Исус яде хляб и обяснява писанията след възкресението Си

Лука 24:30-32 И когато седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и им го подаде. Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; а Той стана невидим за тях. И разискваха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше Писанията?

Учениците дават на Исус да яде печена риба

Лука 24:36-43 И когато говореха за това, сам Исус застана между тях и им каза: Мир вам! А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. И Той им каза: Защо се смущавате и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви? Погледнете ръцете Ми и нозете Ми — Аз съм същият; пипнете Ме и вижте, защото дух няма плът и кости, както виждате, че Аз имам. И като каза това, им показа ръцете и нозете Си. Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене? И Му дадоха парче печена риба и меден сок. И взе и яде пред тях.

Нека разгледаме откъсите от писанието по-горе. Първият откъс разказва за Господ Исус, Който яде хляб и обяснява писанията след възкресението Си, а вторият откъс — за Господ Исус, Който яде печена риба. Как тези два откъса ви помагат да опознаете Божия нрав? Можете ли да си представите картината, която получавате от тези описания на Господ Исус, Който яде хляб и след това печена риба? Можете ли да си представите как бихте се почувствали, ако Господ Исус стоеше пред вас и ядеше хляб? Или ако Той се хранеше на една маса с вас, ядеше риба и хляб с хората, какво чувство щеше да изпиташ в онзи момент? Ако се чувстваш много близо до Господ, ако чувстваш, че Той е много близък с теб, тогава това чувство е правилно. Точно това е резултатът, който Господ Исус искаше да постигне, като яде хляб и риба пред събралите се хора след възкресението Си. Ако Господ Исус само беше говорил с хората след възкресението Си, ако те не можеха да почувстват плътта и костите Му, а вместо това Го чувстваха като недостижим Дух, как щяха да се почувстват? Нямаше ли да бъдат разочаровани? Чувствайки се разочаровани, хората нямаше ли да се почувстват изоставени? Нямаше ли да почувстват отдалеченост между себе си и Господ Исус Христос? Какво негативно въздействие би създала тази отдалеченост върху връзката на хората с Бог? Хората със сигурност щяха да се страхуват, нямаше да смеят да се приближат до Него и затова щяха да имат нагласата да се държат на почтително разстояние от Него. От този момент нататък те щяха да прекъснат близката си връзка с Господ Исус Христос и да се върнат към връзката между човечеството и Бог на небето, както беше преди Епохата на благодатта. Духовното тяло, което хората не биха могли да докоснат или почувстват, би довело до изкореняване на близостта им с Бог и също така би довело до прекратяване на тази близка връзка, установена по време на пребиваването на Господ Исус Христос в плътта, в която нямаше отдалеченост между Него и хората. Единствените неща, които духовното тяло предизвикваше у хората, бяха чувството на страх, отбягване и безмълвен втренчен поглед. Те не биха се осмелили да се приближат до Бог или да водят диалог с Него, камо ли да Го следват, да Му се доверят или да Му се възхищават. Бог не искаше да вижда този тип чувства, които хората изпитваха към Него. Той не искаше да вижда хората да Го отбягват или да се отдалечават от Него; Той единствено искаше хората да Го разберат, да се доближат до Него и да бъдат Неговото семейство. Как би се почувствал, ако собственото ти семейство, твоите деца, те видят, но не те разпознават и не смеят да се доближат до теб, а все те отбягват, ако не можеш да получиш тяхното разбиране за всичко, което си направил за тях? Нямаше ли да е болезнено? Нямаше ли да си съкрушен? Точно това чувства Бог, когато хората Го отбягват. Затова след възкресението Си Господ Исус пак се яви на хората в Своя образ от плът и кръв и пак яде и пи с тях. Бог гледа на хората като на семейство, а също така иска хората да Го възприемат като Най-скъпия за тях; само по този начин Бог може наистина да спечели хората и само по този начин хората могат истински да обичат и да почитат Бог. Сега можете ли да разберете намерението Ми да извадя тези два откъса от писанието, в които Господ Исус яде хляб и обяснява писанията след възкресението Си, и в които Неговите ученици Му дават да яде печена риба?

