В Епохата на царството Бог използва слова, за да въведе новата епоха, да промени методите, с които осъществява делото Си, и да изпълни делото на цялата епоха. Това е принципът, по който Бог върши делото Си в Епохата на Словото. Той се въплъти и говори от различни гледни точки, като дава възможност на човека действително да види Бог, Който е Словото, явяващо се в плът, и да съзре Неговата мъдрост и изумителност. Бог върши делото Си по този начин, за да постигне по-добре целите на завоюването на хора, усъвършенстването на хора и отстраняването на хора. Това е истинското значение на използването на словата за вършене на делото в Епохата на Словото. Чрез словата хората опознават Божието дело, Божия нрав, човешката същина и това, в което трябва да навлезе човекът. Чрез словата се осъществява цялото дело, което Бог желае да извърши в Епохата на словото. Чрез словата хората се разкриват, отстраняват и подлагат на изпитания. Хората са видели и чули тези слова и са признали съществуването на тези слова. В резултат на това те са повярвали в съществуването на Бог, във всемогъществото и мъдростта на Бог и в Божието сърце, което обича и спасява човека. Терминът „слова“ може да е обикновен и простичък, но словата, изречени от устата на въплътения Бог, разтърсват вселената; преобразяват сърцата на хората, преобразяват представите им и стария им нрав, и преобразяват целия предишен облик на света. През различните епохи само днешният Бог работи по този начин и само Той говори така и спасява човека така. Оттук насетне човекът живее под напътствието на Божиите слова, сред пастирското водачество и ресурса на словата Му. Всички хора живеят в света на Божиите слова, сред проклятията и благословиите на Божиите слова и повечето хора живеят под съда и наказанието от словата Му. Тези слова и това дело са изцяло с цел да спасят човека, с цел да изпълнят Божията воля и с цел да изменят първоначалния облик на света на старото творение. Бог създаде света, като използва словата Си, Той води всички хора във вселената чрез слова, завоюва и спасява хората чрез слова и накрая Той ще използва слова, за да сложи край на целия стар свят, и така ще завърши целия Свой план за управление. През цялата Епоха на царството, Бог ползва слова, за да осъществява делото Си и да постигне резултатите от него. Той не прави чудеса, а просто върши делото Си посредством слова. Благодарение на тези слова всички хора са нахранени и подхранени и придобиват познание и истинско преживяване. Човечеството е изключително благословено в Епохата на словото. Човек не страда от физическа болка, а просто се наслаждава на изобилното снабдяване от Божието слово.; без да му се налага да търси слепешком или да се лута насам-натам, в своето спокойствие той съзира явяването на Бог, чува Го да говори със собствената Си уста, получава това, което Той осигурява и вижда как Той лично извършва Своето дело. Това са все неща, от които хората не са можели да се наслаждават в по-стари епохи, и са благословии, които никога не биха могли да получат.

Бог е решен да направи човека цялостен и от каквато и позиция да говори Той, всичко се върши с цел да усъвършенства хората. Думите Му, изречени през устата на Светия Дух, са трудни за разбиране от хората, защото поради ограничената си способност за разбиране те не могат да намерят пътя към прилагането им в живота си. Божието дело постига различни ефекти и във всяка стъпка от работата Си Той има ясна цел. При това е от най-съществено значение Той да ни говори от различни гледни точки, защото това е единственият начин да усъвършенства човека. Ако чувахме гласа Му само чрез Светия Дух, осъществяването на този етап от Божието дело би било невъзможно. От тона, с който Той говори, можеш да разбереш, че Той е твърдо решен да направи завършена тази категория хора. И тъй, каква да бъде първата стъпка на всички, които желаят да бъдат направени съвършени? Преди всичко трябва да познавате Божието дело. Днес в делото Му е въведен нов похват; със смяната на епохата се е променил и методът, по който Бог действа, както се е променил и начинът, по който Бог говори. В днешно време е променен не само методът на работата Му, но също и епохата. Сега е Епохата на царството. Това е и времето на любовта към Бог. Това е предвкусване на Епохата на хилядолетното царство; Епохата на хилядолетното царство е и Епохата на словото, през която Бог използва множество начини да говори, за да усъвършенства човека, и говори от различни гледни точки, за да предостави ресурс на човека. При навлизане в Епохата на хилядолетното царство Бог започва да използва слова, за да доведе до съвършенство човека, като му позволява да