Бог: „О, Боже! Ако това е Твоята воля, молим Те да ни дадеш подходяща среда, за да можем да изпълним желанията в сърцата си. Смили се над нас, младите и неразумните, и ни позволи да използваме силата в сърцата си!“. Вярвам, че това е Божието намерение, защото преди много време се помолих на Бог и казах: „Отче! На земята ние непрестанно Те призоваваме и искаме Твоята воля да се изпълни на земята скоро. Ще търся Твоята воля. Нека да осъществиш това, което искаш, и да завърши поръчението Ти към Мен възможно най-бързо. Готов съм дори да откриеш нов път сред нас, ако това означава, че Твоята воля ще се изпълни скоро! Моля се само делото Ти да бъде завършено скоро и вярвам, че никакви правила не могат да го забавят!“. Такова е Божието дело днес. Нима не виждаш пътя, по който върви Светият Дух? Всеки път, когато срещам по-възрастни братя и сестри, изпитвам неописуемо чувство на потиснатост. Когато ги срещна, виждам, че са пропити от обществото; религиозните им представи, опитът им в справянето с нещата, начинът им на говорене, думите, които използват, и т.н. — всички те са дразнещи. Предполага се, че те са пълни с „мъдрост“. Винаги стоя възможно най-далеч от тях, защото лично Аз нямам философии за светските отношения. Всеки път, когато срещам тези хора, съм толкова изтощен, че главата Ми е покрита с пот, а понякога се чувствам толкова потиснат, че едва дишам. Затова в този опасен момент Бог Ми дава отличен изход. Може би това е само Моето погрешно схващане. Интересува Ме само това, което е от полза за Бог; най-важното е да следвам Божията воля. Страня от тези хора, но ако Бог изисква от Мен да общувам с тях, Аз все пак се подчинявам. Не че те са противни, а тяхната „мъдрост“, представи и философии за светските отношения са твърде отблъскващи. Аз съм тук, за да изпълня Божието поръчение, а не да уча как те вършат нещата. Спомням си, че веднъж Бог Ми каза: „На земята се стреми само да следваш волята на Своя Отец и да изпълниш Неговото поръчение. Нищо друго не Те засяга“. Мисълта за това Ми дава малко спокойствие. Това е така, защото човешките дела винаги Ми се струват твърде сложни; не мога да ги разбера и никога не зная какво да правя. Така безброй пъти съм оставал объркан от това и съм мразел човечеството. Защо хората трябва да са толкова сложни? Защо не могат да бъдат непринудени? Защо се опитват да се правят на толкова умни? Контактите Ми с хората в по-голямата си част са заради Божието поръчение към Мен. Може би е имало няколко пъти, когато това не е било така, но кой знае какво се крие в дълбините на сърцето Ми?

Много пъти съм съветвал братята и сестрите до Мен да вярват в Бог със сърцата си и да не се грижат за собствените си интереси, а да проявяват внимание към Божиите намерения. Много пъти съм плакал от мъка пред Бог: защо хората не проявяват внимание към Божиите намерения? Та нали Божието дело не може просто да изчезне безследно и без причина? Не знам и защо — това почти се е превърнало в загадка в съзнанието Ми — хората никога не разпознават пътя, поет от Светия Дух, а продължават да се придържат към ненормалните отношения с другите? Отвращавам се, когато видя такива хора. Вместо да гледат към пътя на Светия Дух, те се съсредоточават върху човешките дела. Нима това може да удовлетвори Бог? Това често Ме натъжава. То почти се превърна бреме за Мен, а и смущава Светия Дух. Не чувстваш ли угризения в сърцето си? Нека Бог отвори нашите духовните очи. Много пъти Аз, Който водя хората да навлязат в Божието дело, съм се молил пред Бог: „О, Отче! Бих искал волята Ти да е в основата, бих търсил Твоята воля, бих искал да съм предан на Твоето поръчение, за да можеш да спечелиш тази група хора. Дано да ни отведеш в земята на свободата, за да можем да се докоснем до Теб с духа си и да събудиш духовните чувства в сърцата ни!“. Бих желал Божията воля да се изпълни и затова се моля непрестанно Неговият Дух да продължи да ни просветлява, за да вървим по пътя, водени от Светия Дух — защото пътят, по който вървя, е пътят на Светия Дух. И кой друг би могъл да извърви този път вместо Мен? Именно това прави бремето Ми още по-тежко. Чувствам се така, сякаш ще падна, но имам вяра, че Бог никога няма да забави делото Си. Може би пътищата ни ще се разделят едва след като Неговото поръчение бъде изпълнено. Така че може би заради въздействието на Божия Дух винаги съм се чувствал различен. Сякаш има дело, което Бог иска да свърши, но Аз все още не мога да разбера какво е то. И все пак вярвам, че никой на земята не е по-добър от Моите довереници, и вярвам, че те ще се молят за Мен пред Бог, за което съм безкрайно благодарен. Искам братята и сестрите да кажат заедно с Мен: „О, Боже! Нека Твоята воля се прояви напълно в нас, хората от последната епоха, за да бъдем благословени с живота на духа, да видим делата на Божия Дух и да погледнем истинското Му лице!“. Когато достигнем този етап, ние наистина ще живеем под напътствието на Духа и само тогава ще можем да видим истинското лице на Бог. Тоест хората ще са способни да разберат истинското значение на всички истини, но не според човешките представи и разбирания, а според просветлението на намеренията на Божия Дух. Това е изцяло дело на Самия Бог, в него няма нищо от човешките идеи; това е Неговият план за извършване на делата, които Той иска да разкрие на земята, и това е последната част от Неговото дело на земята. Искаш ли да се присъединиш към това дело? Искаш ли да си част от него? Стремиш ли се да бъдеш доведен до съвършенство от Светия Дух и да участваш в живота на духа?

Ключовото днес е да навлезем по-дълбоко от първоначалната си основа. Трябва да навлезем по-дълбоко в истината, във виденията и в живота — но първо трябва да напомня на братята и сестрите, че за да навлезеш в този етап на делото, трябва да отхвърлиш предишните си представи. Това означава, че трябва да промениш начина, по който живееш, да съставиш нови планове, да обърнеш нова страница. Ако все още се придържаш към това, което е било ценно за теб в миналото, Светият Дух няма да може да работи в теб и Той едва ли ще успее да поддържа живота ти. Онези, които не се стремят, не навлизат и не планират, ще бъдат напълно изоставени от Светия Дух — и затова се казва, че са изоставени от епохата. Надявам се, че всички братя и сестри са способни да разберат сърцето Ми, и се надявам, че ще се изправят още „нови попълнения“, за да съдействат на Бог и да завършим това дело заедно. Вярвам, че Бог ще ни благослови. Вярвам и, че Бог ще Ми даде много повече довереници, за да мога да отида до всяко кътче на земята и да има по-голяма любов между нас. Освен това вярвам, че Бог ще разшири Своето царство благодарение на нашите усилия; бих искал тези наши усилия да достигнат невиждани нива и да позволят на Бог да спечели повече млади хора. Искам да прекарваме повече време в молитва за това, искам да се молим непрестанно, така че да прекараме целия си живот пред Бог и да сме възможно най-близо до Него. Нека никога повече нищо не застава между нас и нека всички се закълнем пред Бог: да работим усърдно заедно! Да бъдем верни до самия край! Никога да не се разделяме и винаги да бъдем заедно! Надявам се, че всички братя и сестри ще дадат това обещание пред Бог, така че сърцата ни никога да не се променят и решимостта ни никога да не се разколебае! В името на това да спазим Божиите намерения повтарям: нека работим усърдно! Нека се стремим с всички сили! Бог със сигурност ще ни благослови!