Сред всички тези думи няма по-незабравими от днешните. По-рано Божиите думи разкриваха състоянията на човека или тайните на небето, но днешните слова са различни от тези в миналото. Те не се подиграват, нито осмиват, а са нещо напълно неочаквано: това е Бог, който седи и спокойно разговаря с хората. Какво е Неговото намерение? Какво виждаш, когато Бог казва: „Днес започнах ново дело над вселените. Дадох на хората на Земята ново начало и ги помолих всички да се изнесат от Моя дом. И тъй като хората обичат винаги да се отдават на удоволствия, ги съветвам да бъдат осъзнати и да не нарушават винаги делото Ми“? И какво е това „ново начало“, за което говори Бог? Преди Бог съветваше хората да си тръгнат, но тогава намерението на Бог бе да изпита вярата им. Така че днес, когато Той говори с различен тон, искрен или фалшив е Той? Преди хората не знаеха за изпитанията, за които Бог говори. Едва чрез етапа на работата на обслужващите те виждаха с очите си и лично преживяваха Божиите изпитания. Така, оттогава нататък, благодарение на примера със стотиците изпитания на Петър, хората често правеха грешката да вярват, че „това е изпитанието на Бог“. Нещо повече, в Божиите думи фактите се появяваха само рядко. По този начин хората потъваха все по-дълбоко в слепи вярвания за Божиите изпитания и така при всички думи, изречени от Бог, те никога не вярваха, че това е дело на фактите, извършени от Бог; вместо това вярваха, че Бог, нямайки какво друго да прави, използва специално думите, за да изпитва хората. Именно сред такива изпитания, които бяха безнадеждни и все пак изглеждаха, че дават надежда, хората следваха, и затова след като Бог каза: „всички, които останат, вероятно ще страдат от нещастие и недостатъчно късмет“, хората все още посвещаваха вниманието си на следването и затова нямаха намерение да напускат. Хората следваха сред такива илюзии и нито един от тях не смееше да бъде сигурен, че няма надежда — това е част от доказателството за Божията победа. Божията гледна точка показва, че Той ловко направлява всичко, за да бъде в служба на Него. Илюзиите на хората ги насърчават да не изоставят Бог, независимо от времето или мястото, и така по време на този етап Бог използва несъвършените мотивации на хората, за да ги накара да свидетелстват за Него, което е дълбокото значение на думите, когато Бог казва: „Спечелил съм част от хората“. Сатана използва човешките мотиви, за да предизвиква прекъсвания, докато Бог използва мотивите на човека, за да го накара да служи — това е истинското значение на Божиите думи, че „хората си въобразяват, че могат да си проправят път, но когато Ми предадат фалшивите си пропуски за влизане, Аз ги хвърлям в огнената пещ и виждайки собствените си „ревностни усилия“ в пламъци, те губят надежда“. Бог ловко направлява всички неща, за да ги накара да Му служат, и затова не заобикаля различните човешки мнения, а смело казва на хората да си тръгнат; това е чудото и мъдростта на Божието дело — съчетаването на честни думи и метод в едно, което оставя хората замаяни и дезориентирани. От това може да се види, че Бог наистина иска от хората да се изнесат от Неговия дом, че това не е някакво изпитание и че Бог използва тази възможност, за да каже, „Но също така казвам на хората, че когато не успеят да получат благословения, никой не може да се оплаква от Мен“. Никой не може да разбере дали Божиите думи са истински или лъжливи, но Бог използва тази възможност, за да стабилизира хората, да ги лиши от желанието им да си тръгнат. Така, ако един ден бъдат прокълнати, те ще са били предупредени от Божиите думи, точно както хората казват, че „добрите думи са онези, които са неприятни“. Днес любовта на хората към Бог е гореща и искрена и затова с думите, които не можеха да разберат дали са истински или фалшиви, те бяха завоювани и обикнаха Бог, поради което Бог каза: „Аз вече извърших великото Си дело“. Когато Бог казва: „Надявам се, че ще намерят своя собствен път към оцеляването. Аз съм безсилен в това“, това е реалността на изричането на всички тези Божии слова — но хората не мислят така, а винаги следват, без да обръщат и най-малкото внимание на Божиите думи. Ето защо, когато Бог казва: „В бъдеще вече няма да има думи между нас, няма да има за какво да си говорим, няма да си пречим един на друг, всеки ще върви по своя път“, тези думи са реалност и не са ни най-малко опорочени. Каквото и да мислят хората, такава е „ирационалността“ на Бог. Бог вече свидетелства пред Сатана и каза, че ще направи така, че всички хора да не Го напускат, независимо от времето или мястото — и така тази стъпка от делото е завършена и Бог не обръща внимание на оплакванията на хората. И все пак Бог изясни това от самото начало и затова хората са оставени безпомощни, принудени да преглъщат гнева си и да държат езика си зад зъбите. Битката между Бог и Сатана се основава изцяло на човека. Хората нямат никакъв контрол над себе си, те са истински марионетки, докато Бог и Сатана са тези, които дърпат конците иззад кулисите. Когато Бог използва хора, за да свидетелстват за Него, Той прави всичко, за което може да се досети, всичко възможно, за да използва хората да Му служат, в резултат от което хората са манипулирани от Сатана и, освен това, направлявани от Бог. А когато свидетелството, което Бог иска да бъде дадено, приключи, Той захвърля хората настрани и ги оставя да страдат, като се държи така, сякаш няма нищо общо с тях. Когато отново пожелае да използва хората, Той отново ги взима и ги използва, а хората нямат ни най-малка представа за това. Те са просто като волове или коне, които се използват, както пожелае господарят им, и никой от тях няма никакъв контрол над себе си. Това може да звучи малко тъжно, но независимо дали хората имат някакъв контрол над себе си, да полагат труд за Бог е чест, а не нещо, от което трябва да се разстройват. Сякаш Бог трябва да действа по този начин. Нима това, че можем да задоволим нуждата на Всемогъщия, не е нещо, с което трябва да се гордеем? И така, какво мислиш? Поставяли ли сте си някога за цел да служите на Бог? Възможно ли е все още да искате да запазите правото си да търсите собствената си свобода?

Независимо от това, всичко, което Бог прави, е добро и достойно за подражание, а човекът и Бог все пак са различни. На тази основа ти трябва да обичаш Бог с човешко сърце, независимо дали Бог се съобразява с твоята любов. Божиите думи показват, че в Божието сърце има и голяма тъга. Единствено заради Божиите думи хората се облагородяват. И все пак това дело в крайна сметка се случи вчера — така че какво точно ще направи Бог по-нататък? Това си остава тайна и до днес и затова хората не са в състояние да го разберат или проумеят и могат само да пеят в такт с Божията музика. Въпреки това всичко, което Бог казва, е реално и всичко се сбъдва — в това няма съмнение!