Пътят … (1)

Никой не знае какви неуспехи ще срещне през живота си, нито на какъв вид облагородяване ще бъде подложен. Някои — в работата си, други — в перспективите си за бъдещето, трети — в семейството, в което са родени, а четвърти — в брака си. Но разликата между тях и нас е, че днес ние, тази група хора, страдаме сред Божието слово. Тоест като хора, които служат на Бог, ние сме претърпели неуспехи по пътя на вярата си в Него, който е пътят, по който всички вярващи поемат, и пътят, по който вървим. От този момент нататък ние официално поемаме в посока към вярата си в Бог, официално вдигаме завесата на човешкия живот и стъпваме на правилния път на живота. С други думи, това е моментът, в който стъпваме на правилния път на Бог, Който живее редом с човека, и който е пътят, по който поемат нормалните хора. Като Някого, Който стои пред Бог и Му служи — Някой, който носи одеждите на свещеник в храма и притежава достойнството, властта и величието на Бог — Аз правя следното изявление пред всички хора, а именно: славният Божи лик е Моята слава, Неговият план за управление е Моята сърцевина. Аз не се стремя да спечеля стократно в бъдещия свят, а само да следвам Божията воля на този свят, за да може Той да се наслади на една малка част от славата Си на земята благодарение на оскъдните усилия, които полагам в плът. Това е единственото Ми желание. По Мое мнение, това е единствената Ми духовна храна. Вярвам, че това трябва да бъдат „последните думи“ на някого, който живее в плът и който е изпълнен с чувства. Това е пътят под краката Ми днес. Вярвам, че този Мой възглед са последните Ми слова в плът и се надявам, че хората не таят други представи или мисли за Мен. Въпреки че дадох всичко от Себе Си, все пак не успях да изпълня Божието намерение на небето. Безкрайно тъжен съм. Защо същността на плътта е такава? Така че само в резултат на нещата, които съм извършил в миналото, и на делото на завоюването, което Бог е извършил в Мен, Аз придобих по-дълбоко разбиране за същността на човечеството. Едва след това определих за Себе Си най-основния стандарт: да се стремя да следвам единствено Божията воля, да давам всичко от Себе Си и нищо да не тежи на съвестта Ми. Не обръщам внимание на това, което другите, които служат на Бог, изискват от себе си. Накратко, насочих сърцето Си към това да следвам Неговата воля. Това е Моята изповед като едно от Неговите сътворени същества, Което служи пред Него — Някой, Който е бил спасен и обичан от Бог и Който е понесъл Неговите удари. Това е изповедта на Някого, над Когото Бог е бдял и Когото Бог е закрилял, обичал и оползотворил в значителна степен. Отсега нататък ще продължавам по този път, докато изпълня важната задача, поверена Ми от Бог. Но според Мен краят на пътя е неизбежен, защото Неговото дело е завършено и до днес хората са направили всичко, на което са способни.

Навлизането на континентален Китай в този поток на възстановяване постепенно доведе до появата на местни църкви, съсредоточени върху делото на Светия Дух. Бог работи непрестанно в тези местни църкви, защото църквите, родени от това време, са се превърнали в Божието ядро в семейството на залязващата империя. От само себе си се разбира, че Бог беше извънредно радостен да основе местни църкви в такова семейство — Неговото щастие не можеше да се опише. След като основа местни църкви в континентален Китай и разпространи тази добра новина сред братята и сестрите в други местни църкви по света, Бог беше много развълнуван — това беше първата стъпка от делото, което Той възнамеряваше да извърши в континентален Китай. Може да се каже, че това беше първото действие. А нима способността Му да започне първия етап от Своето дело в такава цитадела на демони — цитадела, която е непристъпна за никого и нищо — не е великото Божие могъщество? Ясно е, че за възстановяването на това дело безброй братя и сестри са станали мъченици, които са умрели под касапския нож на дяволите. Болно Ми е и Ме гневи, че повдигам този въпрос сега, но в по-голямата си част дните на страдание са отминали. Това, че днес съм способен да работя за Бог и че успях да стигна до там, където се намирам днес, е изцяло благодарение на могъщата Божия сила. Изпитвам огромно възхищение към онези, които Бог е избрал за мъченици; те са били способни да следват Божията воля и да се жертват за Бог. Честно казано, ако не бяха Божията благодат и милост, отдавна да съм пропаднал в тинята. Благодаря на Бог! Искам да отдам цялата слава на Бог, за да може Той да е спокоен. Някои хора Ме питат: „Заради Твоя статут Ти не бива да умираш. Защо си щастлив, когато Бог споменава смъртта?“. Вместо да отговарям директно, просто се усмихвам леко и казвам: „Това е пътят, към който трябва да се придържам, който задължително трябва да следвам“. Хората се озадачават от отговора Ми. Те могат само да Ме гледат с удивление, леко подозрителни към Мен. Вярвам обаче, че щом това е пътят, който съм избрал, и това е решимостта, която съм показал пред Бог, тогава колкото и големи да са трудностите, трябва да продължа да се стремя напред. Мисля, че това е обещанието, което трябва да се спазва от онези, които служат на Бог — и те не бива да отстъпват от думата си ни най-малко. Това също е правило, предписание, което е било създадено отдавна, в Епохата на закона, и което човек, който вярва в Бог, трябва да разбере. Според Моя опит, въпреки че познанията Ми за Бог не са големи и това, което всъщност изживях, е нищожно и дори не си струва да се споменава — така че нямам никакви умни прозрения, за които да говоря — Божиите слова трябва да се спазват и не могат да бъдат оспорвани. Честно казано, Моят собствен практически опит е нищожен, но какво мога да направя, щом Бог свидетелства за Мен, а хората винаги имат сляпа вяра в Моята личност? И все пак се надявам, че хората ще поправят възгледите си за любовта към Бог. Личността Ми е без значение, защото и Аз следвам пътя на вярата в Бог и пътят, по който вървя, също не е нищо друго, освен път на вярата в Бог. Човек може да е добър, но не трябва да бъде обект на поклонение — той може само да служи като пример за подражание. Не Ме интересува какво правят другите, но заявявам на хората, че и Аз отдавам славата на Бог; не отдавам на плътта славата на Духа. Надявам се, че всеки може да разбере чувствата Ми по този въпрос. Това не означава, че Аз бягам от Своята отговорност, а просто, че това е цялата история. Това трябва да е пределно ясно, затова няма да го обсъждаме отново.

