Йоан 20:26-29 И след осем дни учениците Му пак бяха вътре; и Тома беше с тях. Исус дойде, когато вратите бяха заключени, застана на средата и каза: Мир вам! Тогава каза на Тома: Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, и дай ръката си и я сложи в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. Тома Му отговори: Господ мой и Бог мой! Исус му каза: Понеже Ме видя, Тома, ти повярва; блажени онези, които, без да видят, са повярвали.

Йоан 21:16-17 Пак му каза втори път: Симон, сине на Йоан, обичаш ли Ме? Отвърна Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той Му каза: Паси овцете Ми. Каза му трети път: Симон, сине на Йоан, обичаш ли Ме? Петър се натъжи за това, че трети път му каза: Обичаш ли Ме? и Му отговори: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Исус му каза: Паси овцете Ми.

В тези откъси се разказва за някои неща, които Господ Исус е направил и казал на учениците Си след възкресението Си. Първо, нека да разгледаме всички разлики, които може да има у Господ Исус преди и след възкресението. Той все още ли беше същият Господ Исус от отминалите дни? Писанията съдържат следния стих, който описва Господ Исус след възкресението: „Исус дойде, когато вратите бяха заключени, застана на средата и каза: Мир вам!“. Пределно ясно е, че Господ Исус по онова време вече не е обитавал плътско тяло, а че сега е в духовно тяло. Това беше така, защото Той се беше извисил над ограниченията на плътта; въпреки че вратата беше затворена, Той пак можеше да дойде сред хората и да им позволи да Го видят. Това е най-голямата разлика между Господ Исус след възкресението и Господ Исус, живял в плът преди възкресението. Въпреки че нямаше разлика между появата на духовното тяло в онзи момент и външния вид на Господ Исус, какъвто беше преди, Господ Исус в онзи момент беше започнал да се чувства като чужденец за хората, защото Той се беше превърнал в духовно тяло, след като беше възкръснал от мъртвите, и в сравнение с предишната Му плът, това духовно тяло беше по-озадачаващо и объркващо за хората. Това създаде и по-голяма отдалеченост между Господ Исус и хората, а хората почувстваха в сърцата си, че Господ Исус в онзи момент е станал по-загадъчен. Тези познания и чувства от страна на хората изведнъж ги върнаха към епохата на вяра в един невидим и неосезаем Бог. Затова първото нещо, което Господ Исус направи след възкресението Си, беше да позволи на всички да Го видят, за да потвърдят, че Той съществува, и да потвърдят факта на Неговото възкресение. Освен това, извършеното от Него действие възстанови връзката Му с хората, каквато беше по времето, когато Той работеше в плът, когато Той беше Христос, Когото те можеха да видят и докоснат. Едно от последствията от това е, че хората нямаха никакво съмнение, че Господ Исус е възкръснал от мъртвите, след като е бил прикован на кръста, а и не се съмняваха в делото за изкупление на човечеството на Господ Исус. Друго последствие е, че фактът, че Господ Исус се яви на хората след Своето възкресение и им позволи да Го видят и докоснат, твърдо стабилизира човечеството в Епохата на благодатта, като гарантира, че от този момент нататък хората няма да се върнат към предишната Епоха на закона въз основа на предположението, че Господ Исус е „изчезнал“ или че си е „отишъл, без да каже нито дума“. По този начин Той гарантира, че те ще продължат да вървят напред, да следват ученията на Господ Исус и делото, което Той е извършил. Така официално се откри нов етап от делото в Епохата на благодатта и от този момент нататък хората, които са живели под закона, официално излязоха от закона и навлязоха в нова епоха, с ново начало. Това са многостранните значения на явяването на Господ Исус пред човечеството след възкресението.