навлезе в живота реалност и го води към правилния път. След като е преживял толкова много стъпки от Божието дело, човекът е видял, че делото на Бог не остава непроменено, а непрестанно се развива и задълбочава. Хората са го преживявали толкова дълго време, през което делото се е променяло многократно, сменяло се е отново и отново. Но колкото и да се променят делата Му, те никога не се отклоняват от Божията цел да донесе спасение на човечеството. Дори и след десет хиляди промени Неговата промисъл остава подчинена на първоначалната си цел. Както и да се изменят похватите на делото Му, то остава подчинено на истината и на живота. Променените похвати на извършване на делото са само промени във формата на делото и в перспективата, от която Бог говори; основното намерение на Божието дело остава неизменно същото. Промените в тона на гласа Му и в начините Му на работа целят постигане на определен ефект. Промененият тон не означава промяна в целта или принципа в основата на делата Му. Вярата в Бог предимно означава да се стремиш към живот; ако вярваш в Бог, но не се стремиш към живота, истината или познанието за Бог, то това не е вяра в Бог! И реалистично ли е все още да се стремиш да навлезеш в царството, за да станеш цар? Постигането на истинска любов към Бог чрез стремеж към живот — само това е реалността; стремежът към истината и практикуването на истината — всичко това е реалността. Чрез четенето на Божието слово и същевременно като преживяваш това слово, ти ще достигнеш познанието за Бог всред действително преживяване, и това е истинският стремеж.

Сега е Епохата на царството. От това дали си навлязъл в реалността на Божието слово и дали то се е превърнало в твоя живот реалност зависи дали си пристъпил в тази нова епоха. Божието слово се явява на всеки човек, така че, в крайна сметка всички хора да живеят в света на Божието слово, и Неговото слово да просветли и озари всеки човек отвътре. Ако през това време четеш нехайно Божието слово и то не те интересува, значи си в погрешно състояние. Ако си неспособен да навлезеш в Епохата на словото, тогава Светият Дух няма да върши делото в теб. Но ако си навлязъл в новата епоха, Той ще извърши Своето дело. Какво можеш да сториш в зората на Епохата на словото, за да добиеш делото на Светия Дух? В сегашната епоха и сред вас Бог ще постигне следното: всеки човек ще изживее Божието слово, ще бъде способен да прилага истината на практика и ще възлюби Бог от сърце. Всички хора ще ползват Божието слово като своя основа и като своя реалност и ще имат богобоязливи сърца. И така, чрез практикуването на Божиите слова, човекът ще царува с Бог. Това е делото, което ще бъде осъществено от Бог. Можеш ли да живееш, без да четеш словата Му? Днес мнозина чувстват, че не могат да пропуснат Неговите думи дори и за ден или два. Те имат нужда да четат словото Му всеки ден, а ако времето не позволява, им стига да го слушат. Това е усещането, с което Светият Дух дарява хората и това е начинът, по който им въздейства. Иначе казано, Той контролира хората чрез словата Си, за да навлязат в реалността на Божието слово. Ако след едничък ден, в който не си погълнал и отпил от словото Му, изпитваш непоносима тъмнина и жажда, това е знак, че си докоснат от Светия Дух и че Той не се е отвърнал от теб. Това означава, че ти си в този поток. Ако обаче след ден-два без поглъщане и отпиване от Божието слово не изпитваш нищо, ако не си жаден, ако въобще не си развълнуван, това означава, че Светият Дух се е отвърнал от теб. Това е знак, че има някакъв проблем със състоянието ти; че не си навлязъл в Епохата на словото и че си от изостаналите. Бог ползва слова, за да контролира хората; чувстваш се добре, когато ядеш и пиеш Божиите слова. Ако ли не, нямаш път, който да следваш. Думите Божии са храна за хората; те са ръководната им сила. В Библията е писано, че „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“ (Матей 4:4). Днес Бог ще довърши това дело и ще постигне този факт във вас. Как в миналото хората се успявали да прекарват много дни, без да четат Божието слово, и при все това са успявали да се хранят и да работят както обикновено, докато днес това е невъзможно? В тази епоха Бог използва предимно слова, за да контролира всичко. Човекът е съден и усъвършенстван чрез Божиите слова и накрая е отведен в царството от тези слова. Само Божиите слова могат да предоставят живота на човека и само те могат да му дават светлина, и само словата Му могат да дадат на човека път на практикуване, особено в Епохата на царството. Стига да не се отклониш от реалността на Божиите слова и ежедневно да ядеш и пиеш словата Му, Бог ще те доведе до съвършенство.