Днес бях просветен пред Бог. Божието дело на земята е дело на спасението. То не засяга нищо друго. Някои хора може да мислят другояче, но Аз винаги съм чувствал, че Светият Дух върши само един етап от делото — делото на спасението — и никакво друго дело. Това трябва да е ясно. Едва сега делото на Светия Дух в континентален Китай стана ясно. А защо Бог би искал да отвори всички пътища и да работи на място като това, където вилнеят демони? Това показва, че преди всичко Бог върши делото на спасението. По-точно това е предимно дело на завоюването. Името на Исус е било призовано от самото начало. (Може би някои не са го изживели, но Аз казвам, че това беше етап от делото на Светия Дух.) Това беше, за да се постигне отдалечаване от Онзи Исус от Епохата на благодатта, поради което част от хората бяха предварително избрани, а по-късно този избор беше стеснен. След това името на Свидетеля Лий беше призовано в континентален Китай, което беше втората част от делото на Светия Дух по възстановяването в континентален Китай. Това беше първият етап от делото, в което Светият Дух започна да избира хора, а именно — първо да събере хората и да изчака пастира да се погрижи за тях; името „Свидетелят Лий“ беше използвано, за да се извърши тази служба. Бог лично извърши Своето дело при засвидетелстването на името „Могъщият“, а преди това то беше в подготвителен етап. Следователно няма значение дали е било правилно, или не, а и това не е основният въпрос в Божия план. След засвидетелстването на името „Могъщия“, Бог официално започна лично да върши Своето дело, а след това официално започнаха делата Му като Бог в плът. Чрез името „Могъщият Господ“ Той пое управлението над всички онези, които бяха бунтовни и непокорни. Те започнаха да приличат на човешки същества, точно както хората започват да приличат на възрастни, когато навършат двадесет и три или двадесет и четири години; тоест хората тъкмо бяха започнали да водят живота на нормални човешки същества. Чрез изпитанието на полагащите труд Божието дело естествено премина в етапа на извършване на божествено дело. Може да се каже, че само този етап от делото формира ядрото на голяма част от Неговото дело и че това е най-важният етап от Неговото дело. Хората познават себе си и се мразят. Те са достигнали до момент, в който са способни да се проклинат, щастливи са да отдадат собствения си живот и имат смътно усещане за Божията обичливост, на чиято основа те узнават истинския смисъл на човешкото съществуване — така спазват Божиите намерения. Божието дело в континентален Китай е към своя край. Бог е извършвал Своите приготовления в тази мръсна земя в продължение на няколко години, но никога преди хората не са достигали точката, до която са стигнали сега, което означава, че едва днес Бог официално започва Своето дело. Не е необходимо да го представяме по-подробно или по-ясно. Съвсем правилно е да се отбележи, че това дело се извършва пряко от Неговата божествена природа, но се осъществява посредством човека. Никой не може да отрече това. Несъмнено благодарение на могъщата Божия сила на земята Неговото дело успя да достигне степента, до която се е развило в момента сред хората в тази земя на безнравственост. Плодовете на това дело могат да бъдат отнесени навсякъде, за да убедят хората. Никой не би се осмелил с лека ръка да осъди това и да го отрече.

Предишна: Въведение

Следваща: Пътят … (2)

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger