Днес с вас ще разговаряме по една нова тема. Каква е тази тема? Заглавието ѝ е: „Бог е източникът на живот за всички неща“ Струва ли ви се, че тази тема е твърде обширна? Струва ли ви се, че е малко отдалечена? „Бог е източникът на живот за всички неща“ — тази тема може да се стори на хората малко отдалечена, но тя трябва да бъде разбрана от всички, които следват Бог, защото е неразривно свързана с познанието за Бог на всеки човек и със способността му да Го удовлетворява и се бои от Него. Затова ще говоря по тази тема. Напълно възможно е хората да имат предварително елементарно разбиране по тази тема или може да са наясно с нея в известна степен. В съзнанието на някои хора това знание или осъзнаване може да е придружено от семпла или повърхностна степен на разбиране. Други може да са имали някои специални преживявания в сърцето си, които са ги довели до личен, дълбок досег до тази тема. Но такова предварително познание, независимо дали е задълбочено или повърхностно, е едностранчиво и недостатъчно конкретно. Затова избрах тази тема за общение: за да ви помогна да достигнете до по-задълбочено и по-конкретно разбиране. Ще използвам специален метод, за да разговарям с вас по тази тема, метод, който не сме използвали досега, метод, който може да ви се стори малко необичаен и дори леко неудобен. След това ще разберете какво имам предвид. Обичате ли разкази? (Обичаме.) Е, изглежда, че изборът Ми да разказвам истории е добър, щом всички ги харесвате толкова много. Да започваме. Не е необходимо да си водите бележки. Моля ви да се отпуснете и да не се суетите. Можете да затворите очи, ако смятате, че заобикалящата ви среда или хората около вас може да ви разсейват. Имам да ви разкажа една прекрасна история. Това е история за едно семе, земята, едно дърво, слънчевата светлина, птиците и човека. Кои са главните герои в нея? (Едно семе, земята, едно дърво, слънчевата светлина, птиците и човекът.) Бог сред тях ли е? (Не.) Въпреки това съм сигурен, че ще се почувствате освежени и удовлетворени, след като чуете тази история. Сега, моля, слушайте мълчаливо.

Едно малко семенце паднало на земята. Завалял силен дъжд и от семето израснал крехък кълн, а корените му бавно се впивали надолу в почвата. С течение на времето кълнът израснал на височина, като понасял жестоките ветрове и суровите дъждове, ставал свидетел на смяната на сезоните, докато луната растяла и намалявала. През лятото земята дарявала вода, за да може стръкчето да издържи на изгарящата жега на сезона. И благодарение на земята стръкчето не било поразено от жегата и така отминали най-лошите летни горещини. Когато настъпила зимата, земята обгърнала стръкчето в топлата си прегръдка и земята и стръкчето се държали здраво един за друг. Земята топлела стръкчето и така то оцеляло в лютия студ на сезона, невредимо от зимните бури и снежните виелици. Подслонено от земята, стръкчето растяло смело и щастливо; подхранвано безкористно от земята, то растяло здраво и силно. Растяло щастливо, пеело под дъжда, танцувало и се поклащало от вятъра. Стръкчето и земята зависят един от друг…

Минали години и стръкчето се превърнало във високо дърво. То стояло непоклатимо на земята, със здрави клони, окичени с безброй листа. Корените на дървото продължавали да се вкопават в земята, както и преди, но вече се впивали дълбоко в почвата отдолу. Земята, която някога защитавала малкото стръкче, вече била основа за едно могъщо дърво.

Слънчев лъч огрял дървото. Дървото се поклащало с широко разперени ръце и вдишвало дълбоко от огрения от слънцето въздух. Земята отдолу дишала в такт с дървото и се чувствала обновена. Точно тогава сред клоните на дървото задухал свеж ветрец и то затреперило от удоволствие, кипящо от енергия. Дървото и слънчевата светлина зависят един от друг…

Хората седели в прохладната сянка на дървото и се наслаждавали на свежия, ароматен въздух. Въздухът пречистил сърцата и дробовете им, пречистил кръвта им и телата им вече не били лениви и сковани. Хората и дървото зависят един от друг…

По клоните на дървото накацало ято малки чуруликащи птички. Може би са кацнали там, за да избегнат хищник, или за да се размножат и отгледат малките си, а може би само за да си починат за кратко. Птиците и дървото зависят един от друг…

Корените на дървото, усукани и преплетени, се впивали дълбоко в земята. Със ствола си то предпазвало земята от вятъра и дъжда и протягало клони, за да пази земята под краката си. Дървото го правело, защото земята била негова майка. Те се укрепват взаимно, разчитат един на друг и никога няма да се разделят…

И така приключва тази история. Историята, която разказах, беше за едно семе, земята, едно дърво, слънчевата светлина, птиците и човека. В нея имаше само няколко действия. Какви чувства остави у вас? Разбирате ли какво казвам, когато говоря така? (Разбираме.) Моля ви, споделете чувствата си. Какво почувствахте, когато чухте тази история? Първо ще ви кажа, че всички герои в историята могат да бъдат видени и докоснати; те са реални неща, а не метафори. Искам да помислите върху това, което казах. В Моята история нямаше нищо трудно за разбиране, а най-същественото би могло да се изрази с няколко изречения от историята. (Историята, която чухме, рисува красива картина. Едно семе покълва и докато расте, преживява четирите сезона на годината: пролет, лято, есен и зима. Земята се грижи за покълналото семе като майка. Тя топли кълна през зимата, за да може той да оцелее в студа. След като кълнът се превръща в дърво, един слънчев лъч докосва клоните му и му носи много радост. Виждам, че наред с множеството Божии творения земята също е жива и че тя и дървото са взаимозависими. Виждам също така голямата топлина, с която слънчевата светлина дарява дървото, и виждам птиците, макар и обикновени същества, които се събират с дървото и с хората в една картина на съвършена хармония. Това са чувствата, които изпитах в сърцето си, когато чух тази история; осъзнавам, че всички тези неща наистина са живи.) Добре казано! Някой друг иска ли да добави още нещо? (В тази история за семето, което покълва и се превръща във високо дърво, виждам чудото на Божието творение. Виждам, че Бог е направил така, че всички неща взаимно да се подсилват и да зависят едно от друго, и че всички неща са свързани и служат едно на друго. Виждам Божията мъдрост, Неговото чудо и виждам, че Той е източникът на живот за всички неща.)

И преди сте виждали всичко, за което говорих току-що. Семената например — те израстват в дървета и макар да не можеш да видиш всеки детайл от този процес, знаеш, че той съществува, нали? Знаете и за земята, и за слънчевата светлина. Всеки е виждал птици, кацнали на дърво, нали? И всички сте виждали хора, които се разхлаждат в сянката на дърво, нали? (Да.) И така, когато всички тези неща са събрани в една картина, какво усещане предизвиква тя? (Усещане за хармония.) От Бог ли идва всяко от нещата в тази картина? (Да.) Тъй като идват от Бог, Бог знае ползата им и колко е важно да съществуват на земята всички тези различни неща. Когато Бог е създавал всички неща, когато е планирал и създавал всяко нещо, Той го е направил с конкретно намерение; и когато е създал тези неща, е вдъхнал живот във всяко от тях. Средата, която Той е създал за съществуването на човешкия род, както току-що описахме в нашата история, е среда, в която семената и земята са взаимозависими, в която земята може да подхранва семената, а семената са свързани със земята. Тази връзка е предопределена от Бог още в самото начало на Неговото творение. Картината на дърво, слънчева светлина, птици и хора е изображение на жизнената среда, която Бог е създал за човешкия род. Първо, дървото не може да напусне земята, нито може да съществува без слънчева светлина. И така, с каква цел Бог е създал дървото? Можем ли да кажем, че е предназначено само за земята? Можем ли да кажем, че е предназначено само за птиците? Можем ли да кажем, че е предназначено само за хората? (Не.) Каква е връзката между тях? Връзката между тях е връзка на взаимно укрепване и взаимозависимост и тя е неразривна. Това означава, че земята, дървото, слънчевата светлина, птиците и хората разчитат едни на други, за да съществуват, и се изхранват взаимно. Дървото защитава земята, а земята подхранва дървото; слънчевата светлина осигурява ресурс на дървото, а дървото получава свеж въздух от слънчевата светлина и намалява изгарящата топлина на слънцето върху земята. Кой има полза от това в крайна сметка? Това е човешкият род, нали? Това е един от принципите, залегнали в основата на средата, създадена от Бог, в която живее човечеството, и която Бог е замислил да бъде такава от самото начало. Въпреки че тази картина е семпла, в нея можем да видим Божията мъдрост и Неговото намерение. Човечеството не може да живее без земята, без дървета, а още по-малко без птиците и слънчевата светлина. Нима не е така? Макар че това е само една история, тя представлява микрокосмос на Божието сътворение на небето, земята и на всички неща и на дарената от Него среда, в която човешкият род може да живее.

Именно заради човечеството Бог е създал небето, земята и всички неща, както и среда, която да обитава. Първо, най-същественото, което разглежда нашата история, е взаимното укрепване, взаимозависимостта и съвместното съществуване на всички неща. По силата на този принцип средата, в която съществува човешкият род, е защитена; тя може да съществува и да се поддържа. Благодарение на това човечеството може да се развива и да се възпроизвежда. Картината, която видяхме, беше на дърво, земя, слънчева светлина, птици и хора заедно. Бог присъстваше ли в тази картина? Не Го видяхме там. Но видяхме правилото за взаимно укрепване и взаимозависимост между нещата в картината; в това правило може да се видят съществуването и върховенството на Бог. Бог използва такъв принцип и такова правило, за да запази живота и съществуването на всички неща. Така Той осигурява ресурс за всички неща и за човечеството. Свързана ли е тази история с основната ни тема? На пръв поглед изглежда, че не е така, но в действителност правилото, с което Бог е създал всички неща, и Неговото господство над всички неща са тясно свързани с това, че Той е източникът на живот за всички неща. Тези факти са неразделни. Вече започвате да научавате нещо!

Бог повелява правилата, които управляват функционирането на всички неща; Той повелява правилата, които регулират оцеляването на всички неща; Той управлява всички неща и ги поставя така, че взаимно да се подсилват и да зависят едно от друго, така че да не загинат или да не изчезнат. Само така човешкият род може да продължи да живее; само така той може да живее под Божието напътствие в тази среда. Бог е повелител на тези правила за управление и никой не може да се меси в тях, нито да ги променя. Единствено Самият Бог знае тези правила и единствено Самият Бог ги управлява. Кога да никнат дърветата; кога да вали; колко вода и колко хранителни вещества да дава земята на растенията; през кой сезон да падат листата; през кой сезон да дават плод дърветата; колко хранителни вещества да даде слънчевата светлина на дърветата; какво да издишат дърветата, след като са се нахранили със слънчева светлина — всички тези неща са предопределени от Бог, когато е създал всичко, като правила, които никой не може да нарушава. Нещата, които Бог е създал, независимо дали са живи, или според човека не са, се намират в ръката Му, където Той ги управлява и властва над тях. Никой не може да променя или нарушава тези правила. Тоест, когато Бог е създал всички неща, Той е предвидил, че без земята дървото не би могло да пусне корени, да поникне и да расте; че ако на земята нямаше дървета, тя щеше да изсъхне; че дървото трябва да стане дом на птиците и място, на което те могат да се подслонят от вятъра. Нима може едно дърво да живее без земята? Категорично не. Може ли да живее без слънце или дъжд? И това е невъзможно. Всички тези неща са за човечеството, за неговото оцеляване. От дървото човек получава свеж въздух и живее на земята, която е защитена от дървото. Човекът не може да живее без слънчева светлина и без различни живи същества. Въпреки че тези взаимоотношения са сложни, трябва да помниш, че Бог е създал правилата, които регулират всички неща, за да могат те да се укрепват взаимно, да зависят едно от друго и да съществуват заедно. С други думи, всяко нещо, което Той е създал, има полза и значимост. Ако Бог беше създал нещо, което не е важно, той би направил така, че то да изчезне. Това е един от методите, които Бог използва, за да осигури ресурс за всички неща. За какво се отнася изразът „осигурява ресурс“ в тази история? Нима Бог полива дървото всеки ден? Нима дървото има нужда от Божията помощ, за да диша? (Не.) Тук „осигурява ресурс“ се отнася до Божието управление на всички неща след тяхното създаване; достатъчно е Бог да ги управлява, след като е установил правилата, които ги регулират. Щом семето е посято в земята, дървото расте само. Всички условия за развитието му са създадени от Бог. Бог е създал слънчевата светлина, водата, почвата, въздуха и околната среда; Бог е създал вятъра, студа, снега и дъжда, както и четирите сезона. Това са условията, от които дървото се нуждае, за да расте, и това са неща, които Бог е подготвил. И така, Бог ли е източникът на тази жизнена среда? (Да.) Нима се налага Бог ежедневно да брои всеки лист на дърветата? Не! Нито е нужно Бог да помага на дървото да диша или да събужда слънчевата светлина всеки ден с думите: „Време е да огрееш дърветата“. Не е нужно да го прави. Слънчевата светлина грее сама, когато е време да грее според правилата; тя се появява и грее върху дървото, а дървото поглъща слънчевата светлина, когато трябва, а когато това не е нужно, дървото продължава да живее според правилата. Може и да не сте в състояние да обясните точно това явление, но въпреки това то е факт, който всеки може да види и потвърди. Всичко, което трябва да направиш, е да приемеш, че правилата, които регулират съществуването на всички неща, идват от Бог, и да знаеш, че Бог има пълната власт над растежа и оцеляването на всички неща.

Съдържа ли тази история това, което хората наричат „метафора“? Олицетворение ли е тя? (Не.) Разказах една истинска история. Бог властва над всяко живо същество, над всичко, което има живот; Бог е вдъхнал живот на всяко живо същество, когато го е създал; животът на всяко живо същество идва от Бог и следва посоката и законите, които го ръководят. Няма нужда човек да го променя, нито да му помага; това е един от начините, по които Бог осигурява ресурс за всички неща. Разбирате, нали? Смятате ли, че е необходимо хората да приемат това? (Да.) Тази история има ли нещо общо с биологията? Свързана ли е по какъвто и да е начин с някоя област на знанието или с някой клон на науката? Не обсъждаме биологията и със сигурност не провеждаме биологично проучване. Каква е основната идея на нашия разговор? (Бог е източникът на живот за всички неща.) Какво сте виждали от творението? Виждали ли сте дървета? Виждали ли сте земята? (Да.) Виждали сте слънчевата светлина, нали? Виждали ли сте птици, накацали по дърветата? (Виждали сме.) Щастливо ли живее човечеството в такава среда? (Да.) Тоест Бог използва всички неща — нещата, които е създал — за да поддържа и защитава дома на човешкия род, неговата жизнена среда. Така Бог осигурява ресурс за човечеството и всички неща.

Допада ли ви стилът на тази беседа, начинът, по който говоря? (Лесно е да се разбере и има много примери от реалния живот.) Не говоря празни приказки, нали? Нужна ли е тази история на хората, за да разберат, че Бог е източникът на живот за всички неща? (Да.) Тогава да преминем към следващата история. Следващата история е с малко по-различно съдържание, а и фокусът ѝ е малко по-различен. Всичко, което се появява в тази история, е нещо, което хората могат да видят с очите си в Божието творение. Сега ще започна следващия Си разказ. Моля, слушайте мълчаливо и вижте дали можете да разберете какво имам предвид. След разказа Си ще ви задам няколко въпроса, за да проверя какво сте научили. Героите в тази история са една голяма планина, един малък поток, един свиреп вятър и една гигантска вълна.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият VII“)