В стремежа към живот не трябва да се търсят бързи резултати; животът не се разгръща за ден-два. Божието дело е нормално и практично и задължително преминава през определен процес. На въплътения Исус му бяха нужни тридесет и три години и половина, за да довърши Своето дело с разпването, а какво да говорим за толкова трудната задача с пречистването на човека и преобразяването на живота му? Не е лесна работа да създадеш нормален човек, който е Божие проявление. Това важи с особена сила за хората, родени в страната на големия червен змей, които са с лоша заложба и изискват продължителна работа на Божието слово и дело. Затова не бързай да видиш резултати. Трябва дейно да поглъщаш и отпиваш Божието слово и да влагаш повече усилия в усвояване на думите Му. Веднъж прочел ги, трябва да успееш да ги претвориш на дело, трупайки знания, прозрения, мъдрост и проникновение в Божието слово. Така неусетно ще се промениш. Ако можеш да приемеш като свой принцип да поглъщаш и отпиваш Божието слово, да го четеш и опознаваш, да го изживяваш и практикуваш, ще постигнеш зрелост, без да съзнаваш това. Някои казват, че не са в състояние да прилагат Божието слово на практика дори и след като са го прочели. Закъде бързаш? Когато постигнеш определен духовен ръст, ще прилагаш словото Му на практика. Нима едно четири-пет годишно дете би казало, че не е в състояние да почита или да подкрепя родителите си? Трябва да си даваш сметка колко голям е настоящият ти духовен ръст. Практикувай онова, което е по силите ти, и избягвай постъпки, които разстройват Божието управление. Просто поглъщай и отпивай словото Му и нека това стане твой принцип оттук насетне. Засега не се тревожи дали Бог ще успее да те направи завършен. Още не е време да се задълбочаваш в това. Просто вземи Божието слово, яж го и го пий, и Бог непременно ще те направи пълноценен. Но има принцип, според който трябва да поглъщаш и отпиваш словото Му: не прави това сляпо. Докато ядеш и пиеш Божието слово, от една страна търси словата, които трябва да разбереш — онези, които са свързани с видения, а от друга страна, търси онова, което следва да приложиш на действителна практика — онова, в което трябва да навлезеш. Единият аспект е свързан с познанието, а другият — с навлизането. Усвоиш ли и двата — разбереш ли какво знание да добиеш и какво да приложиш на практика — вече ще умееш да поглъщаш и отпиваш Божието слово.

Веднъж напреднал, разговорите за Божието слово трябва да бъдат принципът, по който говориш. Обикновено, когато се събирате заедно, трябва да влизате в общение относно Божието слово като вземате Божието слово за съдържание на вашето общение и разговаряте за това какво знаете за тези слова, как ги прилагате на практика и как действа Светият Дух. Докато разговаряш за Божието слово Светият Дух ще те озарява. За да настъпи светът на словото Божие, е необходимо съдействието на човека. Не направиш ли това, Бог не може да върши делото Си; ако мълчиш и не говориш за словото Му, Той няма как да те просветли. Когато не си зает с друго, разговаряй за Божието слово и не се впускай в празни приказки! Нека битието ти бъде изпълнено със словото Божие, защото само тогава ще бъдеш благочестив вярващ. Дори общуването ти да е повърхностно, няма значение, защото без повърхностност не би съществувала дълбочина. Всичко това е един процес. Чрез обучението си ще осъзнаеш просветлението, дарено ти от Светия Дух, и ще се научиш как пълноценно да поглъщаш и отпиваш Божието слово. След период на проучване ще навлезеш в реалността на Неговите думи. Само ако имаш решимостта да сътрудничиш ще си способен да получиш делото на Светия Дух.