Тъй като Господ Исус сега обитаваше духовно тяло, как можеха хората да Го докоснат и да Го видят? Този въпрос засяга значимостта на явяването на Господ Исус пред човечеството. Забелязахте ли нещо в откъсите от писанието, които току-що прочетохме? По принцип духовните тела не могат да бъдат видени или докоснати, а след възкресението делото, което Господ Исус беше поел, вече беше завършено. Затова на теория абсолютно нищо не налагаше Той да се връща сред хората в първоначалния Си образ, за да се срещне с тях, но явяването на духовното тяло на Господ Исус пред хора като Тома направи значимостта на Неговото явяване по-конкретна, така че да проникне по-дълбоко в сърцата на хората. Когато дойде при Тома, Той позволи на съмняващия се Тома да докосне ръката Му и му каза: „Дай ръката си и я сложи в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ“. Тези слова и действия не бяха неща, които Господ Исус искаше да каже и да направи чак след като възкръсне; всъщност това бяха неща, които Той искаше да каже и направи, преди да бъде прикован на кръста, защото съмненията на Тома не са започнали едва тогава, а са го съпътствали през цялото време, докато е следвал Господ Исус. Очевидно е, че още преди да бъде прикован на кръста, Господ Исус е разбирал хората като Тома. И така, какво можем да видим от това? След възкресението Си Той все още беше същият Господ Исус. Същината Му не се беше променила. Тук обаче беше Господ Исус, Който беше възкръснал от мъртвите и се беше завърнал от духовния свят в Своя първоначален образ, с първоначалния Си нрав и с разбирането Си за човечеството от времето, когато Той беше в плът, затова Той отиде първо при Тома и позволи на Тома да докосне реброто Му, за да позволи на Тома не само да види духовното Му тяло след възкресението, но и да позволи на Тома да докосне и почувства, че духовното Му тяло съществува, и да се освободи напълно от съмненията си. Преди Господ Исус да бъде прикован на кръста, Тома винаги се е съмнявал, че Той е Христос, и беше неспособен да повярва. Вярата му в Бог се основаваше само на това, което можеше да види със собствените си очи, това, което можеше да докосне със собствените си ръце. Господ Исус добре разбираше вярата на този тип хора. Те вярваха единствено в Бог на небето и изобщо не вярваха в Този, изпратен от Бог, или в Христос в плът, нито искаха да Го приемат. За да може Тома да признае и да повярва в съществуването на Господ Исус и в това, че Той наистина е въплътен Бог, Той позволи на Тома да протегне ръка и да докосне реброто Му. Дали съмнението на Тома беше различно преди и след възкресението на Господ Исус? Той все се съмняваше и освен ако духовното тяло на Господ Исус не му се яви лично и не му позволи да докосне белезите от гвоздеи по тялото Му, никой и по никакъв начин не можеше да разсее съмненията му и да го накара да се откаже от тях. И така, от момента, в който Господ Исус позволи на Тома да докосне реброто Му и го остави наистина да почувства съществуването на белезите от гвоздеите, съмнението на Тома изчезна и той наистина знаеше, че Господ Исус е възкръснал, и призна и повярва, че Господ Исус е истинският Христос и въплътеният Бог. Въпреки че в този момент Тома вече не се съмняваше, той беше загубил завинаги възможността да се срещне с Христос. Той бе загубил завинаги възможността да бъде заедно с Него, да Го следва, да Го познава. Той беше загубил възможността Христос да го доведе до съвършенство. Явяването на Господ Исус и Неговите слова са заключение и присъда за вярата на онези, които бяха изпълнени със съмнения. Той използва действителните Си слова и действия, за да каже на съмняващите се, да каже на онези, които вярват само в Бог на небето, но не вярват в Христос, че Бог не одобрява вярата им, нито одобрява това, че Го следват, докато се съмняват в Него. Денят, в който те напълно повярват в Бог и Христос, можеше да бъде само денят, в който Бог завърши Своето велико дело. Разбира се, този ден беше и денят, в който беше произнесена присъда над техните съмнения. Отношението им към Христос определяше съдбата им, а упоритото им съмнение означаваше, че вярата им не им дава резултат, а упоритостта им означаваше, че надеждите им са напразни. Тъй като вярата им в Бог на небето се подхранваше от илюзии, а съмнението им към Христос всъщност беше истинското им отношение към Бог, въпреки че докоснаха белезите от гвоздеи по тялото на Господ Исус, вярата им все още беше безполезна и краят им можеше да бъде описан само като наливане на вода в решето — всичко беше напразно. Това, което Господ Исус каза на Тома, беше и Негов много ясен начин да каже на всеки човек: възкръсналият Господ Исус е Господ Исус, Който прекара тридесет и три години и половина в работа сред човечеството. Въпреки че е бил прикован на кръста и е преминал през долината на смъртта и въпреки че е изживял възкресение, Той не е претърпял никаква промяна в нито един аспект. Въпреки че сега Той имаше белези от гвоздеи по тялото Си и въпреки че беше възкръснал и излязъл от гроба, Неговият нрав, Неговото разбиране за човечеството и Неговите намерения към човечеството не се бяха променили ни най-малко. Освен това Той казваше на хората, че е слязъл от кръста, победил е греха, преодолял е страданието и е победил смъртта. Белезите от гвоздеи бяха само доказателство за Неговата победа над Сатана, доказателство, че е принос за грях за успешното изкупление на цялото човечество. Той казваше на хората, че вече е поел греховете на човечеството и че е завършил Своето дело на изкупление. Когато се върна да види учениците Си, Той им каза следното послание чрез Своето явяване: „Аз съм все още жив, все още съществувам; днес Аз наистина стоя пред вас, за да можете да Ме видите и докоснете. Винаги ще бъда с вас“. Господ Исус искаше и да използва случая с Тома като предупреждение за бъдещите поколения: въпреки че не можеш нито да видиш, нито да докоснеш Господ Исус във вярата си в Него, ти си благословен поради истинската си вяра и можеш да видиш Господ Исус заради истинската си вяра, а такъв човек е благословен.

