Тази част от Божиите слова съдържа общо четири раздела, които са изречени от Христос между юни 1992 г. и 23 март 2010 г. По-голямата част от тях се основават на записи на проповедите и общенията на Христос, докато ходеше в църквите. Те не са били променяни по никакъв начин, нито Христос ги е променял впоследствие. Останалите части са написани лично от Христос (когато Христос пише, Той го прави наведнъж, без да спира, за да се замисля, и без да редактира, а словата Му са изцяло израз на Светия Дух — това е извън всякакво съмнение). Вместо да разделяме тези два вида слова, ние ги представихме заедно, като използвахме оригиналния ред, в който са били изречени. Това ни позволява от словата Му, в тяхната цялост, да видим етапите на Божието дело и да разберем как работи Той по време на всеки етап, което е полезно за познанието на хората относно етапите на Божието дело и Божията мъдрост.

Първите осем глави на „Думите на Христос, докато ходеше в църквите I“ — наричани общо „Пътят“ — са малка част от словата, изречени от Христос, когато Той беше на равна нога с хората. Въпреки привидната си вялост, те преливат от Божия любов и загриженост към хората. Преди това Бог говореше от гледната точка на третото небе, което отваряше голяма отдалеченост между Него и човека и караше хората да се страхуват да се доближат до Бог, камо ли да Го помолят да осигури ресурс за живота им. Затова в „Пътят“ Бог говореше на човека като на равен и посочи посоката на пътя, като по този начин възстанови връзката на човека с Бог в първоначалното ѝ състояние. Хората вече не се съмняваха дали Бог все още използва метод на говорене и вече не ги преследваше ужасът от изпитанието на смъртта. Бог слезе от третото небе на земята, хората дойдоха от езерото от огън и жупел пред Божия трон, отхвърлиха сянката на титлата „обслужващите“ и като новородени телета официално приеха кръщението на Божиите слова. Едва тогава Бог беше в състояние да разговаря с тях отблизо и да свърши повече от делото по осигуряване на живот за тях. Целта на това Бог да Се смири като човек е да Се доближи до хората, да намали отдалечеността между тях и Него, да спечели признанието и доверието им и да вдъхне на хората увереност да се стремят към живота и да следват Бог. Осемте глави на „Пътят“ могат да се обобщят като ключовете, с които Бог отваря вратите към човешките сърца, и заедно те образуват подсладена таблетка, която Той дава на човека. Хората са способни да обръщат внимание на повтарящите се Божии поучения и порицания само когато Бог го прави по този начин. Може да се каже, че едва след това Бог официално започна делото по осигуряване на живот и изразяване на истината в настоящия етап на делото, като продължи да говори: „Каква гледна точка трябва да имат вярващите“ и „За стъпките на Божието дело“… Нима подобен метод не показва Божията мъдрост и Неговите сериозни намерения? Това е самото начало на притока на живот от Христос, затова истините са малко по-плитки от тези в следващите раздели. Принципът, който стои зад това, е много прост: Бог работи според нуждите на човечеството. Той не действа и не говори на сляпо. Само Бог разбира напълно нуждите на човечеството и никой друг не изпитва по-голяма любов и разбиране към човека от Него.

В първо до десето слово в „Дело и навлизане“ Божиите слова навлизат в нов етап. В резултат на това тези слова са поставени в началото. Впоследствие се появяват „Думите на Христос, докато ходеше в църквите II“. По време на този етап Бог поставя по-подробни изисквания към Своите последователи — изисквания, които включват знания за начина на живот на хората, какви заложби се изискват от тях и т.н. Тъй като тези хора бяха решени да следват Бог и вече нямаха никакви съмнения относно идентичността и същината Му, Бог също официално започна да се отнася към тях като към членове на собственото Си семейство, като им споделяше истината отвътре за Божието дело от времето на сътворението до днес, разкриваше истината за Библията и ги учеше на истинското значение на Божието въплъщение. Божиите слова в този раздел дадоха на хората по-добро разбиране за същината на Бог и за същината на Неговото дело и им позволиха да оценят, че това, което получиха от Божието спасение, превъзхожда онова, което са получили пророците и апостолите по време на всички предишни епохи. От всеки ред на Божиите слова можеш да почувстваш всяка частица от Неговата мъдрост, както и Неговата внимателна любов и загриженост за човека. Освен че изрече тези слова, Бог публично разкри една по една предишните представи и заблуди на човека и неща, които хората никога преди не си бяха представяли, както и пътя, по който хората трябваше да вървят в бъдеще. Може би точно това е „любовта“ в тесния смисъл на думата, която човекът е способен да изпита! Все пак Бог даде на хората всичко, от което се нуждаеха, и им даде това, което искаха, без да задържа нищо и без да иска нищо в замяна.