Принципът на яденето и пиенето на Божието слово, има два аспекта: единият е свързан с познание, а другият с навлизане. Кои думи трябва да усвоиш? Необходимо е да опознаеш думите, свързани с видения (например в коя епоха е навлязло сега Божието дело, какво цели да постигне Бог сега, какво представлява въплъщението и други подобни; всички те са свързани с видения). А какво означава пътеката, по която следва да тръгне човекът? Тя обозначава практикуването на Божието слово от хората и навлизането в него. Това са двата аспекта на яденето и пиенето на Божието слово. Оттук насетне яж и пий Божието слово по този начин. Ако имаш ясно разбиране за словото Му по отношение на виденията, няма нужда да четеш непрестанно. От първостепенна важност е да ядеш и да пиеш повече от словата, касаещи навлизането, например как да обърнеш сърцето си към Бог, как да го смириш пред Него и как да се опълчиш на плътта. Това са нещата, които трябва да прилагаш на практика. Не знаеш ли как да ядеш и пиеш Божието слово, не ще постигнеш истинско общение. Когато се научиш да ядеш и пиеш словото Му и разбереш кое е най-значимо, общението ще стане непринудено и какъвто и проблем да се обсъжда, ти ще си в състояние да общуваш и да осъзнаваш реалността. Ако, когато разговаряш за Божието слово, нямаш реалност, тогава не си схванал какво е ключовото, което пък показва, че не знаеш как да ядеш и пиеш Божието слово. За някои четенето на словото Му може да е уморително, а това не е нормално състояние. Нормалното е, четейки Неговите слова, да не усещаш никога умора, постоянно да жадуваш за тях и винаги да ги намираш за правдиви. Ето така яде и пие Божието слово човек, който действително е навлязъл. Когато чувстваш, че словата Му са изключително практични и че са точно това, в което хората трябва да навлязат; когато почувстваш, че Неговото слово е изключително полезно и благотворно за хората и че то е живителната им сила, това е знак, че Светият Дух ти дава това усещане и Той определя действията ти. Това доказва, че Светият Дух действа в теб и че Бог не се е отвърнал от теб. Виждайки, че Бог непрестанно говори, някои хора се уморяват от словото Му и решават, че е без значение дали ще го четат, или не. Това не е нормално състояние. Те са лишени от сърце, жадуващо да навлезе в реалността, и такива хора нито копнеят да бъдат усъвършенствани, нито отдават значение на това. Установиш ли, че не жадуваш за Божието слово, това е знак, че не си в нормално състояние. В миналото се е съдело дали Бог се е отвърнал от теб по липсата на вътрешно спокойствие и на способност да изпитваш радост. Днес ключът е дали жадуваш за Божието слово, дали словата Му са твоята реалност, дали си предан и дали си способен да правиш всичко, което можеш за Бог. Иначе казано, за човек се съди според реалността на Божието слово. Бог отправя думите Си към цялото човечество. Ако желаеш да ги прочетеш, Той ще те просветли, но не желаеш ли, не ще получиш Неговото просветление. Бог просветлява гладните и жадните за праведност; Той дарява с просветление онези, които се стремят към Него. Някои казват, че не са добили просветление дори и след като са прочели Божието слово. Но как прочете ти Неговите слова? Ако си прочел словата Му повърхностно, и не си отдал значение на реалността, как би могъл Бог да те просветли? Как да бъде направен съвършен от Бог човек, който не тачи словото Му? Ако не милееш за Неговото слово, ти си лишен и от истината, и от реалността. Цениш ли словата Му, ще съумееш да прилагаш истината на практика и едва тогава ще притежаваш реалността. Ето затова е необходимо непрестанно да ядеш и пиеш Божието слово, дори и когато си зает, дори и при неблагоприятни обстоятелства, дори и във време на изпитания. Както и да го погледнем, Божието слово е основа на човешкото съществуване. Никой не бива да се отвръща от Неговите слова. Всеки трябва да яде словото Му така, както поема трите си дневни хранения. Нима е толкова лесно да бъдеш направен съвършен и да бъдеш спечелен от Бог? Дали в момента разбираш или не, и дали си вникнал в Божието дело или не, трябва повече да ядеш и да пиеш Божието слово. Това е пътят към активно навлизане. Веднъж изчел Божието слово, побързай да приложиш на дело това, в което можеш да навлезеш, а другото засега остави за по-нататък. Възможно е в началото да не разбираш доста от словата Му, но след два-три месеца, а понякога и след година, ще ги проумееш. Но защо се случва така? Защото Бог не може да направи човеците съвършени за ден-два. През повечето време, когато четеш Неговите слова, няма да ги разбереш веднага. В този момент, независимо как ги четеш, ще ти се стори, че не са нищо повече от обикновен текст; трябва да ги преживяваш известно време, преди да можеш да ги разбереш. Бог е изрекъл толкова много и сега е твой ред ревностно да ядеш и пиеш словото Му. Тогава неусетно ще постигнеш разбиране и, пак неусетно за теб, Светият Дух ще те просветли. Когато Светият Дух просветлява хората, те често не усещат това. Той те просветлява и направлява, когато жадуваш и търсиш. Принципът на делото на Светия Дух се състои в това, че то е съсредоточено около Божието слово, което ядеш и пиеш. Всички онези, които не отдават значение на Божието слово и отношението им към словата Му винаги е различно — като с обърканото си мислене смятат, че е без значение дали ще четат словото Му, или не — са хора, които не притежават реалност. Тези хора са лишени от делото на Светия Дух и от Неговото просветление. Такива хора са хрантутници и самозванци без истинска пригодност, като г-н Нан Гуо от притчата.