Тези слова, записани в Библията, които Господ Исус изрече, когато се яви на Тома, са от голяма полза за всички хора през Епохата на благодатта. Явяването Му пред Тома и словата, които Той му каза, оказаха дълбоко влияние върху следващите поколения; те имат вечна значимост. Тома представлява такъв тип хора, които вярват в Бог, но се съмняват в Бог. Те са подозрителни по природа, имат зловещи сърца, коварни са и не вярват в нещата, които Бог може да постигне. Те не вярват в Божието всемогъщество и Неговото върховенство, нито вярват във въплътения Бог. Възкресението на Господ Исус обаче напълно се противопостави на тези техни качества и им даде възможност да открият собствените си съмнения, да разпознаят собствените си съмнения и да признаят собственото си предателство, като по този начин наистина повярваха в съществуването и възкресението на Господ Исус. Случилото се с Тома беше предупреждение и предпазна мярка за следващите поколения, за да могат повече хора да са предупредени и да не се съмняват като Тома, и че ако се изпълнят със съмнения, тогава ще потънат в мрака. Ако следваш Бог, но подобно на Тома все искаш да докоснеш Господното ребро и белезите Му от гвоздеи, за да потвърдиш, да провериш, да разсъждаваш дали Бог съществува, или не, тогава Бог ще те изостави. Затова Господ Исус изисква от хората да не бъдат като Тома и да не вярват само на това, което могат да видят със собствените си очи, а да бъдат чисти, честни хора, да не таят съмнения към Бог, а просто да вярват в Него и да Го следват. Такива хора са благословени. Това е много малко изискване, което Господ Исус поставя към хората, и е предупреждение за Неговите последователи.

Такова е отношението на Господ Исус към онези, които са изпълнени със съмнения. И така, какво каза и направи Господ Исус за онези, които са способни искрено да вярват в Него и да Го следват? Това ще разгледаме по-нататък чрез диалога между Господ Исус и Петър.

В този разговор Господ Исус многократно пита Петър едно нещо: „Симоне, сине на Йоан, обичаш ли Ме?“. Това е по-висок стандарт, който Господ Исус изисква от хора като Петър след възкресението Си — хора, които наистина вярват в Христос и се стремят да обичат Господ. Този въпрос беше нещо като разследване и разпит, но още повече — това беше изискване и очакване към хората като Петър. Господ Исус използва този метод на разпитване, така че хората да се замислят върху себе си, да се вгледат в себе си и да се запитат: какви са изискванията на Господ Исус към хората? Обичам ли Господ? Дали съм човек, който обича Бог? Как трябва да обичам Бог? Въпреки че Господ Исус зададе само този въпрос на Петър, всъщност в сърцето Си, като питаше Петър, Той искаше да използва тази възможност, за да зададе същия въпрос на повече хора, които се стремят да обичат Бог. Единствено Петър беше благословен да представлява този тип хора и да получи тези въпроси от устата на Самия Господ Исус.