Няколко специални глави в този раздел са посветени на Библията. Тя е част от човешката история от хилядолетия. Освен това хората се отнасят към нея като към Бог до такава степен, че в последните дни тя заема мястото на Бог, а това Го отвращава. Затова, когато времето позволяваше, Бог се чувстваше задължен да разясни историята и произхода на Библията отвътре; в противен случай тя щеше продължи да заема мястото на Бог в сърцата на хората и те щяха да използват словата в нея, за да мерят и осъждат Божиите дела. Като обясняваше същината, структурата и недостатъците на Библията, Бог в никакъв случай не отричаше съществуването ѝ, нито я осъждаше. Той по-скоро ѝ даваше подходящо, уместно описание, което възстановяваше първоначалния ѝ образ, отстраняваше погрешните разбирания на хората за Библията, и им даваше правилна представа за нея, така че те повече да не се кланят на Библията и да не губят пътя си. Тоест повече да не приемат погрешно сляпата си вяра в Библията за вяра в Бог и за преклонение пред Бог, страхувайки се дори да се изправят пред истинския ѝ произход и недостатъците ѝ. Веднъж разбрали Библията по неподправен начин, хората са способни да я отхвърлят без угризения и смело да приемат новите Божии слова. Това е Божията цел в тези няколко глави. Истината, която Бог иска да разкрие на хората тук, е, че никоя теория или факт не може да замени Божието дело и днешните Му слова и че нищо не може да заеме мястото на Бог. Ако хората не могат да се измъкнат от капана на Библията, те никога няма да са способни да застанат пред Бог. Ако искат да дойдат пред Бог, първо трябва да пречистят сърцата си от всичко, което би могло да Го замени; тогава ще бъдат на задоволително ниво за Бог. Въпреки че тук Бог обяснява само Библията, не забравяйте, че освен нея има и още много други погрешни неща, на които хората се кланят истински. Единствените неща, които не почитат, са тези, които действително идват от Бог. Бог просто използва Библията като пример, за да напомни на хората да не поемат по грешен път, да не изпадат отново в крайности и да не стават жертва на объркване, докато вярват в Бог и приемат Неговите слова.

Словата, които Бог дава на човека, варират от по-повърхностни до задълбочени. Темите на Неговите слова продължават да се разгръщат от външното поведение на хората и действията им до техния покварен нрав, след което Бог насочва върха на копието на езика Си към дълбините на човешката душа — тяхната същина. По времето, когато бяха изречени „Думите на Христос, докато ходеше в църквите III“, Божиите слова наблягаха на същността и идентичността на човека, както и на това какво означава да си истински човек — тези най-съкровени истини и основни въпроси, свързани с навлизането на хората в живота. Разбира се, ако си спомним за истините, които Бог предоставя на човека в „Думите на Христос, докато ходеше в църквите I“, съдържанието на „Думите на Христос, докато ходеше в църквите III“ е невероятно задълбочено в сравнение с тях. Словата в този раздел засягат бъдещия път на хората и как те могат да бъдат доведени до съвършенство; те засягат и бъдещата крайна цел на човечеството и това как Бог и човекът ще навлязат в покой заедно. (Може да се каже, че досега това са най-лесните за разбиране слова, които Бог е казал на хората относно тяхната природа, мисията им и крайната им цел.) Бог се надява, че хората, които четат тези слова, са онези, които са се разделили с човешките идеи и представи, които в дълбините на сърцата си са способни да разбират истински всяка Божия дума. Освен това Той се надява, че всички, които четат тези слова, могат да ги приемат като истината, пътя и живота, и че няма да се отнасят към Бог лекомислено или да Го мамят. Ако хората четат тези слова с нагласата да изследват или проучват Бог, тогава тези слова ще бъдат като затворена книга за тях. Само онези, които търсят истината, които са решени да следват Бог и които изобщо не се съмняват в Него, са годни да приемат тези слова.