Без Божието слово като своя реалност, ти нямаш реален духовен ръст. Когато настъпи времето да бъдеш изпитан, ти със сигурност ще паднеш и тогава истинският ти духовен ръст ще се разкрие. Но онези, които редовно се стремят да навлязат в реалността, когато се изправят пред изпитания, ще разберат целта на Божието дело, а всеки, който притежава съвест и жадува за Бог, трябва да предприеме практически действия, за да се отплати на Бог за любовта Му. Останалите извън реалността губят равновесие дори и от най-обикновени проблеми. Това е разликата между тези с истински ръст и тези без. Защо обаче някои запазват присъствие на духа по време на изпитания, а други са сломени, макар всички те да ядат и пият Божието слово? Очевидната разлика е, че на някои им липсва истински духовен ръст, защото словото Божие не им служи за реалност, а словото Му не е пуснало корени в тях. Щом бъдат изпитани, те нямат път. А защо други спокойно устояват на изпитанията? Това е така, защото осъзнават истината и имат видение, прозирайки Божиите намерения и Неговите изисквания, и са в състояние да устоят на трудностите. Това е истинската духовна извисеност. Това е и животът. Някои също може да четат Божието слово, но не го претворяват на дело, не го приемат сериозно; онези, които не приемат сериозно думите Му, не придават значение на практиката. Неприелите за своя реалност Божието слово не притежават истински духовен ръст и не могат да устояват на изпитанията.

Щом Божиите слова са изречени, трябва незабавно да ги приемеш, и да ги ядеш и пиеш. Независимо колко добре го разбираш, трябва неотклонно да се придържаш към принципа да ядеш, пиеш, опознаваш и практикуваш словото Му. Би трябвало да успееш да направиш това. Не мисли колко ще израстеш духовно; просто се съсредоточи върху поглъщането и изпиването на Неговите думи. Това е делът на човеците в Божието дело. В духовния си живот трябва предимно да се опиташ да навлезеш в реалността на яденето и пиенето на Божиите слова, и прилагането им на практика. Не е твоя работа да насочваш усилията си към други неща. Онези, които ръководят църквата, трябва да са способни да напътстват всички свои братя и сестри, така че те да знаят как да ядат и пият Божиите слова. Това е отговорността на всеки един човек, който ръководи църквата. Всички членове на паството, били те млади или стари, трябва да гледат на поглъщането и отпиването от Божието слово като нещо от най-висша значимост и да го приемат в сърцата си. Навлизането в тази реалност е навлизане в Епохата на царството. В днешно време повечето хора чувстват, че не могат да живеят, без да ядат и пият Неговото слово и че Божиите думи са пресни въпреки времето. Това е знак, че вече се ориентират към правилния път. Бог използва думи, за да върши делото Си и да подкрепя човеците. Когато всеки копнее и жадува за Божието слово, хората ще навлязат в света на Неговото слово.