Може да се каже, че Господ Исус беше обмислил сериозно поредицата от неща, които каза и направи след възкресението Си. Тези неща бяха изпълнени с добротата и обичта, които Бог изпитваше към човечеството, както и с Неговото нежно внимание и педантичната Му грижа за близката връзка, която е установил с човечеството по време на пребиваването Си в плътта. Дори повече, те бяха изпълнени с носталгията и копнежа, които Той изпитваше към живота Си, когато се хранеше и живееше заедно със Своите последователи по време на Своето пребиваване в плътта. Следователно Бог не искаше хората да чувстват отдалеченост между Бог и човека, нито искаше човечеството да се отдалечава от Бог. Нещо повече, Той не искаше човечеството да чувства, че след възкресението Си Господ Исус вече не е Господ, Който беше толкова близък с хората, че Той вече не е заедно с човечеството, защото се е върнал в духовния свят, върнал се е при Отца, Когото хората никога не са можели да видят или достигнат. Той не искаше хората да чувстват, че между Него и човечеството е възникнала някаква разлика в статута. Когато Бог вижда хора, които искат да Го следват, но които Го държат на почтително разстояние, сърцето Му се свива от болка, защото това означава, че сърцата им са много далеч от Него и че ще Му бъде много трудно да спечели сърцата им. Така че, ако Той се беше явил на хората в духовно тяло, което те не можеха да видят или докоснат, това отново щеше да отдалечи човека от Бог и щеше да накара човечеството погрешно да види Христос след възкресението Му като превърнал се във възвишен, в различен от хората и Който вече не може да дели една трапеза и да се храни заедно с човека, защото хората са грешни и мръсни и никога не могат да се доближат до Бог. За да разсее тези погрешни разбирания у хората, Господ Исус направи редица неща, които вършеше в плътта, както е записано в Библията: „Взе хляба и благослови, разчупи и им го подаде“. Той им обясни и писанията, както правеше в миналото. Всички тези неща, които Господ Исус направи, накараха всеки човек, който Го видя, да почувства, че Господ не се е променил, че Той все още е същият Господ Исус. Въпреки че е бил прикован на кръста и е преживял смъртта, Той е възкръснал и не е оставил човечеството. Той се беше върнал, за да бъде сред хората, и нищо в Него не се беше променило. Човешкият Син, Който стоеше пред хората, беше все същият Господ Исус. Поведението Му и начинът Му на общуване с хората им се струваха толкова познати. Той беше все така изпълнен с любяща доброта, благодат и великодушие — Той беше все същият Господ Исус, Който обичаше другите, както обичаше Себе Си, Който можеше да прости на човечеството седемдесет пъти по седем. Както винаги преди, Той се хранеше заедно с хората, обсъждаше писанията с тях и, което беше още по-важно, както и преди, Той беше от плът и кръв и можеше да бъде докоснат и видян. Човешкият Син, Такъв, Какъвто беше, позволи на хората да почувстват близост, да се чувстват спокойни и да чувстват радостта от възвръщането на нещо, което е било загубено. С огромна лекота те смело и уверено започнаха да разчитат на Този Човешки Син, Който можеше да опрости греховете на човечеството, и да Му се възхищават. Те също така започнаха да се молят в името на Господ Исус без колебание, да се молят да получат Неговата благодат, Неговата благословия, да получат мир и радост от Него, да получат грижа и защита от Него, и започнаха да лекуват болните и да пропъждат демони в името на Господ Исус.

По времето, когато Господ Исус работеше в плътта, повечето от Неговите последователи не бяха напълно сигурни в идентичността Му и в нещата, които Той каза. Когато Той се приближаваше към кръста, отношението на последователите Му беше на наблюдатели на случващото се. След това, от времето, когато Той беше прикован на кръста, до момента, в който беше положен в гроба, отношението на хората към Него беше на разочарование. През това време хората вече бяха започнали да се съмняват в сърцата си за нещата, които Господ Исус беше казал по време на Своето пребиваване в плътта, и да ги отричат напълно. След това, когато Той излезе от гроба и се яви на хората един по един, мнозинството от онези, които Го видяха със собствените си очи или чуха новината за Неговото възкресение, постепенно промениха отношението си от отричане към скептицизъм. Едва когато Господ Исус накара Тома да постави ръката Си на ребрата Му и когато след възкресението Си Той разчупи хляба и яде от него пред тълпата, а след това продължи да яде печена риба пред тях, те наистина приеха факта, че Господ Исус е Христос в плът. Може да се каже, че сякаш това духовно тяло от плът и кръв, което стоеше пред онези хора, събуждаше всеки един от тях от сън: Човешкият Син, Който стоеше пред тях, беше Този, Който съществуваше от незапомнени времена. Той имаше форма, плът и кости и вече беше живял и ял заедно с хората от дълго време… По това време хората чувстваха, че Неговото съществуване беше толкова реално и толкова прекрасно. В същото време те бяха и изключително радостни, щастливи и изпълнени с емоции. Неговото повторно явяване позволи на хората наистина да видят Неговото смирение, да почувстват близостта и привързаността Му към човечеството и да почувстват колко много мисли Той за тях. Това кратко събиране накара хората, които видяха Господ Исус, да се почувстват така, сякаш е минал цял живот. Техните изгубени, объркани, уплашени, тревожни, копнеещи и вцепенени сърца намериха утеха. Те вече не се съмняваха и не бяха разочаровани, защото чувстваха, че сега има надежда и нещо, на което да разчитат. Тогава Човешкият Син, стоящ пред тях, щеше да ги подкрепя за вечни времена; Той щеше да бъде тяхната сигурна опора, тяхното убежище за вечността.

Въпреки че Господ Исус беше възкръснал, Неговото сърце и Неговото дело не напуснаха човечеството. Явявайки се на хората, Той им каза, че независимо в каква форма съществува, Той ще придружава хората, ще върви с тях и ще бъде до тях по всяко време и навсякъде. Той им каза, че по всяко време и на всяко място Той ще се грижи за хората и ще им бъде пастир, ще им позволи да Го видят и докоснат и ще се погрижи те никога повече да не се чувстват безпомощни. Господ Исус също така искаше хората да знаят, че не живеят сами на този свят. Хората са под Божията грижа, Бог е с тях. Те винаги могат да се осланят на Бог и Той е семейство за всеки Свой последовател. С Бог, на Когото може да се опре, човечеството вече няма да бъде самотно или безпомощно и онези, които Го приемат като принос за своите грехове, вече няма да са обвързани с греха. В човешките очи тези части от Неговото дело, които Господ Исус извърши след възкресението Си, бяха много малки неща, но според Мен всяко едно нещо, което Той направи, беше толкова смислено, толкова ценно, толкова важно и притежаващо извънредна значимост.

Макар времето, през което Господ Исус работеше в плътта, да беше изпълнено с трудности и страдания, Той напълно и съвършено завърши Своето дело по онова време в плътта, за да изкупи човечеството, като се яви в Своето духовно тяло от плът и кръв. Той започна служението Си, като се въплъти, и завърши служението Си, като се яви на човечеството в плътския Си образ. Той възвести Епохата на благодатта, поставяйки началото на новата епоха чрез Своята идентичност като Христос. Чрез Своята идентичност като Христос Той извърши делото Си през Епохата на благодатта, укрепи и водеше всички Свои последователи в Епохата на благодатта. За Божието дело може да се каже, че Той наистина довършва това, което започва. Има стъпки и план, а делото е изпълнено с Неговата мъдрост, Неговото всемогъщество, Неговите удивителни дела и Неговата любов и милост. Разбира се, основната нишка, която преминава през цялото Божие дело, е Неговата грижа за човечеството; то е пропито от загрижеността, която Той изпитва и която Той никога не може да остави настрана. В тези стихове от Библията, във всяко едно нещо, което Господ Исус направи след възкресението Си, се разкриват неизменните Божии надежди и загриженост за човечеството, както и Неговата педантична грижа и обич към човечеството. Нищо от това никога не се е променяло и до днес — можете ли да го видите? Когато виждате това, не се ли приближават несъзнателно сърцата ви към Бог? Как щяхте да се чувствате, ако вие живеехте в онази епоха и Господ Исус ви се беше явил след възкресението Си в осезаема форма, за да Го видите, и ако Той беше седнал срещу вас, беше ял хляб и риба, беше ви обяснил писанията и беше говорил с вас? Щяхте ли да се чувствате щастливи? Или щяхте да се чувствате виновни? Предишните погрешни разбирания и отбягването на Бог, противоречията с Бог и съмненията в Него — нима всички те нямаше да изчезнат? Дали отношенията между Бог и човека нямаше да станат по-нормални и правилни?

Като тълкувате тези определени глави от Библията, откривате ли някакви недостатъци в Божия нрав? Намирате ли нещо подправено в Божията любов? Виждате ли измама или зло в Божието всемогъщество или в Неговата мъдрост? Категорично не! Сега можете ли да твърдите с увереност, че Бог е свят? Можете ли да твърдите с увереност че всяка от Божиите емоции е разкриване на Неговата същина и нрав? Надявам се, че след като сте прочели тези слова, разбирането, което ще придобиете от тях, ще ви помогне и ще ви е полезно в стремежа ви към промяна на нрава и към страх от Бог, и че те ще дадат плод във вас — плод, който расте с всеки изминал ден, така че в процеса на този стремеж да се приближавате все повече към Бог, да сте все по-близо до стандарта, който Бог изисква. Вече няма да се отегчавате от търсенето на истината и повече няма да чувствате, че търсенето на истината и промяната в нрава са нещо обезпокоително или излишно. По-скоро, мотивирани от изразяването на истинския Божи нрав и святата същина на Бог, вие ще копнеете за светлината, ще копнеете за правда, ще се стремите да търсите истината, ще се стремите да удовлетворите Божията воля и ще станете човек, спечелен от Бог, ще станете истински хора.

Днес говорихме за някои неща, които Бог извърши през Епохата на благодатта, когато се въплъти за първи път. От тези неща видяхме нрава, който Той изрази и разкри в плът, както и всеки аспект на това, което Той притежава и представлява. Всички тези аспекти на това, което Той притежава и представлява, изглежда притежават много човешки качества, но в действителност същината на всичко, което Той разкри и изрази, е неразделна част от Неговия Собствен нрав. Всеки метод и всеки аспект на въплътения Бог, изразяващ Неговия нрав в човешка природа, е неразривно свързан със собствената Му същина. Затова е много важно, че Бог дойде при човечеството, като използва въплъщението. Важно е и делото, което Той извърши в плътта, но още по-важни за всеки човек, живеещ в плътта, за всеки човек, живеещ в поквара, са нравът, който Той разкри и волята, която изрази. Дали това е нещо, което сте способни да разберете? След като разбрахте Божия нрав и това, което Той притежава и представлява, направихте ли някакви заключения за това как трябва да се отнасяте към Бог? Накрая, в отговор на този въпрос, бих искал да ви дам три съвета. Първо, не изпитвайте Бог! Колкото и да разбираш за Бог, колкото и да знаеш за Неговия нрав, никога не Го изпитвай! Второ, не се състезавайте за статут с Бог! Какъвто и статут да ти дава Бог, каквато и работа да ти поверява, какъвто и дълг да те издига да изпълняваш, колкото и да си отдал от себе си и колкото и да си пожертвал за Бог, никога не се състезавай за статут с Него! Трето, не се съревновавайте с Бог! Независимо дали разбираш или можеш да се подчиниш на това, което Бог върши в теб, какви мерки взема Той за теб и какво ти носи, в никакъв случай не се съревновавай с Бог! Ако можеш да се придържаш към тези три съвета, тогава ще бъдеш в безопасност и няма да си податлив към разгневяване на Бог. Тук ще приключим днешното общение.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)