В сравнение със следните слова, които Господ Исус каза на Тома след възкресението Си: „Дай ръката си и я сложи в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ“, Неговият трикратно повторен въпрос към Петър „Симоне, сине на Йоан, обичаш ли Ме?“ позволява на хората да почувстват по-добре строгостта в отношението на Господ Исус и неотложността, която Той чувства, докато задава въпросите Си. Що се отнася до съмняващия се Тома, с неговата измамна природа, Господ Исус му позволи да протегне ръка и да докосне белезите от гвоздеи по тялото Му, което го накара да повярва, че Господ Исус е възкръсналият Човешки Син и да признае факта, че Господ Исус е Христос. И въпреки че Господ Исус не смъмри строго Тома и не изрази словесно ясна присъда за него, Той все пак използва практически действия, за да покаже на Тома, че го разбира, като същевременно проявява Своето отношение и решителност към този тип хора. Изискванията и очакванията на Господ Исус към този тип хора не могат да се видят от казаното от Него, защото хора като Тома просто нямат и частица истинска вяра. Изискванията на Господ Исус към тях стигат само дотук, но отношението, което Той разкри към хора като Петър, е съвсем различно. Той не изискваше Петър да протегне ръка и да докосне белезите Му от гвоздеите, нито каза на Петър: „Не бъди невярващ, а вярващ“. Вместо това, Той многократно зададе на Петър един и същи въпрос. Въпросът провокираше мисълта и беше смислен, беше въпрос, който не може да не накара всеки последовател на Христос да изпитва угризения и страх, но и да почувства тревожното, скръбно настроение на Господ Исус. А когато изпитват силна болка и страдание, хората са по-способни да разберат загрижеността на Господ Исус Христос и Неговата грижа; те осъзнават Неговото сериозно учение и строгите изисквания към чистите, честни хора. Въпросът на Господ Исус позволява на хората да почувстват, че очакванията на Господ към хората, разкрити в тези прости слова, не са само да вярват в Него и да Го следват, а да постигнеш любов, да обичаш своя Господ и своя Бог. Такава любов е грижовна и покорна. Това са хора, които живеят за Бог, умират за Бог, посвещават всичко на Бог, дават всичко от себе си и отдават всичко за Бог. Този вид любов дава на Бог и утеха, като Му позволява да се наслаждава на свидетелството и да бъде спокоен. Това е отплатата на човечеството към Бог, отговорността, задължението и дългът на човека и е пътят, който хората трябва да следват през целия си живот. Тези три въпроса бяха изискване и призив, които Господ Исус отправи към Петър и към всички хора, които искат да бъдат доведени до съвършенство. Именно тези три въпроса накараха и мотивираха Петър да следва своя житейски път докрай и именно тези въпроси на раздяла с Господ Исус накараха Петър да тръгне по пътя към довеждането си до съвършенство, накараха го заради любовта му към Господ да се грижи за сърцето на Господ, да се подчини на Господ, да предлага утеха на Господ и да посвети целия си живот и цялото си същество заради тази любов.

През Епохата на благодатта Божието дело беше предназначено предимно за два типа хора. Първият беше типът човек, който вярваше в Него и Го следваше, който можеше да изпълнява заповедите Му и да носи кръста, и който можеше да се придържа към пътя на Епохата на благодатта. Този тип хора щяха да получат Божиите благословии и щяха да се радват на Божията благодат. Вторият тип хора бяха хората като Петър — хора, които можеха да бъдат доведени до съвършенство. И така, след като Господ Исус възкръсна, Той първо извърши тези две най-значими неща. Едното беше извършено с Тома, другото — с Петър. Какво представляват тези две неща? Дали те представляват истинските намерения на Бог да спаси човечеството? Дали те представляват Божията искреност към човечеството? Работата, която Той извърши с Тома, беше да предупреди хората да не се съмняват, а просто да вярват. Работата, която Той извърши с Петър, беше да укрепи вярата на хората като Петър и да изясни Своите изисквания към този тип хора, да покаже какви цели трябва да преследват.