Бог е изрекъл много неща. Колко от тях си научил? В колко си навлязъл? Ако онези, които ръководят църквата, не са напътствали братята и сестрите си към реалността на Божието слово, то те ще са пренебрегнали своята отговорност и няма да са успели да изпълнят отговорността си! Независимо дали твоето възприемане е задълбочено, или повърхностно, независимо колко пълно е то, трябва да знаеш как да ядеш и пиеш Божието слово и да се отнасяш към него с голямо внимание, за да осъзнаеш колко съществено и необходимо е да го ядеш и пиеш. Бог е говорил толкова много, че ако не ядеш и не пиеш словата Му, не се стремиш към тях, и не ги прилагаш на практика, това не може да се нарече вяра в Бог. Щом вярата ти в Бог е неподправена, ти трябва да ядеш и пиеш словото Му, да усещаш словото Му и да изживяваш словото Му. Това е същинската вяра в Бог! Ако с устата си казваш, че вярваш в Бог, но си неспособен да прилагаш на практика нито едно от словата и не създаваш реалност, това не се нарича вяра в Бог. По-скоро е като да търсиш да се наситиш с хляб. Ако говориш само за тривиални свидетелства, безполезни неща и повърхностни теми, без да притежаваш и късче от реалността, това не представлява вяра в Бог и ти просто не си схванал правилния път на вярата в Бог. Защо трябва повече да ядеш и да пиеш Божието слово? Ако не ядеш и не пиеш словата Му, а само се стремиш да отидеш на небето, това вяра в Бог ли е? Каква е първата стъпка, която вярващият в Бог да предприеме? По коя пътека Бог прави човека съвършен? Можеш ли да бъдеш усъвършенстван, ако не ядеш и не пиеш Божиите слова? Възможно ли е да бъдеш считан за поданик на Царството, без Божието слово да ти служи за реалност? Какво всъщност представлява вярата в Бог? Като абсолютен минимум вярващите в Бог външно трябва да са с добри обноски. Най-важното е да притежават Божието слово. При никакви обстоятелства не се отвръщай от словото Му. Чрез Божието слово се достига познанието за Него и до удовлетворяване на намеренията Му. Един ден всеки народ, вероизповедание, религия и сектор ще бъдат завоювани от словото Му. Бог ще говори директно и всички хора ще държат Божието слово в ръцете си — така те ще бъдат усъвършенствани. Отвътре и отвън, Божието слово прониква навсякъде: всички ще изричат Божиите слова с устата си, ще практикуват в съответствие с Божието слово и ще пазят Божиите слова в себе си — така ще бъдат потопени в Божието слово вътрешно и външно. По този начин те ще бъдат усъвършенствани. Онези, които удовлетворяват Божиите намерения и са способни да свидетелстват за Него — това са онези, които притежават Божието слово като своя реалност.

Навлизането в Епохата на словото — Епохата на хилядолетното царство, е делото, което се извършва днес. От сега нататък практикувай общуване за Божието слово. Само ако ядеш, пиеш и преживяваш Неговите слова, ще можеш да изживееш словото Му. За да убедиш другите, трябва да проявиш някакво практическо преживяване. Не си ли в състояние да изживееш реалността на Божието слово, няма да успееш да убедиш никого! Всички онези, които Бог използва, могат да изживеят реалността на думите Му. Ако не можеш да изявиш тази реалност, за да свидетелстваш за Бог, това показва, че Светият Дух не е вършил дело върху теб и че ти не си бил усъвършенстван. В това се състои значимостта на Божието слово. Притежаваш ли сърце, което жадува за Божието слово? Онези, които жадуват за Божието слово, жадуват за истината, и само такива хора са благословени от Бог. В бъдеще Бог ще изрече повече слова към всички религии и всички вероизповедания. Отпърво Той говори на вас и гласът Му се разнася сред вас, за да ви направи завършени, преди да се обърне към езичниците и гласът Му да отекне сред тях, за да ги завоюва. Неговото слово ще убеди всички хора да повярват искрено и безрезервно. Благодарение на Божието слово и Неговите разобличения поквареният нрав на човека отслабва, той придобива човешки облик и бунтовният му нрав избледнява. Словото Му действа върху човека с власт и го завоюва в Божията светлина. В Божието слово ще намериш делото, което той извършва в днешната епоха, както и повратните моменти в делото Му. Нищо няма да разбереш, ако не четеш думите Му. Ще добиеш пълно познание за Божието слово, като ядеш и пиеш от думите Му, чрез общение с братята и сестрите си и чрез реални преживявания. Едва тогава ще съумееш истински да изживееш реалността на Неговото слово.