„Думите на Христос, докато ходеше в църквите IV“ са друга категория божествени слова, които следват от „Думите на Бог към цялата вселена“. Този раздел включва Божиите увещания, учения и откровения към хората от християнските вероизповедания, като например: „До момента, в който видиш духовното тяло на Исус, Бог ще е направил ново небе и нова земя“, „Тези, които не съответстват на Христос, със сигурност са противници на Бог“. Той включва и най-конкретните изисквания на Бог към човечеството, като например: „Подгответе си достатъчно много добри дела за вашата крайна цел“, „Три съвета“, „Прегрешенията ще отведат човека в ада“. Обхванати са много аспекти, като откровения и съд за всякакви видове хора и слова за това как да познаем Бог. Може да се каже, че този раздел е сърцевината на Божието правосъдие над човечеството. Най-незабравимата част от този раздел от Божиите слова е, че когато Бог бе на път да завърши Своето дело, Той разкри това, което се таи най-дълбоко в хората — предателството. Целта Му е в самия край хората да разберат следния факт и да го съхранят най-дълбоко в сърцата си: колкото и дълго да си бил Божи последовател, все още в природата ти е да предадеш Бог. Тоест в човешката природа е заложено да предаде Бог, защото хората не са способни да достигнат пълна зрялост в живота си, а в нрава им могат да настъпят само относителни промени. Макар че тези две глави — „Предателството (1)“ и „Предателството (2)“ — нанасят удар на хората, те са наистина най-верните и доброжелателни предупреждения на Бог към хората. Най-малкото, когато хората са самодоволни и самонадеяни, след като прочетат тези две глави, собствените им злодеяния ще бъдат поставени под контрол и те ще се успокоят. В тези две глави Бог напомня на всички хора, че независимо от това колко зрял е животът ти, колко дълбоки са изживяванията ти, колко голяма е увереността ти, независимо от това къде си роден и накъде отиваш, твоята природа на предател спрямо Бог може да се прояви по всяко време и навсякъде. Това, което Бог иска да каже на всеки човек, е следното: вродената природа на всеки човек е да предаде Бог. Разбира се, целта на Бог, изразена в тези две глави, не е да намери оправдание за отстраняването или осъждането на човечеството, а да разясни на хората по-добре човешката природа, така че да могат да живеят внимателно пред Бог по всяко време, за да получат Неговото напътствие, което ще им попречи да изгубят присъствието на Бог и да тръгнат по пътя, от който няма връщане назад. Тези две глави са тревожен сигнал за всички, които следват Бог. Дано хората разберат сериозните намерения на Бог. В края на краищата, всички тези слова са неоспорими факти — така че каква е ползата човек да спори за това кога и как са били изречени от Бог? Ако Бог беше запазил всички тези неща за Себе Си и чакаше хората да решат кога ще е подходящо да ги изрече, нямаше ли да е твърде късно? Кога щеше да е най-подходящото време?

В тези четири раздела Бог използва множество методи и гледни точки. Например понякога Той използва сатира, а понякога — метода на прякото предоставяне и поучаване; понякога използва примери, а понякога — строги упреци. Като цяло съществуват най-различни методи, чиято цел е да се задоволят различните състояния и вкусове на хората. Гледната точка, от която Той говори, се променя с различните методи и съдържание на Неговите слова. Например понякога Той казва „Аз“ или „Мен“, т.е. говори на хората от гледната точка на Самия Бог. Понякога говори от трето лице, като казва, че „Бог“ е това или онова, а в други случаи говори от гледната точка на човешко същество. От каквато и гледна точка да говори, същината Му не се променя, защото независимо от начина, по който говори, всичко, което изразява, е същината на Самия Бог — то е цялата истина и е това, от което се нуждае човечеството.