Пътят … (2)

Нашите братя и сестри може би имат някаква представа за последователността, етапите и методите на Божието дело в континентален Китай, но все пак мисля, че си заслужава да се върнем към тези неща или да ви дам кратко обобщение. Ще се възползвам от тази възможност, за да кажа това, което е в сърцето Ми, и няма да говоря за неща извън това дело. Надявам се, че братята и сестрите могат да разберат настроението Ми, а също така смирено моля всички, които четат словата Ми, да разберат и простят ниския Ми духовен ръст, недостатъчния Ми житейски опит и неспособността Ми да застана с вдигната глава пред Бог. Все пак усещането Ми е, че това са само обективни причини. Накратко, независимо от всичко, никой човек, никое събитие и нищо не може да ни спре да общуваме пред Бог и се надявам, че нашите братя и сестри могат да се присъединят към Мен, за да работим по-усърдно пред Бог. Бих искал да отправя следната молитва: „О, Боже! Моля Те, смили се над нас, за да можем Аз и Моите братя и сестри да се борим заедно, водени от общите ни идеали, да Ти бъдем верни до смъртта си и никога да не съжаляваме!“. Тези слова са Моето обещание пред Бог, но също така може да се каже, че те са Моето Собствено мото на човек от плът, Който е оползотворен от Бог. Много пъти съм споделял тези слова в общение с братята и сестрите до Мен и съм ги предавал като послание на онези, които са до Мен. Не знам какво мислят хората за тях, но независимо от всичко вярвам, че тези слова имат не само аспект на субективно усилие, а освен това съдържат и аспект на обективна теория. Поради това е възможно някои хора да имат определени мнения и би било добре за теб да приемеш тези слова като свое мото и да видиш колко голям ще стане стремежът ти да обичаш Бог. Когато прочетат тези слова, някои хора ще си създадат определена представа и ще си помислят: „Как е възможно, като се каже нещо толкова обикновено и нормално, да се насърчат хората да се стремят да обичат Бог до смъртта си? И това няма нищо общо с темата, която обсъждаме — „Пътят“. Признавам, че тези слова може и да не са особено завладяващи, но винаги съм смятал, че те могат да поведат хората към правилния път и да им позволят да преминат през всякакви изпитания по пътя на вярата в Бог, без да загубят духа си и без да се връщат назад. Ето защо винаги се отнасям към тях като към Свое мото. Надявам се, че и хората ще ги обмислят внимателно. Моето намерение обаче не е да принуждавам всички да приемат Моите възгледи — това е само предложение. Без значение какво мислят другите за Мен, Аз смятам, че Бог разбира вътрешната движеща сила във всеки един от нас. Бог постоянно работи във всеки един от нас и делото Му е неуморно. Тъй като всички сме родени в страната на големия червен змей, Той работи в нас по този начин. Онези, които са родени в страната на големия червен змей, имат щастието да получат това дело на Светия Дух. Като един от тях, Аз силно чувствам, че Бог е ценен, достоен за уважение и обичлив. Това е Бог, Който се грижи за нас. Това, че една толкова изостанала, консервативна, феодална, суеверна и покварена империя на пролетариата е способна да получи такова дело от Бог, показва колко много сме благословени ние, тази група хора в последната епоха. Вярвам, че в резултат на това всички братя и сестри, чиито духовни очи са отворени, за да видят това дело, ще заплачат със сълзи от радост. И в този момент няма ли да изразиш какво изпитваш, като танцуваш от радост пред Бог? Няма ли да принесеш песента в сърцето си на Бог? И в този момент няма ли да покажеш решимостта си пред Бог и да съставиш друг план пред Него? Мисля, че нормалните хора, които вярват в Бог, трябва да постъпят точно така. Вярвам, че като човешки същества всеки от нас трябва да има някакъв начин на изразяване пред Бог. Така трябва да постъпва човек, който има чувства. Един поглед към качеството на всеки от нас и към мястото, където сме родени, показва колко много унижения е понесъл Бог, за да дойде сред нас. Може да имаме някакво познание за Бог в себе си, но това, което знаем — че Бог е толкова велик, толкова върховен и толкова почтен — е достатъчно, за да подчертае колко голямо е било Неговото страдание сред човечеството. И все пак тези Мои слова все още са неясни и хората може да ги приемат само като думи и доктрина, защото хората сред нас са твърде безчувствени и глупави. Затова единственият Ми избор е да положа повече усилия да обясня този въпрос на всички онези братя и сестри, които биха го приели, така че душите ни да могат да получат въздействието на Божия Дух. Нека Бог отвори духовните ни очи, за да можем да видим цената, която Той е платил, усилията, които е положил, и енергията, която е изразходвал за нас.

Като един от онези в континентален Китай, които са приели Божия Дух, дълбоко чувствам колко недостатъчно е нашето качество. (Надявам се, че нашите братя и сестри не се чувстват негативно заради това — това е реалната ситуация.) В практическия Си живот ясно видях, че всичко, което притежаваме и представляваме, е много изостанало. По отношение на главните аспекти това е начинът, по който се държим в живота си, и начинът, по който се отнасяме към връзката ни с Бог, а по отношение на второстепенните аспекти това е всяка наша идея и мисъл. Това са все неща, които съществуват обективно и е трудно да бъдат прикрити с думи или преструвки. Така че, когато казвам това, повечето хора кимат с глава, признават го и са убедени в него, освен ако не са лишени от нормален разум — такива хора са неспособни да приемат тези Мои възгледи. Може би съм твърде нелюбезен, като не се свеня да нарека тези хора същински зверове. Така е, защото в страната на големия червен змей те са най-ниските от низшите, подобни на прасета или кучета. Никой не е с по-ниско качество; те не са достойни да дойдат пред Бог. Може би словата Ми са твърде „дръзки“. Представлявайки Божия Дух, Който работи в Мен, Аз проклинам този вид звероподобни, мръсни създания и се надявам, че Моите братя и сестри няма да станат по-слаби заради това. Възможно е сред нас да няма такива хора, но каквато и да е истината, вярвам, че така трябва да се отнасяме към такива хора. Ти какво мислиш?