След като Господ Исус възкръсна, Той се яви пред хората, пред които смяташе, че е необходимо, говори с тях и постави изисквания към тях, оставяйки след Себе Си Своите намерения за хората и очакванията Си към тях. Тоест, като въплътен Бог, Неговата загриженост за човечеството и изискванията Му към хората никога не са се променяли; те останаха еднакви, когато Той беше в плът и когато беше в духовното Си тяло, след като беше прикован на кръста и възкръсна. Преди да се качи на кръста, Той беше загрижен за тези ученици и в сърцето Си ясно знаеше състоянието на всеки един човек, разбираше недостатъците на всеки човек и, естествено, разбирането Му за всеки човек, след като Той умря, възкръсна и се превърна в духовно тяло, беше същото, каквото беше, когато беше в плът. Той знаеше, че хората не са напълно сигурни в Неговата идентичност като Христос, но по време на пребиваването Си в плътта Той не постави строги изисквания към хората. Но след като възкръсна, Той им се яви и ги убеди, че Господ Исус е произлязъл от Бог и че Той е въплътеният Бог, и Той използва явяването и възкресението Си като най-великото видение и най-голямата мотивация за стремежа на човечеството през целия му живот. Неговото възкресение от смъртта не само укрепи всички, които Го следваха, но и напълно осъществи Неговото дело на Епохата на благодатта сред човечеството и така евангелието на спасението на Господ Исус в Епохата на благодатта постепенно се разпространи навсякъде сред човечеството. Смяташ ли, че явяването на Господ Исус след възкресението Му е било значимо? Ако ти беше Тома или Петър по онова време и беше изживял нещо толкова значимо в живота си, какво въздействие би оказало то върху теб? Би ли сметнал това за най-доброто и най-великото видение в живота си на вяра в Бог? Би ли го видял като движеща сила, докато следваш Бог и се стремиш да Го удовлетвориш и да Го обичаш през целия си живот? Щеше ли да отдадеш усилията през целия си живот, за да разпространяваш това най-велико видение? Щеше ли да приемеш да разпространяваш спасението от Господ Исус като Божие поръчение? Въпреки че не сте изживели това, двата примера с Тома и Петър вече са достатъчни, за да могат съвременните хора да придобият ясно разбиране за Бог и Неговата воля. Може да се каже, че след като Бог се въплъти, след като лично живя сред човечеството и лично изживя човешкия живот и след като видя покварата на човечеството и положението на човешкия живот по онова време, въплътеният Бог по-дълбоко почувства колко безпомощно, печално и жалко е човечеството. Бог стана по-съпричастен към човешкото състояние заради човешката природа, която притежаваше, докато живееше в плът, заради плътските Си инстинкти. Това Го накара да почувства по-голяма загриженост към Своите последователи. Това вероятно са неща, които вие не можете да разберете, но мога да опиша тревогата и грижата, които въплътеният Бог изпита за всеки от Своите последователи само с две думи: „силна загриженост“. Въпреки че този термин произлиза от човешкия език и е много човешки, той все пак наистина изразява и описва чувствата на Бог към Неговите последователи. Що се отнася до силната загриженост на Бог за хората, в хода на вашите изживявания вие постепенно ще почувствате това и ще го изпитате. Това обаче може да се постигне само чрез постепенно разбиране на Божия нрав въз основа на стремежа към промяна на собствения ви нрав. Вследствие на явяването на Господ Исус силната Му загриженост в човешката Му природа към последователите Му се материализира и премина в духовното Му тяло, тоест в Неговата божествена природа. Неговото явяване позволи на хората още веднъж да изживеят и почувстват Божията загриженост и внимание, като същевременно убедително доказа, че Бог е Този, Който поставя началото на една епоха, разгръща я и я завършва. Чрез явяването Си Той укрепи вярата на всички хора и доказа на света, че Той е Самият Бог. Това даде на последователите Му вечно потвърждение, а чрез явяването Си Той постави и началото на една фаза от Своето дело в новата епоха.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)