Империята на големия червен змей е просъществувала няколко хиляди години и е била покварена през цялото време — и тъй като се е противопоставяла на Бог през цялото това време, тя е срещнала проклятията и гнева на Бог, след което е дошло Божието порицание. Прокълната от Бог, тази страна постоянно страда от расова дискриминация и продължава да е изостанала. Страната, в която сме родени, изобилства от всякакви мръсни демони, които в резултат на това необуздано се стремят към господство — а това означава, че те омърсяват онези, които са родени тук. Навиците, обичаите, идеите и схващанията на хората са изостанали и старомодни, затова те формират всевъзможни представи за Бог, от които не са успели да се отърсят досега. По-специално, те действат по един начин пред Бог, а по друг — зад гърба Му, като бъркат утвърждаването на Сатана със служене на Бог, което показва, че те са най-изостанали от всички. Бог е извършил толкова голямо дело в континентален Китай и е изрекъл толкова много Свои слова, но хората все още са напълно безчувствени и безразлични. Те продължават да вършат работата, която са вършили преди, и изобщо не разбират Божиите слова. Когато Бог провъзгласи, че няма бъдеще и надежда, една църква, която беше оживена като в лятна горещина, веднага изпадна в студена зима. Истинската същност на хората беше разобличена на дневната светлина и предишната им увереност, любов и сила изчезнаха безследно. И до днес никой от тях не е възстановил своята жизненост. С думите си казват, че обичат Бог, и макар да не смеят да се оплакват в сърцата си, независимо от всичко, те просто не притежават тази любов. За какво става въпрос? Мисля, че нашите братя и сестри ще признаят този факт. Нека Бог ни просветли, за да можем всички да познаем Неговата обичливост, да обичаме нашия Бог в дълбините на сърцата си и да изразяваме любовта, която всички ние изпитваме към Бог от различните си позиции; нека Бог ни дари с непоколебими сърца, пропити от искрена любов към Него — на това се надявам. Въпреки това изпитвам известно съчувствие към Моите братя и сестри, които също са родени на тази мръсна земя, и затова в Мен се зароди омраза към големия червен змей. Той пречи на боголюбивите ни сърца и ни подтиква към алчност за бъдещи перспективи. Изкушава ни да бъдем негативни, да се противопоставяме на Бог. Големият червен змей е този, който ни е мамил, покварявал и опустошавал досега до такава степен, че вече сме неспособни да отвърнем на Божията любов със сърцата си. В сърцата си имаме подтик, но въпреки себе си сме безсилни. Всички ние сме негови жертви. Поради тази причина Аз го мразя от дъното на душата Си и нямам търпение да го унищожа. Когато обаче се замисля отново, от това няма да има никаква полза и само ще донесе неприятности на Бог, затова се връщам към тези слова — насочих сърцето Си да изпълнява Неговата воля — да обича Бог. Това е пътят, по който поемам — това е пътят, който Аз, едно от Неговите творения, трябва да извървя. Така трябва да прекарам живота Си. Тези слова идват от сърцето Ми и Аз се надявам, че Моите братя и сестри ще получат известно насърчение, след като прочетат тези слова, за да може сърцето Ми да получи малко спокойствие. Защото Моята цел е да изпълнявам Божията воля и така да изживея светъл и сияен живот, изпълнен със смисъл. Така ще мога да умра без съжаление, със сърце, изпълнено с удовлетворение и утеха. Ти искаш ли да го направиш? Притежаваш ли такава решителност?

Това, че Бог е способен да работи в така наречения „болен човек от Източна Азия“, е Неговата велика мощ. Това е Неговото смирение и скритост. Независимо от Неговите сурови слова или порицанието Му към нас, с цялото си сърце трябва да Го възхваляваме за Неговото смирение и да Го обичаме до самия край за това. Хората, които са били пленени от Сатана в продължение на няколко хиляди години, са продължили да живеят под неговото влияние и не са го отхвърлили. Те продължават горчиво да търсят слепешком и да се борят. В миналото те кадяха с тамян, кланяха се на Сатана и го пазеха свято, бяха тясно обвързани със семейни и светски връзки, както и със социални взаимоотношения. Не бяха способни да ги отхвърлят. Къде може да се намери смислен живот в това кръвожадно общество? Това, за което хората разказват, е живот, изпълнен със страдания, и за щастие Бог е спасил тези невинни хора, вземайки живота ни под Своята грижа и закрила, така че животът ни вече е радостен и не е изпълнен с тревоги. И досега продължаваме да живеем под Неговата благодат. Нима това не е Божие благословение? Как може някой да дръзне да отправя екстравагантни искания към Бог? Толкова ли малко ни е дал? Все още ли не сте доволни? Мисля, че е дошло времето да се отплатим за Божията любов. Може да сме подложени на немалко подигравки, клевети и преследване, защото следваме пътя на вярата в Бог, но Аз вярвам, че това е нещо смислено. Това е нещо славно, а не срамно, и независимо от всичко, благословиите, на които се радваме, са много. В безброй моменти на разочарование Божиите слова са ни носили утеха и преди да се усетим, скръбта се е превръщала в радост. В безброй моменти на нужда Бог ни е носил благословии и ние сме били подсигурени чрез Неговите слова. В безброй случаи на болест Божиите слова са ни носили живот — били сме закриляни от опасности и опасността се е превръщала в сигурност. Вече си се радвал на толкова много неща като тези, без да го осъзнаваш. Нищо от това ли не помниш?

Предишна: Пътят … (1)

Следваща: Пътят … (3)

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger